Настроих се много романтично в тази тема. Та да разкажа и аз....
С моя съпруг бяхме състуденти - така се запознахме, после станахме много близки приятели и двамата усещахме, че между нас има нещо специално, много истинско и дълбоко, но сякаш ни беше страх да направим първата крачка, за да не загубим всичко. Всеки от нас изживя моменти с други хора и така след пет години искрено приятелство отидохме двамата на море... и така Созопол се оказа нашето вълшебно място...и така вече близо 8 години, а сме женени от 2 и половина.
С този човек съм изживяла най-хубавите и най-трудните си моменти, правила съм най-страхотния секс, създали сме две прекрасни деца. Той продължава да бъде най-добрия ми приятел. Предполагам, че това е съдба.
Мисля, че при мен изборът беше от любов, но имаше и голяма доза разум. За мен е важно да имам до себе си опора и сигурност. В никакъв случай тръпката не е била водеща.
С моя съпруг бяхме състуденти - така се запознахме, после станахме много близки приятели и двамата усещахме, че между нас има нещо специално, много истинско и дълбоко, но сякаш ни беше страх да направим първата крачка, за да не загубим всичко. Всеки от нас изживя моменти с други хора и така след пет години искрено приятелство отидохме двамата на море... и така Созопол се оказа нашето вълшебно място...и така вече близо 8 години, а сме женени от 2 и половина.
С този човек съм изживяла най-хубавите и най-трудните си моменти, правила съм най-страхотния секс, създали сме две прекрасни деца. Той продължава да бъде най-добрия ми приятел. Предполагам, че това е съдба.
Мисля, че при мен изборът беше от любов, но имаше и голяма доза разум. За мен е важно да имам до себе си опора и сигурност. В никакъв случай тръпката не е била водеща.
И аз съм била на това мнение , че голямата тръпка не е по важна от спокойствието ..Аз самата , в моята връзка не съм имала огромен пожар ..но винаги съм била сигурна ,че това е мъжа ..че ще е до мен ,ще ме уважава и обича ..Неговият тип мъж е от тези ..сериозни ..грижовни и обичащи, чувствителни и всеотдайни...той много пъти ми е казвал ,че аз съм целият му свят и понеже не живеем в бг нямаме много приятели да не кажа ,че за момента никак нямаме..той трудно се доверява и трудно допуска малко познати хора до себе си .. мнителен е и доста ревнив (от което са ни и караниците) но се надявам това с времето да се оправи ..Никак не е лесно в чужда държава първите години особено когато в същото време градиш връзка..Надявам се , че с времето ..ще изгладим различията и ще свикнем да не се караме за дребни неща ..(и ревността ще намалее ) Вие как мислите? 
Сега ми е най-близкият човек и ми дава спокойствие и домашен уют. Не че не ми се "беснее" понякога, искам я тръпката, понякога се улавям, че ако си заслужава (по моя оценка) бих се хвърлила да я усетя отново. Но мъжът ми е моят пристан (колкото и клиширано да звучи) и не вярвам, че бих успяла да създам нова подобна. Пиша толкова глупости, защото тръпката ми липсва, искам я, важна ми е, поне в този период от живота, но е имало периоди и знам че предстоят такива, в които мислите ми ще са само у дома.
