Оценките и мотивацията в началното училище

  • 18 344
  • 211
  •   1
Отговори
# 180

Принудата винаги поражда съпротива, а съпротивата поражда необходимост от още повече принуда. Принуждаваният пък се научава да мами системата по тай-различни начини, което допълнително подрива морала на всички участници в нея. Просто няма какво да възразя на това, защото си е святата истина. Защо училището да не може да е приятно, нали хората искат да учат, да си обясняват света и мястото си в него? Децата го искат със сигурност, поне докато училището не ги смачка. Ей тук не съм съгласен. Хората, и децата в частност, искат да учат, но само плъзгайки се по повърхността. Т.е. интересът и желанието са на лице докато обучението е на общо популярно ниво в стил Нешънъл Джиографик. Да, ама следуводните уроци се налага да се навлезе по-дълбоко и тогава идват трудностите, а с трудностите идва и нежеланието. Всъщност "смачкването от училището", за което говориш, е просто задълбочаване. Много е интересно да ти обясняват какво е пирамида, каква е идеята зад тригонометричните функции или как развитите организми са продукт на еволюцията. Но после идва необходимостта да решиш стотици задачи и да разбереш сложни клетъчни процеси. Ей тогава любознателността вече не стига и се иска воля. А волята идва от мотивацията да постигнеш целта си - да станеш инженер, лекар или каквото там. Но тази мотивация се появява късно, чак в гимназията, а преди това ефект има само от комбинацията "морков-тояга". Т.е. училището хем трябва да се стреми да остане максимално интересно, хем да осъществява някаква принуда. Не знам да има държава по света, където учениците масово да ходят с песен на училище. И няма лошо да има повече морков и по-малко тояга, но без хич не може. А състезателният елемент си е добра мотивация. Какво от това, че децата си мерят шестиците, ако това състезание ги мотивира? Виж това, че шестици се пишели (не навсякъде) за зубрене, не е проблем на оценките, а на системата. Какво пречи шестица да се пише за нестандартна идея? И затова съм съвсем съгласен с тезата, че оценките са последният проблем на образованието ни. Нещо като "Всичката Мара втасала...".


А "обективната оценка" е утопия. Такова животно няма. Зависи от нивото на класа, на училището, от убежденията и симпатиите на учителя, от психическото му и физическо състояние точно този ден. И от късмет.
Така е, но къде в живота не е така? Правят се и опити да се въвеждат тестове, където нещата са по-обективни, но според мен малко половинчато, защото най-голямата спирачка пред обективното оценяване Е СТРАХЪТ. Страхът от родителската и обществената реакции, когато лъсне тъжната действителност за нивото на образованието. И за по-лесно шестици се пишат и в село Долно уйно за знания, за които в НУКК ще пишат тройка. На едното място ти пишат 6, защото си успял да прочетеш десет реда, а на другото, защото си преразказал със свои думи разказ. Се ла ви. При тази криза в обществото ни и при тази демотивация и девалвация на ценности да се опитваме да дадем супер образование на всички е утопия. По-добре да се извади наяве истината, да има малък елит на световно ниво, а после лека-полека този елит да се разширява и да обхваща все повече деца. Но все трябва да има някакви зародиши, където да се изработи ноу-хау и то да се подава към другите училища. А оценките помагат да се оцени нивото.
 

# 181

някойси, наистина от перспективата на български родител на способно дете в елитно училище е трудно да си представиш, че е от полза за добре справящите се деца да учат в масови училища от финландския тип, защото в България "масово училище" е синоним на зле работещо. Но е факт, че финландската образователна система е ориентирана към минимална дисперсия на образователните постижения, плюс сериозен акцент върху социалните умения - и това дава отлични образователни резултати. А ние с нашето не елитно, а елитарно образование имаме огромно разминаване между резултатите на най-добрите и най-слабите, което означава, че имаме един минимален процент деца, които постигат нещо и огромна маса, която едва си пише името. Със сигурност това не е от полза за отличниците - вярно, че силно изпъкват на общия фон, но им предстои да прекарат живота си сред нискообразовани, немотивирани хора. Най-малкото, няма могат да развият успешен бизнес, защото няма да има качествен персонал, който да наемат на работа - нищо, че са много учени. И не мисли, че застъпвам тази теза, защото имам проблеми с образованието на моите деца - всичките са възпитаници на "най-по" гимназиите.

Не мога да не се съглася, но в края на краищата всеки се бори за себе си. Просто не виждам как всички деца от всички краища на България могат да стигнат световно ниво на образование. И след като не става за всички по-добре поне тези, които имат възможност, да го постигнат. А останалите малко по малко да ги гонят.  По-горе писах обаче за страха да се погледне реалността в очите. Не бива да сваляме нивото на добрите, защото другите не можели така.

И обобщено към повечето противници - оценките с нищо не пречат на креативността. Никъде не е казано, че 6 се пише за зубрене или за решаване на простички примери. Нека 6 се пише за творчество и за решаване на задачи на ниво олимпиади. Ама знаете ли какъв вой ще се вдигне, ако се въведе това? Какви тройки ще се нароят за 50% от децата? И знаете ли, че средно-статистическият родител, ако реши да провери как детето му си е научило урока, умее само да следи дали "то си казва всичко като по учебника"? И затова обрзованието кара по-лежерно с ниски прагове за отлични оценки. Но сами по себе си оценките не са причината за проблемите.

# 182
  • Мнения: 24 467
Пише се, пише се, точно на това в т.нар. ни "масово училище" се пише шестица.
Когато минимумът е достатъчен, човек не се пъне за повече или за нещо по- различно. Освен ако няма кой да го тика допълнително. А "елитни" начални училища няма. Темата е за началната степен.
Лично аз не се притеснявам от воя, напротив, според мен е дори болезнено необходимо да се отразява реално състоянието на нещата. Никой тук не смята, че оценката в началната степен поражда всички проблеми и е в дъното на конспирацията срещу образованието ни, идеята е друга- в начална степен да я няма, поради вече изписаното страници наред.

# 183
  • Мнения: 5 877
Някойси, ако имаш умно дете, ниският праг ще му попречи, защото ще му сложи горна граница, над която неговите усилия няма да се насърчат, поне не от училището. Ако твоето дете умее да пише самостоятелно, да решава задачи много над заложеното в програмата или да направи машина от подръчни материали, оценките няма да го стимулират да прави това. Защото може просто да запомни урока в клас и пак ще има шестица.
Тоест ако сметнеш, че са стимул, то този стимул спира да действа на много ниско ниво. И това спиране само по себе си е демотивиращо. Първо го караме да гледа линийката, после тя се оказва къса. Така няма да постигне потенциала си, защото то може да може два, три пъти колкото линийката. Виж как външният стимул го предава.
А свикне ли да учи според ограничената дължина на линийката, после ще иде да се състезава с деца, които са се мерили спрямо по-висок критерий или с много повече акцент върху самостоятелната работа, и ще е неконкурентно. Т.е. това пречи на детето и по твоя критерий.

И още нещо. Твоето дете, да речем, надскача многократно линийката по всички предмети и е пълен отличник. Част от другите деца обаче го нарочват, че е зубрач - защото конкурентната среда е жестока среда и в пети-шести клас обикновено се получава един бунт срещу йерархията - и започват да го тормозят. Това може да бъде много трудно за детето, особено когато са всички срещу един и когато са на прага на пубертета, тъй че твоето успокоение "нищо, тате, те ти завиждат" пет пари няма да чини, защото децата в тази възраст искат да са харесвани от връстниците си. И тогава твоето дете започва съзнателно да не учи и да имитира саботажите на съучениците си - да бяга от час, да се държи обидно-предизвикателно с учителите - за да не бъде бяла врана, зубрач, враг. Някой познава ли се в този сценарий?

Нищо подобно не се случва в нормалните и по-неформални ситуации, когато някой иска да предаде умението си на няколко деца. Ама наистина да го предаде, да ги научи. Ако имаш повече от едно дете, помисли си - как би научил децата си да пускат хвърчило? Няма да ги подреждаш "тебе те бива, тебе-не", нали? Ще покажеш и на двете - или трите - толкова пъти, колкото им е нужно.
Ето това е учене и ние интуитивно го правим.
Останалото е форма, която става проформа.

# 184
Пише се, пише се, точно на това в т.нар. ни "масово училище" се пише шестица.
Когато минимумът е достатъчен, човек не се пъне за повече или за нещо по- различно.
Факт. Но ако вместо оценка имаше пчеличка, червена точка, "браво" или анализ от учителката каква ще бъде разликата? Който се "пъне за повече" ще го прави независимо дали има оценки или не. Проблемът е за онези, дето не искат да се пънат. Те може и да се понапънат, ако вместо 6 видят 4. Иначе - забрави. Помня как една майка преди години се хвалеше, че детето и било супер математик, най-добрият в училището на Кенгуруто. Абе толкова връх, че не му трябва повече. А като погледнах националното класиране хлапето беше на триста и някое си място. Ей за това хлапе, ако не му беше писана шестица щеше да има шанс да си седне на задника.

# 185
  • Мнения: 5 877
Пчеличка и червена точка - няма голяма разлика, съгласна съм.
Но ако учителката наистина поговори с него и му помогне да набележи следващата цел, вместо да го тупа по рамото и да му даде обещания морков, ще има разлика. Също и ако го каже на родителите му.
И не ми харесва да говорим за "пънене". Когато ученето е съобразено със способностите и възможностите ти, не се пънеш.

Между другото вчера в предаването се обади един човек, чиято гледна точка беше много важна. Той разказа, че страдал от дислексия и по тази причина училищната система била на път да го изхвърли. Благодарение на активната намеса на родителите си продължил да учи, научил се да преодолява проблема си, бил успешен студент, докторант и пр.
Мисля, че децата с увреждания също са важен повод да се замислим трябва ли the rat race да започва толкова отрано.

# 186
  • Мнения: 24 467
Вероятно тук някой е писал в насока положителното въздействие на пчеличката и точицата. Аз не съм.  Grinning
За примера с хлапето не разбрах добре- писали са му оценка в училището, в което учи, защото е било на първо място в състезанието за самото училище ли?
Питаш, каква ще е разликата, ако няма оценка, а вместо нея има анализ?
За мен разликата е съществена. Първо учителят избягва СТРАХЪТ, за който ти самият говориш, че ще напише нещо, различно от "6" и ще има проблем с родителите. За повечето родители "6" е чудесно, няма значение, какво стои зад това. Ако се постави анализ ще се установят, на първо място, пропуските, слабостите, силните страни, конкретно, а не просто като някаква обща оценка, в която влиза незнайно какво. При анализ, в това съм убедена, родителят ще се замисли повече, ще открие, вероятно, неща, на които сам не е обръщал до тогава внимание, на които не е отдавал значение. Ще се запознае с конкретен мотив и няма да пищи "Ама що гарджето има петица!". Избягва се уравниловката- да се пише една и съща оценка на деца, при които са налице различни умения и познания, които правят дори различен тип грешки и допускат различни слабости. И затова давах пример. Ако моето дете няма проблеми с правописа и му се поставя една гола шестица, аз може би нямаше да забележа, че не съгласува времената или, примерно, има недобра подредба в изложението. Да, работата му е за шест, на фона на останалите работи, но то има много какво ново да научи и усъвършенства.
Лично аз се интересувам от напредъка на моите деца в сравнение с това, което са били вчера, а не в сравнение с класа и училището, в които по случайност са попаднали.

Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 09:52 от Judy

# 187
Някойси, ако имаш умно дете, ниският праг ще му попречи, защото ще му сложи горна граница, над която неговите усилия няма да се насърчат, поне не от училището. Ако твоето дете умее да пише самостоятелно, да решава задачи много над заложеното в програмата или да направи машина от подръчни материали, оценките няма да го стимулират да прави това. Защото може просто да запомни урока в клас и пак ще има шестица.
Тоест ако сметнеш, че са стимул, то този стимул спира да действа на много ниско ниво. И това спиране само по себе си е демотивиращо. Първо го караме да гледа линийката, после тя се оказва къса. Така няма да постигне потенциала си, защото то може да може два, три пъти колкото линийката. Виж как външният стимул го предава.
А свикне ли да учи според ограничената дължина на линийката, после ще иде да се състезава с деца, които са се мерили спрямо по-висок критерий или с много повече акцент върху самостоятелната работа, и ще е неконкурентно. Т.е. това пречи на детето и по твоя критерий.
Toва няма да е така, ако критерият за шестица се завиши и се приеме "трагедията", че само 3, 4 или 5 деца в класа ще са отличници. При тестовете в САЩ например 97-100% получават единици и никой не се тръшка. Освен това си знаем, че шестицата е мерило за базово ниво, а който иска повече гради нагоре. А и не виждам разлика дали ще е шестица или само похвала.

И още нещо. Твоето дете, да речем, надскача многократно линийката по всички предмети и е пълен отличник. Част от другите деца обаче го нарочват, че е зубрач - защото конкурентната среда е жестока среда и в пети-шести клас обикновено се получава един бунт срещу йерархията - и започват да го тормозят. Това може да бъде много трудно за детето, особено когато са всички срещу един и когато са на прага на пубертета, тъй че твоето успокоение "нищо, тате, те ти завиждат" пет пари няма да чини, защото децата в тази възраст искат да са харесвани от връстниците си. И тогава твоето дете започва съзнателно да не учи и да имитира саботажите на съучениците си - да бяга от час, да се държи обидно-предизвикателно с учителите - за да не бъде бяла врана, зубрач, враг. Някой познава ли се в този сценарий?
Сценарият е познат, но в пети-шести клас все едно вече имат оценки. Решението на проблема е едно - в началното училище детето да се научи да управлява контактите си. А именно, ако му се говори за черни дупки, менделеева траблица или числа на Фибоначи да го прави с родителите си или в курсове, а с децата да си говори за народна топка и спайдърмен. И да гледа да не се навира много в очи със знания. А после, при първа възможност - беж в елитно училище с подбор. В Немската например на никой отличник не са викали зубър. Освен ако наистина е такъв в лошия смисъл на думата.

Нищо подобно не се случва в нормалните и по-неформални ситуации, когато някой иска да предаде умението си на няколко деца. Ама наистина да го предаде, да ги научи. Ако имаш повече от едно дете, помисли си - как би научил децата си да пускат хвърчило? Няма да ги подреждаш "тебе те бива, тебе-не", нали? Ще покажеш и на двете - или трите - толкова пъти, колкото им е нужно.
Ето това е учене и ние интуитивно го правим.
Останалото е форма, която става проформа.
Да бе, ако едното е схванало от веднъж, а за другите "колкото е нужно" е десет пъти, мислиш ли, че на първото ще му е интересно да слуша? А децата веднага ще си разберат и сами кой го бива повече. Те да не са идиоти?

# 188
  • Мнения: 5 877
Ако ти имаш глава на място, ще дадеш на това, дето се е научило по-бързо, нова задача, докато обясняваш на останалите. Аз поне така бих направила.

# 189
  • Мнения: 3 479
Към Някой си:
Разсъжденията ти може и да стават, обаче отнесени към друга възраст.
Има значение дали се пише 3 и 4 на дете на 8 год или на 12. Психическата зрялост е различна, вече има натрупан училищен опит, осъзната е скалата на оценяването. И не, шестицата не е мерило за базово ниво. Така го разбираш ти, но не и децата във втори, трети клас.

# 190
  • В офиса
  • Мнения: 4 038
За чий им е трябват на всички деца задълбочени познания. Такива в сил Нешънъл джиографик са абсолютно достатъчни. Който иска да задълбава в дадена област - има си начини и в у-ще, има си после и университети. Реално наистина задълбочени познания ползват не повече от 5% от възрастните. А на 90% им липсва базова представа за елементарни процеси, или явления. От образование с претенции за елитарност, никой няма полза.
И наистина в първи клас децата влизат едни любопитнички, умнички, в 12-и излизат със стереотипно мислене и без никакъв common sense.

Здравият разум казва, че човек прави нещо, което го затруднява, когато има цел пред себе си. Шестицата каква цел е? Цел може да е да изобретиш лекарство за удължаване на живота, да сглобиш сам двигател на кола, да се научиш да разбираш текстовете на любимата ти група.... Целите са големи, или малки, постижими, или не, но има нещо реално, което да те ръчка да стоиш по нощите и да четеш тонове книги. За другите предмети, които не те вълнуват в момента, е достатъчно да придобиваш елементарни познания, в най добрия случай в стил нешънъл джиографик.

Ранното въвеждане на оценките не мисля, че е травмиращо, но просто обезличава оценките като такива. Това важи и за отличниците и за двойкарите. Освен това подронва авторитета на училището, като инстанция. Защото оценките по подразбиране са субективни и несправедливи. Колкото по-рано детето осъзнае истината, че учителят не е безгрешен, или (не дай боже) е глупав, толкова по-зле за него и за системата.

Изобщо, според мен, оценки трябва да има само там, където има ясни и еднакви за всички критерии - изпити, матури, състезания, входни и изходни нива. И толкоз. В нормалните часове мисля, че учителите трябва да имат свобода как да оценяват - дали с "пчелички", оценки по 6-о балната система, grading on a curve, или шоколади, няма значение.

"Мотивационната петица" не виждам как може да мотивира някого, освен ако детето вече не се е превърнало в бележкарче. Защо искаме да дадем на учителите средство да манупулират децата (защото това е манипулация, а не стимулация)? И защо искаме да го направим от толкова ранна възраст, когато децата така или иначе лесно се поддават на манипулация.

Иначе аз не вярвам в team working-a, т.е. не мисля че за повечето предмети това е подходящ подход. Индивидуални проекти - да, колкото повече, толкова по-интересно. Но изкуствено да събереш 5-10 деца с различни интереси и различно ниво на познание, да им кажеш - работете сега заедно, и да очакваш едно такова комунистическо разпределение на задачите, така че всички деца да вземат нещо полезно от този проект - не го виждам. В идеалния случай, когато учителят е и добър психолог, и има богато въображение, може да се получи чудесно, но в масовия - резултатът ще бъде трагедия. А защо пък да не се въведат специални часове с психолог, където да се учи точно работа в екип?

Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 12:39 от Тинкърбел

# 191
  • Мнения: 8
Цитат
Да бе, ако едното е схванало от веднъж, а за другите "колкото е нужно" е десет пъти, мислиш ли, че на първото ще му е интересно да слуша? А децата веднага ще си разберат и сами кой го бива повече. Те да не са идиоти?
Twisted Evil
Не децата не са идиоти,но всяко дете го влече различно нещо и има различно предпочитание към предмет или наука,на която следователно отделя повече време.Ако аз разбирам от отоплителни инсталации,а ти не следователно,за да го разбереш ще ти се обяснява повече отколкото на мен.Това значи ли че си идиот?

Последна редакция: ср, 17 фев 2010, 13:08 от blondi2238

# 192
  • София
  • Мнения: 62 595
Ох, ама като сте се влюбили в тези оценки, нарочвате ги за главни виновници за демотивацията на децата! Това е хващане от краката за главата. За последен път обръщам внимание на това, че оценяването е последната стъпка в един цялостен процес, бил той обучителен или производствен! Първо трябва да се знае какви са целите, какво трябва да се направи и чак накрая да се измерва резултат. Вие се хващате за последното нещо - оценяването как да се прави. Не разбирам, на ударени ли се правите или наистина не сте наясно?
Оценяването само по себе си нищо не означава, ако не служи на основните цели. ОК, нека да няма оценки до пети клас, съгласна съм, но какво ще промени това? Дори учителката да изпише по една тетрадка за детето, пак трябва да има критерии, общовалидни, по които да го направи. Накрая на четвърти клас как ще се формира въпросното "минаване" и как ще се оцени дали детето минава с отличен, много добър или нещо друго? Ние навремето имахме оценки от четвърти клас, с нов класен ръководител и кабинетна форма на обучение с различни учители. От тази гледна точка мога да кажа, че в сравнение с днешните деца сме били дори ощетени, защото са ни стресирали на крехката възраст от 10 години да се настройваме към оценки и то при различни учители и направо с разказвателни предмети. Както виждате, могат да се намерят достатъчно аргументи за всичко.

Това, за което мисля, че всички тук сме на едно мнение е нуждата да се промени системата. И мисля, че тук пак става залитане според критериите за оценка на различните образователни системи според някакви външни критерии. Аз бих казала, защо изобщо трябва да се сравнява успеваемостта на децата по някакви класации, при положение, че както хората са различни, така и образователните системи са различни? Филналдската има заложени едни цели, а японската - съвсем други. Е, какво да правим, да обявим едната за лоша? Например, японската и китайската, която клони към нея и според които децата още от ДГ са подложени на оценяване и състезаване за влизане в определено училище. Там ходят на специални уроци още преди да стъпят в първи клас и държат всякакви безумни (по нашенските критерии) годишни изпити, според оценките от които могат да бъдат запратени в най-доброто или в най-калпавото училище. Какво ще кажете за това? В сравнение с тази система, нашите деца направо живот си живеят!

И последно - много зависи от учителя. Не пречи точно в начална степен учителите да дават честичко писане на съчинения, в които децата да си развихрят фантазията и да имат цялата свобода на изразяване. Спомням си, че по едно време имаха и задача да напишат стихотворение. Хайде, да попитам, тогава няма ли да настане вой, че не всяко дете било роден поет? А аз бих казала, че това е начин детето да опита нещо ново, да бъде творец. Дали ще има оценка на въпросното стихотворение е все тая, ако децата си изчетат творенията пред целия клас. Затова не виждам никакво противоречие между цифровите оценки и знанията. А колкото до системата, всеки се приспособява, било в училище, било в университета, било на работа.

# 193
  • Мнения: 8
Не съм съгласна,че сме били ощетени.Ние до 3-4 клас учехме най-важните неща и по-голямата част сме грамотни,а сега на децата им пълнят главите с не толкова приоритетни неща,колкото е да се научиш да пишеш, говориш и четеш правилно.Мисля,че точно за това се казва начално образовани.Къде им отива детството като ги подхващат още от детската градина.Какво те са деца или вундеркини?
Цитат
А колкото до системата, всеки се приспособява, било в училище, било в университета, било на работа.
Да всеки се приспособява,но си търсиш университет или средно училище и учиш това,което те влече....,а работа си търсиш според това,което си научил или знаеш.

# 194
  • Мнения: 1 896
Има един много готин британски документален филм за образованието, мисля че миналата година излезе. Казва се We are the people we've been waiting for. В него интервюират доста експерти от областта на образованието на академично ниво, както и писатели, предприемачи, успели хора. И те казват някои знаменити неща. Но един цитат от една професорка по педагогика, който ме впечатли по отношение на задълбочените знания, беше: "Ние трябва да извадим това, което децата носят в себе си, а не да им тъпчем главите с глупости."

Ако някой се интересува, може да потърсите в youtube, има доста епизоди от филма, трейлъри, репортажи от премиерата, интервюта и т.н.

В деня на премиерата създателите бяха направили с помощта на ученици една улична акция на гарата в Ливърпул, ако правилно си спомням града. Правят импровизирана класна стая, в която децата са облечени с дрехи от викторианско време и някакъв тип с показалка отпред ги кара да повтарят разни неща на глас в хор и те повтарят. После почват да играят на въже, на дама и на разни класически старовремски игри сред супер модерния и урбанистичен пейзаж на гарата. Целта е разбира се да се покаже колко малко са се променили порядките в училищата и стилът на преподаване от викторианско време досега и колко анахронистични изглеждат на фона на съвремення свят.

Също ако някой иска да види още линкове към научни публикации, книги и мнения на експерти, заповядайте във Фейсбук групата, там има много линкове, не е нужно да сте членове на групата, за да ги четете.

Общи условия

Активация на акаунт