Избор за цял живот?

  • 4 496
  • 43
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
10 фев. 2010, 15:26 ч.
  • Мнения: 38
  Здравейте Simple Smile Имам следния въпрос .. Как и кое ви накара да си кажете " Това ще е мъжа , и с него ще опитам да бъда до старини " .. Ако има кое  , бъдете конкретни моля Simple Smile и друго ..кое за вас  е по-важно "голямата тръпка... изгаряща страст и тн" или " усещане за спокойствие..вярност..и тн" ..пс ако двете възможности не са съчтани в едноо...и можем ли да ги имаме с един човек години, в този живот или са само по филмите и можем ли да живеем години само с едното?
 Въпроса ми , се появи от един спор с една приятелка ..и затова ми е интересно какво мислите вие  newsm78 Благодаря предварително  Hug

 Дано съм познала мястото на темата ,ако не моля преместете я ..

п.с Извинявам се , ако вече е имало такава питанка Simple Smile  Hug Hug
  bouquet

# 1 10 фев. 2010, 15:28 ч.
  • Мнения: X
Само с тръпка ,без вярност не става!
КАкто и само спокойствие без любов за мен е безполезно.

Възможно е съчетаването и на двете.И е страхотно...когато го имаш!

# 2 10 фев. 2010, 15:34 ч.
  • Мнения: 38
п.с Не говорим ако няма любов.. така да - няма и смисъл..питам..ако го няма това първично усещане за страст и тн.

# 3 10 фев. 2010, 15:39 ч.
  • Мнения: 924
Интуицията ми подсказа  Mr. Green
 В началото беше голямата тръпка, после дойде усещането за спокойствие,  newsm78
Честно казано и не искам да тръпна както в началото, то си е доста изтощително Joy Joy Joy
За верността гаранция още никой не е измислил
Хубаво е да съчетаеш всичко, лошото е че не сме съвършени, което пък ни прави живота по-интересен   bouquet  bouquet

# 4 10 фев. 2010, 15:43 ч.
  • Мнения: 800
При мен спокойствието още не е дошло и може би никога няма да дойде, незамисимо че си го искам. Просто половинката ми е такава - неспокойна и проблемна личност. Може би се избрахме защото винаги сме се обичали и след много грешки, връзки, той и семейство, най-сетне "се предадохме", т.е. признахме си пред себе си и пред другия и се оженихме.

# 5 10 фев. 2010, 15:49 ч.
  • Мнения: 197
Бременността ме накара  Wink Party

# 6 10 фев. 2010, 16:03 ч.
  • Мнения: 38
Понякога си мисля, че е "избор" до толкова до колкото трябва да избреш едното за сметка на другото..защото любовта и стабилността не са "подарени и готово , имаш ги за цял живот" трябва да се "грижиш" за това да ги има и да си "живеят" без проблемно..а от друга страна "тръпките " почти нищо не изискват..но пък само с тях живее ли се..

# 7 10 фев. 2010, 16:18 ч.
  • Мнения: 465
Ако авторката на темата няма против:

Ще използвам темата, за да попитам нещо, което винаги съм се чудела. Какво беше началото на връзката ви, с партньорът, който днес смятате за "до гроб"? Беше спокойно начало с развиващи се чувства и емоции, постепенно разбрахте, че сте един за друг или беше моментно поразяване като светкавица?
Вероятно е индивидуално и се срещат и двата варианта, но ми е интересно кое е преобладаващото и кое по-скоро изключение от правилото.

# 8 10 фев. 2010, 16:23 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Още щом видях настоящият си съпруг, усетих, че той е почтен и надежден човек, хареса ми и като мъж. После една приятелка ми припомни, че ме питала след първата среща дали става за гадже и аз съм казала: "Става. И за женене става." Та явно първото усещане не ме е подвело.

А после не знам, стана хем постепенно, хем бързо. Харесах го веднага, но около месец се разминавахме. А като почнахме да излизаме по-редовно, някак от самосебе си разбрах, че това е човекът и че искам да остарея с него.

Имайте предвид, че това ми е трети брак. При първите два имах силното усещане за временност.

# 9 10 фев. 2010, 16:24 ч.
  • Мнения: 2 132
Любов без тръпка няма!Поне за мен е така.Стабилността идва след време с общ труд и компромиси( така си мисля).
в началото на връзката ни имаше много страст, уважение и малко съмнение.Аз в него (защо точно мен е избрал), а наскоро и той ми сподели, че не е повярвал, когато съм съм се навила на среща с него JoyСега е същото, но без съмненията.Вярваме си, обичаме се, страстта още я има.

# 10 10 фев. 2010, 16:27 ч.
  • Мнения: 924
 Моето беше като светкавица   Embarassed
Усещането не мога да го опиша, но в момента в който му стиснах ръката когато се запознавахме разбрах  Laughing
Е сега може и да не е до живот разбира се  hahaha, но вече 15 години ме държи магията.
В момента мъжо е в командировка, връща се само за почивните дни и разбирам колко много ми липсва newsm78 , не съм очаквала след толкова години да се вълнувам така когато го изпращам и посрещам. Blush

# 11 10 фев. 2010, 16:28 ч.
  • Мнения: 426
 И аз преди време бях пуснала подобна тема - "Защо се омъжихте за мъжете си?". Ако ти се търси,прегледай я.

# 12 10 фев. 2010, 16:36 ч.
  • Мнения: 1 568
Какъв мъж за цял живот,какви пет лева Crossing Arms
Нищо в този живот не е вечно,а може и да е...
Кой знае отговорите,вие,аз...съмнявам се...
Решаваш,правиш го...
Рабирате се,добре...
Ако не,пак добре.
Живота продължава,във всяка ситуация трябва да търсим по нещо хубаво.
Хубаво е когато играете за един отбор.
Нещата ви тогава може и да се получат.
Тръпка,страст...дано я има по дълго.
След време ще опитате и с други и така.
Живот му казват.
Дано съм била полезна,едва ли.
Живота е една игра,просто играйте и се забавлявайте,ако можете разбира се Peace

# 13 10 фев. 2010, 17:04 ч.
  • Мнения: 8 999
В момента ми се иска да е за цял живот. Ама дали и утре ще мисля така, не знам.
Този разговор е по-подходящо да се проведе пред Райските врати, докато чакаме на опашка реда си да ни отключи св.Петър.

# 14 10 фев. 2010, 17:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Когато веднъж си избрал за "цял живот", вярвал си е, че е така, въпреки ежедневието, а не се е получило, спираш да си задаваш такива въпроси. Радваш се на днешния ден, на здравето, на любовта и желанието, на децата, които са тук и сега.
За протокола - и двата пъти ме тресна гръм, особено първия.

# 15 10 фев. 2010, 17:52 ч.
  • Мнения: 1 296
когато дойде момента да си легнем за първи път, след първия ни секс Embarassed, когато ме прегърна и аз изтощена се отпуснах в него, усетих невероятно спокойствие и топлина
тогава разбрах, че само в тези ръце искам да заспивам, да плача, да ме прегръщат и така...
щастливи сме заедно
баба все ми казваше - много си капризна и гледана, чедо, та ще намериш някой дето ще те чегари и на лягане и на ставане Naughty, не позна обаче Peace

# 16 10 фев. 2010, 18:37 ч.
  • Мнения: 563
е, чак пък за цял живот...гаранция няма. Ще ни се да е така, но какво ще ни поднесе животът, кой знае Thinking
Иначе, голямата тръпка за мен е мъжа ми, то и затова ми е мъж де Laughing Нищо, че той ме обожавал отдалече за около два месеца, а аз дори не съм забелязвала съществуването му Blush Ние минахме през приятелска фаза ( аз така си мислех, де ooooh!) Но после нещата се завъртяха, станаха много сериозни за кратко време и така си откарахме до 13 година заедно Joy Гръм не ме е тряскал, но той пък твърди, че още като ме видял за първи път знаел, че ще се ожени за мен. След толкова години, магията е жива, нещо в което аз отказвах да повярвам, но пък животът ме опроверга. Дано така да продължава.

# 17 10 фев. 2010, 19:33 ч.
  • Мнения: 122
Цитат на: tzarina в ср, 10 фев 2010, 17:52

баба все ми казваше - много си капризна и гледана, чедо, та ще намериш някой дето ще те чегари и на лягане и на ставане Naughty, не позна обаче Peace


Какво е"ще те чегари"?  Не съм чувала тази дума  Rolling Eyes  Иначе при мен беше съвкупност от много неща. Начина по който се държи с мен, по който ме гледа, по който реагира  , по който разсъждава върху живота ...и разбира се сексуалното привличане, не на последно място. Чувствах се прекрасно и хармонично  в неговото обкръжение!  Heart Eyes Нямаше караници или скандали, ревности...някак си много си паснахме и не можехме   един без друг. И така  до сега, 7 години...А за в бъдеще  никой нищо не знае и за нищо няма гаранция.

# 18 10 фев. 2010, 19:36 ч.
  • Мнения: 497
Цитат на: Маргало в ср, 10 фев 2010, 16:36
Какъв мъж за цял живот,какви пет лева Crossing Arms
Нищо в този живот не е вечно,а може и да е...
Кой знае отговорите,вие,аз...съмнявам се...
Решаваш,правиш го...
Рабирате се,добре...
Ако не,пак добре.
Живота продължава,във всяка ситуация трябва да търсим по нещо хубаво.
Хубаво е когато играете за един отбор.
Нещата ви тогава може и да се получат.
Тръпка,страст...дано я има по дълго.
След време ще опитате и с други и така.
Живот му казват.
Дано съм била полезна,едва ли.
Живота е една игра,просто играйте и се забавлявайте,ако можете разбира се Peace
newsm10 newsm26

# 19 10 фев. 2010, 19:50 ч.
  • Мнения: 1 296
Цитат на: куку-руку в ср, 10 фев 2010, 19:33
Цитат на: tzarina в ср, 10 фев 2010, 17:52

баба все ми казваше - много си капризна и гледана, чедо, та ще намериш някой дето ще те чегари и на лягане и на ставане Naughty, не позна обаче Peace


"чегари" /начегари/ на бабиния диалект означава набия

Какво е"ще те чегари"?  Не съм чувала тази дума  Rolling Eyes  Иначе при мен беше съвкупност от много неща. Начина по който се държи с мен, по който ме гледа, по който реагира  , по който разсъждава върху живота ...и разбира се сексуалното привличане, не на последно място. Чувствах се прекрасно и хармонично  в неговото обкръжение!  Heart Eyes Нямаше караници или скандали, ревности...някак си много си паснахме и не можехме   един без друг. И така  до сега, 7 години...А за в бъдеще  никой нищо не знае и за нищо няма гаранция.

чегари /начегари/ на бабиният диалект означава набия Joy.
тоест - щяла съм да намеря накой, който да ме пляска /меко казано/ на лягане и на ставане

# 20 10 фев. 2010, 19:55 ч.
  • Мнения: X
Когато се запознахме, аз все още бях  влюбена в друг... Нещата станаха постепенно, нямаше 'гръм', но за сметка на това се появи засилващо се усещане, че това е 'моята половинка', човекът, без когото не мога и с когото искам да остарея. Дали ще стане така, само времето ще покаже. Но любовта за мен не е само и най-вече 'тръпката', определено.

# 21 10 фев. 2010, 20:26 ч.
  • Мнения: 59
Цитат на: BukTopuq в ср, 10 фев 2010, 15:34
п.с Не говорим ако няма любов.. така да - няма и смисъл..питам..ако го няма това първично усещане за страст и тн.
Първичната страст не е най- добрият съветник за създаване на семейство, според мен. "Пеперудите" наистина са неповторими като усещане, но не са винаги сигнал, че сме срещнали подходящият за нас човек. От една страна може да се изпита това чувство с няколко различни човека, а от друга страна човек се развива и променя, както се изменят и развиват предпочитанията му. Със сигурност малко разум не е излишен при избор на партньор в живота.

# 22 11 фев. 2010, 06:51 ч.
  • Мнения: 1 175
Цитат на: raqraq в ср, 10 фев 2010, 20:26
Първичната страст не е най- добрият съветник за създаване на семейство, според мен.

Съгласна съм. Освен това, първичната страст често се изпарява с времето, така че ако само на нея разчиташ... може да ти доскучее след някоя и друга годинка  Wink За мен най-важното беше да мога да си представя целият си живот с този човек - всеки ден да е около мен, с него да имам деца, с него да се чувствам най-добре във всяка ситуация. Имала съм много по-силни "светкавици" от него, но с тях хич не си се представях семейна, и въпреки тръпката нямаше да бъда щастлива с тях. Биха ме подлудили, просто битово не си пасвахме (безотговорни с пари, или с алкохолни проблеми, или женкари, или не искат деца, или с различно виждане по важни за мен въпроси и т.н.) Не всеки мъж става за съпруг, колкото и да го обичаме. Ако не можеш да намериш идеалната комбинация, тогава според мен буйните страсти сами по себе си стават само за авантюрата, да си начешеш крастата и да ти мине мерака. Или да поемеш риска на сляпо, пък ако стане. За да градиш семейство и поддържаш здрава връзка доживот, си трябва повече дълбочина, сигурност, разум, топлотата на бавния огън. Тази любов не е по-малко любов от огнената, и не е за пренебрегване. Оставете ги филмите  Wink

# 23 11 фев. 2010, 07:58 ч.
  • Мнения: 779
Имаше една приказка :когато не можеш да вземеш важно решение си представи ,как би изглеждала ситуацията след 5 години ,после се опитай да си я представиш след 10,а после след 15 години..
Има известна мъдрост в това.Все пак човека,когото избираш за цял живот според мен трябва да е отговорен ,образован(възпоитан по-скоро мисля ) и да те уважава(това е различно от да ти прави четки и затрупва с комплименти).Да има переспективност в него-било професия,дълновидност,да не е с две леви ръце и да не може да се справи с елементарни неща.Както и да не чака на теб ,ти да го "храниш".Хубаво е да е самостоятелна и независима биологична еденица в тоя живот,а не някой "отворко-разбирач",който иска да се мушне под крилото ти..Но наистина си има и голяма доза късмет,те за това хората са казали "сляпата неделя".
А относно секс и тръпки-да много е хубаво ,но какво става,когато те погълне натовареното и скапано ежедневие?
Така,че без любов забрави(пробвала съм-не става Sunglasses),но нека има и малко повечко разум,когато избираме "за цял живот". Peace

# 24 11 фев. 2010, 09:21 ч.
  • Мнения: 420
Аз /пък и той/ си го харесах за секс. Нямах абсолютно никакви други намерения. После стана нещо доста гадничко и разбрах, че изпитвам панически страх да не го загубя. Иначе, той е човекът, при когото заспивах сякаш съм си у дома, все още ми харесва да се оглеждам в очите му /11 години/ и може би единствения, който успява да укроти "звяра" в мен, покрепяме се и градим плановете си заедно. Това за мен е най-важното.   

# 25 11 фев. 2010, 09:37 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Това,което ме накара да бъда с него в самото начало беше привличането. След това се появиха любов, вярност,приятелство... Чисто човешките взаимоотношения без които никоя връзка не може да просъществува дълго. А... и доверие!!! Peace

# 26 11 фев. 2010, 09:53 ч.
  • Мнения: 593
Не знам.
Всеки път, когато съм била влюбена или захласната по някого, съм си мислела, че това е "мъжът на живота ми"  Crazy
Ама 50 на 50.  Wink  

Но за съпруга си съм 100% сигурна, защото и аз за него съм "жената на живота му".  Heart Eyes

# 27 11 фев. 2010, 09:59 ч.
  • Мнения: 85
Не гръм ами цяла буря си беше нашето PartyОще преди да се опознаем с него,бях доста близка с братовчедка му и леля му,при които е отраснал и тайничко съм си мечтала да го имам.Той беше в Испания и когато се върна още щом се видяхме и стана ясно,че ще излезе нещо доста сериозно.А за тръпката-тя с времето отминава,но се настанява едно много по дългосрочно чувство-на доверие,спокойствие,обич а и с времето креватните приключения доста се усъвършенстват BlushДали ще "докато смъртта ни раздели"само времето ще покаже.

Последна редакция: чт, 11 фев 2010, 10:33 от galinna_pj

# 28 11 фев. 2010, 10:28 ч.
  • Мнения: 3 371
чак пък избор за цял живот  Crazy .
животът е толкова динамичен, светът понякога се обръща за 24 часа.
не бих се ангажирала да кажа, че съм направила избор за цял живот. а пък с "докато смъртта ни радели", съвсем  Stop

# 29 11 фев. 2010, 10:47 ч.
  • Мнения: 46 518
Комплексно е, не е само едно нещо.
За цял или не, само времето показва Simple Smile

Цитат на: куку-руку в ср, 10 фев 2010, 19:33

Какво е"ще те чегари"?  ...

Идва от чегарене=кастрене на дърво. За човек значи да го "окастриш" така, че да остане смирен и послушен, да не надига глава. За бой също се ползва, но по-рядко.

# 30 11 фев. 2010, 10:59 ч.
  • Мнения: 23
Настроих се много романтично в тази тема. Та да разкажа и аз....

С моя съпруг бяхме състуденти - така се запознахме, после станахме много близки приятели и двамата усещахме, че между нас има нещо специално, много истинско и дълбоко, но сякаш ни беше страх да направим първата крачка, за да не загубим всичко. Всеки от нас изживя моменти с други хора и така след пет години искрено приятелство отидохме двамата на море... и така Созопол се оказа нашето вълшебно място...и така вече близо 8 години, а сме женени от 2 и половина.

С този човек съм изживяла най-хубавите и най-трудните си моменти, правила съм най-страхотния секс, създали сме две прекрасни деца. Той продължава да бъде най-добрия ми приятел. Предполагам, че това е съдба.

Мисля, че при мен изборът беше от любов, но имаше и голяма доза разум. За мен е важно да имам до себе си опора и сигурност. В никакъв случай тръпката не е била водеща.

# 31 11 фев. 2010, 11:29 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
исках това да е мъжът ми.

Ма чак са остаряване заедно едва сега, преди няколко години взе да ми идва като идея.

# 32 11 фев. 2010, 13:38 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Цитат на: BukTopuq в ср, 10 фев 2010, 15:26
" Това ще е мъжа , и с него ще опитам да бъда до старини "

Никога не съм си помисляла подобно нещо. Просто това е бил мъжът, в когото съм се влюбила тогава, когото съм обикнала и от когото съм пожелала да имам дете. Но такива дългосрочни планове и клетви нямам навика да правя.

# 33 11 фев. 2010, 16:08 ч.
  • Мнения: 280
Цитат на: viki_79 в чт, 11 фев 2010, 10:59
Настроих се много романтично в тази тема. Та да разкажа и аз....

С моя съпруг бяхме състуденти - така се запознахме, после станахме много близки приятели и двамата усещахме, че между нас има нещо специално, много истинско и дълбоко, но сякаш ни беше страх да направим първата крачка, за да не загубим всичко. Всеки от нас изживя моменти с други хора и така след пет години искрено приятелство отидохме двамата на море... и така Созопол се оказа нашето вълшебно място...и така вече близо 8 години, а сме женени от 2 и половина.

С този човек съм изживяла най-хубавите и най-трудните си моменти, правила съм най-страхотния секс, създали сме две прекрасни деца. Той продължава да бъде най-добрия ми приятел. Предполагам, че това е съдба.

Мисля, че при мен изборът беше от любов, но имаше и голяма доза разум. За мен е важно да имам до себе си опора и сигурност. В никакъв случай тръпката не е била водеща.



Абсолютно същото, но отидохме на хижа и бам! И така вече 18г........много бе!

# 34 11 фев. 2010, 21:53 ч.
  • Мнения: 38
Много ви благодаря, за отговорите Simple Smile  Hug И аз съм била на това мнение , че голямата тръпка не е по важна от спокойствието ..Аз самата , в моята връзка не съм имала огромен пожар ..но винаги съм била сигурна ,че това е мъжа ..че ще е до мен ,ще ме уважава и обича ..Неговият тип мъж е от тези ..сериозни ..грижовни и обичащи, чувствителни и всеотдайни...той много пъти ми е казвал ,че аз съм целият му свят и понеже не живеем в бг нямаме много приятели да не кажа ,че за момента никак нямаме..той трудно се доверява и трудно допуска малко познати хора до себе си .. мнителен  е и доста ревнив (от което са ни и караниците) но се надявам това с времето да се оправи ..Никак не  е лесно в чужда държава първите години особено когато в същото време градиш връзка..Надявам се , че с времето ..ще изгладим различията и ще свикнем да не се караме за дребни неща ..(и ревността ще намалее ) Вие как мислите?  newsm78  Hug

# 35 11 фев. 2010, 22:20 ч.
  • Мнения: X
Мисля, че ревността е много сериозен проблем, който с времето в повечето случаи се задълбочава. Но ти можеш да си прецениш най-добре.

# 36 11 фев. 2010, 22:25 ч.
  • Мнения: 1 085
Още първият път, когато го видях знаех, че този мъж ще играе важна роля в живота ми.
Направо си беше любов от пръв поглед, никога не ми се беше случвало такова нещо.
Имаше и тръпката и разумът и желанието този мъж да бъде баща на детето ми.
А дали ще е за цял живот...човек предполага, Господ разполага!  Simple Smile

# 37 11 фев. 2010, 23:06 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Ами аз нищо подобно се съм си казвала newsm78 Нито пък имам някакви очаквания, че това ще е избор за цял живот. Може да е, а може и да не е. Ако  на даден етап от живота си човек мисли, че с  другият до него  ще  са завинаги заедно  в добро и зло, докато смъртта ги раздели, след години се оказва, че и двамата по някакви неведоми пътища са се променили / понякога дори до неузнаваемост/. И ми се струва, че за съжаление, в  много семейства  е точно така и  в един момент  всеки в двойката се чуди   : " Боже, това ли е мъжът /жената/, с който / която се свързах". Аз често изпадам в такива размисли и в същото време осъзнавам, че  продължавам да обичам  по някакъв странен начин  мъжа до мен. Но дали ще е за цял живот, бог знае. Ами тъй де, утре   ако не аз, той може да ми отреже квитанцията hahaha

# 38 11 фев. 2010, 23:09 ч.
  • гр.София
  • Мнения: 184
Правех списък на групите в потока в първи курс и докато пишех неговото име тръпки с иглички ме побиха по гърба - просто запомних името и забравих за случката. След известен период си харесах едно момче, но приятелят му упорито ме преследваше с всякакви мили жестове. Като в оная песничка: "Аз гоня тебе, ти пък гониш друг, тя пък гони трети, той пък гони ....." За едното момче знаех всичко, за другото само малкото име. Докато не предадох полека - лека крепостта и името му беше това от списъка. И така, надявам се до гроб.

# 39 11 фев. 2010, 23:16 ч.
  • Мнения: 377
Истината е, че жената трябва да избира мъжа с акъла си. Да го прецени що за човек е, ценности и т.н. Да няма после плачевни теми в ДиС. Това е от практична гледна точка - да мислиш кой и какъв ще е баща на децата ти и каква ще е домашната атмосфера.

Моят не съм го избирала, че бях младичка и глупава, но пък уцелих от тотото.  Laughing Сега ми е най-близкият човек и ми дава спокойствие и домашен уют. Не че не ми се "беснее" понякога, искам я тръпката, понякога се улавям, че ако си заслужава (по моя оценка) бих се хвърлила да я усетя отново. Но мъжът ми е моят пристан (колкото и клиширано да звучи) и не вярвам, че бих успяла да създам нова подобна. Пиша толкова глупости, защото тръпката ми липсва, искам я, важна ми е, поне в този период от живота, но е имало периоди и знам че предстоят такива, в които мислите ми ще са само у дома.

Прочетох темата и да ви кажа на места се просълзих, ако можеше да изпитваме това, ако не всеки ден, то поне по-често, а не да ни носи течението на досадното ежедневие, да се радваме на малките неща и да ценим всеки миг заедно. Защото смисълът е да сме щастливи и децата ни също. Друг не виждам. Hug

# 40 12 фев. 2010, 00:16 ч.
  • Мнения: 26
  Харесване от пръв поглед /за мене/. Неверие от негова страна. Връзка ,страст.
  Едно помня- пожелах да имам деца от него / на 17г./-да приличат на него-момче и момиче/точно в такъв ред/.
   Не мислех ,че ще се омъжа за него.   
   Последва бърз брак /след двуседмична връзка/!!!!
               На шега и за майтап. Shocked
   Бурни отношения-страст,ревност,препирни, спорове.
   Две деца-момче и момиче.
    Грижи и перипетии.  Но и взаимна подкрепа. Преборихме се с много неща.Различни сме,но като че ли се допълваме. Понякога се дразним, друг път се обичаме. Вече искам да ми е скучно-нямам нужда от адреналин.
     Никога не съм си мислила,че ще е до живот.
     И така - 26 години.
                                   newsm78   И както той казва:" Не знам дали те обичам,но ти си част от мен."
                     Пожелавам ви да усетите другия като част от себе си!
                        bouquet
               

# 41 12 фев. 2010, 02:59 ч.
  • Мнения: 1 175
Цитат на: BukTopuq в чт, 11 фев 2010, 21:53
..ще изгладим различията и ще свикнем да не се караме за дребни неща ..(и ревността ще намалее ) Вие как мислите?  newsm78  Hug

Аз пък мисля, че с времето ревността намалява, ако връзката ви е здрава, и се увеличава, когато във връзката има проблеми. Но при всички положения колкото повече време минава, толкова по-добре се опознавате един друг, и толкова по-добре можете да прецените има ли повод за ревност или не. Ако не му даваш повод да се съмнява, не флиртуваш и по принцип си искрена, той ще разбере че това е характерът ти, и ще миряса (надявам се!) Щом още градите връзката, предполагам все още се опознавате, пък и новата страна си има своите предизвикателства, така че предполагам затова той се чувства несигурен. От описанието ти също изглежда че той по принцип е мнителен човек, който трудно се доверява, така че това също е фактор. Дай му време да те опознае в дълбочина, и според мен нещата ще се изгладят. Успех!  Hug

# 42 12 фев. 2010, 08:06 ч.
  • Мнения: 10
Въобще не съм подозира че ще се оженим. Излизахме на майтап, и за майтап. От моя страна обаче. Той обаче със съвсем сериозни намерения. Ама кога беше......, преди 13 години.
 След години обаче осъзнах, че не съм сбъркала. Сериозно и отговорно момче е. Такъв ми трябва, защото съм пълна негова противополжност. Но нали казват че противополжностите се привличат.
 

# 43 27 фев. 2010, 23:17 ч.
  • Мнения: 59
Цитат на: soll в чт, 11 фев 2010, 23:16
Истината е, че жената трябва да избира мъжа с акъла си. Да го прецени що за човек е, ценности и т.н. Да няма после плачевни теми в ДиС. Това е от практична гледна точка - да мислиш кой и какъв ще е баща на децата ти и каква ще е домашната атмосфера.

Моят не съм го избирала, че бях младичка и глупава, но пък уцелих от тотото.  Laughing Сега ми е най-близкият човек и ми дава спокойствие и домашен уют. Не че не ми се "беснее" понякога, искам я тръпката, понякога се улавям, че ако си заслужава (по моя оценка) бих се хвърлила да я усетя отново. Но мъжът ми е моят пристан (колкото и клиширано да звучи) и не вярвам, че бих успяла да създам нова подобна. Пиша толкова глупости, защото тръпката ми липсва, искам я, важна ми е, поне в този период от живота, но е имало периоди и знам че предстоят такива, в които мислите ми ще са само у дома.

Прочетох темата и да ви кажа на места се просълзих, ако можеше да изпитваме това, ако не всеки ден, то поне по-често, а не да ни носи течението на досадното ежедневие, да се радваме на малките неща и да ценим всеки миг заедно. Защото смисълът е да сме щастливи и децата ни също. Друг не виждам. Hug
Ако повече момичета мислеха по този начин и преценяваха така нещата, щеше да се избегнат доста недоразумения. В младостта си човек не е наясно с ценностите си и бъдещето си. Много добре беше казал някой преди това, да си представим бъдещето при взимане на решение след 5-10-15 години. Много отговори може да намерим сами. Хората се променят, но в основни линии си остават същите. Тръпката е невероятно изживяване, но в определена възраст се изживява най- пълноценно и емоционално. Във всекидневието и ежедневието не винаги е добър съветник. По тази причина по- късният брак, позволява да се изживеят пълноценно тези емоции и човек да си позволи и грешки и експерименти в живота си, преди да поеме повече отговорности.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата