Деца, починали от сърдечни проблеми

Не очерням болницата като цяло, моят син също го имахме 13 години благодарение на тази болница. Ядосвам се на себе си и на някои от лекарите, всяка история е различна и всяка диагноза е различна. Един с един случай еднакъв няма, поне аз така си мисля. Не сте преживели, това ,което ние преживяхме , да не Ви дава Господ. И за мен тази болница и всички, работещи в нея бяха богове. Може би ние сме си виновни за съдбата, която ни сполетя- по-скоро аз ,защото аз съм майката  и аз съм отговорна за детето си, но някои неща просто не ми се връзват и не мога да приема, че когато детето ти умира, някаква докторка,защото не познавам всичките- от първата ни операция много от лекарите вече ги няма там,та тя с жизнерадостна усмивка ни заяви- аз бях против махането на тръбата, а ние умирахме пред реанимацията...и ред други недоразумения -..... няма да ги изброявам, вече е безсмислено , сигурно на нас така ни е било писано, но една година след това аз все още съм психически труп от преживяното и от липсата на детето...

Да добавя името на една друга лекарка, също се споменава тук в тези форуми във връзка със смъртта на едно друго дете. Много беше трудно просто да ми обясни от какво е умората, да му направя и други изследвания и т.н., защото прегледите поне за нас бяха веднъж годишно вече и разчитаме на тези прегледи  - вярно е, че нещата в пубертета са непредвидими и изобщо на децата с такива диагнози като нашата, но това го разбрах постфактум. Никой не ми каза- майче навлиза в пубертета и може всичко да се очаква - думите "сърдечна недостатъчност" ги чух , едва когато ни приеха - никой не ме беше предупредил , че детето може да развие такава- от инфекция или израстването или нещо друго. Оказа се, че и те не могат да кажат от какво е предизвикана.

Да, лошото е , че ние се оставяме напълно в  ръцете на докторите и очакваме едва ли не невъзможното, но те не са богове, а са смъртни като всички нас.
С огромна болка пиша това , но ще го напиша. Донякъде съм благодарна на Господ , че ми взе ангелчето, защото нямаше да мога да я гледам как се мъчи. нашата диагноза беше една от най - жестоките. Най - виновната , може би така е трябвало да стане , понякога въпреки всички опити , които правим да избегнем нещо , то въпреки това се случва. Може би той е бил богоизбран , може би ние си мислим , че тук ни е добре , а всъщност се намираме в ада. Сигурна съм, че сега той е сред вас и никак , ама никак не му харесва , неговата майчица така да скърби и тъжи.

Приеми и моите съболезнования на теб и на цялото семейство. На мен още ми е трудно .Ако беше живо утре щеше да е на 2 месеца Аз не знам какво да кажа преди 14 години в тази болница ми спасиха живота с мъки ,тогава баща ми беше побелял. Когато родих на 16 декември 2009  в 7 месец  в МД София  и на 31 декември ми казаха че има сърдечен порок  същите тези хора ,а милото ми ангелче почина побеля съпруга ми а баща ми на другия ден почина. Каже те ми аз да ,ги мразя че не спасиха сина ми или да ги обичам че спасиха мен ли ?Пиша това мила майчице не защото имам и аз болка всички тук носим в сърцето си мъка а защото си мислех и аз като теб че в Майчин дом неонатологията е върха  на 1000 ........ се случвало веднъж е  на мен се случи че в кардиологичната клиника било видиш ли  рутина  е случва се   абе защо все на добрите хора  що свещи със съпруга ми запалихме хиляди литургии  и накрая сме в статистиката  Знам мило майче как се чувстваш мрази ги псувай всичко кво се сетиш аз бях културна, мила и вежлива ама си казах до тук .КРАЙ! Ти си силна майчица и ще успееш  направи го !

Не, ние обвиняваме най-вече себе си, т.е. аз и тази трагедия остави отпечатък върху всички около нас. Незнам дали е богоизбран, знам, че не мога без него, а продължавам в този жесток свят и се озлобявам. Но се питам защо -аз съм виновната , че така го родих-какво грешно съм направила ,за да го родя така. И затова,че бях културна, любезна , слушах и не нахалствах никога само и само да не би да обидя някого там, а е трябвало да съм по-нахална , или да търся и второ мнение, да търся всякакви начини...Отиде си-незнам,но си мисля , че можеше да бъде спасен, или поне да му беше удължен живота за още години, в които да се измисли нещо, което да си го остави при нас завинаги.....Но, уви, това е България

Искрено съжалявам и за вашите дечица!!! Само не разбрах за рутината..........

Сигурно сте по-добра майка от мен ,щом детенцето ви е живо и здраво- просто незнаете какви чувства изпълват родителите при смъртта на най-милото им. Не напразно съм се нарекла най-виновната виновна,че не съм очаквала детето да си загубя, виновна, че го ваксинирах против грип ,с нежива ваксина , но това би могло да провокира нашият случай, виновна,че не съм чела сайтовете преди ,за да бъда подготвена ит.н.......безкрай,много съм грешна пред моят ангел. А тъгата и болката, повярвайте ми не извисяват- те вадят най-лошото от теб - озлоблението- защо на моето дете, защо на нас , защо на мен??? Като има толкова спасени и порастнали деца, някои дори и раждат.........защо моето се роди с такъв проблем, при условие,че имаме едно здраво дете преди това???

Здравей nai-vinovnata ,не зная къде да ти пиша за да го четеш само ти защото не е много приятно и извинявам се предварителво на всички мами !Родена съм с високостепенна пумонална стеноза и прецърден дефект  през 1977 год. До 14 гадини се чувствах зле уморявах се ходех цял живот по лекари. Живеех в санаториума в Банкя ,майками и баща ми милите ме водиха и по врачки и баячки !През далечната 1987 Велковски се върна от чужбина с невероятен апарат който сега вече не е нищо тогава да те гледат с ехо беше лукс .Когато навърших 14 ми казаха че положението е страшно клапата вече не работи и аз умирах оставаха ми 6 месеца живот!Велковски запачна да ме наблудава през ден бях част от експеримет на болницата  т. с гледат те с ехограф  и поставят диагноза после като те отворят дали има съвпадения между диагноза и това какво е вътре в сърцето .Беше ми втръснало на 14 вече се чувствах като на 30 искаше ми се да умра!Децата играеха а аз стоях и плачех не трябваше да тичам.Нищо!На 16 май 1991 ме оперират 12 часа, баща ми и майка ми са се подписвали три пъти .Когато ме отварят намират нещо ужасяващо аортната клапа е толкова сраснала ,че няма как да минава кръвта.След 24 часа сън се събудих и живота започна ,но детенцето ми почина и то от сърдечна недостатъчност.По ирония на съдбата твоето момченце е било на моите години тогава  дано не се е чуствало и то като мен втора ръка човек .Аз се чусвах така до 25 години Минаваха ми само черни мисли .Сигурно те натоварих, но това е  моя живот само болници .Когато живеехме в Банкя само такива деца със сърдечни проблеми бях най- щастлива сред свои ,но когато най -добрите ти приятели отиваха да ги оперират и не се връщаха ,защото ставаха ангелчета това бе най- страшното .Когато си на 14 и около теб има смърт е ужасно.Това беше през 90-те години сега сме 2010 и като се случи това с детето ми вярвах ,че и този път Господ ще е  с мен ,че медицината е напреднала, но уви Господ не бе с мен , а медицината неуспешна Бъди сигурна ,че твоето АНГЕЛЧЕ е добр.лТук  на Земята такива хора като нас винаги се гледат с друго око като почнеш ,че имаш белег на гърдите да стигнеш до там какво да работиш другия пол  бягат кото попарени като разберат че имаш операция на сърцето видиш ли ако правиш секс и то вземе , че ти умре в ръцете ,каквили не абсурди съм чувала Твоето момче сигурно е преживяло половината от моя живот За това бъди силна той е на по добро местенце повярвай ми!!!БЪДИ СИЛНА

Миличка, безсмислено е да си задаваме въпроса Защо? Никога няма да разберем отговора или поне не в този ни живот. И аз много си блъсках главата, къде сгреших , защо точно моето дете има такава рядка диагноза , виновна ли съм по някакъв начин , за това детето ми да се роди така, но разбрах , че всеки в този живот носи своя кръст. Всеки един от нас преживява по някакъв начин своя катарзис, просто на нас ни е било отредено да загубим своите дечица и да осмислим , живота му от тази му страна. Сега пишейки ти с насълзени очи, знам , че това е било урок специално за мен и то много ценен урок. Не сме нито първите и за моя голяма мъка , за съжаление няма да сме последните майчета загубили най - свидното си....Съветвам те да си намериш някакво хоби или прави това , което твоето дете обичаше да прави. И пиши тук, изливай мъката си . Това е един вид терапия

diana... ми е затова което си преживяла  .Това е голямо мъчение.. Именно когато нашето момченце почина съпругът ми ме успокояваше и казваше: поне се отърва, това не беше живот, то се мъчеше, береше душичка миличкото и беше толкова мъничко само на 5 дни. Аз плачех и страдах ,но по-добре аз, отколкото то цял живот .Колкото и да ме боли когато погледна реално е така .......затова незнам дали са на по-добро място ,но знам че сега я няма тази болка която го мъчеше тук .