Оценките и мотивацията в началното училище

Баш!  Синът ми е четвърти в страната на Салабашев ( за протокола на мат. състезания е винаги в първите шест в областта)и има петица по математика, защото е сгрешил една от задачите на предпоследната контролна работа. Дали, горкичкият, има нужното ниво за преминаване на следващ етап?

Ясно е, че всеки съди от собствената си камбанария, според собственото си дете. Само, че не е там въпроса. Въпроса е как се отразяват оценките като цяло на развитието на всички деца? Психолозите са едни от хората, които могат да се изкажат компетентно по въпроса, чуждият опит на страните, които са по-добре от нас в образованието също не е без значение.
И верно се правите на ощипани Всички ние, които сега сме родители, не сме получавали оценки в начален курс, а едва в 4 клас (тогава започваше основното образование за нас) Не ни е пострадало бъдещето, дори смятам, че докато сме придобивали знания сме били щастливи и безгрижни.
Сега в началният курс някои учители предпочитат да завишават оценките, за да не се стресират децата, други - занижават оценките като смятат, че това е правилният стимул, за да вървят децата напред. Мисля, че и в двата случая учителите смятат, че оценките имат голямо влияние върху децата и гледат да го тушират с различен подход, за да ги стимулират за учене.
Това не ви ли говори нещо?
На мен поне ми говори, че не е наложително да има оценки за толкова малки деца.

И още нещо се сетих - сваляйки натиска с оценяване надолу по училищната стълбичка, го сваляме и към детската градина. Мое мнение е, че децата в детските градини в БГ твърде много седят на столчета и учат, вместо да учат докато играят. Основен мотив на учителките е да бъдат подготвени за училището. На много места в подготвителна група учителките си позволяват да учат децата да пишат и четат без това да е заложено в програмата. Така стъпка по стъпка, съвсем неусетно отнемаме по малко от детството на децата си. И не, аз не искам ученето да бъде само развлечение. Искам внимателно от развлечението детето да бъде въведено в сериозната наука, без стрес, без натиск, а с подходящите стимули.
И смятам, че е редно да държим сметка на учителите и цялата система за това, че водим в първи клас любопитни и любознателни деца, а пък после се налага да ги ръчкаме с остена, за да учат???

........за което доста допринесоха и самите учители. С набор 2000 стана следното: отиваме на 15 септември, с всички възможни положителни емоции за този ден, но на децата вместо да им се обясни от трибуната в училищния двор какво ги чака, 1 час им се разясняваха мотивите на зараждащата се учителска стачка. Учиха децата 3 дни. И след това месец и половина не ходиха на училище.
Изначално разбита мотивация. Това е.
Само моля сега да не се впуснете да ми обяснявате плюсовете на стачката, защото при мен последиците бяха, и са, само минуси.
Даже и сериозни финансови такива.

Понеже нямам толкова енергия да отговарям на всичко по ред на номерата, ще кажа само, че словесното описание няколко пъти в срока би било от голяма полза и за учителя, и за ученика. Не всички родители на опашка на родителската, а на специално нарочени срещи.
Защо ще е от полза за родителя е повече от ясно. Защо ще е от полза за учителя? Защото е много, много тъпо да преподаваш и да не успееш да научиш някое дете. За един свестен учител може да е личен провал. Това ти е работата и не е никак приятно да се проваляш в нея въпреки усилията, които си положил. Ако родителят  може да ти помогне, това е безценно. И "ма детето не си го научава само вкъщи" не е отговор. Ти защо си там, да го научиш, нали?

За мен беше добра старата система и не, не съм забелязала намекнати оценки. В четвърти клас не съм имала никакъв проблем, директно минах към олимпиадите, но то беше по любов, просто имахме разкошна учителка по математика.
Лично за мен беше хубаво в началния курс, защото още си бяхме деца и ни беше позволено да бъдем такива, а не ни вкарваха насила в някакви аналогии на възрастния свят.

Друг недостатък на оценките е, че те могат да отбележат предварително зададен критерий - изпълнява-не изпълнява поставената задача, разказва-не разказва урока.
От добри преразказчици нямам нужда, мерси. Аз бих искала училището да насърчава децата сами да си поставят интересни задачи, да поемат инициатива, да се учат да разработят нещо в група или сами, въобще да бъдат активни хора, а учителят да им помага. И не ми казвайте, че си фантазирам, защото съм го виждала на практика.

...за учителската стачка е друга тема, въобще за отношението към образованието и към учителството. На мен ми е много болно. Не трябваше да се стига дотам. И сега министерството на образованието е казало, че - цитирам - ще пита своите психолози. Не родителите и не учителите. Решенията просто се вземат отгоре надолу, учителят е безгласна буква. Образованието пък е последна дупка на бюджета. Това демотивира учителите, а ниската плата е само външната страна на въпроса.

Фантазираш си и то точно за нашенските условия.
Не е вярно, че старата система беше по-добра за нас и ние си бяхме деца! Бяхме чавдарчета, които отрано учеха за жертване на живота на митко Палаузов. Ние не сме били по-малко в света на възрастните от сегашните деца.
Не виждам проблем в това едно дете да се научи да се изразява, включително като преразказва. Дори при най-разкрепостените системи при студентите писането на есета не е свободно съчинение, а има доста "преразказ" на информация. В момента един от основните проблеми, които посочват учителите на дъщеря ми в пети клас е, че децата не умеят да разказват и не смеят да се изразят. И това не е от това, че са били оценявани числово от втори клас, а защото голяма част от изпитванията са на тестове като тото2 и защото учебниците по разказвателните предмети така са написани, че децата не могат сами да смелят съдържанието на урока.

Ей с това се боря от известно време! Питам го моят третокласник дали разбира какво пише в учебниците и може ли да го разкаже със свои думи. Отговорът е : " Да, мамо, мога, но другите деца го разказват съвсем като в учебника, даже точно съвсем същото !".  Значи той по някакъв начин се стреми да бъде същият като останалите, да се идентифицира с колектива, а това, колкото и добре да звучи, никак не ми харесва по начина, по който се случва.

Здравейте,мили майчета.
Майка съм на двама сина в 5 и 3клас.
 Да споделя моите наблюдения.
С две ръце съм за това оценяването да започва от 4-5клас,те горките до трети клас немогат да се научат да четат като хората,а учат уроци за Цар Иван-Асен....,но за това,че немогат да четат са виновни родителите,че на са ги научили.Ами аз съм останала с впечатлението,че "Учителките"са там точно с тази цел да ги научат.
Цялата ни образователна система куца много яко,едвали ще и помогнат патерици.Като се започне с Преподавателите,които принципно трябва да са с педагогическо образование,но едва ли знаят какво е това и за какво се ползва и продължим с всичко останало.Да Ви споделя и още нещо.Каква е разликата между Учител-човек,който учи някого и Преподавател-човек,който преподава.
Желая Ви приятна вечер

Аз също съм на мнение, че последния проблем на нашето образование са оценките.
На първо място поставям, че учители стават (в по-голям процент от случаите) хора които не ги приемат никъде другаде.
На второ е демотивацията на самите учители да се развиват. От моите приятели завършили педагогика има само една жена която всяка нова учебна година си повишаваше квалификацията, но тя си беше с призвание за учител.
На трето са безумните учебници. Имам приятелка завършила филология, която изнемогва в това да поддържа мотивацията на синът си шестокласник и всеки ден да му виси на главата, за да смели написаното в учебника по БЕЛ.

Аз смятам, че системата по която съм учила е била добра и ако бях попаднала и на свястна учителка от първи до четвърти клас, нещата за мен щяха да са много по-различни. За това слагам на първо място педагога. Колкото и да са се мъчили моите родители да ме мотивират успеха им беше минимален.
Но от друга страна била съм свидетел, как добри учители са полагали неимоверни усилия за деца в Родопите, но те като се приберат в къщи слушат само, че "от учене файда нема" и познайте какъв процент от тях могат да решат елементарна задача или да напишат нещо. Средата в която растат децата има също огромна роля  в развитието им. Макар, че има изключения, те са единици...

Та кой каза, че нас не са ни въвличали в живота на възрастните? Още в първи клас учихме за момиченце, чиито родители умират при блокадата на Ленинград и то води дневник и по-късно умира ...
http://mpetrova.snimka.bg/other/bukvar-i-chitanka-1981g.469523.17230029

Принудата винаги поражда съпротива, а съпротивата поражда необходимост от още повече принуда. Принуждаваният пък се научава да мами системата по тай-различни начини, което допълнително подрива морала на всички участници в нея. Защо училището да не може да е приятно, нали хората искат да учат, да си обясняват света и мястото си в него? Децата го искат със сигурност, поне докато училището не ги смачка.

А "обективната оценка" е утопия. Такова животно няма. Зависи от нивото на класа, на училището, от убежденията и симпатиите на учителя, от психическото му и физическо състояние точно този ден. И от късмет.
 

Всъщност не знам как са международните класации на висшето образование, но в началното и средното най-добро е финландското, точно за това говорим за него. Има едни ПИЗА-тестове на ОИСР, в които на първо място са все финландците, а България е под средното ниво. Ако някой има нужда от още инфо, има поне 5-6 публикации в Economist от последната година за финландското и шведското образование. А в Англия се канят да въвеждат шведския образователен модел между другото. Ако Торите спечелят следващите избори, заканили са се да го направят, много е успешен. Американското е дяволски назад в класациите - говорим за всеобщото обществено образование в началното училище, не за университетите на елита. 

Андариел, следя всеки ден сайтове, в които американски учители си разменят планове на уроци.
Писмените умения се изграждат с писане. И то не на преразказ, макар да няма лошо в него. Но е много ограничен.
Ето някои неща, които училището трябва да развива:
- способността да изразиш мнението си ясно и аргументирано. Своето мнение, не "Иван Вазов е най-великият български писател" или каквото там си преписал от учебника. Личното си мнение по въпрос, който те вълнува.
- способността да използваш различни стилове в зависимост от публиката, за която е предназначен текстът ти, и от жанра му.
- способността да фантазираш, т.е. да измислиш нещо ново. Благодаря, ако смяташ, че го правя, но това в случая е незаслужен комплимент. Ако бях измислила тези неща, щях да бъда твърде горда със себе си, но не съм. Прост преразказ на налични неща ви правя.
- способността да мислиш абстрактно, тоест да развиеш една хипотетична ситуация тип "какво би станало, ако". Тук умението за писане се родее с абстрактната математика, с шаха, с много неща; това е една и съща способност да предвиждаш възможности, напр. последиците от бъдещо свое действие. Да обяснявам ми защо е важна или е очевидно?

И не ми казвай, че не можем да искаме от училището да развива тези способности у децата ни. Можем и още как! Защото те ходят там всеки ден в продължение на 12 важни години от живота си.
Впрочем есето "с елементи на преразказ", за което говориш, е демоде. Сега в университетите се пишат есета, в които няма какво да преразкажеш, защото темата е подбрана така, че да трябва да изложиш своето мнение. Дисциплината е наложена точно затова, защото масово завършилите гимназия не умеят да се аргументират писмено и дори да разберат, че трябва да мислят самостоятелно, а не да предават чуждо мнение.

Струва ми се, че защитниците на цифровото оценяване са родителите на ученици с добър успех, които смятат, че децата им ще бъдат "прецакани", ако отпаднат оценките в този вид - те са положили усилия, а няма да получат наградата. Обаче точно в това е проблемът, че като награда се възприема оценката, а не знанието. Всичко, което си научил, ти е печалба, а не напразно хвърлени усилия. Просто не знаеш кога ще ти е от полза. Дъщеря ми изкара гимназията в писане на темите по литература на половината клас - ще кажете, че здраво се е минала, защото някакви мързеливци са живели на неин гръб. Всъщност те с общи усилия мамеха точно тази система за формално оценяване. И когато дойде време за кандидатстване, щерка ми влезе в университета без един частен урок - това само като пример за "кариерна" полза, а отделно, че за цял живот си има уменията да се изразява и защитава теза.
някойси, наистина от перспективата на български родител на способно дете в елитно училище е трудно да си представиш, че е от полза за добре справящите се деца да учат в масови училища от финландския тип, защото в България "масово училище" е синоним на зле работещо. Но е факт, че финландската образователна система е ориентирана към минимална дисперсия на образователните постижения, плюс сериозен акцент върху социалните умения - и това дава отлични образователни резултати. А ние с нашето не елитно, а елитарно образование имаме огромно разминаване между резултатите на най-добрите и най-слабите, което означава, че имаме един минимален процент деца, които постигат нещо и огромна маса, която едва си пише името. Със сигурност това не е от полза за отличниците - вярно, че силно изпъкват на общия фон, но им предстои да прекарат живота си сред нискообразовани, немотивирани хора. Най-малкото, няма могат да развият успешен бизнес, защото няма да има качествен персонал, който да наемат на работа - нищо, че са много учени. И не мисли, че застъпвам тази теза, защото имам проблеми с образованието на моите деца - всичките са възпитаници на "най-по" гимназиите.

Кабо Алма, синът ми е с отличен успех, като изключим баш Изобразителното изкуство от тази година /какво наименование само за предмет, по който се поставят оценки, оценки по "изкуство"   /, но аз изразих ясното си нежелание да му се пишат оценки поне до V-ти клас в темата. Не бих се чувствала прецакана с отпадане на цифровото оценяване, именно защото за мен не оценките са израз на уменията и знанията в дадена област. Може би и защото нито моя, нито негова цел е да се "изпъкне на общия фон". Когато мисля, действам и пиша не изхождам само от лични съображения, а от по- общия поглед, който имам и правенето на ретроспективен анализ. Сравнения няма как да не се направи- било с миналото, което познаваме, било с настоящето по други места. Лично за мен е интересно споделянето по темите на чужд опит- не защото е задължително по- добър, но защото дава възможност да видиш нещо наистина по- добро.
Отварям малка скоба- не знам точно американското основно и средно образование да минава въобще за добро, какво остава за най- добро.
Както за Физическото и пустите му нормативи- не е проблемът в покриването- мисля, че стана ясно. Така и при оценките- не е проблемът в шестиците или тройките точно.
А това, че има "и други проблеми" в случая не обсъждам, темата е за оценките. Това не значи, че останалите проблеми се обезличават, но тук обсъждаме това. 
Анда започна с демотивиращата сила на оценяването с цифри при малките деца, които изводи споделям напълно. Ако за шестица за хлапето е О.К. да наизусти 5-6 урока- ще го направи и ще продължи да го прави. И ще изгуби способността си да мисли, да търси нещо странично и интересно. Ако е достатъчно да решава примерите в клас  /прости, като бобена супа/ за шестица и няма кой да се занимава с него допълнително, така и няма да прозре светът на логическите задачи, които развиват мисленето, в едно с писането на съчинения, приказки и стихове /което сравнение също намирам за изключително уместно/. Дори няма да знае, че такъв свят съществува. Няма да може да МИСЛИ, ще остане на фаза помнене и пресъздаване на запомненото, което е доста други неща, но не и мисъл и творчество.
Ако детето ми постига нещо, то това нещо не се дължи, за жалост, на училището. Ако аз съм постигнала нещо, то част от него наистина го дължа на тогавашната ни система, защото час при частен учител не съм посетила. Не е система това нещо, от което и въпреки което единици излизат с образование, а масата просто бута до 12-ти клас и не защото покрива познания за 12-ти клас, а за де не се губят ученици, че и училището страда. Пишат се оценки с цел преминаване и се прави ужасна грешка, в името на задържане учениците по училищата. А някои в края нямат знанията и умения, заложени в програмите за начално образование.