Възпитавате ли децата си да ценят парите - от кога и как?

Парите са част от живота, затова те трябва да са част от живота и на децата ни. От съвсем малки им обяснявам кое и защо не може да се купи. Не ме е било срам да им кажа, че в момента не мога да купя нещо, защото няма пари. И, като дойде заплатата, ще си помисля пак дали да купя въпросното нещо /ако е супер необходимо/, защото преди това човек трябва да си прави сметка за важните неща. А те са: храна, топло, светло, дрехи, обувки, лекарства. Обяснила съм принципите на семейния бюджет, на държавната икономика и на световната икономика. Може и да не им е съвсем ясно, но доста рано се научиха да гледат цените на стоките, да преценяват кое е скъпо и кое е евтино. Сами се отказаха от евтините боклучави играчки /онзи вид, който е просто заради принципа нещо да се купи, няма значение дали ще ни служи дълго/. Дори си правят сметка какво да си поискат.
За свършена работа вкъщи, за научени уроци или прочетени книги не плащам.

Опитвам се да обясня на дъЩеря ми , 4е парите имат  някаква стойност...
Не задоволявам вси4ки капризи.Ако е поискала игра4ка, която  помага развитието и ОК.Ако е поредната кукла  обяснявам 4е ве4е има Х на брой  подобни кукли и поне половината са прибрани заЩото ве4е не проявява интерес..
Ако е поредната розова дреШка от която нямаме нужда, отново следва подобно обяснение.Прилагам  павилото за единствена покупка(когато сме по магазините и иска да купим неЩо за нея) като обикновено тя избира покупката, но ако се е спряла на някаква боклу4ка еднодневка избирам неЩо по практи4но или полезно(например вместо избраната от нея лента за слагане на о4ите, на Хелоу Кити, купуваме 4асовник на съЩата марка...въпреки 4е е два пъти по скъп)
Ве4е преди да поиска неЩо гледа цената  и пита дали си струва парите

EEEeeee, чак пък "детски труд".....
Детенцето, явно много се е старало и явно много, ама много е искало този дракон. От случката разбирам, че детето е доста сериозно , когато приеме някакви условия, склонно е да се бори. Това е чудесно. Има и много деца, които биха приели условието, но след ден два биха се отказали. Освен това повечето деца обичат да си играят с вода и приемат миенето на чинии за забавление. Това разбира се не важи за загорелите тави - от тук съдя  за неговото старание и упоритост.
Но......въпреки, че вече децата са ми пораснали аз не съм убедена трябва ли да учим децата точно -"да ценят парите". Парите са средство. Мисля, че по-скоро трябва да се научат да си правят сметка на средствата с които разполагат. Да ценят труда на околните. Да зачитат чувствата и желанията на околните и много други работи.

От много време се опитвам да обяснявам на детето си че парите не растат по дърветата. Не е безотговорен, но и не си прави много много сметката. За някой неща не жаля пари, за други не давам. Големи разправии сме имали за силиконовите топчета пълни с вода от училищната лавка за които дава 80 ст. ( от 2 лв. които му давам ) и в момента в който ги купи ги настъпва за да се пръснат или магнитите пак от лавката, които имаме във всевъзможни форми. Опитвам се да го науча че има неща за които си струва да се дадат пари ( като книгите ) и неща които са абсолютна глупост. Най важното което искам да разбере е че парите на са цел, а средство. Много ми е тъпо когато малки деца се разтреперват при вида на пари и израстват с мисълта че те са нещо много ценно и на всяка цена трябва да се пазят и всяка покупка извън най, най необходимото е разхищение.

Да, детски труд, защото детето на практика в случая търгува с работната си сила. За същата дейност, ако става дума за договрни отошения, дори над 15 г. трябват доста документи, плюс ред медицински прегледи. Явно родителите, обаче, понеже се счита, че се грижат за децата си, могат да карат детето за определен период от време (в случая една седмица) да мие съдовете.
Извинявай, но като прочетох това изречение, просто ми стана зле: "Събра ми очитеобаче с една загоряла тенджера от ориз - беше лъсната до блясък... ooooh! Единия ден готвихме риба, имаше един тиган с всички кости и т.н,  бях го сложила на масата по настрани аз да си го измия, но той го видял и измил...."

Не мисля, че подобен метод води до това, което според авторката е целта - "да оценява". Да цениш парите само по себе си е грешно постулирано, защото те не могат да се ценят, те са сложени, като универсално разменно средство, ценността им се определя от златото. А в още по-общ план способността да цениш, т.е. да имаш ценности, само би загубила, ако парите вземат толкова централно място в нея още от 4 годишна възраст.

Кой е преценил колко струва тази работна сила, която детето полага? Баща му ли? Кой е преценил, че търкането на тенджери струва един дракон и на какво основание?
Съжалявам, че не мога да се съглася, но ми се струва правилно да обясня на детето, че някои неща не си заслужава да се купуват, отколкото да го накарам да си мисли, че може да има, каквото си поиска, стига да си изкара парите за него. Оценяването на стойността на предмета и смисълът да притежаваш нещо не идва от цената му. По-важно е какво ще си иска занапред да си купи, когато тръгне да има пари, а не да иска да има пари, само и само да може да има всичко.

Това е само мое мнение, все пак.

Ох, Герганди, много сериозно го раздаваш Представям си да се изтъпанча утре в Инспекция по труда с молба да ми разрешат да накарам сина си да пуска прахосмукачка

За мен включването в домакинската работа е задължително, част от това детето да се почувства като пълноправен член на семейството. В повечето случаи децата го правят под формата на игра и не го възприемат като досада или труд, с който може да се заработи нещо. И тук вече малко става проблемно - защото, ако детето заработва по този начин играчка, няма ли да си помисли, че това не е съвсем естествено, а по-скоро начин да се постигне нещо желано.  От друга страна все пак се възпитава постоянство и може би трудолюбивост.
Трябва ли децата да се научат да ценят парите не съм толкова наясно. Въобще темата за парите ми е малко трудна, защото собственото ми отношение е доста странно, подобно на това на Светкавица, но и не съвсем. Когато нямам възможност, не искам нещо неистово, че май даже и въобще не искам. Но пък имам и моменти, в които харча доста неразумно, емоционално и имам нужда от самоозаптяване. Добре, че мъжът  има по-стройно отношение към материалната част от живота ни, та да има някакво равновесие.

Правя някакви опити в тази насока, но ми е трудно, защото до скоро нищо не му отказвах.
Против съм обаче, детето да си заработва играчките.
В по - късна възраст, това ще изиграе лоша шега.

Някак неусетно съм го възпитала да цени парите, не знам точно как. Иска си умерено разни неща, в момента се радва като има подаръче, вместо да се сърди, когато няма, по едно време беше точно обратното, което отчитам като своя грешка. А за чистенето с прахосмукачка и миенето на чинии не ми е хрумнало да му плащам  Тези неща са елементарни и е добре човек да свиква от малък, че трябва да се грижи за мястото, в което живее и всички участват в това.

Усилията ми са насочени към това да прецени даденото нещо дали си заслужава парите.
За тези бакугани ли са, що са....стават на топче, купихме един и той спря да се затваря хубаво точно след два часа. Беше купен с уговорката че е "боклучива играчка" и разбра за какво иде реч. Гледа съучениците че имат, иска му се, но сам си казва че са скапани, защото бързо се чупели.
И двамата не се тръшкат за играчки....но точно в момента големият много иска един кораб на Лего, който е "майка си и баща си". Обещала съм за РД да го получи, след 8 месеца. Но ще трябва да събира пари. Повод да му обясня за заплата, че не си получавам парите наведнъж, че е необходимо да са пресметнат другите разходи и тогава да отделим за кораба.
Знае понятията скъпо и достъпно и винаги ме пита това скъпо ли е и може ли да го купим. Обсъждаме дали "нещото" му трябва, какво ще прави с него, за какво ще го ползва. Стъпка по стъпка да се научи да преценява.
Следващия ход ще е при купуването на храна и какво да си купува от лавката (защото това ще ни е всекидневието).
Чистенето - обяснила съм, че всеки се грижи за собствената си хигиена. Както се къпеш, така и ще почистваш след себе си. Засега няма особен ефект, но не спирам да дудна и да ръчкам 

Толкова писах и ми се затри поста, направо умрях от яд..
Пуснах темата с пълното съзнание, че е доста противоречива. Аз самата не знам дали това е правилния начин да науча детето си на нещо, затова и пускам темата, за да си сверя часовника и да видя мнението на другите. Освен това в спора се ражда истината.  Така че нападките са очаквани и не ме притесняват. Напротив, отношението ми към парите доста се припокрива с това на gergandi , но явно някъде има разминаване.
Ето това мисля и аз:
Това се опитвам и аз да възпитам като нагласа... Синът ми знае, че най-важното са здравето и да се обичаме - ако го попитате това ще отговори.
Прави сте, че ще си помисли, че всичко може да получи по този начин. Аз примам случката като един урок и като едно показно, че парите се изкарват по един или друг начин, те не идват в портмонето ми просто ей така. Според мен е доста абстрактно това понятие и съответно мисля, че на детето му е станало по-ясно какво се има в превид като кажем отиваме да работим. Иначе следващия път, ще откажа такава сделка, защото и за мен не е най-доброто. Както и да се плаща на прочететна книжка... Въобще да се плаща ли за нещо...?
Отностно методите, не намирам, че са толкова ужасни – когато оставиш малкото дете са изгори на ютията, за да разбере, че хилядите предупреждения не са били напразни, според мен е същото. Има майки , които никога не биха го допуснали и за които това е безотговорно отношение, но има и такива, които по този начин си възпитават децата. Аз по-скоро не следвам строги правила и сухи постулати : Това е така... онова е иначе. Не намирам нищо лошо в това да се опари, предпочитам да се учи в нормална житейскаа среда, а не в стерилна обстановка, защитен от всичко. Естествено аз съм до него, помагам, съветвам, утешавам...., но решението, постъпката и последиците от това са си за него...И той сам си прави изводите... Това ми се струва доста важно и това се опитвам да възпитам, не знам дали по посочения начин, разбира се,

Важното е  да не стане практика плащането за нещо, което впоследствие ще му стане задължение и никой у дома не получава пари за това.
За еднократна сделка, в подходящ момент, за мен е ок.....но ако стане система си е направо вредно.
И водена от заглавието на темата.....не да ценят парите, трябва да ги научим да могат да си правят сметката и да ги разпределят съобразно наличностите и нуждите.
Около мен е пълно с хора, които не го умеят.

Дъщеря ми е още малка, за да ме разбере по отношение на парите.
В началото аз също купувах нон стоп подаръци. Сега гледам да купувам по-рядко и по-големи неща, а тя изключително много се радва. )
А за книжките какви са писъци от радост...))

Хубаво е децата да се учат, че "парите не растат по дърветата". Имам един изключително полезен американски урок (преподава се в начален курс при тях), който ще намеря по-късно и ще ви пусна тук. )

Това, което не ми харесва в метода на авторката е самата "задача" срещу която се дава заплащането.
Добре е да се подбират такива задачи, които са съобразени с възрастта и възможностите на детето. На 5г не ми се струва особено подходящо да караш детето да мие чинии - може да се счупи чиния и да се пореже, едва ли е толкова високо, че да стига мивката без проблем (ако е качено на столче, може да се подхлъзне и падне), самото дете при вида на недобре измитата чиния може да се разочарова и да е вътрешно неудовлетворено, и т.н.
Примерно да помага при сервиране на масата или отсервиране е доста по-добре.
Тоест съобразявайте задълженията с възрастта и уменията на детето. А не да го "отвращавате" от малко и да го подтискате с непосилни задачи.

Да, напълно съм съгласна и аз с vesi1 и с последния пост на Naneto, понеже е важно, човек да се научи да поема отговорност (т.е. включително и последствията) от действията си, просто парите са частен случай. Отделно, наистина, помагането и грижата за дома е твърде важна и тъкмо затова трябва да става, без да се очаква отплата за нея. С "правенето на добро", както се казва по приказките, е още по-сложно, защото то пък се осмисля само тогава, когато го правим, без да очакваме да ни се върне.
Изобщо, темата е важна.

belinda, да, сериозно го взимам, защото ми се струва, че авторката задава сериозен въпрос.

Признавам, че никога не съм била добра с изразяването във форума, повече чета и по-малко пиша. Темата ме вълнува и съвсем сериозно я приемам. Имах ж предвид горното като питане, но за мен това значи да цениш парите... , просто казано по-друг начин. Струва ми се съвсем сложно да го науча да си прави сметка....
Мислех си, може би най-добрия и чист вариант е все пак подражанието.
Може би ако, когато пазаруваме заедно се опитам да го приобщя към начина на пазаруване, гледане на съотношение цена - качество би било по -добре като метод.... не знам, не издребнявам ли прекалено много на темата, но виждам как възпитанието при нас с мъжа ми дава различно отношение към парите.
На него не са му купували много неща, да не кажа хич, казвал ми е, че си е мислел: Аз като порастна, ще мога всичко да си купя... Сега много обича хубави неща, адски много държи на качеството, когато може винаги си го позволява.
Аз съм обратното - не сме имали много, но от нищо не съм лишавана, но както каза една мама по-горе, то си се подразбираше, че няма много. Сега аз гледам все по-евтиното, никога не бих дала излишни пари за нещо, ако знам, че не си заслужава. Не плащам за марката и т.н. Естествено, покрай мъжа ми се променям и повече следя за к-вото, но главно за другите, за мен пак взимам по - евтиното....
А детето - както казвате, купувате смислени играчки и т.н. И аз се опитвам, но той си иска бакуган или някоя друга простотия. Аз отказвам и после ми е гузно... ми, нали е детенце, иска това, с което му промиват мозъка то е  ясно, а аз все полезни неща искам да му пробутам...