когато дойде момента да си легнем за първи път, след първия ни секс 
, когато ме прегърна и аз изтощена се отпуснах в него, усетих невероятно спокойствие и топлина
тогава разбрах, че само в тези ръце искам да заспивам, да плача, да ме прегръщат и така...
щастливи сме заедно
баба все ми казваше - много си капризна и гледана, чедо, та ще намериш някой дето ще те чегари и на лягане и на ставане
, не позна обаче 
, когато ме прегърна и аз изтощена се отпуснах в него, усетих невероятно спокойствие и топлинатогава разбрах, че само в тези ръце искам да заспивам, да плача, да ме прегръщат и така...
щастливи сме заедно
баба все ми казваше - много си капризна и гледана, чедо, та ще намериш някой дето ще те чегари и на лягане и на ставане
, не позна обаче 
Нищо, че той ме обожавал отдалече за около два месеца, а аз дори не съм забелязвала съществуването му 
Ние минахме през приятелска фаза ( аз така си мислех, де 
) Но после нещата се завъртяха, станаха много сериозни за кратко време и така си откарахме до 13 година заедно 
Гръм не ме е тряскал, но той пък твърди, че още като ме видял за първи път знаел, че ще се ожени за мен. След толкова години, магията е жива, нещо в което аз отказвах да повярвам, но пък животът ме опроверга. Дано така да продължава. 
Иначе при мен беше съвкупност от много неща. Начина по който се държи с мен, по който ме гледа, по който реагира , по който разсъждава върху живота ...и разбира се сексуалното привличане, не на последно място. Чувствах се прекрасно и хармонично в неговото обкръжение! 
Нямаше караници или скандали, ревности...някак си много си паснахме и не можехме един без друг. И така до сега, 7 години...А за в бъдеще никой нищо не знае и за нищо няма гаранция. 
За мен най-важното беше да мога да си представя целият си живот с този човек - всеки ден да е около мен, с него да имам деца, с него да се чувствам най-добре във всяка ситуация. Имала съм много по-силни "светкавици" от него, но с тях хич не си се представях семейна, и въпреки тръпката нямаше да бъда щастлива с тях. Биха ме подлудили, просто битово не си пасвахме (безотговорни с пари, или с алкохолни проблеми, или женкари, или не искат деца, или с различно виждане по важни за мен въпроси и т.н.) Не всеки мъж става за съпруг, колкото и да го обичаме. Ако не можеш да намериш идеалната комбинация, тогава според мен буйните страсти сами по себе си стават само за авантюрата, да си начешеш крастата и да ти мине мерака. Или да поемеш риска на сляпо, пък ако стане. За да градиш семейство и поддържаш здрава връзка доживот, си трябва повече дълбочина, сигурност, разум, топлотата на бавния огън. Тази любов не е по-малко любов от огнената, и не е за пренебрегване. Оставете ги филмите 
),но нека има и малко повечко разум,когато избираме "за цял живот". 
Още преди да се опознаем с него,бях доста близка с братовчедка му и леля му,при които е отраснал и тайничко съм си мечтала да го имам.Той беше в Испания и когато се върна още щом се видяхме и стана ясно,че ще излезе нещо доста сериозно.А за тръпката-тя с времето отминава,но се настанява едно много по дългосрочно чувство-на доверие,спокойствие,обич а и с времето креватните приключения доста се усъвършенстват 
