Оценките и мотивацията в началното училище

Лично аз не забелязах да се е писало много за 2 -ки. По-скоро се коментира , че в начален курс оценяването не е реално. И децата не са стресиране от оценка слаб / такива почти няма в начален курс/, колкото от това , че някой , който знае по-малко ,често има по-висока оценка. Това е стресовото в ситуацията!
Ами то така или иначе точно това се получава /описала съм го в предния си пост/.

Откъде пък сега го измислихте това изпитване на дъската? Нормално е, когато има написана на дъската задача, някой ученик да излезе и да я реши пред погледите на останалите. Или, ако е урок по география, да застане пред картата и да посочи нещо си. Или да довърши някакво изречение, също изписано на дъската. Това няма как да се предотврати. А също така е и полезно - както за изпитвания ученик, така и за съучениците, които проследяват мисълта му, виждат къде греши и, ако те също са склонни да допуснат подобна грешка, се самокоригират.
Също така мисля, че двойката като оценка е изключително полезна за началния курс - по този начин се алармират родителите, че детето им има огромни и съществени пропуски и е нужно да се работи допълнително с него.
Започнах вече да гледам по друг начин на цифровато оценяване в началния курс. Дори мисля, че е в полза на учениците /и на родителите им/.
Тук се поставя въпросът, че е по-добре в края на седмицата учителите да пишат дълги и подробни анализи за знанията, постиженията и поведението на децата. Но, питам се аз, дали е нужно това? Не са ли достатъчни оценките, приложените тестове и писмени изпитвания и забележките в бележника, за да се ориентира родителят? Всъщност май искаме учителите да ни спестят нашите усилия. Не вярвам да има човек, който да не може да схване послание, изразено в цифри, за нивото на детето си. Не вярвам, че има родител, който никога, по никакъв повод да не надниква в учебниците на детето си, да не проверява какво учат и доколко е усвоено от детето. Колкото е важно да намираме време, за да водим децата на спорт, на алианс, на цигулка, на рисуване, толкова е важно да намираме време и да проследяваме тяхната подготовка за училище. Ние сме родители /за цял живот/ и не може да абдикираме от тази длъжност, щом децата станат ученици.

   За последната седмица синът ми - третокласник има осем оценки. Три от тях са от контролни работи, а останалите - от изпитване на дъската ( включително от разказване на цял урок по ЧО).
   Миналата седмица стана голям проблем на родителската среща, че 7-8 деца има двойки по музика, защото не са успели да напишат правилно нотите.
При нас изпитването на дъската си го има от първи клас и не се състои само в дорешаването на една-единствена задача или довършването на едно изречение.
Двойката не означава непременно " огромни и съществени пропуски" ... Често пъти се поставя за това, че детето не е научило един урок.
   Ти май сериозно си мислиш, че всички родители имат необходимите познания по всички предмети, за да контролират децата си и да им помагат. В този форум се предполага, че пишат много родители. Вероятно си обърнала внимание колко правописни грешки има в постингите ( не говоря за случайно чукнат клавиш погрешка). Пък и не всеки прави разлика между подробен и сбит преразказ, например, а и не е длъжен в крайна сметка. Не е необходимо учителят всяка седмица да пише " дълъг и подробен анализ" и две- три изречения на предмет ще свършат работа.

dideva, според мен двойка в началния курс би трябвало да говори именно за големи и системни пропуски. Двойки в първи-четвърти клас не се пишат току-така.
И, кажи ми, ако един неграмотен родител получи писмено известие от госпожата, че детето му не прави разлика между сбит и подробен преразказ, как би реагирал той? Мисля си, че по същия начин, по който и ако в бележника има по-слаба оценка /различна от шестица/. Или ще се обърне към частен учител, който да се занимава с ученика, или ще коментира, че и той самият не е бил добър в преразказите, пък е станал човек и професия добра си има. С една дума, не виждам каква е разликата в това под каква форма е информацията - дали е черна точка, липса на пчеличка, писмена характеристика или откровена двойка, подтекстът е един и същ. Друг е въпросът дали родителите изобщо обръщат внимание на тези послания и какви мерки взимат, за да променят и подобрят знанията на децата си.

В начален курс има деца с двойки и, повярвайте ми, поне в класовете на моите деца, двойкаджиите не са ощетени. Напротив, дори им се дава, което пък от своя страна предизвиква недоволството на останалите деца, дето се пънат да учат. В начален курс не се пишат толкова лесно двойки, не си правете илюзии! За да се пише на едно дете двойка, то трябва ама хич, бъкел да не знае, да не отговори на нито един въпрос или контролното му да е цялото червено. Аз нямам против да се пише двойка и за системно ненаписани домашни, както беше при нас навремето - три пъти забележка и после двойка!

Като цяло, от личен опит мога да ви кажа, че системата дава голям разнобой при обучението и оценяването. Децата, които съвестно си учат и пишат домашни се чувстват претоварени, а децата, на които хич не им се учи си живеят много добре, защото накрая все гледат да ги избутат за тройка и тях наказания не ги ловят.

Няма как децата да не се прибират на седмица с доста оценки, защото правят много текущи контролни и изпитвания. А и не виждам кой знае какъв проблем детето да излезе да реши две задачи на дъската. Практиката с устното изпитване по разказвателните предмети я предпочитам пред тестовете. Ако детето не може да сглоби цял текст, то учителят с насочващи въпроси пак може да го изпита. Зависи дали учителят иска да разбере колко знае детето, а не колко не знае. Оценките до известна степен имат и стимулиращ и контролиращ ефект, за да се накара детето да учи системно, а не от изпитване до изпитване. Ама, не си знаел урока днес - да се обади на учителя да не го изпитва точно този ден! Учителите са хора, не ядат деца!

Субективизмът също е част от живота. Децата трябва да се научат да си отстояват правата, ако се чувстват ощетени. И много интересно - все родители пищят за ощетяване, ама си мълчат като се подарява по някоя друга единица в оценката! 

Аз съм била учител, макар и за кратко. Но половината ми семейство са учители, мъжът ми преподава в университета, включително и с кандидатстудентски работи се занимава. Мога честно да ви кажа, че няма смислен преподавател, който да не изпитва несигурност и неудобство при оценяването, защото двата критерия - оценяване спрямо максималното качество и оценяване, което показва сравнителната позиция спрямо средното ниво - принципно са конфликтни.
Да не говорим, че в клас играе роля и дисциплинарния фактор; при това оценката става съвсем несигурен показател.
Просто никога не можеш да си сигурен какво значи една шестица, да речем, ако не си наясно с нивото на детето си от лични впечатления.

Ето няколко възможни тълкувания:
според абсолютния критерий:
Няма грешки (ако задачата има количествено измерение). Евентуално: има достойнства (какви точно не се указва).
Според сравнителния критерий:
На фона на останалите, които са пълна скръб, това най-много се ядва.
Според дисциплинарния критерий:
Това дете внимава в час и се старае, за разлика от другите, които се плюят и си лепят дъвки по косите.
а според психологическия критерий:
това дете има нужда от насърчение. Ще му пиша шестица, за да повярва в себе си.

Съответно двойка може да значи "повече от допустимите грешки", "значително изостава от средното ниво на класа" или "крещи и скубе другарчетата си по време на час".


Да не говорим, че при системата с изпитвания и контролни вместо оценяване на представянето за целия срок най-често се отбелязва моментното представяне на детето, а не цялостното му можене. Един пример: в десети клас хич не обичах биологията и бъкел не знаех, но имах шестица, защото ме изпитаха за "Ненаучни теории за произхода на човека", а аз тъкмо по това време четях с удоволствие за различните религии. И какво? От оценката ми излиза, че съм пръв биолог.
Още ли смятате, че е все едно дали учителят ще ви каже какво има предвид или просто ще сложи една цифра?

Не виждам начин да се оцени цялостното можене. Или се прави оценка към определен момент, или за период от време. Е, има и трети вариант, при който да се сондира в различни точки от материала, например със задаването на 5-6 впроса, но и там има известна доза случайност. И тук идва точно субективната преценка на учителя и какво впечатление оставя детето.
Подобни са нещата и в по-горните класове, и после на работа. Няма съвършена система за оценяване, но това не е причина да се отхвърля оценяването изобщо, пък дори и в начален курс. Разбирам несигурността и неудобството на учителите и преподавателите, но така са нещата. И началниците по компаниите имат същия проблем като правят периодични оценки на работниците. Това е част от работата.

Разбира се, че може. Ако човек ежедневно работи с децата, прави множество и разнообразни упражнения, за да ги научи на това, на което е тръгнал да ги учи, абсолютно невъзможно е да му убегне кое как се справя.
Един пример. Моят кратък опит в училище е като учителка по английски. Всички упражнения, които подготвях, редуваха развиването на четирите умения: да четеш, да пишеш, да разбираш говор и да говориш. Тези неща се упражняват с ролеви игри, със съчинения, разнообразни практически упражнения от сваляне на текст на песен до писане на писмо или разиграване на радиопредаване. Повечето са за целия клас, при други учениците се събират на групи и заедно мъдрят нещо, което после представят също заедно. Абсурд е да не разбереш, ако някой не е разбрал граматическия принцип, който се упражнява.
Само че на този етап ниската оценка няма никакъв смисъл. Много по-полезно е да си отбележиш, че щом този човек го греши това нещо, значи не си бил достатъчно ясен в обясненията и трябва да го кажеш другояче; ако много хора грешат, значи трябва още упражнения по този материал и чак тогава да се върви нататък.
Ако му лепна двойката, с какво логиката на времената ще му стане по-ясна? С нищо. Но със сигурност ще му убия хъса да участва в упражненията, които де факто са основния метод да научи езика.

Не съм съгласна с аналогията с работното място. Ученето затова е учене, защото изначално се предполага да не знаеш, а другият да ти обясни, да ти предаде умението си. Нито ти плащат за това, нито правилата са същите.
По-точната аналогия е с уменията, които придобиваме успешно извън училище.
Как ще научите едно дете да пуска хвърчило?
Да пече сладкиш?
Да кара колело? Да плува?
Ще му покажете няколко пъти, ще му дадете да опита само, като му помагате и подсказвате, докато няма нужда от вашата подкрепа, нали? Защо смятате, че в училище се учат по-сложни и ценни неща, та да трябва по-различен подход?

Всъщност тук не става въпрос за радикална новост.
Началният курс беше само с качествено оценяване на края на годината и по времето, когато бяхме деца. Това е по-добрата и изпитана  - в България! - практика.
Смъкването на оценките от втори клас беше един нелеп експеримент на Илчо Димитров, несръчна мярка за борба с болестите на образованието.
Само че това беше неадекватно изписан медикамент, малко като антибиотиците - давай, трябва да звучи страховито. Само дето нищо не излекува - образованието не се подобри, - а страничните ефекти са неприятни.
Като начало психологическите. Само като начало.

Тук всички свързваме оценяването с обучението у дома. Искам да ви питам не мислите ли, че обучението в началния курс трябва да е в училището, а не в къщи. Аз не съм толкова против оценките, колкото против големите домашни. Материала не е толкова много, че да не може да се преподаде и научи в училище. Защо трябва да го учим в къщи? Изобщо защо родителите трябва да влизат в ролята на учители ( или на ученици, пишейки преразкази и съчинения)
На кой трябва да се постави двойка затова, че децата не са се научили да пишат нотите правилно - на децата или на учителя?

(съжалявам, Анда, че не видях предния ти пост. Съгласна съм и коментарът ми изобщо не е свързан с него.)

Уучилището е формална система, различна от неформалното учене. Да, на курса по английски е едно, в часовете по същия този английски в училище е съвсем друго. Това е индустриалниятпринцип в обучението, който все още е широкоразпространен. По същия начин е организирана и всяка компания. И в двете системи се оценява крайният резултат. малко държави могат да си позволят промяна. При нас не виждам как ще стане. В най-добрия случай може да се направи опит за връщане с 20 години назад.

Въпросът не е в оценяването , а в организацията на учебния процес. Оценяването е само един компонент. При положение, че един учебен час ти е разделен на части за проверка на знания, преподаване на нови знания и упражняване, как ще стане цялата работа с различното оценяване? Трябва да промениш изобщо принципа. Затова мисля, че фокусирането само върху оценките е неподходящо.

Между другото, мисля, че болшинството от децата претръпва откъм важност на оценките. Те просто свиквват с "дразнителя-оценка" и престават да обръщат внимание. Мисля, че ние сме по-стресирани от оценяването, защото навремето имахме по максимум 4 оценки на предмет за срока, а сега децата имат двойно повече. Ние усещахме известна фаталност на всяко изпитване и контролно, а сега, при наличието на осем оценки, децата не обръщат внимание.

Абсолютно приподписвам това.
Не ми харесва, че програмата е измислена така, че няма начин с предвидените в училище часове да се придобият изискваните знания. Наблъскани са адски амбициозни неща, Харвард репички да си хапва. Няма обаче часове за упражнения, да не говорим за разработена методика. Говоря за обучението по литература в горния курс, там мога да наблюдавам покрай майка си. Едва ли не всички гимназисти ще излязат прекрасно запознати с цялата европейска традиция, която ловко ще анализират в духа на френската литературна теория. Да, ама не. В резултат от цялата тази лакомия за място в учебника на Шекспир, Молиер и Сервантес им се полага по един час, а време, през което да се обърне внимание на елементарното неумение да пишеш - остави френската теория, своето лично мнение да защитиш - просто няма.
И какво оценяваме тогава? Ученика, учителя, министерството, дето ги одобрява тези програми и учебници?

Андариел, часът не ти е разделен отгоре. Просто ако те мързи да преподаваш и да измисляш упражнения, можеш да го запълниш с изпитване. Чиста работа, хем плашиш децата, хем си клатиш краката 
В училище съм преподавала. Курсове съм водила само като студентка.
Колкото по-малко време хабиш в изпитване, толкова повече време имаш да упражниш преподаденото, а не да им го тръснеш за домашно.

Защо държавите да не могат да си позволят промяна? Какво му е скъпото на това да се махнат оценките в началния курс? Хляб и вода не иска, дето се вика.
Преди да говорим каква система е училището, ще напиша само какво казах на детето си преди началото на първи клас. То се беше спекло много от перспективата да се окаже лоша ученичка (незнайно защо, нямаше никакви податки за такова нещо).
Опитах се да обясня, че училището съществува, за да помага на децата.
А не децата да служат на училището.

Затова е абсурдна индустриалната метафора. Децата не са работници във фабриката училище.
Училището е създадено, за да работи за тях.
Толкова е просто.

Много хубаво си го написала, но е наивно.
. Ако оценяването от втори клас беше толкова голям проблем, децата едва ли щяха да са неграмотни, защото щяха да се юркат поне за оценките.

Относно това, за което ти пишеш разчитам на извънкласните форми и на баща им и на себе си.