Ако ги устройва, защо не? Да не говорим, че много хора, които са регистрирани на борсата работят на черно. Например, жената е регистрирана на борсата, получава обезщетение, но в същото време работи като детегледачка. Има работи, които са толкова увреждащи здравето, че не си заслужава човек да се занимава за една мизерна заплата, която няма да покрие после щетите. Например, трябва да съм съвсем умряла от глад, за да отида да продавам на пазара по цял ден да съм на студ, пек, без тоалетна, без достатъчно вода и прочее.
- Публикувана: 6 фев. 2010, 10:43 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2010, 15:48 ч.
Отминава ли кризата при вас или тъкмо напротив?
Според мен винаги е по добре да правиш нещо, пък било то и на ръба, отколкото нищо да не правиш. Бих работила и почти без пари ( и съм го правила), но лека полека успява човек да издрапа. Срещаш се с хора, придобиваш нови умения, научаваш как се прави едно или друго. Пък заекът рано или късно изскача от някъде.
Имам позната, мина трийсетте, само като студентка е работила, и пак с големи претенции. Езици не знае, образованието й е неприложимо. Не искала да бъде обслужваш персонал- те били по зле и от сервитьори, трябвало по цял ден да се усмихват и да се мазнят на клиентите. Седи и чака да й опнат червения килим към директорския кабинет, и само недоволства и си оплаква съдбата. Е това не го разбирам.
Не казвам, че трябва да се хващаш и да се забиваш сам надолу, само защото е криза, но малко реален поглед върху живота си трябва.
Имам позната, мина трийсетте, само като студентка е работила, и пак с големи претенции. Езици не знае, образованието й е неприложимо. Не искала да бъде обслужваш персонал- те били по зле и от сервитьори, трябвало по цял ден да се усмихват и да се мазнят на клиентите. Седи и чака да й опнат червения килим към директорския кабинет, и само недоволства и си оплаква съдбата. Е това не го разбирам.
Не казвам, че трябва да се хващаш и да се забиваш сам надолу, само защото е криза, но малко реален поглед върху живота си трябва.
Абсолютно си е така. Аз си имам един такъв в къщата като въпросната жена. Моят все току нещо не иска. Но ей така минаха вече 6 месеца без работа.
Лошото е, че колкото повече време човек се "назландисва" дето се казва накрая ако така или иначе пак опре до каква да е работа, ще му бъде още по-трудно да го преглътне. Все ще си казва "Е, аз затова ли чаках толкова, за да почна за 350?".
Аз лично вече не зная как да му въздействам на моя. Май се отказах вече. Предпочитам аз да си потърся нещо за събота и неделя допълнително. Но не знам дали ще издържа. И все пак бих го направила. Ако нещата продължат така. Криза или не човек си има и някои планове.
Лошото е, че колкото повече време човек се "назландисва" дето се казва накрая ако така или иначе пак опре до каква да е работа, ще му бъде още по-трудно да го преглътне. Все ще си казва "Е, аз затова ли чаках толкова, за да почна за 350?".
Аз лично вече не зная как да му въздействам на моя. Май се отказах вече. Предпочитам аз да си потърся нещо за събота и неделя допълнително. Но не знам дали ще издържа. И все пак бих го направила. Ако нещата продължат така. Криза или не човек си има и някои планове.
Абсолютно си е така. Аз си имам един такъв в къщата като въпросната жена. Моят все току нещо не иска. Но ей така минаха вече 6 месеца без работа.
Лошото е, че колкото повече време човек се "назландисва" дето се казва накрая ако така или иначе пак опре до каква да е работа, ще му бъде още по-трудно да го преглътне. Все ще си казва "Е, аз затова ли чаках толкова, за да почна за 350?".
Аз лично вече не зная как да му въздействам на моя. Май се отказах вече. Предпочитам аз да си потърся нещо за събота и неделя допълнително. Но не знам дали ще издържа. И все пак бих го направила. Ако нещата продължат така. Криза или не човек си има и някои планове.
Лошото е, че колкото повече време човек се "назландисва" дето се казва накрая ако така или иначе пак опре до каква да е работа, ще му бъде още по-трудно да го преглътне. Все ще си казва "Е, аз затова ли чаках толкова, за да почна за 350?".
Аз лично вече не зная как да му въздействам на моя. Май се отказах вече. Предпочитам аз да си потърся нещо за събота и неделя допълнително. Но не знам дали ще издържа. И все пак бих го направила. Ако нещата продължат така. Криза или не човек си има и някои планове.
И у нас ситуацията е същата. Това не искам, онова не искам.........местата за директори са заети отдавна
Извинявам се, ама не мога да се сдържа.
Стефка К.-как така ТИ да си потърсиш за събота и неделя??? А той какъв ще го........???
А манджичка кой ще сготви и чорапите кой ще му опере?? Пак ли ти???
Не го разбирам това, прощавай за острия тон.
Стефка К.-как така ТИ да си потърсиш за събота и неделя??? А той какъв ще го........???
А манджичка кой ще сготви и чорапите кой ще му опере?? Пак ли ти???
Не го разбирам това, прощавай за острия тон.
И аз не го разбирам, Жози, ама е факт, че има много жени, които търпят.
Ами Жозефина... какво да го увъртам.. на мен ми се паднА най-мързеливкото. 
Сериозно сега. Мъжете имат по-развито някакво чуство за достойнство. Трудно търпят някой да ги командори. Както и работа дето им се струва под нивото. (Въпреки, че според мен със средно образование ниво едва ли еточна дума)
Ако е за въпрос конкретно... той зорлем си напусна работата. ЗАщото го понижиха. Ама чудо голямо - фирмата поначало въртят персонала като за световно в обикновените си офиси. Сега след няколко години му се чини, че навсякъде заплатите трябва да са такива. Ама не са. И че навсякъде трябва да е лъскаво като в техните офиси. Ама не е.
Говоря, говоря... уж разбира, но нищо... Отскоро стана и депресиран. Заради последното съм готова на малко жертва, за да го освежа. Депресиите ми се струват опасни и плашещи. И затова. Говоря съвсем сериозно.
Аз ужасно много години съм работила като продавачка в магазини и изобщо няма да ме е срам пак да го правя един-два дена в седмицата. Да не говорим, че това за мен не е никакво усилие. Клиент никога не ме дразни.
Не ви казах, че това е правилно. Споделих моите методи да се боря с кризата.
Сериозно сега. Мъжете имат по-развито някакво чуство за достойнство. Трудно търпят някой да ги командори. Както и работа дето им се струва под нивото. (Въпреки, че според мен със средно образование ниво едва ли еточна дума)
Ако е за въпрос конкретно... той зорлем си напусна работата. ЗАщото го понижиха. Ама чудо голямо - фирмата поначало въртят персонала като за световно в обикновените си офиси. Сега след няколко години му се чини, че навсякъде заплатите трябва да са такива. Ама не са. И че навсякъде трябва да е лъскаво като в техните офиси. Ама не е.
Говоря, говоря... уж разбира, но нищо... Отскоро стана и депресиран. Заради последното съм готова на малко жертва, за да го освежа. Депресиите ми се струват опасни и плашещи. И затова. Говоря съвсем сериозно.
Аз ужасно много години съм работила като продавачка в магазини и изобщо няма да ме е срам пак да го правя един-два дена в седмицата. Да не говорим, че това за мен не е никакво усилие. Клиент никога не ме дразни.
Не ви казах, че това е правилно. Споделих моите методи да се боря с кризата.
Стефке,
Права си за търпението на мъжете. Вярно е, че не търпят. забелязала съм, че най-смотаният, мързелин, некадърен и прочее характеристики мъж е с по-.голямо самочувстве и живее по-добре и в мир със себе си от най-добрата, работлива, успяла и прочее жена. И то си е доказано де, разликата в заплащането на мъжете и жените за равен труд и други равни условия варира между 20 и 40% в полза на мъжете. Те винаги вземат по-високи заплати и са по-пробивни в кариерата.
Права си за търпението на мъжете. Вярно е, че не търпят. забелязала съм, че най-смотаният, мързелин, некадърен и прочее характеристики мъж е с по-.голямо самочувстве и живее по-добре и в мир със себе си от най-добрата, работлива, успяла и прочее жена. И то си е доказано де, разликата в заплащането на мъжете и жените за равен труд и други равни условия варира между 20 и 40% в полза на мъжете. Те винаги вземат по-високи заплати и са по-пробивни в кариерата.
Мислиш ли, че са по-пробивни наистина? Напоследък оставам с впечатлението, че точно заради ей тия характерни мъжки черти и склонност да реагират на момента (па после да мислят) се налагат повече жените за отговорни постове. Те са по дипломатични. Даже и да е във вариант подмолни, премислят повече и лавират в ситуациите.
И аз си отглеждах такъв екземпляр доста години, и накрая го оставих да се гледа сам. Всички имаме достойнство, но то не храни децата. Много ли е достойно да лежи по цял ден и да се оплаква и да се депресира и да чака жената да се върне от работа и да донесе нещо за ядене. По лесно е. И аз работех преди време недостойна работа, но нямах избор. След време се преместих на по достойна, за в пъти по малко пари и в пъти повече работа, а Той продължаваше да се тръшка по диваните и да чака аз да платя със заплатат ми от 250 лв. сметки за 400 лв. Това ми е болната тема - мъжете и оправданията им.
Но смята също че работа която нямаш идея дали ще ти се плати изобщо не си струва да се работи.
Но смята също че работа която нямаш идея дали ще ти се плати изобщо не си струва да се работи.
Най-малкото по-малко им пука. Не са склонни да правят компромиси, освен ако нещо много не ги натисне. От една страна е въпрос на тестостерон, а от друга на възпитание и социални нагласи.
Може сега жените на ръководни постове да са много, но са малък процент в сравнение с мъжете. Ахилесовата пета на жените са децата. Винаги, всеки работодател се оправдава с тях, за да плати по-малко или да спре кариерата на една жена. Чували сте за стъкления таван.
Може сега жените на ръководни постове да са много, но са малък процент в сравнение с мъжете. Ахилесовата пета на жените са децата. Винаги, всеки работодател се оправдава с тях, за да плати по-малко или да спре кариерата на една жена. Чували сте за стъкления таван.
Да не формираме другарски съд, а?
Както и да е, не ми вържете кусур, моля.
Но смята също че работа която нямаш идея дали ще ти се плати изобщо не си струва да се работи.
Незнам на какво разчитат-че трудно се намира работа ли?Аман от некоректни работодатели!