Оценките и мотивацията в началното училище

Ина, знам, че имаш търпение да спориш седмици наред и обичаш да го правиш Но не е там въпросът.
Разбира се, че може.
Може детето - и родителите - да получават регулярен фийдбек за развитието му, както става в ред училища в САЩ.
Може на края на годината детето да получава "Минава с високо отличие", "Минава с отличие" и "Минава", както става в Швеция ("Не минава" не е възможно в долните класове, но в краен случай може да има "Не е изпълнило целите на курса").
Може оценката да е конфиденциална, както е пак в САЩ, а и в други страни.
Въобще "тука е така" не значи "друго не е възможно".
Дори тук е възможно, нещо повече, тъй си и беше. И не виждам липсата на оценки в началния курс да ни е ощетила.

За мен проблемът не е толкова в цифровата оценка, колкото в липсата на подробна мотивация към нея. На този етап реалистично ми се вижда точно въвеждането на подробна рецензия към оценката - което да бъде задължително и на което учителите да бъдат обучени. Защото не можем да очакваме от тях да се справят от раз с коренно различни изисквания, нека си даваме сметка, че сред тях има всякакви хора. Ако просто се премахне цифровата оценка, много учители ще я заменят със словесен израз, който ще бъде също толкова неинформативен и също толкова етикетиращ. Става дума за много по-сложен процес на реформа на образованието, за да добие вида, за който Анда говори. Иначе съм съгласна с нея.

Точно, става въпрос за цялостна реформа. Но и американците не са много за подражание. Скептична съм и към примера със словесното минаване с високо или средно отличие. Какъв е смисълът като пак се заменя шестицата с минава с високо отличие? И номерът с характеристиките нещо не ми допада, защото много често те се превръщат в етикет, клеймо и прочее, а все пак говорим за деца, които се развиват на тласъци, с много криволици и др. А и кой ще го прави? Ако детето е от знаещите, но от устатите и си защитава позицията може като нищо да бъде характеризирано като незачитащо авторитети. И какво правим после? Пак опираме до субективната оценка на учителя. Ако номерът ще е да избирам между две злини, предпочитам да му пише двойка или тройка, отколкото да го характеризира като незачитащо авторитети.

Помните ли Румяна Желева като кандидатстваше за еврокомисар? Те я питат: "Какво ще правиш с положението в Сомалия?", а тя им отговаря: "Мога да ви уверя, че ще отида веднага там на място и ще бъда много проактивна." Е те това е ефектът от българското образование в дестилиран вид.

Можеш да си отличник само като повтаряш едно-две запаметени чужди клишета, които да звучат на място, където и да ги сложиш. Когато не си мислил по конкретния въпрос, никога, ама никога не казваш "не знам" защото ще ти пишат двойка, вместо това намесваш в темата краставицата, за да изтъкнеш, че тя съдържа 99% вода и да получиш тройка, да минеш метър с други думи. Видяхме, че на запад от Калотина не се получава номерът, а след още някоя и друга година, когато днешните деца дойде време да си търсят работа, няма да се получава абсолютно никъде.

"Такъв е светът" не може да бъде аргумент за запазване на една демотивираща практика в образованието, каквато е оценяването в началния курс. Това са особености не на света, а на българската образователна система с нейното подаване на информация за зубрене наизуст, с нейното неприемане на индивидуални различия и особености в стила на учене и с нейното разделяне на децата на "глупави" и "умни" след седми клас. Тези неща предстои много, ама много скоро да се променят, както са се променили и се променят другаде по света. Вместо ние да натискаме децата да се нагаждат към системата от малки, по-добре да вземе тя да се нагоди малко към техните нужди, че е срамота.

Писането на оценки на малки деца е незащитимо от гледна точка на съвременната психология, защото атакува личността на детето и за да я защити, то жертва респекта си към училището и желанието си да учи въобще. А желанието да учиш и да си мърдаш мозъка е всичко в един свят, където ти се налага непрекъснато да работиш и да отсяваш огромни потоци информация и тя няма как и защо да ти бъде всичката за постоянно в главата. Малките деца са индивиди с индивидуални особености на учене, различен тип мислене, различна степен на развитие на различните им умения, интереси и т.н. Крайно време е системата да стане малко по-гъвкава към това многообразие, вместо да ги делка със сатъра на оценките още от малки и да им обяснява колко са тъпи или пък колко са по-велики от другите. Повече инклузивност трябва, повече диалог, повече доверие в качествата на всяко дете, защото наистина, ама наистина, всяко дете има качества.

Много мнения се изписаха за травмиращата роля на оценките.Не зная как е със съвременните деца, мен лично оценки не са ме травмирали, е  имало е някаква негативна емоция , но не чак до степен на стрес и травма. Убедена съм, че същото се отнасяше и до  моите съученици от началното училище.

Сега искам да попитам нещо друго.
Ако едно момиченце иска да тренира от шест-седем годишна възраст художествена гимнастика, ще го спрете ли заради травмиращата роля на оценките?Защото, колкото и да има детето нагласа и талант, все ще има по-добри от него?

А ако реши да тренира фигурно пързаляне?
А лека атлетика? Там има "заковани" стойностни показатели, изключващи субективизъм, но пак са безжалостно квалифициращи децата на "таланти", "можещи", "посредствени" и т.н. и не  е нужно някой да им го казва, за да разберат децата.

Същото се отнася и до повечето сфери на изкуството- детето пее добре, но има  вероятност да не пее  така добре, че  да е солист.Не е ли същото.

Защо толкова се преувеличава негативното отражение на оценката, а не  се оценява ролята и на стимул, пък ако щете понякога и на признание за труд и качества.

Не зная как ще разсъждавам когато синът ми тръгне на училище, надявам се да  е по същия начин.

Макар синът ми в начален курс да не е имал проблеми с успеха, т.е. оценките му бяха основно отлични и много добри, смятам, че те по-скоро попречиха на развитието му. Той много скоро престана да се интересува от знанието извън тези оценки. За него те бяха таванът, а беше доста любознателно дете в детската градина. По това време излизаше една поредица за световната история и геогравията с един герой Уоли. Изчитахме ги от кора до кора. Дори в първи клас е сме имали случаи да отговаря на доста трудни въпроси от Стани богат за неща, които е научил от тези списания. До четвърти клас постепенно любознателността му изчезна, заместя я рутинното учене за оценка. Нямаше как да обясня, че има смисъл да се надгражда. Системата изискваше шестици и той ги получаваше. Нямаше кой да оцени надграденото. Обаче продължи да чете художествена литература извън задължителната. В трети клас прочете Властелинът на пръстените. По-точно я започна във втори, отне му ок. 10-11 м. Успях да задържа интереса към книгите до 8 клас. Обаче престана и да чете. Никой не се интересува от книги, в училище също не го питат какво е прочел извън задължителната литература.
Моят извод е, че нашата образователна система не стимулира ученето и развитието, а само ученето на точно определени неща по точно определен начин. За тези, които мислят различно, не обичат да наизустяват, не държат да се харесат на учителите като зубрят учебника, ученето е без смисъл. А училището е важно място за изява за децата! Шестиците не са изява. Те отразяват нулев брой на грешките. Те не отразяват широкият интерес, различното виждане, въображението.
Наесен стартирам със следващият ученик в първи клас Много ще се радвам, ако махнат оценките поне до 3ти клас и да преживеем няколко години на учене без надпревара и без поставяне на таван.

Аз няма да го спра - самата система го спира и го изхвърля. Точно това стана с най-малкия ми син. Той не е добър спортист, но това не означава, че няма нужда да се движи и да усвоява спортни умения. Да, ама не. В никой клуб нямат нужда от такива като него - затова ги държат на резервната скамейка и по всякакъв начин "ги изтикват" навън. Съответно детето се демотивира и губи желание да спортува. Е, не можем да си позволим образователната система "да изхвърля" децата.

Kъм "Някой си" :

Ако искаш погледни новата система за първи клас в Англия - да, гъвкава е и дава възможност за избор спрямо индивидуалните възможности и интереси на всяко дете. Клик!

Питаш ме какво ще стане с качествата на децата, ако получават оценки. Струва ми се очевидно - системата в момента оценява 2-3 качества, а те могат да бъдат много повече и най-различни. Психологията вече знае много повече за мисленето, ученето, интелигентността и мотивацията, отколкото е било през 19 век, когато се е градило общественото образование. Интелигентността може да бъде много различни видове и хората мислят по различен начин - някои мислят чрез движение, други чрез образи, нещата са шарени. Ако не всяко дете на 7-8 години може еднакво добре да прави малкото неща, които училището в този етап иска от него, не е целесъобразно, морално и възпитателно да му се казва, че не го бива и то самото е виновно за своя провал. А точно това му казват оценките. Аз също съм била отличничка, но това не ме зашеметява дотам, че да губя критичния си поглед.

Казваш ми, че оценката е информация за родителя. Но за мене тя не казва кой знае колко, освен как се справя детето ми според усреднените очаквания на някакъв човек, очевидно незаинтересован достатъчно да анализира, описва, препоръчва, помага и т.н. Тези неща е доказано вредно да се правят с буква или цифра, вариантът е да се правят с текст - няколко пъти годишно всеки учител да пише няколко изречения за всяко дете, като обяснява в кои области проявява дарби и интереси и в кои му е по-трудно, какво може да се направи за да му се помогне и какво самият учител е направил за целта, или просто да разкаже някаква история от работата на детето в училище. Това се практикува в не една образователна система по света.

Да, бих посочила по-добър вариант за разпределяне на децата по училищата след седми клас, благодаря че ме попита. Във Финландия например, която е все на първо място в тестовете PISA за качеството на образованието, е заложено в националните образователни стандарти, че резултатите на различните училища от национални тестове нямат право да се различават с повече от 5%. Тоест не може най-готиното училище да е с повече от 5% по-добро от най-тъпото. Така няма 300 деца които да искат да учат в едно и също училище, няма изпити и т.н. В Швеция пък вместо децата да се състезават за места в гимназията, училищата се състезават за децата. Тоя начин може да даде някои странични ефекти, но също е ефективно решение на проблема. Добро образование трябва да има за всички.

Darkviolet, много точно написано. за съжаление.

До тук и моето становище е, че в момента нашата система оценява няколко елементарни неща- колко могат да запомнят учениците от предварително определена по вид и обем информация, предоставена по определен начин и как могат да я възпроизведат. Нищо повече. Затова и оценките, поставяни единствено върху тези възможности са нереални и безсмислени. За Англия знам от първа ръка също, че ударението днес пада не на наизустена и възпроизведена информация, а на възможността да намериш интересуващата те такава и да съставиш нещо свое въз основа на нея. /Това- съвсем накратко, да не изпадам в повече подробности/.
"А ако реши да тренира фигурно пързаляне?
А лека атлетика? Там има "заковани" стойностни показатели, изключващи субективизъм, но пак са безжалостно квалифициращи децата на "таланти", "можещи", "посредствени" и т.н. и не  е нужно някой да им го казва, за да разберат децата."- затова започнах темата за спорта и изкуствата, по които оценката е абсолютно безпредметна. Освен това дори и не бих помислила да определям децата на "таланти" и "посредствени" по цял един такъв предмет- има огромен брой видове спорт, аз ненавиждах хандбала, не можех да го играя, но на баскетбола тройките ми бяха специалитет; тренирах Кунг-фу и аеробика, но футбол и каланетика така и не обикнах. Изобразителното изкуство- мога да рисувам пейзажи, обожавам ги, обаче портрети- не, колкото и да съм се старала. По Трудово обучение шиех и бродирах от малка, правех икебани и мартеници, но ми идеше отвътре. Обаче имахме раздели като дървообработване и металообработване- до ден днешен се чудя поради що бяха тез мъки. Музика- свиря и пея добре- това, повярвайте ми, не изискваше от моя страна ни грам усилие. Кое ще ми оценят там- това, с което съм се родила? Какъв е смисълът?
Питате кое е негативното? Много е лесно-  когато в училище се заляга основно над нормативите по физическо, а не на многообразието от движение и игрови форми, за дете, което не е добро в нормативите оценката е израз на отношението към участието му физическо, най- общо. Когато детето не може да пее, а оценка се поставя върху това, за него музиката като цяло е нещо, в което то не е добро и не се и занимава с нея, дори и да може да се научи да свири, примерно /аз съм точен пример- не се научих в училище да си отпускам гласа, но когато започнах да свиря на уроци извън училище се "научих" и да пея, дори на конкурси съм ходила, но ако бях оставила на училището така и нямаше да разбера, че всъщност мога и да пея и да свиря/.
Обаче горното не важи по същия начин за останалите предмети, при които все пак напредъкът на детето, макар и в определения му коловоз, зависи и от него, самото- дали ще седне да прочете уроците си по история, география и физика, дали ще се поупражнява на задачи и правопис. Там може да се изисква все пак покриване някакъв минимум от знания, чиято оценка обаче без словесно пояснение губи също всякакъв смисъл. При тези предмети оценяването с проста цифра лично за мен е безсмислено. Гледам- математиката е задачи, примери безкрайни. Е, хубаво, усвоили сме ги, обаче ако аз не занимавам детето с текстови задачи и не посещава курс, мисленето му определено ще закърнее, нищо, че има шестици по математика. Ако не го карам да ми разказва и съчинява, мисленето и творческите му заложби ще са на нула в ІV клас, тъй като програмата не се вълнува от тях.
Гледам сега критерий за оценка по матурите- почерк. Ужас просто! Ами аз, брат ми, синът ми пишем много грозно, почеркът не се учи, повярвайте, пробвали сме. Това не ни попречи с брат ми да кандидатстваме и влезем желана на първо място специалност от първо класиране точно с изпит по БЕЛ, нито на сина ми да пише без правописни грешки. Що за критерий! Че кой пише на ръка сега?

Пояснявам пак за всеки "някой" на когото му е интересно:

- Децата или по-скоро децата и родителите могат да избират кога по колко от кое. Има неща, които трябва да покрият, но не е задължително всички да го направят в един и същ момент, а могат да нагодят програмата към индивидуалните нужди на детето - има един бутон на сайта,
на което пише "Design your own curriculum"

- Не може в първи-втори клас да се каже кой в какво е добър. Има деца, които се научават да четат и да смятат по-късно от другите, като това изобщо не означава, че езикът и математиката са им слаба област. Всъщност има изследвания, които показват, че е напълно възможно в гимназиална възраст да няма никаква разлика между дете, което се е научило да чете на 6 и друго, което се е научило да чете на 12. Така че критериите, били те на министерството, в момента са абсолютно формални и произволни и не поставят детето в центъра на упражнението, което пък се иска от тях. Пак казвам, умението да учиш не се мери количествено.

- Знам какво се прави на родтелски срещи - поставят се родителите в положението на ученици и едни деца се хвалят а други се порицават публично. Повечето родители го преживяват като гордост или срам преди всичко. Родителските срещи трябва да са индивидуални и задължително са присъства и детето, такива са добрите практики в Европа. Това не е партийно събрание от времето на соца.

- По отношение на разликата от 5% във Финландия - естествено ако някое училище се отклонява с повече от 5% от най-доброто, просто се налага интервенция на институциите - трябва да се провери защо е така, кое не е наред, учителите ли са проблема, социален момент лиима някакъв, който трябва да се адресира и това е - помага се на по-изоставащите училища да си подобрят нивото, а не на силните да си го понижат, мисля че е очевидно. Същото се отнася към въпроса за френската и немската гимназия - ако всички училища са що-годе еднакво добри и няма приеми с конкурс, естествено че няма да има наплив от 30 души за място. Образователната система е длъжна да предостави някакъв единен качествен стандарт на гражданите, не е ли така? Не може едни да получават много по-добра социална услуга от други. Акцентът е специално върху това,че не може училищата в бедните емигрантски квартали да предлагат по-лошо образование от тези в богатите общини. И те успяват да се вместят  в тези 5% разлика. Но ако искаш иди прочети в сайта на финландското министерство на образонаванието, има много материали - говори се, че вече има образователен туризъм във Финландия - хора ходят там да видят как им работят училищата. Не казвам че ей сега утре трябва да постигнем същото и ние, но мисля, че това е посоката, в която трябва да работим - изравняване на качеството и то спрямо най-доброто, а не поддържане на огромната ножица която съществува между силни и слаби училища.