Какво е новото при мен 13 /нефатална :-)/

  • 25 155
  • 284
  •   1
Отговори
# 240
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Не мога да сравнявам как е с биологично дете, защото нямам такова. Мога само да кажа - моите две деца са различни, много различни. И проблемите, които имам с тях, са много различни - откъдето и да ги погледнеш - момче и момиче, различни предистории, различна възраст в момента и т.н. Но аз не изпитвам никаква потребност и не виждам смисъл да ги сравнявам. Може и да не съм права, не искам да споря с никого.
Просто това са моите две деца, които отдавна са станали част от мен и лично аз не смятам, че животът ми с тях е един безкраен, тъмен и пълен с гадости тунел. Много светлина и радост внесоха в живота ни и заедно с това през много трудности минаваме. Като всички родители...

# 241
  • София
  • Мнения: 9 517
да, точно там е разликата - когато едното ти дете ти е одрало характера, темперамента, всичко, много е трудно да не сравняваш - напоследък разбирам, какво се опитваше да каже преди време АниМ...

# 242
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
да, точно там е разликата - когато едното ти дете ти е одрало характера, темперамента, всичко, много е трудно да не сравняваш - напоследък разбирам, какво се опитваше да каже преди време АниМ...

За "одиране" не знам, но напоследък хващам сина си, че спори с майка ми за абсолютно същите неща, за които и аз цял живот съм спорила с нея.

А всичко, което е копало пропаст между мен и майка ми, тя го фурмулира наскоро в наш разговор: "Една майка иска да види частици от себе си като продължение в децата си. Цял живот ме е боляло, че ти нищо не си взела от мен." И в продължение: "Две деца имам, по един и същи начин съм ги гледала и възпитавала, но със сестра ти е различно." Това са нейните усещания за нашите отношения и съм сигурна, че й е било и й е много трудно. Но и аз не съм виновна за темперамента и характера, който нося, и за различните от нейните способности и потребности, които произтичат от това.

Не всичко се дължи на начина, по който децата са се появили в семейството. Разбира се че е от значение, разбира се че е нужна взаимна адаптация, но и самите деца са си различни, с някои е много по трудно да се напаснем като характери, независимо дали са рождени или осиновени.

# 243
  • София
  • Мнения: 9 517
Не всичко се дължи на начина, по който децата са се появили в семейството. Разбира се че е от значение, разбира се че е нужна взаимна адаптация, но и самите деца са си различни, с някои е много по трудно да се напаснем като характери, независимо дали са рождени или осиновени.
естествено, спор няма по този въпрос  Peace

# 244
  • София
  • Мнения: 791
малкото например вчера уби баща си в една приказка - той беше приказния принц, аз приказната принцеса, ама той среща злата вещица и тя го уби, след което никой не можа да го съживи, въпреки че аз доста понастоявах, но поне края е щастлив - принцесата се прибра у дома при краля (синчето) и кралицата (щерката, естествено) и заживяхме щастливо  Mr. Green. А баща й нещо се обажда, ама аз го посекох - ти сега си мъртъв, не можеш да имаш претенции  Joy Joy Joy
а иначе няма да споря - и ние имаме нашите си хубави моменти, ама като дойде мъглата, направо прещраквам вече - от умора Ша е

Дзвер, малката е намерила чудесен и интелигентен начин да разреши едиповата си ситуация. Само повод за радост може да е това, не за притеснения  Grinning

# 245
  • Мнения: 256
 Дзвер, в твоите постинги често виждам собствената си изтерзана душа. Grinning

# 246
  • Мнения: 955
Не бива да се забравя и това, че околните също имат разни очаквания и стереотипи, които налагат в общуването си с децата ни. Скоро бях свидетел на забележка на едно момиче (сестра на приятелче): "Не, не ми разправяй, че си осиновен, ти приличаш много на майка си". За сведение, аз мога да мина и за ромка, а той е рус и синеок Simple Smile Ха де!

# 247
  • Западен парк
  • Мнения: 426
Ох, не мога да се сдържа - имам две чертички на теста сутринта!
Другата седмица ще отида и на лекар за потвърждение. Може и да не е вярно, но не мога да се стърпя да не споделя с целия свят (или поне с моя свят).

# 248
  • Мнения: 400
Г-жа Монк стискам ти палци! newsm10Радвам се с теб и дано се потвърди хубавата новина! smile3521Успех!  love001 newsm44

# 249
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Не бива да се забравя и това, че околните също имат разни очаквания и стереотипи, които налагат в общуването си с децата ни. Скоро бях свидетел на забележка на едно момиче (сестра на приятелче): "Не, не ми разправяй, че си осиновен, ти приличаш много на майка си". За сведение, аз мога да мина и за ромка, а той е рус и синеок Simple Smile Ха де!

Може би има предвид излъчването, което да създава илюзия и за физическа прилика. Аз, например, винаги когато Мата пусне снимки с дъщеря си откривам невероятна прилика между тях. Не мога да кажа защо, но моетро усещане е, че си приличат много.

Г-жа Монк, от сърце ти пожелавам да е това, което желаеш!  Hug

# 250
  • София
  • Мнения: 9 517
хи, че готино, госпожа Монк, готино, готино, готино Hug

# 251
  • София
  • Мнения: 791
Г-жа Монк  Hug

# 252
  • Мнения: 955
Ха така, хайде щъркела, по чертичките, по чертичките   bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 253
  • София
  • Мнения: 9 517
Дзвер, в твоите постинги често виждам собствената си изтерзана душа. Grinning
благодаря ти, че по някога си мисля, че съм най-големия изрод в този подфорум  Wink

# 254
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Дзвер, в твоите постинги често виждам собствената си изтерзана душа. Grinning
благодаря ти, че по някога си мисля, че съм най-големия изрод в този подфорум  Wink

Е, чак пък изрод. За мен си просто майка, много добра майка, безкрайно обичаща и загрижена за децата си. И в същото време човек, който си има своите инстинкти и желания.   Hug

Абе не знам, аз до такава степен бях откачила в следпубертета, че сума ти глупости направих, а ако бях разбрала че съм осиновена, почти на 100 % сигурна съм че бих завела дело за разсиновяване, ако имах тази възможност. Едва като станах майка самата аз започнах да разбирам по-добре моите родители и сега вече им треперя и се опитвам да наваксвам хубавите моменти, които сме пропуснали, когато ни е било времето, ама това си е след дъжд качулка.
Дано никой от вас не случи на дете като мен. Wink

ПП Така и не успях да "закача" и как ги излъгах да  ми дадат две деца не знам. Но поне на децата им е весело и добре. Laughing

Последна редакция: сб, 30 апр 2011, 20:19 от Форест Гъмп

Общи условия

Активация на акаунт