Публикувана: 7 фев. 2010, 17:27 ч.
Последно мнение: 25 март 2010, 16:22 ч.

Оценките и мотивацията в началното училище

18 328
211
1

1
...
8
9
10
...
15
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията за оценяването на музиката, изобразителното изкуство и физическото възпитание?
Какви са предимствата на индивидуализирания подход в училищната система пред социалната интеграция на учениците?
Какво е мнението на участниците във форума за цифровото оценяване в началното училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията за оценяването на музиката, изобразителното изкуство и физическото възпитание?
  
  Мненията варират. Някои смятат, че оценяването на тези предмети е безсмислено, тъй като те насърчават креативността, разнообразието и личностното израстване. Други подчертават значението на музикалната грамотност, артистичното изразяване и развитието на различни физически умения.
- Какви са предимствата на индивидуализирания подход в училищната система пред социалната интеграция на учениците?
  
  Индивидуализираният подход може да подпомогне социалната интеграция на учениците, като им позволи да развиват уменията си в учебна среда, която е съобразена с техните индивидуални нужди и способности.
- Какво е мнението на участниците във форума за цифровото оценяване в началното училище?
  
  Участниците във форума имат разногласия относно цифровото оценяване в началното училище. Някои смятат, че то не отразява точно уменията и знанията на децата, тъй като се фокусира върху механичното запаметяване и повторение, което може да попречи на развитието на критичното мислене и креативността. Други вярват, че оценките са важни за мотивацията на учениците и че цифровото оценяване може да бъде демотивиращо за тях. Освен това някои участници посочват, че образователната система в България не е ефективна и има голяма разлика между постиженията на най-добрите и най-слабите ученици, като се подчертава необходимостта от подобрение в системата за оценяване.
- Какво е мнението за организацията на учебния процес и методиката на преподаване?
- Какви са мненията относно оценяването в началните училища и началното училище?

# 120 14 фев. 2010, 16:54 ч.

Цитат на: Анда в нд, 14 фев 2010, 15:09

Като говорите за мотивираща сила на оценките, имайте предвид, че мотивацията е важна в дългосрочен план, не в краткосрочен.
Оценката дава мотивация само в краткосрочен.
В дългосрочен действа обратно.
Има проведени конкретни такива изследвания, ще ги цитирам по-късно.

Хайде стига - краткосрочен, дългосрочен... Оценката не е самоцел, сама по себе си е нищо. Тя е средство за контрол и билет за по-високо ниво (елитна гимназия наопример). Всички ние сме били оценявани в училище и не сме умрели, т.е. не сме се демотивирали де.
А на мен, както казах, ми е все едно дали ще има оценки. Но не искам ненужни промени. Щом вече са въведени и не виждам с какво вредят нека си останат. Аман от промени.

# 121 14 фев. 2010, 17:05 ч.

Мнения: 43

Според мен оценките в начален курс вредят на децата, защото демотивират децата, които усвояват по-трудно материала и изкривяват мотивацията на останалите. Какво имам предвид: дъщеря ми винаги е имала проблеми с усвояването на материала; за радост, когато беше в началните класове нямаше оценки. Какво се случваше, когато я изпитват-учителката намира начин да похвали старанието и напредъка и (макар и малък) като подчертава на какво да наблегне занапред. Детето е гордо, че се е представило добре. Какво би се случило сега: Ако е обективна учителката трябва да напише 3. Дори да я похвали устно, за да се опита да смекчи ефекта от оценката, това няма да я изтрие. До края на първия срок детето вече ще е комплексирано от колоната 3 или 4. Тъй като оценката е станала мерило за всички, ще се намерят деца, които да започнат да се подиграват. В края на учебната година ще е убито всяко желание за знание-"Уча, уча, а все имам тройки!". Ако учителката не е обективна и поради желание да помогне на детето пише 5, това ще предизвика реакция у останалите деца, защото е несправедливо. Синът ми няма проблем с материала и има отлични оценки. Но те и при него вредят-"Имам само 6 по еди-какво си, защо да уча допълнително, знам си всичко". Аз съм принудена да обяснявам защо оценката не е всичко и за мен не е най-важния критерий. Стремежът към знания е присъщ на децата; него трябва да го има независимо и въпреки оценките и точно оценките в тази възраст могат да го унищожат.

# 122 14 фев. 2010, 17:59 ч.

Мнения: 52

аз също не мисля че оценките в началното образование са полезни за децата. по-притеснителните само ще станат още по-притеснителни и това няма да подобри качеството на образованието. веднага давам пример. дъщеря ми се справя чудесно с учебния материал и учителката много я хвали. при разговор с дъщеря ми и казвам че е много кадърна и че всичко може да постигне стига да учи тя ми отговори - не мамо не съм кадърна, еди кое си дете има повече печати от мен в тетрадката, значи е по- способна от мен. толкова си способен колкото печати имаш в тетрадката си. ето това за мен е пагубно. не си мислете че не съм повтаряла до полуда че не са важни печатите/оценките/ а да си е научила добре всичко. децата буквално приравняват способностите си с оценките си. и ако имат нереално завишени оценки има опасност да получат кухо, без покритие самочувстие. и обратното ако се недооценени да се подтиснат и комплексират.

# 123 14 фев. 2010, 18:27 ч.

София
Мнения: 62 595

Хайде, сега, другите деца били виновни! ами, това със сравняването по оценки винааги го има - ако не е числово, ще са печатчета или просто ще се гледа червенто в тетрадката. Децата не са идиоти, че да не виждат и преценяват кой колко знае в клас и дали има съответствие с написаната или изказана оценка от учителката! Дори да няма оценки в числов вид, пак ще правят контролни и тогава ще сравняват кой как е направил диктовката или кой колко задачи е решил. една оценка сама по себе си не означава нищо, а как се възприема от хората. И да няма оценка, детето пак вижда много добре къде е сред съучениците си като успеваемост. Похвалата на учителката може да позаглади нещата, но детето без да иска дори се сравнява с другиите деца.

# 124 14 фев. 2010, 19:13 ч.

Мнения: 8 999

Ами да - гледам, че моите деца се сравняват с останалите по това, че нямат/имат грешки в тестовете, а не по оценяването. Дъщеря ми каза: "Моята шестица е по-голяма от тази на Х, защото аз нямам нито една грешка на диктовката, а Х има три." Ако нямаше оценки, детето ми пак щеше да знае дали е сред най-успешните ученици, или се тътри на опашката. Така де, може първокласниците да не са много ориентирани, обаче от втори клас нагоре съвсем правилно се ориентират кой колко знае.
За среден и горен курс това важи с още по-голяма сила.

# 125 14 фев. 2010, 23:09 ч.

Мнения: 5 877

Ами не е точно така. Детето вижда кой доколко е усвоил дадено умение, но все още не смята за маловажни количествено измеримите умения за сметка на други. Например дъщеря ми разказва с огромно уважение за свои съученици, които много готино разказват вицове или супер добре рисуват лица, или пък са много услужливи и са готови да си раздадат всички бонбони. За нея това са неща, които ги правят значими.
Системата на количествено оценяване учи децата, че има неща, които се броят, и други, които не се зачитат. И че едва ли не целта на обучението е да влезеш някъде си. Ама защо.... не е ясно.
Впрочем като човек, завършил де що има елитно школо, ще ви кажа, че не си струва като цел. Качествено обучение е това, след което детето ще завърши училище наистина знаещо и умеещо. Ако учи заради единия изпит и после забрави, то ще бъде една лоша реклама на гимназията или университета си; а такива лоши реклами бол.
И в СУ, и в езиковите гимназии се срещат доста неграмотни младежи, които иначе са давали газ да се представят юнашки на изпита.

За мен въпросът е базов: защо пращате децата на училище, за да получат тапия или за да научат нещо?
Кое смятате, че ще бъде по-полезно за тях?

# 126 14 фев. 2010, 23:43 ч.

София
Мнения: 62 595

Това с дипломите и знанията ми е любимо! Анда, не ти вярвам! Ако не си струва защо си ги завършила всичките тези елитни школа и защо не си хвърлиш дипломите? А след време, като дъщеря ти стане шести-седми клас какво ще правиш, ще я оставиш в кварталното училище СОУ и няма да й обясниш за връзката между оценките, изпитите и някои училища? Влизането в добра гимназия не е цел, а средство за по-добра квалификация и среда. Оценките са си оценки, знанията са си знания. Това са различни неща и няма противоречие между тях. Когато се кандидатства в седми клас никой не пита детето колко знае, а дали и с каква оценка изкарва изпита. В елитните гимназии и по наше време имаше неграмотни зрънца и като по правило те бяха деца на отговорни фактори. Вярно, сега неграмотността е като нашествие на хлебарки.
Пращам си децата на училище и за диплома, и за знания. Дипломи издава само държавата. Не разчитам само и единствено на училището за знания. Напълно осъзнавам нивото на днешното образование и се старая да разширявам знанията и уменията на децата си лично или чрез записване на извънкласни форми.

# 127 15 фев. 2010, 08:41 ч.

Цитат на: Анда в нд, 14 фев 2010, 23:09

За мен въпросът е базов: защо пращате децата на училище, за да получат тапия или за да научат нещо?
Кое смятате, че ще бъде по-полезно за тях?

А защо ги противопоставяшедно на друго? Аз пращам детето си на училище И за да научи нещо И за да вземе диплома. И животът ме е научил, че това е правилният подход, защото ПО ДИПЛОМАТА ПОСРЕЩАТ, ПО ЗНАНИЯТА ИЗПРАЩАТ. С други думи, когато кандидатстваш за някоя добра работа минаваш първото сито и влизаш в шортлистата по документи. Ако нямаш нужните документи изобщо няма да се стигне до там да си покажеш компетентността. Естествено, ако имаш само документи без знания ще отпаднеш на следващия етап.
Затова трябват и двете. За да влезе детето в добър университет е същото - кандидатства се с набор от документи, а се излиза със знания и можене. Особено в западните - там всичко е тапии и биография.

И пак казвам - в конкуренцията няма нищо лошо. Отричането на конкуренцията даже води като куриози, на олимпиада или изпит за гимназия едно дете да иска от друго да му подскаже.

# 128 15 фев. 2010, 08:54 ч.

Мнения: 48 201

Според мен пък, пак да си кажа, проблема е друг, а именно че оценката, за която говорите тук, е релна и адекватна в един идеален свят, както и преподавателите са внимателни и добри психолози също
В реалния свят много от тях използват оценките з аманипулиране, за наказание, освен това често са силно субективни, или прекалено обективни- например виждат напредъка, но пак поставят ниска оценка, вместо да поощрят детето и т.н.
Тоест една оценка под формата на просто число не е достатъчна, или по- скоро е достатъчна, ако се слага на един тест и дотам
За цялостна картина на детето обаче, е нужна една по- комплексна оценка, която да не е само няколко цифри на базата на тест, а да включва доста неща, по този начин тя ще е максимално полезна за родителя, а и за учителя
Някои от вас са попаднали на добри учители, но не вярвам да се удудите,че масата не са такива, и че ако няма законово регламентирана нужда от подобен род комплексни оценки, те въобще ще си мръднат пръста да ги поставят
Инач ематериала-в обема му от нормалните учебници , не е много, и е обяснен достатъчно просто, но се разчита и на уменията на учителя, които - за всички е ясно, не са еднакви

# 129 15 фев. 2010, 09:16 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Някойси в пн, 15 фев 2010, 08:41

Цитат на: Анда в нд, 14 фев 2010, 23:09

Защото е важно кое е приоритет.
И съм категорична, че ако човек има знанията и уменията, той ще има и нужната диплома; обратното обаче не е задължително.
А на една гола диплома могат да те наемат, но скоро ще те уволнят. Впрочем в истински престижните западни университети не приемат само с тапия и биография, а и след подробен разговор.
За български добър университет трябва да се държи изпит. На място.

Впрочем парадоксът е, че е по-лесно да получиш външната обвивка, ако гледаш смисъла. Опитай се да строиш къща, започвайки от фасадата.

# 130 15 фев. 2010, 09:21 ч.

Мнения: 5 877

Андариел, за всички години след дипломирането ми никой не е поискал да ми види дипломата. Така си и седи в един шкаф.
Впрочем най-добрата преводачка от английски в момента дори не е завършила английска филология. Но е абсолютно бляскава.

За добрите училища - какво значи да я "оставя"? Едно дете в седми клас си кандидатства и влиза благодарение на способностите си, не на родителите си. По-скоро не бих я оставила да мисли, че като е влязла в елитно школо, това само по себе си й дава някакви гаранции.

# 131 15 фев. 2010, 09:31 ч.

Мнения: 3 034

Това последното го потвъждавам на 100 % - имам диплома, не знам къде е /т.е. подозирам - в един шкаф/ - и на щат съм била, и като свободнопрактикуваща в момента - НИТО веднъж никой не ми е поискал дипломата. Ако ме харесва някой режисьор - идва, говорим и ако се разберем за условията, започваме работа. Като изляза на сцената, никой не го интересува какво ми пише в дипломата, а дали куклата оживява в ръцете ми и дали ми вярват.

П.С. Имам диплома за оператор-програмист. Беше почти задължително да я имаме в гимназията, която завърших. Бъкел не разбирам от програмиране и дори не би ми хрумнало да използвам тази диплома за нещо, при положение, че зад нея стои балон, пълен с въздух.

# 132 15 фев. 2010, 10:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Анда,
и моята диплома стои в шкафа и никой не я е искал да я види, но както аз, така и ти, и всеки друг, който я има надлежно я вписва в СV-то си. Тук не говорим за дипломи за преквалификация от бюрото по труда, а за държавна диплома за степен на образование. Независимо кой какви знания има зад дипломата, много е вероятно изобщо да не го пуснат до интервю, ако няма диплома. Да, има изключения и те най-често се цитират - как има полугениални, самоуки и прочее специалисти, които са без формална диплома. Да, ама не! Това са изключения. Аз, например, не се лаская от мисълта за самоук гений и предпочитам да имам и двете - и диплома, и знания. А знанията, както знаеш, не се наливат с фуния в главата, а човек ги придобива сам.

Под това да оставиш детето си имах предвид изобщо да не говориш с него за това кое училище какво е, как се кандидатства, че трябва да се подготвя целенасочено за изпитите и прочее, а да го оставиш на късмет и на училищни знания, пък каквото дойде. Това просто няма да го повярвам!

Няма конфликт между диплома и знания, освен може би на родна почва. Няма приоритет. Всъщност, повечето хора се борят първо за диплома, пък после за знания. Иначе нямаше да има и "втори начин" за получаване на диплома.

# 133 15 фев. 2010, 10:44 ч.

Мнения: 5 877

Това, че някаква практика съществува, не значи, че не е порочна.
Нито виждам някакво противоречие между липсата на оценки в началния курс и придобиването на престижна диплома в края на образованието.
Това, което ме притеснява, е поставянето на въпросната диплома като заветна цел на целия образователен процес, максималното върховно постижение.
И идеята, че още от втори клас децата трябва да бъдат впрягани да служат на тази цел.

Толкова ли не знаем за какво друго може да послужи училището?

# 134 15 фев. 2010, 10:57 ч.

София
Мнения: 62 595

Въпросът с дипломите е важен, но наистина не е обект на тази тема.
Стигам до извода, че на никой родител не може да му се угоди. Малко като в рекламата "искам всичко". Ами, няма как да стане хем да няма оценки, хем децата да бъдат все пак оценявани по някакъв начин във формална структура. Сещам се за един мой преподавател, който много често казваше, че на децата се гледа или като на гении, или като на слабоумни. Едни родители искат поощрение, други искат максимално обективна оценка...
Аз не виждам кой знае какви проблеми с оценяването от втори клас. Децата постоянно имат класиране и оценяване в живота си, включително като играят компютърни игри се борят за повече точки и много бързо схващат какви са критериите за постигане на тези точки. Това е също вид оценяване. Ама не съм забелязала някой да се сърди на играта, че не му поощрява детето.
Мисля, че проблемът е по-скоро във възрастните и начина, по който те самите се чувстват оценявани. Или че трябва да дадат някакво обяснение защо своето дете е получило четворка, а чуждото петица или обратно.

Препоръчани теми

Децата и оценките

Приятели или врагове!

Без приятели

Сама в нов град?

Причина:

Причина: