Публикувана: 7 фев. 2010, 17:27 ч.
Последно мнение: 25 март 2010, 16:22 ч.

Оценките и мотивацията в началното училище

18 322
211
1

1
...
7
8
9
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за оценяването на музиката, изобразителното изкуство и физическото възпитание?
Какви са предимствата на индивидуализирания подход в училищната система пред социалната интеграция на учениците?
Какво е мнението на участниците във форума за цифровото оценяване в началното училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за оценяването на музиката, изобразителното изкуство и физическото възпитание?
  
  Мненията варират. Някои смятат, че оценяването на тези предмети е безсмислено, тъй като те насърчават креативността, разнообразието и личностното израстване. Други подчертават значението на музикалната грамотност, артистичното изразяване и развитието на различни физически умения.
- Какви са предимствата на индивидуализирания подход в училищната система пред социалната интеграция на учениците?
  
  Индивидуализираният подход може да подпомогне социалната интеграция на учениците, като им позволи да развиват уменията си в учебна среда, която е съобразена с техните индивидуални нужди и способности.
- Какво е мнението на участниците във форума за цифровото оценяване в началното училище?
  
  Участниците във форума имат разногласия относно цифровото оценяване в началното училище. Някои смятат, че то не отразява точно уменията и знанията на децата, тъй като се фокусира върху механичното запаметяване и повторение, което може да попречи на развитието на критичното мислене и креативността. Други вярват, че оценките са важни за мотивацията на учениците и че цифровото оценяване може да бъде демотивиращо за тях. Освен това някои участници посочват, че образователната система в България не е ефективна и има голяма разлика между постиженията на най-добрите и най-слабите ученици, като се подчертава необходимостта от подобрение в системата за оценяване.
- Какво е мнението за организацията на учебния процес и методиката на преподаване?
- Какви са мненията относно оценяването в началните училища и началното училище?

# 105 14 фев. 2010, 08:47 ч.

Мнения: 5 877

Нещо не ме разбирате.

Смъкването на прага на оценките е провален експеримент на гърба на децата; то не доведе до по-добро образование. Напротив, сега сме от изключенията в Европа и резултатът се вижда.

Второ, аз нямам проблем с оценките на дъщеря си; това не е моя лична борба. Дъщеря ми е първи клас, т.е. още няма оценки, и се справя перфектно, т.е. аз нямам страх от двойки, благодаря. Вземете изложете и своята изходна позиция.
Това, което ме вълнува, е запазването на вътрешната мотивация и на приятелския - а не конкурентен - дух между децата.
Поне до четвърти клас.

Хайде холан, болезнено приземяване. Ние учихме без оценки в началния курс, едновременно почнахме да сменяме кабинетите и да получаваме оценки, не помня който и да било да се е стресирал. Все пак едно единайсетгодишно дете е по-голямо и по-устойчиво от осемгодишното.

Аз не разбирам вашата позиция. Единствено повтаряте, че не било толкова голям проблем. Не виждам някой да изтъкне полза; не виждам реално благодарение на тази мярка децата да излизат по-научени от училище; напротив, със завършването автоматично забравят повечето неща.
Това е проблемът на външната мотивация - докато играят морковът и тоягата, може и да правиш нещо. После не.
След като образованието ни не става по-добро, то полза няма.

Има обаче вреда. И тя е психологическа и не, не е за родителя. Не става въпрос за това, че детето ще се травмира. Няма да се травмира. А ще адаптира поведението си спрямо училището, спрямо съучениците - по множество нелицеприятни начини.

Извън любовта ви към спора, която сама по себе си уважавам, имате ли реални доводи "за"?

# 106 14 фев. 2010, 09:20 ч.

Извън любовта към спора нямам нито аргуенти ЗА, нито аргументи ПРОТИВ. Както казах, все ми е едно. Сигурно оценките не са подобрили образованието, но не са го и развалили. За мен това е просто детайл без особено значение. Минахме през началното училище без да забележа никакви сътресения нито сред съучениците на дъщеря ми, нито сред родителите.
Виж за приятелския и конкурентния дух смятам, че те спокойно могат да съжителстват без да си пречат и изобщо не са алтернативи един на друг. Конкуренцията е нещо добро и здравословно, цялата природа функционира на този принцип и няма лошо да се усвоява отрано, с пълното съзнание, че когато конкуренцията се основава на феърплей тя не разваля приятелства. Приятества се развалят от подлите номера, но на на 8 години децата все още са чисти души и лесно ще овладеят духа на здравословната конкуренция. Точно на тази възраст оценките имат най-малка тежест, нищо не зависи от тях и не би трябвало конкуренцията да се изражда.
Последно, жалко е да го кажа, но ако едно време децата са напускали средното образование по-образовани, то се дължи почти изцяло на по-добрите дисциплина и мотивация. Последната породена в много по-голяма степен от тоягата, отколкото от моркова.

# 107 14 фев. 2010, 09:52 ч.

Мнения: 48 201

Дъщеря ми няма оценка по- ниска от 6-
Но за мен това не значи кой знае какво
Аз искам оценките да ги има, но по- различни от сега, да са едно резюме на поведението и представянето на ученика и да се предоставят на родителя периодично, а не просто да се вписва едно число в едно тефтерче

# 108 14 фев. 2010, 12:23 ч.

Мнения: 2 898

По темата може да се спори до безкрайност.Аз лично съм убедена в това, че оценката има голяма мотивираща сила. Моите четвъртокласници обожават всяка поставена по-нестандартна задача, но все се намира някой, който ще попита дали ще има оценки newsm53

. Ако отговоря отрицателно, една трета няма да са подготвени. И то не защото не им е интересно, а заради оценката / или по-скоро липсата и /. Това, което мен ме дразни най-много по отношение на оценките е "търгуването" с тях от страна на родители, баби и дядовци. Последно шестиците вървяха по 5 лв. smile3511

...

# 109 14 фев. 2010, 12:50 ч.

София
Мнения: 62 595

Навремето нямахме официални оценки, но неофициално се пишеха такива с ддуми или просто се брояха грешките с червено. Това дори е по-стресиращо, защото тръпнехме дали и колко червено ще загрозява тетрадките ни.

Моля ви се, стига с това, че децата са с чисти души! Децата са личности, включително и приспособяващи и оцеляващи. Винаги се сравняват и състезават помежду си. Днешнната култура и изобщо начин на живот не предполага кой знае каква задружност. И днешните деца са много добре запознати с принципа "приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари". Номерата винаги ги е имало и винаги е имало използвачи при групова задача. Само дето сега децата се усещат по-бързо, че са използвани. Ако изобщо може да се развиванякаква кооперативност, то тя е за извънкласните занимания или в спорта.

Това с класовете за различните нива ученици е по-вредно от чистата конкуренция в класа. Само дето конкуренцията и точно сегрегацията изостря различията между групите, коетто може да прерасне в истинска война. Американците си сърбат попарата. Просто привържениците на този подход смятат, че точно техните деца ще са в класовете за най-напреднали. А ако се окаже обратното?

# 110 14 фев. 2010, 12:57 ч.

София
Мнения: 3 824

Разделянето мисля, че е в гимназията и при американците, а за холандците съм сигурна, че се разделят на нива след началния курс (на 11-12г). В началния курс единствено учителя е отговорен за това как и колко добре е усвоен материала. До гимназията не са чували за домашни и за учене на уроците вкъщи... До 11 годишна възраст децата ходят на нещо като детска градина, даже сградата им прилича на нашите детски градини. И имат достатъчно време да играят, да спортуват и да се радват на живота Simple Smile

# 111 14 фев. 2010, 13:06 ч.

Мнения: 2 898

Цитат на: Andariel в нд, 14 фев 2010, 12:50

Абсолютно права си. Още от 1 клас обяснявам на децата, че не се броят " червеничките неща", защото те / грешките / не са еднакви. А един преразказ или съчинение с много " червеничко" може да е много по-съдържателен и смислен. Аз помня как навремето в нашите тетрадки пишеха: Лошо! Това беше невероятен срам. Сега, като учител с 20-тина години стаж, знам колко е трудно да се напише двойка. Голяма част от майките не вярват, но прощавам по няколко пъти, задавам най-елементарните въпроси, давам н-ти шанс, гледам да се хвана за нещо научено..... Е, когато виждам, че няма желание да се седне и да се учи, какво следва?! Знам, че повечето от вас тук са съвестни и грижовни майки. Какво бихте казали за родителите на четвъртокласник, чийто бележник не е подписван от ноември?

# 112 14 фев. 2010, 13:35 ч.

Мнения: 48 201

Ами същото бих казала, каквото и за учителка, която се измъква през задния вход, за да не говори с родителите-че има различни хора,,не всички са отговорни, затова се правят единни стандарти, щото ако се разчита само на добрата воля, нищо не става

# 113 14 фев. 2010, 13:52 ч.

Цитат на: Andariel в нд, 14 фев 2010, 12:50

Просто привържениците на този подход смятат, че точно техните деца ще са в класовете за най-напреднали. А ако се окаже обратното?

Пак ще е полезно. Ако някое дете има проблем да се научи да чете по-добре цяла година да предъвква четенето, но накрая да значе, че го може, отколкото да се влачи в един клас с деца, които са оценявани по това какви съчинения пишат. Впрочем, сегрегацията на децата май не е генерална. Т.е. няма клас с тъпанари и клас с отличници. Децата нямат клас в общия смисъл, а по география са в един клас, по физика са в друг състав и така. И това дава шанс на добър литератор да е в класа за напрднали по литература и в класа за "назаднали" по математика. От това той няма да загуби, защото явно няма да се реализира в живота с математика и не му трябва да решава супер сложни задачи. За сметка на това ще му е полезно да научи основни неща.

# 114 14 фев. 2010, 14:28 ч.

София
Мнения: 62 595

това са глупости! Всяко дете трябва да има достъп и да получи оппределено количетво и качество информация и знания, особено в началния и основния курс, та и в гимназиалния. това с историята, как нямало да му трябва математика и затова няма нужда да е в класа с напредднали е глупост на квадрат. Който има повишен интерес към определени науки, да посещава допълнителни часове или училища за тази цел. В училище идеята не е само да се научат разни неща, а и децата да изградят колектив. Това няма как да стане, ако постоянно са разпръснати всеки час с различни деца. Масовото образование трябва да дава определен комплект компетентности на масата от децата. Ако едно дете има проблеми с четенето, то трябва с него да се работи допълнително, а не да е в клас с подобни деца.

# 115 14 фев. 2010, 14:35 ч.

Цитат на: Andariel в нд, 14 фев 2010, 14:28

Въпрос на гледна точка. Факт е, че такава система съществува. Може би не от 1 клас де, и не точно така, но на същия принцип. И образованието на САЩ не е залиняло от това. Аз лично предпочитам на талантливите деца да се дава бърза писта, а не да изчакват останалите. Дори у нас в някои училища има математическа паралелка, хуманитарна паралелка. И никой не го намира за нередно.

# 116 14 фев. 2010, 14:43 ч.

София
Мнения: 62 595

Не бъркай нашенските специализирани паралелки и училища с американската система! Не мисля, че "там" на много талатливите им се дава бърза писта. Американците в момента имат една от най-проблемните образователни системи.

В тази теема говорим за начално образование, а не за гимназиално. В началното е грешно да се разделят децата. Дори в основното. и както виждаш, дори по нашенско има специализирани паралелки и училища, а не разделение на база успеваемост между децата в едно и също училище и разпределяне в клас за изоставащи, средни и напреднали.

# 117 14 фев. 2010, 15:09 ч.

Мнения: 5 877

Като говорите за мотивираща сила на оценките, имайте предвид, че мотивацията е важна в дългосрочен план, не в краткосрочен.
Оценката дава мотивация само в краткосрочен.
В дългосрочен действа обратно.
Има проведени конкретни такива изследвания, ще ги цитирам по-късно.

Впрочем учителката на дъщеря ми не брои грешките с червено, и слава богу. Аз смятам, че грешката трябва просто да се поправи, а не да се наказва.
Изграждането на истинска мотивация изисква интелигентност и последователност. Мисля, че би трябвало да ги очакваме и изискваме.
И да даваме насреща нужното уважение.

Съгласна съм, че е ужасно грозно родители да търгуват с оценки или по какъвто и да било начин да ги оспорват. Да, правото на детето трябва да се отстоява. Но говоря за правото му да бъде научено наистина.

# 118 14 фев. 2010, 15:19 ч.

Мнения: 12 033

Нямам особено отношение, защото още детето ми не е в училищна възраст.но ми е трудно да повярвам и приема всякакви аргументи "против" оценките.Все пак, това е някакъв критерий, а състезателното начало го има при всеки тип човешка дейност.

Ако децата спортуват, нали пак ще се слагат някакъв вид оценки или точки, ще ги разделят на по-надеждни състезатели и такива, които ще са резерви и т.н.Нима това ще развали отношенията, приятелството?

Аз съм от поколението, което имаше оценки още от първи клас и то не само една оценка, а по всички предмети и накрая на годината-средна аритметична.Нямам нито един съученик, който точно от това да се е стресирал или провалил.Разбира се, на писмените работи имаше и текстова обосновка от учителките.

Мисля, негативното отражение върху психиката се преувеличава.Естествено, несправедливите оценки и в посока на повишение, и в посока на понижение не влияят добре, но пък дават някакъв житейски урок на детето.Но защо когато говорим по принцип за оценки трябва да тръгваме от презумцията за тяхната нереалност и несправедливост спрямо наученото от детето?

П.С.В седми клас единствента ми петица беше по физическо.много неприятно, поради обстоятелството ,че ми предстоеше кандидатстване в езикова гимназия и то в годините когато такива училища нямаше под път и над път.Е, не се оказа толкова фатално. А ако се беше случило да не ме приемат заради някакви си стотни по-малко, ами да съм изкарала повече на изпита.
В университета първата година не ме приеха заради 0,15 стотни.Е, чудо голямо имаше и такива, които не влязоха заради 0,05 стотни.Ако това ти е "минусът" ,няма как втори път да не успееш.

Колкото по отрано децата се учат, че трудът им е оценяван, толкова по-големи са възможностите да приемат образованието сериозно.То това е проблемът, сериозното отношение на децата към образованието им.

Последна редакция: нд, 14 фев 2010, 15:26 от Светкавица

# 119 14 фев. 2010, 16:04 ч.

Мнения: 8 999

Аз вече тотално се обърках и изобщо не мога да схвана с какво оценките вредят на децата. Наистина ли мислите, че те не усвояват добре и качествено учебния материал, защото имат оценки?
Проблемът е по-скоро в самия материал - прекалено много и несистематично поднесена информация. А оценките е добре да съществуват - както и за децата, така и за родителите.
В края на краищата децата не познават епохата, в която е нямало оценки и не могат да се стресират от нещо, което е валидно за всички. Все едно сега да се стресират от факта, че ще тръгват на предучилищна от 5-годишни, а не от 6-годишни, както беше досега. Дори мисля, че ако оценките се вписват още от първи клас, ще е по-малък и стресът. Просто така ще си тръгнат от самото начало и няма да има преходи - нито плавни, нито скокообразни.

Препоръчани теми

Децата и оценките

Приятели или врагове!

Без приятели

Сама в нов град?

Причина:

Причина: