Какво е новото при мен 13 /нефатална :-)/

Да се разпиша аз първа.

Снощи преживях поредното подкосяване на краката. Играят си ситните с пластмасовия строител в тяхната стая съвсем кротко и тихо. По някое време се чува писък и малкото тича към мен със струйка кръв, стичаща се от слепоочието му - също като на самоубийците по филмите. Направо ми причерня докато установя, че е само леко одраскване в самия край на веждата. Кръвта спря почти веднага, промих раната и след малко беснеенето започна с нова пълна сила.

А баткото при целувката за лека нощ с гордост обобщи: "Сега и двамата имаме рани на главата, обаче мойта беше по страшна - ходихме в Пирогов да ме лепят, а на Албена даже лепенка не й сложихте."

А при нас малкото разби устата на батко си с едно кубче от лего... после цяла вечер ходеше да го прегръща и целува, но я разби съвсем преднамерено и отмерено, понеже вече й се карахме, че го щипе, реши да действа като за последно 

Хм, май си е баш 13-та...
И при нас имаше инцидент снощи. Сложих Алекс в леглото вечерта и бях в кухнята да пусна една пералня. Той има навика да си ляга с различни играчки и да се занимава с тях, докато заспи. Сега е на вълна пеене и взема всичко, което може да бъде микрофон, та снощи беше една кутия овална с капачка, ама ГОЛЯМА капачки. Такава, че абсурд да я пъхне в устата си, да не говорим да я глъдне. Да, ама не... Чувам викове и мисля, че си пее/той така си пее/ и си казвам, че много хубаво ми пее детето. Виковете стават по силни, кучето идва при мен в кухнята и ме гледа нервно. За секунда бях в спалнята и какво гледам. Заврял капачката в устата си, тя се заклещила, той стои със зяпнала уста, а в цялата му уста една капачка. Опитах се да я извадя, ама няма място къде да бръкна в устата му. Той започва да диша по-тежко, аз прая опити, но не мога и пръст да вкарам, а той не може да си отвори по-широко устата, защото е разчекната до последно/казвам ви, голяма капачка/ По някакво чудо успях да я изкарам внимателно, че да не му счупя зъбче или да го нараня. Плака много, мих очите с вода, гушкахме се, като се поуспокои, аз му ревнах от уплаха, какво можеше да стане. Оф, и футболна топка да му дам и нея ще я завре с устата. Та сега ще изхвърля всички играчки и подобни на играчки, които са по-малки от юмрука ми. Никакви кубчета и дребни играчки. Преди няма и половин час го гледам, как се опитва да налапа едно кубче от детски конструктор.
Фоксче, и Алекс от известо време замерва дядо си с играчки и каквото му падне. Интерсно, че го прави, когато аз не съм там... Освен, че го замерва, посяга и го удря... и пак когато аз не съм в стаята. Защо си мисли, че няма да има последстивя като не съм видяла. 

ама  наистина темата започва с черна сесия, като чета Ганката и Фокси, та се чудя след време какво ли и мен ме чака, ама като знам как се биехме с брат ми на времето, няма да е много добро, успокоявам се поне, че сега сме си много близки и много се обичаме
luska, като ти четох поста и на мен ми настръхнаха косите
аз да се похваля, вчера дребчо беше научил ново стихче, много беше хубаво, освен това снощи си е изял вечерята страшно бързо, а обикновено се мота по един час

Ганката, моята пакостница си е цепила сгъвката на окото два пъти. Но това вече го преживях, беше отдавна. Онзи ден си тътреше пласмасовия стол на дупето и като заби бръдичката в ламината.....Сега целата й брада е синьо-зелена, почна да бие на жълто. Ужаса беше пълен, защото по същото време беше с ужасна хрема, конюктивит, болки в гърлото и ушите и като за капак - огромна синина на брадата. Гледа се в огледалото и ми показва каква огромна пъпка имала....

Ми да допълня серията. Снощи Огнян щеше да остане с един крак, щото брат му му хванал единия крак и дърпа. Аз го държа на ръце, а зад мен баткото хванал крака и дърпа. Аз се чудя що бебето плаче, като се обърнах и видях, лошо ми стана - застанал зад мен на леглото и хванал крака. Казвам му да го пусне, той ми се хили и продължава да дърпа. Разбирам, че не разбира като голям човек и възприема в голяма степен бебето като играчка, но се ядосах, защото му казах да пусне крака на бебето, защото го боли, а той ми се хили и не пуска. Та му хванах крака и го задърпах да види хубаво ли е. Абе ще оживея някак си.

Абе ти, че ще оживееш, ще оживееш, ама вече се чудя за децата 

Майтапяяяяяяяяяяя се

Абе, момичета, как се справяте с две, направо не знам. Аз с едно едвам насмогвам.....Някви извънземни сте, да знаете

Аааа те две са по-лесни от едно, а три казват сами се гледали 

Аз от утре съм сама с малката три дена в къщи (отдавна не се е случвало, но на детегледачката ми почина баща й), та сигурно друга песен ще запея 

Ако твоята дребосъчка е като моята.....Нони Белята и е партизанското име.

Аз се чудя как изкарах почивните дни с двамата. Ама бебето е песен, обаче за такива като големия детските градини трябва да работят и през почивните дни.

Вие знаете ли, че в Патиланци специално заради него сменили затварянето на вратата на малката джунгла. Той се беше научил да си отваря и по чорапи да излита от там, та редовно го гонеше някой из Патиланци. Миналата седмица какичките от джунглата казали, че заради него оправили отварянето да не се отваря, пък той спрял да ходи. Но ще навакса де.

Аз започвам да мисля за трето за след 4-5 години, ама мъжО щял да си прави вазектомия. Само се чуди как да ми усложни живота.

  Ох! И моите са ужаСт! Хем са по-големи, баткото е на 13 и дребната на 7. Непрекъснато съм в наблюдение да не се изтрепат поотделно и взаимно. Интересното е, че като са само с мен, воят и бесът е просто неистов, а при бащата са по-кротки. За разбитите бради, глави и др. изобщо няма и да започвам да пиша.

Руми, ама трябва ви задължително трето дете Там е разковничето за палавите две! Нашите момчета са на 15 и на 8 г. Откакто сестра им е в къщи, главните им спорове са кой пръв ще стигне до бебето и на кого повече се смее. Като се заиграят с нея вместо да ходя да си гледам домакинската работа (дал Бог в изобилие при три деца ) аз стоя отстрани и ги гледам...И май изпитам по-голямо удоволствие и от бебето . А тя със сигурност вече ги обожава 
Аз да се понадуя малко: от седмица вече малката "говори"! Репертоара е ба-ба, ма-ма, та-та, дя-дя и па-па. Няма да ви казвам как се почувствах като чух първото мамкане... Тъй като ни се е налагало да я оставим  два пъти за 1-2ч. при майка ми, сега щом влезем през входната й врата започва да се обръща назад и да плаче - горкото хайванче, мислиси че пак ще го оставим само с баба му- много ни нахитря детето. Научи се като се засили в единия край на коридора с проходилката и до другия да стига по инерция с вдигнати във въздуха крачета- много е смешна.
Айде, мамчета стига новини от черната серия. Чакам и други да се включат с хвалби като моите.

Првет на всички.Новото при мен е че от днес вече сме вписани в регистъра за осиновители в нашият град, предполагам че до края на седмицата и в осатналите дирекции-но от днес започва официалното чакане-за покана за нашето детенце.
Желая здраве и късмет на всички във форума.