Спекулациите със Закона за ГМО не правят чест на никого
автор: Труд, прочитания: 244, коментари: 0 Hа 7 февруари “Труд” публикува статията на Евгений Дайнов “Лъжат, не сме длъжни да отглеждаме растения чудовища” по повод разразилите се протести у нас срещу генномодифицираните организми. Според г-н Дайнов, зам.-екоминистърката Евдокия Манева “лъже, когато твърди, че ЕС ни вменява в дълг да отглеждаме ГМО. И лъже още повече, когато казва, че от Брюксел щели да ни налагат глоби.” В редакцията ни се получи писмо отговор от пресцентъра на МОСВ, което публикуваме цялото.
Във въпросната статия се твърди, че според МОСВ ДЕС ни вменява в дълг да отглеждаме генетично модифицирани организми и че от Брюксел “щели да ни налагат санкции, ако - видите ли - не пуснем из българските ниви растения, кръстосани с крави, риби и моржове”. В отговор сме длъжни да заявим следното:
Не коментираме степента на некомпетентност на автора, нито самочувствието му да се изказва по въпроси, по които е очевидно неподготвен. Въпреки че да се ангажираш с анализ на страниците на уважаван всекидневник като “Труд”, предполага поне да си направиш труда да се информираш какъв е обхватът на закона, най-малкото че този закон НЕ третира засаждане на ГМО култури с цел използване в храни, фуражи и лекарства.
За пореден път подчертаваме, че единствената цел на предложените промени в Закона за ГМО е хармонизиране на националното законодателство с това на ЕС. От самото начало МОСВ мотивира необходимостта от адаптиране на закона към две европейски директиви:
Директива 98/81/ЕО се отнася до работа с ГМО в контролирани (лабораторни) условия и във връзка с нея е стартираната наказателна процедура срещу страната от април м.г. На практика това означава, че ако България не изпълни задължението си и не адаптира закона, предстоят наказателни санкции, които българските данъкоплатци ще трябва да плащат от джоба си.
Директива 2001/18/ЕО се отнася до освобождаване в околната среда за полеви опити и пускане на пазара на ГМО, различни от храни и фуражи. По тази директива не е стартирана наказателна процедура срещу страната, но срокът за адаптиране на националното законодателство към нея е изтекъл още на 1 януари 2007 г. МОСВ неведнъж е изразявало позиция, че е обидно за България да бъде “подканяна” да изпълни задълженията си като страна членка чрез стартиране на наказателни процедури за всяко свое задължение поотделно. С това страната не постига нищо, освен злепоставяйки се пред европейските си партньори, да отложи наказателната санкция във времето.
Единственото вярно твърдение в статията е, че по силата на тази директива България наистина няма задължението да отглежда “ягоди, кръстосани с маймуни”. Истина е, че в документа няма записано такова изискване, то явно е плод на въображението на автора. Но по силата на тази директива България има задължението да уеднакви процедурите си с тези в останалите страни членки, за да се присъедини към системата за контрол вътре в ЕС и по този начин да гарантира с още по-голяма сигурност рестриктивен режим за своята територия.
В статията се твърди, че унгарският закон хем е хармонизиран с директивата, хем забранява ГМО на територията на Унгария и от позицията на тази високомерна некомпетентност се отправя съвет към българското правителство да направи същото. Подчертаваме за пореден път, че в ЕС няма държава членка, въвела генерална забрана чрез закон за култивиране или освобождаване в околната среда на ГМО и това е така, защото европейското законодателство го налага. Т.нар. забрани, наложени от шест държави членки, включително и Унгария, се основават на предпазната клауза, предвидена в директивата, която се съдържа и в българския Закон за ГМО. Съгласно тази клауза държава членка на база на нова научна информация и доказателства може временно да забрани или ограничи на своя територия употребата и продажбата на конкретен ГМО. Към настоящия момент в ЕС за отглеждане с търговска цел е разрешен само един вид царевица. Това е хибридът MON 810, който е разрешен за култивиране с решение на ЕК на територията на целия ЕС, в това число и в България от 1 януари 2007 г. по силата на присъединителния договор. Именно за този вид царевица шестте страни членки са въвели забрана за своите територии, но не генерална забрана, а чрез процедурата, предвидена по директивата.
Обществеността трябва да бъде обезпокоена по-скоро от това, че се премълчава следният съществен факт: още през 2006 г. е трябвало да бъде публикуван от Министерството на здравеопазването публичният регистър на хранителните продукти и съставки, съдържащи ГМО, които могат да се ползват на територията на ЕС и на страната, а едва сегашният екип на министерството се зае с неговото изработване. Този “политически валс” от периода 2006 - 2009 г. не е успял да намери място в цитираната публикация, но за сметка на това тя предлага недоказуеми предположения за някакви измислени от автора интереси към полеви опити, които нямат нищо общо със законодателната инициатива на МОСВ.
МОСВ се обявява категорично срещу подобна манипулация на общественото мнение на основата на некомпетентно поднесени факти. Независимо от заявената поза на добронамереност, никому не прави чест да спекулира със загрижеността на хората в страната.
Пресцентър на МОС