Оценките и мотивацията в началното училище

Някой си, а защо има много немотивирани деца? Ти замислял ли си се, че не е възможно всички немотивирани да са тъпи и с ограничен интелект? Няколко души тук се опитваме да обясним, че системата мотивира точно определен тип деца и толерира точно определен начин на учене. Ако детето ти не е от тях, пиши образованието загубена кауза.

И не е голям проблем, ако няма профилирани училища. Може да се профилираш и в университета. На нас каква ни е ползата от математическите гимназии и това, че 10 души годишно носят златни медали от олимпиади, като общата маса е все по-необразована, а работната ръка в голямата си част е нискоквалифицирана.

Искам да подхвана казаното в последния пост на Дарквайълит, за да обясня човешките си съображения срещу формалната йерархия на образованието, като тръгна от личното и стигна до общественото.

Преди малко участвах в предаване по "Дарик" по темата. Обратната теза я застъпваше директорката на 120-о училище. Детето ми беше до мен, нямаше къде другаде да го оставя; аз го вземам от училище. Първи клас е, още няма оценки.

Когато предаването свърши, директорката ми каза:
- Много сте ми симпатична, но ще ви видя след 2-3 години. Няма ли да ви е яд, че вашето дете ще е напред, но няма да получава някакъв по-особен стимул от другите деца? Няма ли да ви е яд, ако няма санкция за тези, които не полагат толкова усилия?
Обясни ми също така, че тя искала не само да има оценки, но и повтарящи класа ученици.

Защо не съм съгласна? Да, няма опасност моето собствено хлапе да повтаря класа или да остане на дъното на училищната йерархия. И не защото е яйце с два жълтъка или кой знае колко по-талантливо от другите, просто е свикнало да учи за удоволствие.
На мен обаче хич не ми харесва да съществува йерархия на ученето, дори и тя привидно да го благоприятства.
Знанието не е еквивалент на социалната стълбица.
Предпочитам да гледам на него като на всеобщо благо.
Колкото повече хора бъдат мотивирани - мотивирани, не принудени! - да го постигнат, толкова повече хора в обществото, в което ще живее детето ми - и вашите! - ще бъдат компетентни в работата си, а има и по-голяма вероятност да си я обичат.
Вие знаете колко е важно това. Знаете колко е важно дали на един лекар му пука за пациентите или се опитва да ви изнуди за пари.
Има ги и от първите.
Знаете колко е важно да има компетентни строители, инженери, учители, автомонтьори и т.н. И колко ужасни стават нещата, когато ежедневно се сблъскваме с хора, свикнали да си вършат работата проформа. Сега е така, значи ли, че винаги трябва да бъде така? Не ви ли се ще дори минимално подобрение? А как да научим децата да станат мотивирани в работата си възрастни, ако отсега ги учим на формално отношение? Каква полза, че си кадърен математик и си спечелил олимпиади, нали няма да живееш във вселена само от математици? Ще ти трябва обущар, лекар, строител? Сериозно ли смяташ, че тези хора не трябва да бъдат поощрявани да постигнат потенциала си и да бъдат възможно най-добри? Да отпаднат от училището, ако на някаква възраст не са научили колкото теб за косинуса?

Това едно. Другото е, че не вярвам, че целта на образованието е да се изкачиш на върха на социалната стълбица. Ако занимавам детето си всеки ден, не го правя с идеята някой ден то да стане изпълнителен директор или министър-председател или тем подобни.
Това, което му пожелавам, е да бъде щастливо. А това е свързано с работа, която обичаш, и хора, които те разбират. Йерархиите по-скоро пречат.

Лошото е, че в момента и по-скоро през последните 20 години системата не мотивира никого за нищо. Ако мотивираше към точни науки или изобщо ученето, пък било то и по пеене и физическо, направо щях да й се кланям доземи! Да, ама не! И не оценяването е проблем, а другите неща - програми и учебници. Няма как да се мотивира едно дете да харесва и да учи по история, ако учебникът му е в този вид и съдържание като в момента. Или пък по български да учат някакви мухлясали произведения и да правят звуков анализ на дума. Голям праз, ако знае "ю, я, й" колко звука са, ако после пише "стрий"!

А аз не мога да разбера друго - защо очаквате системата да ви мотивира децата да учат! Ученето не е нито за училището, нито за системата, нито за държавата, а е за самия човек.  Първо трябва да има определена представа в семейството що е то образование и има ли то  почва в семейството, пък после да се разчита на системата. Но забелязвам, че на много родители мечтата им е системата просто да поеме децата още от съвсем малка възраст, а те да нямат грижи до завършването на гимназия на отрочетата.

По отношение на това къде как се учи, напоследък съм раздвоена. Хубаво е децата да решават някакви проблеми и да търсят информаця, но според мен е по-важно в началния курс да научат точно четене, писане, смятане, разказване и основи на природните науки. Науките не са само факти, а и причинно-следствени връзки. Номерът е да са представени по подходящ и разбираем за децата начин. Например, моите деца от редовно гледане на някои поредици от Нешънъл джеографик научиха невероятно много за физиката, математиката, биологията и химията.

Андариел, не очаквам системата да ми мотивира децата. Очаквам да ме подкрепя в мотивирането им. Обаче, когато аз се пъна да мотивирам от едната страна, а от другата няма никой, тогава какво правим?

Някой си, в грешка си, че системата пасва на 80 % от децата. По моему тя пасва на едва 20 % от тях. Иначе не бихме водили този спор тук. Чудя се какво ли е нивото на емиграцията във Финландия, след като си нямат профилирани математически гимназии, горките

А аз не очаквам. Оправям се както мога. Гледам да постигна относително добро пребиваване на децата си в училище и да ги науча да се оправят сами. Когато се налага, разправям се с учебници, с учители и прочее.

Оценката на контролното не е страшна, обаче е недостатъчна, това е

Андариел, не очаквам системата да ми мотивира детето (въпреки че бих оценила, ако го прави! Не е невъзможно, учителката ми по математика го можеше!)
Не съм съгласна обаче да ми го демотивира.
Не съм съгласна да му заменя вътрешната мотивация с външна. Защото то вътрешна на този етап си има.
Не съм съгласна да го противопоставя на другите деца.

Някой си, уморих се малко от този кръгов спор. Както писах в началото, оценките демотивират с това, че
а) не отчитат личния напредък (спрямо предишното ниво), а мерят спрямо средното за класа или спрямо абсолютния критерий (тоест дават фалшив фийдбек). Реалният фийдбек би бил напредва-не напредва; ученикът може да се справя над средното за класа и въпреки това да бележи огромен застой и дори връщане в развитието си - оценките няма да предупредят родителите за това.
В същото време някое дете, което се движи по-бавно от класа по даден предмет, може да е напреднало много за половин година - но пак ще има лоша оценка и няма да бъде насърчено за целия труд, който е хвърлило. Това е демотивиращо.
б) те задават грешната причинно-следствена връзка. Уча, защото иначе ще ми пишат двойка (или айде, нешестица за по-амбициозните) е мотивацията на кучето на Павлов. Няма двойка или шестица, няма да уча.
Напр. "имам три оценки по биология, значи достатъчно да ми оформят срочната бележка. До края на срока мога спокойно да си поспя". Не ми казвайте, че не сте чували такава аргументация.

И не е непременно хипи човекът, който е щастлив с работата, която обича. Моля без квалификации.

Към някойси и останалите изтъкващи довода, че училището не е длъжно да мотивира - а оценките тогава за какво са? Според мен (и безброй психолози) децата тръгват на училище мотивирани да осмислят света и мястото си в него. Училището трябва преди всичко да се пострае да не ги демотивира, защото в момента го прави с голям успех. Ще го прочетете утре в "Култура", но погледнете с какъв мерак тръгват на училище първолаците и как абитуриентите ликуват, все едно че ги освобождават от затвор.

А между другото недостатъците на домашното възпитание са най-нелепото оправдание на образователната система. Някои деца може да нямат семейства, да живеят в гето, в институция, да са жертви на домашно насилие, душевни заболявания на родители, майките и бащите им да са в чужбина, а тях да ги отглежда някоя баба и т.н. безкрайни варианти на проблематична ситуация са възможни.

Училището е и социална институция и то е длъжно да има такива практики, които да предлагат на подобни деца подкрепа и достойно място в общността, това е абсолютно единственият шанс за много деца с подобни съдби. Не може да им се казва - ти си невъзпитан, сори, ние не сме виновни за проблема ти, родителите ти къде са, бла-бла-бла.

За мен всъщност социалната роля на училището в началните класове е много по-важна от материала. Светът е такъв, че днес повечето деца с що-годе нормална семейна среда могат да се научат почти сами да четат и да смятат, а пък таблицата за умножение въобще не виждам зор да я зубрят още във втори клас. Но това, заради което най-вече ходят на училище, е именно да се научат да си намират мястото в общност, да решават конфликти, да приемат различията, да се изразяват емоционално и да оказват подкрепа на другите, да работят в група. Нещо, което училището не предлага в сегашния си вид.

И последно, Някойси, през соца не е имало ПИЗА-тестове изобщо.  За някои от другите неща, които пишеш в поста си, си прав. Например за това, че критериите на министерството са неудобни както за изоставащите, така и за напредващите ученици. Това е още един аргумент, че тези критерии са формални и трябва да станат по-гъвкави. Защото все пак училището работи за децата, а не те за него, колкото и да се забравя това в България.

Да, а също за профилираните гимназии във Финландия. Има профилирани професионални училища и т.н. но не се влиза с изпит. Тази истерия, която я имаме ние след седми клас представям си как би възмутила някой скандинавец.
За Швеция имам по-подробен поглед всъщност, но по принцип в скандинавски държавинещата са сходни. Всяка гимназия предлага профилирано обучение, това е част от програмата и са длъжни да го правят. В гимназията всеки ученик избира профил - езиков, технически, търговски. Гимназиите са предпочитаните училища за децата, които смятат да продължат в университет. И в гимназиите има места за всички, изпити няма.
Има общински училища и частни, които се финансират от държавата на принципа "парите следват ученика". Частните нямат право да събират такси от учениците, но са в постоянна конкуренция помежду си и с общинските, защото финансирането им зависи от броя на учениците. Така се осигурява някакво разнообразие на "пазара" и учениците имат нелош избор.

Прочетох почти всичко писано и искам да се обърна към поддържащите тезата, че образованието трябва да бъде развлечение отначало до край и по тази причина трябва да съществуват само общообразователни училища. Моля, не подкрепяйте опитите  образованието ни да бъде унищожено напълно, то и без това е достатъчно съсипано.   Не се ли сещате, че всеки с ум в главата ще отиде да учи навън още в гимназиалния курс с тези стипендии, разсрочени заеми, с които привличат мотивираните и в момента? Не ви ли стига, че и сега трябва да обходиш всички болници, за да намериш добър лекар, ако си болен? Не ви ли стигат архитектурните безумия наоколо?............................
Системата на доброто образование няма как да пасва на всички,защото хората не се раждат с еднакъв потенциал и това не може да се промени с времето, затова съществува деление, което е решено да става след 7-ми клас у нас, защото оттогава започва усвояването на основните знания. Деление на можещи и неможещи има не само тук. Английското и американското образование се смятат за най-добри в световен мащаб, не финландското ,а те си имат Оксбридж, Харвард и т.н.,където са умните и никой не протестира, защото после при тях ще се лекуват, те ще им строят домовете, те ще управляват фирмите, от които им идват заплатите.
А математиката е нужна на всички......защо ли? Защото знаеш ли я тази пуста наука, значи не си глупав. И затова точно в западните университети на нашите деца им искат 6 по математика,за да ги приемат психология, право и разни други такива "нематематически" специалности + ITELS, DAF,SAT и други, дето не се взимат със знания от общообразователно школо.
И накрая- училището дава знания, но не на нежелаещите и немотивираните. Така е навсякъде. Нека има училища за мотивирани да се учат и общи за всеки, за когото е достатъчно да се научи да чете и пише.

Честно да ви кажа, не виждам как може хем да има обективни оценки, хем да са според индивидуалния напрадък на всяко дете! И какво ще стане с напредъка - детето, което в началото е било на ръба на нищото, вземе, че се засили по някакви причини (които не е задължително да са в училището) и да напредне, обаче така или иначе да не може да настигне това, което знае друго дете, но общо-взето е като развитие почти константа. И как ще ги сравниш двете деца като накрая издаваш дипломата с оценките вътре? Като какъв ученик ще определиш първия и втория? За да е обективен един критерий, той трябва да важи за всички деца в системата и на тройката да отговаря определен комплект знания и умения в София и в Смядово.

Децата се научават да си намират мястото в училище. Дали това място е много добро или не, това е друг въпрос.
Колкото до мерака - аз също на края на 11-ти клас виках от кеф, че свършвам училище, нищо че бях от ученолюбивите. Също и си смятах колко оценки имам по даден предмет и каква е вероятността да ме изпитат. Всеки го прави, дори възрастните на работа - като виждат, че срокът е далеч не си дават много зор, но ако началникът ги "изпита" или дойде време за еволюейшъна, вземат, че се разбързат.

 Хайде, моля ви се, всички знаем как са нещата в живота! Няма смисъл да се правим на ощипани булки!

Вие тук взехте, че си нафантазирахте разни неща за индивидуалния напредък и други. Не може да имаш масово образование и да правиш оценяване само по индивидуален напредък, а да няма изисквания за всички деца.

Абе хора, говорим за начален курс! Говорим за нещо, което се практикуваше тук години наред!
Защо вие се правите на ощипани булки, че кой знае какво ще стане и образованието щяло да се разсипе!
Хайде холан, вие по каква система сте учили!

По въпроса "как стоят нещата в живота" - и  аз съм живяла, не само вие, и знам каква е разликата между обичаната и необичаната работа и какво е да чакаш да стане пет, какво е да не забележиш, че е мръкнало.
И да, можеш да имаш масово образование и да отчиташ индивидуален напредък. С текст.
Както вече казах - говорим за началния курс в момента, от една страна викате, че смъкват първи клас надолу, от друга страна не ви прави впечатление, че началният курс не е преходен между детскоградинското и строевата подготовка, ами си е баш към второто.
Децата трябва да минат този период с максимално уважение към потенциала и потребностите си.
Говорим за малки деца до десет години! Вие защотковци вкъщи нямате ли, не знаете ли как учи дете? Как обича да учи?

... колкото за това на тройката да отговаря определен комплект знания в София и Смядово, Андариел, знаеш, че това не се получава така. И това, че не се получава, е част от причината да твърдя, че цифровата оценка нищо не казва.
Впрочем няма гаранция, че в Смядово не е по-добре, отколкото в някои училища в София. Защото учителската заплата струва повече в Смядово. Това между другото.

Анда,
Аз и децата ми нямаме проблем с цифровите оценки. Идеализираш това как ние сме били без оценки. Написах го още преди не знам колко поста - нямахме цифрови оценки, но имахме словесни такива, а и намекнати, което пък дори беше по-страшно. Съгласна съм за това, че трябва една оценка да се обоснове и по-скоро да се поясни, за да може детето и родителят да разберат на какво трябва да се обърне допълнително внимание. Но аз така или иначе, като видя контролното вече съм наясно къде е детето, но не според другите деца, нито дори според оценката, а според задачите. И правя сметка за индивидуалния напредък. Да, би било добре учителката да дава писмена характеристика на индивидуалния напредък, ама познай как ще стане тази работа за 30 деца по всички предмети! А и за какво има родителски срещи, само за да се събират пари ли? На нашите срещи, поне до миналия път учителката казваше за всяко дете по няколко думи. Сега, с новата мода да не се съобщава пред всички кое дете как се справя се изви една опашка...
Не разбирам, началният курс преход от ДГ към какво е? Начален курс е началото на задължителното образование и не е преход, а формално и неформално начало. Затова и е толкова важен първи клас и като традиция.
Пак казвам, въпросът не е в оценяването, а в учебните програми и учебниците! Оценяването е последното нещо от цялата верига. И го казвам, включително от личен опит, защото едното ми дете в момента е в четвърти клас, а другото е в пети клас. Виждам прекрасно кое как е. На децата последният им проблем в начална степен са оценките и мотивацията в училище, а се мъчат предимно с учебниците по ЧО, ЧП и др.

За София и Смядово не казвам нищо за това къде е по-добре, а само, че тройката и на двете места трябва да означава едно и също. Бих уточнила - независимо за какво училище става въпрос.