Публикувана: 5 фев. 2010, 09:26 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2025, 02:20 ч.

Дъщеря ми е в 4-ти клас и е непрекъснато унижавана и обиждана от госпожата! Помо

6 126
62
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мога да направя, ако дъщеря ми се връща от училище разстроена и наранена от учителя си?
Какво да правя, ако учителят на детето ми се държи неуважително чрез пренебрегване и липса на интерес?
Как да се справя, ако детето ми е разсеяно и учителят му не го харесва?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мога да направя, ако дъщеря ми се връща от училище разстроена и наранена от учителя си?
  
  Първо, можете да поговорите с учителя за проблема и да се опитате да намерите решение. Ако това не работи, можете да напишете писмени оплаквания до директора на училището и Инспектората, заплашвайки се, че ако проблемът не бъде решен, ще подадете жалба. Разговорът с училищния психолог също може да помогне, но ако няма резултат, трябва да се предприемат по-решителни действия.
- Какво да правя, ако учителят на детето ми се държи неуважително чрез пренебрегване и липса на интерес?
  
  Ако учителят се държи неуважително към детето чрез пренебрегване и липса на интерес, може да бъде подадено писмено оплакване до директора на училището, като се предоставят конкретни примери. Освен това може да се проведе разговор с учителя за обсъждане на области за подобрение. Ако няма промяна, по-нататъшни действия могат да бъдат предприети, като например преместване на детето в друг клас.
- Как да се справя, ако детето ми е разсеяно и учителят му не го харесва?
  
  Ако детето ви е разсеяно и учителят му не го харесва, важно е да проведете разговор с учителя, директора на училището или училищния психолог. Подкрепете детето си и се уверете, че то не трябва да се стреми да бъде харесано от учителите; вместо това трябва да се съсредоточи върху ученето и личностното израстване. Освен това обмислете записването на детето в допълнителни дейности или клубове, където може да бъде оценено и признато за усилията си.

# 45 16 фев. 2010, 23:07 ч.

София
Мнения: 62 595

Аз съм майка-стръвница. Имахме подобен проблем с едното дете миналата година с нова класна. Да кажем, че първия път е било надоразумение, вторият път - също, дадох насоки на детето как да опита да се справи, но на третия път вече бях при училищния психолог. Той говори с детето и с учителката. Временно имаше спокойствие, явно психологът си беше свършил работата, но учителката не издържа и на четвъртия път вече ми падна пердето и много твърдо си поговорих с класната. Поставих ясни условия, които бяха стриктно по правилника и я попи,тах как ли би реагирала директорката един от най-добрите й ученици да напусне. Дадох ясно да се разбере, че няма да оставя нещата така и да си дам детето курбан на една кукувица. А детето ми не е от свитите, умее да си защитава интересите, учи си съвестно и да иска уважение и това явно не се е харесало на учтелката.

Затова в общи линии съм съгласна с Шанел - отговорността е на родителя. Но аз държа да се използва системата, а не да се вдигат извишни скандали. Никога не ме е било страх дали учителят няма да си върне за нещо на детето. Веднъж човек стане ли жертва, направи ли детето си жертва, няма повече спасение.

# 46 17 фев. 2010, 08:03 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Andariel в вт, 16 фев 2010, 23:07

Затова в общи линии съм съгласна с Шанел - отговорността е на родителя. Но аз държа да се използва системата, а не да се вдигат извишни скандали. Никога не ме е било страх дали учителят няма да си върне за нещо на детето. Веднъж човек стане ли жертва, направи ли детето си жертва, няма повече спасение.

Защо в общи линии?Нали и аз това написах,че започвам по ред на номерата институциите.Аз не пребивам учителката,нито директора.Аз просто си действам от най-висшата инстанция.Какво да чакам и кого да чакам?Ще говоря,ще се обяснявам,ще пиша...А детето ми през това време ще страда.Не ми е хрумвало дори,да се притеснявам от учителя.Но когато чета тук,какво са написали някои персони,разбирам,защо повечето от децата са лузъри.Майки лузъри,бащи също и какви да са децата?

# 47 17 фев. 2010, 08:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: Chanel в ср, 17 фев 2010, 07:49

Цитат на: Някойси в вт, 16 фев 2010, 21:04

Ех, какви е майки раждала, ражда и сега нашта земя хубава Grinning

Майка орлица #2gunfire

Да,такава съм.А ти,освен,че си глупачка,си и страхливка,защото си анонимна.

А ти, понеже си регистрирана, си много умна и смело раздаваш обидни епитети във форума. Mr. Green

Между другото Някой си, нито е глупак ( чела съм много негови постинги), нито е страхливец и макар да не е регистриран влиза винаги с един и същи ник.
Ако някой учител " непрекъснато унижава и обижда " детето ми, аз няма да чакам три години и половина, както е направила авторката, и чак тогава да търся начин да решавам проблема. Аз бих тръгнала нагоре по стълбицата - първо учителката, после директорката, РИО... Може да се окаже, че совалките между институциите не си струват усилията и просто е по-добре детето да смени класа или дори училището. Разбира се, преди да предприема нещо ще се опитам добре да си изясня ситуацията.
И още нещо. Това, че някой пише във форума за проблемите си не означава непременно, че стои със скръстени ръце. Peace

# 48 17 фев. 2010, 08:56 ч.

Мнения: 2 161

Да се смени училището?Прекрасно просто и много умно.В един момент може да не ти стигнат училищата в града.От проблем не се бяга,че е по-лесно.Но в крайна сметка,какво ме интересуват чуждите деца?Всеки да се спасява.

# 49 17 фев. 2010, 08:56 ч.

София
Мнения: 19 926

Какви лузъри ти се привиждат, Шанел?Със сигурност има и такива, но не всеки родител, избрал твоята агресивна линия на поведение дори и при по-незначителене проблем, трябва да бъде окачествяван като такъв.То тогава, следвайки твоята желязна логика, че родителите лузъри формират такива деца, какво да кажем за отрочетата на онези, които решават проблемите с "къртене".... newsm78

Ако има проблем с детето в училище, винаги най-добре е той да се изясни най-напред на място с учител, директор или психолог и едва при невъзможност за решаването му на това ниво да се прибягва до оплаквания в по-висши инстанции. Peace

# 50 17 фев. 2010, 09:04 ч.

Мнения: 2 161

Защо да ми се превиждат,след като са действителност.А между другото,от Мон много ми се зарадваха и споделиха,че са малко родителите,които действат по този светкавичен начин.Но агитката тук няма как да проумее това.В колко теми има оплакване от учителите и те завършват обикновено така:учитеката не помогна,директорката не реагира.Да,не реагират,защото така е удобно.И какво прави родителят?Премества детето в друго училище,защото се страхува,не разбира,не му се занимава и най-вече-страхува се.Не го ли проумявате?Ами аз на моята 7 годишна дъщеря да й го обясня веднъж,тя ще разбере за какво става въпрос.

# 51 17 фев. 2010, 09:05 ч.

Мнения: 1 575

Спорът е грозен и най-вече излишен...
Реално ние не знаем какъв е проблема и кой го поражда.Аз няма да тичам наляво-надясно с изискване да галят детето ми с перо, но ако ситуацията го изисква и насреща си виждам непреодолима бариера в лицето на учителката и тя действително тормози и психира детето ми - "стълбичката" ще я взема на бегом...
Не можем да се изказваме категорично по проблема на galy78, нито да я анализираме!Жената помоли за помощ, в което няма нищо лошо и лично аз се опитах да дам някои идеи.От тук-нататък не бих си позволила да критикувам или да навлизам в личното пространство на семейството, камо ли да ги съдя...
И интересно какво лошо има в това от време на време да извикаш за болката си.Не виждам защо Chanel се пени толкова - това е темата на galy78 и никой не е длъжен нито да чете, нито да пише ако не иска.
Chanel,понеже критикуваш и си "откровена", дано изтърпиш и моята критика към теб - възпитаният човек не обижда и не говори думи, само за да задоволи егото си.Всеки може да е смел и открит, но разликата между възпитанието и простащината е в това да прецениш дали думите ти ще обидят някого или ще помогнат да му отворят очите.Едното е смислено, а другото - безсмислено и грозно.
Не виждам смисъл да обиждаш galy78!Думите ти с какво и помагат?Остана ли удовлетворена от постовете си?
Не искам да влизаме в разправия - въпросите ми са риторични.

Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 20:18 от Боби1973

# 52 17 фев. 2010, 09:16 ч.

Мнения: 2 161

Нямам проблем с чуждата критика.Всеки може да говори и мисли за мен каквото му хрумне.Аз не се пеня.Защо да го правя?Не влагам излишни усилия,особено когато не си струват.Каква ми е целта?Ами да я раздрусам тази така съжалявана авторка.Защото тя наистина е за съжаление и така сега като пиша,една сълза ми се отронва от лявото око.Приятен ден ви желая и ползотворно развитие на темата.

# 53 17 фев. 2010, 13:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Не виждам никакъв смисъл да се атакува директно МОН и да се прескача йерархията, освен ако не е въпрос на живот и смърт, но пък при такъв случай се алармират и други инстанции. Много често проблемите се решават на ниво училище. Защо да вадя веднага гаубицата, ако трябва да целя муха? Случвало ми се е при съмнения за проблем да отида в инспектората и да се консултирам и тогава да реша какво да правя. Не ме притеснява да подавам жалби, ако се наложи, но това си зависи и от хората, с които си има човек работа. Лично на мен досега ми е било достатъчно да говоря с психолога на училището, с класния ръководител, а ако той не свърши работа минавам на заместник-директора. Досега максимум на това ниво са се разрешавали проблемите. Но при всички случаи се старая да дам шанс на хората, чиято работа е това, да реагират. Ако не се случи - продължавам нагоре.

# 54 17 фев. 2010, 16:35 ч.

Aз, явно бидейки лузър и баща на потенциален лузър искам да попитам как да задълбоча лузърството на хлапето, та да ми е лика-прилика като порастне. А именно, дали за да го направя по-голям лузър не трябва да му спестявам всяка възможност да се оправя само? Може би трябва да се грижа да живее в саксия, да го пазя от всякакви неволи, сакън да не му се наложи да се справи само с някой проблем? Или пък беше обратното? Нали съм глупаЧКА и се обърквам.

# 55 17 фев. 2010, 16:42 ч.

София
Мнения: 62 595

Някой си,
бъркаш двата щата. Справянето самостоятелно на едно дете има граници. Първо, при конфликт дете-учител, чисто йерархично детето е в неизгодна позиция, защото властта е в учителя. Второ, учителят като възрастен човек винаги е по-силен от детето физически и психически и може да манипулира детето и другите деца. Трето, тормозът в училище за мен е много подобен на домашното насилие - труднодоказуемо и думата на детето е срещу думата на учителя.
Затова, на детето може родителят да му даде насоки какво да прави, но не и да очаква същото това невръстно дете да води битка, че и война с възрастен. Трябва силите да са равностойни - възрастен срещу възрастен. На родителя работата му е да си защитава детето. Какъв е смисълът да си мисли, че го учи на самостоятелност, оставяйки го да е жертва в неравна битка с учителя?

# 56 17 фев. 2010, 17:02 ч.

Цитат на: Andariel в ср, 17 фев 2010, 16:42

Ами да, неравна е битката. В пряк сблъсък учителят има предимство, ама в партизанска битка... Още ми е кеф да си спомням някои подвизи от годините си в прогимназията. Наистина подлудявахме някои даскали и им побеляха косите от нас.
Но си права, това не беше в 1 клас. Пък и аз не съм казал, че родителят не трябва никога да защитава детето си. По-скоро казах, че да се ходи в училище трябва само в краен случай,когато наистина е належащо. Да не говорим за министерството и пр. А пък най вече за къртене, и защо не направо с гранати и картечница?
При по-леките проблеми е хубаво детето да опита първо само да се справи. Проблеми с учител до сега не сме имали, но с деца и родители да. Но не ни е и хрумвало да ходим да се разправяме лично. Давали сме съвети у дома и сме нахъсвали хлапчо да се оправя. И подейства.

# 57 17 фев. 2010, 20:17 ч.

Мнения: 1 575

Мислех, че съм се изчерпала в тази тема, но се замислих какво значи "проблем" в у-ще!Моят синковец няма подобен.Или поне не ми се е случвало да имам противоречие с госпожата.Случвало се е синът да се жалва за това или онова и да се оплаква, но при това положение съм му давала само насока или идея какво да прави.Както писах по-горе гледам да го науча да се концентрира в-ху възможните неща.Обстоятелствата до сега около нас просто са го позволявали.
Чудя се дали проблемите по-често не са в родителите и децата - за това какви са очакванията им и до колко са способни да си извоюват позиции...
Нямам в предвид проблеми от рода на качеството на учителите като преподаване, а отношенията, които се създават.

# 58 17 фев. 2010, 22:38 ч.

Мнения: 2 843

Слава Богу, че Шанел напусна темата, защото от агресивност и груба стилистика ми призлява; крайните физически действия, "къртения" и прочие пък ми звучат хем мутренски, хем байганьовски. По-скоро съм съгласна с Някой си, че родителската намеса е нужна само ако детето със сигурност няма сили да се справи само; че възпитаването в самостоятелност, справяне в трудни ситуации е по-уместно. С това не искам да кажа, че родителят трябва да нехае за детето си, а само, че е нужно да го подтиква към инициативност и самостоятелни действия.

# 59 17 фев. 2010, 23:00 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Въпреки всичко класния ръководител е лицето ,което познава учениците си...,като родител би било добре да работите заедно за решаване на проблемите и изграждането на детенце като личност,без да има място за обиди и унижения.

Препоръчани теми

Проблем със сприятеляването

Не знам как да помогна на сина си отчаяна съм....

Пубертетът при момичетата до 14 години

"Селски" номера и пинизи (тема 4)

141
Развлечение

Причина:

Причина: