дете от семеен мъж

Eliema, когато ти стане тъжно или се луташ в мислите си, пиши ми!
Ще те разбера...

Благодаря,Сабина!Често се случва,ще ти досадя....Знам,че трябва да проявя търпение и да чакам...Каквото е писано,ще стане.В момента притеснението ми е,че таткото реално не е виждал бебето от края на миналата година.Един месец след раждането всичко беше наред-идваше,радваше й се,гушкаше я...И изведнъж след Нова година започнаха да му се появяват разни пречки да я вижда.Много бърза,много ядове и прочее...така вече 2 месеца.Иначе звъни,интересува се имаме ли нужда от нещо и идва да донесе каквото поискам...но аз трябва да сляза до колата,за да го взема,защото много бърза.Не знам какво да мисля.Уплаши се от това,което е усетил към детето си ли?Че може да му влезе под кожата?А така ми се искаше да се привърже към нея.За момента отношенията му и с мен и с дъщеря му са напълно неясни.Хем сме заедно,хем не сме.Много кофти ситуация,но аз сама си я избрах.На моменти ми се иска да прекратя връзката(ако въобще в момента може да се нарече така) и да си се оправяме с малката сами.За да съм наясно с положението и за да не се налага някой ден да я лъжа за баща й.

Съпругата му знае ли за вас и че мъжа й има извънбрачно дете?

Нямам представа.Аз никога не съм контактувала с нея и никога не съм причинявала неприятности по какъвто и да било начин.Никога не му звъня след работно време или през почивни и празнични дни.Според него тя си има нейните съмнения,защото не я докосвал от много време(което едва ли е вярно).Обаче си мълчала.Може и да е така,защото тя не работи и никога не е работела,и едва ли ще рискува да загуби комфорта си.Лично аз се усъмних към края на бременността ми,че може да е научила нещо,защото точно когато вече чакахме бебето да тръгне,тя си науми,че има гинекологичен проблем със съмнение за раково заболяване и нужда от спешна операция.В резултат той хукна извън Бургас с нея на прегледи, а не беше тук точно когато имах нужда от него.Оказа се,че няма нищо такова,и след раждането приключи и нейното ходене по лекари .Струва ми се,че това е странно съвпадение,още повече,че наистина е нямала никакво основание за това си притеснение.

Той има ли други деца?

Надявам се ти да си финансово стабилна...

Има син.Както и аз.Моят е по-голям-сега завършва,няма мерак да учи,така че ще работи.Ще трябва да се оправяме сами с малката.Не съм финансово стабилна.На държавна работа съм и предстоят промени,та вероятно няма да имам къде да се върна след майчинството.Първата година майчинството ми е сравнително нормална сума,но втората ще бъде абсурд да се справяме...Имам заем....Ще търся каквато и да е работа...Нямам идея всъщност как ще се оправяме ако той спре да ни помага.Честно казано не искам да ни подхвърля по някой лев само за да не му е съвестно,а да не поддържа контакт с дъщеря си.От друга страна той първи пожела това дете да се роди,защо да не се грижи поне финансово за нея?

Eliema, поздравления за взетото решение. Да е жива, здрава и много обичана малката принцеса.

Всеки тук има различна история и е редно да се погледне по различен начин. Твоята не е свързана с лекомислено поведение а на против, много добре обоснована. На твое място бих постъпила по същия начин 

Относно припознаването, не мисля че е кой знае какъв проблем. Много по-важно е това дете да е прието в семейството като равноправен член.
Може би след години когато порасне ще може да те разбере. Баща и си има семейство за което е отговорен не може да се иска от него да бъде и с вас. Все пак това дете е създадено с ясното съзнание че ще расте без баща. Всъшност най-важното е че той ти помага.
Много мисли ми се въртят в главата но няма смисъл да ги споделям. Предполагам всичко ще ти е много познато. Исках само да те поздравя за решението и да ти пожелая много здраве и успех в бъдеще. Всичко ще се подреди, не го мисли толкова.

Благодаря,kiara !Както и на всички останали,които проявихте разбиране.Одеве попрочетох в някои теми за подобни истории на моята и ми стана много гадно.Радвам се,че нямам подобни желания и илюзии като някои от тези жени,родили от женен мъж.Нямам никакво желание съпругата му да разбира за връзката ни и за детето.Не настоявам да припознае детето(не че не ми се иска).Но дори и през ум не ми е минала мисълта да го съдя за бащинство!Какво ще ме топли насила взетото име,или мизерната издръжка,или факта,че другата жена ще страда от тази ситуация?Не мога дори да си представя как ще се почувства и не искам да наранявам когото и да било.Така че аз просто ще чакам да видя как ще се развият нещата.Това е положението-колкото и да ме боли-аз съм другата и нямам право да искам каквото и да било!

Боже колко познато ми звучи всичко това! Дано имаш силите  да се справиш с всичко, което тепърва предстои пред теб! Имам същият случай съвсем близо до мен. И там таткото е семеен и там има една малка принцеса вече на 9 месеца. Разликата е, че таткото си даде името и редовно ги посещава, даже остава да спи при тях от време на време. Незнам жена му дали знае, никога не сме говорили с приятелката ми на тази тема, но тя е щастлива и доволна. Поне на мен така ми изглежда отстрани. В началото бях готова да я осъдя за решението й да роди от женен мъж. И тя като теб имаше своите сериозни основания да остави бебето, а и безрезервната подкрепа на бащата. Не ми е ясно само тези мъже не изпитват ли някакво чувство на вина и към жена си и към "другата " си жена? Незнам как да нарека по друг начин приятелката си, защото те са буквално като женени!

Хм,а възможно ли е да си даде името,а съпругата да не разбере?
Иначе да,и нашия татко докато бях бременна така говореше-че в момента има две семейства.Но сега не се усеща.Реално видя дъщеря си3-4 пъти преди да направи месец.Сега тя е на 3 месеца....

Всъщност причината да не идва може да е и моят син.Той малко трудно прие развода и бременността ми.Сега се радва на сестричката си,но не се познават с баща й.

Жена му няма отношение към името му. Тя не дава разрешение, това е негово решение. Припознаването е станало в родилния дом. Както ми го обясни той е дошъл с личната си карта и е попълнил някакви формуляри, подпис и готово. В акта за раждане детето се води на негово име. Не виждам жена му как ще разбере ако той лично не й каже?

Eliema, сигурно много те измъчва тази неопределеност на ролята на таткото, но не се отказвай с лека ръка от помощта му. И без това ви е трудно, няма нужда да е още по-трудно. Нека помага за детето си, както може. Поздравявам те за куража и че се държиш толкова разумно.

Никак няма да е лесно за съпругата му като разбере, а това ще стане рано или късно. Повярвайте, много е кофти.

В нашия случай въпроса с името се отлага във времето.Тъй като детето се роди преди да минат 300 дена от развода,се води на бившия.Първо трябва да заведем дело за оспорване на бащинството му,а това ще струва доста пари,защото няма как да минем без ДНК експертиза.Всички сме една и съща кръвна група,за съжаление.Та още не сме задвижили този въпрос.
А за съпругата-на моменти я съжалявам и й съчувствам,макар тя вероятно да няма и представа,а на моменти си казвам-по един или друг начин и тя си е виновна за отношенията със съпруга си.Разбира се,аз нямам представа какво е семейството им,знаете,че би било много наивно от моя страна да вярвам на неговите думи.Но едно е факт-аз съм абсолютно различна от нея-тя никога не е работила,няма и такова желание,а той бачка като вол,за да си издържа семейството.На запад това е нормално,но тук за България аз това бих го определила като мързел и липса на всякакви амбиции.Той се ядосва,че много пъти я е карал да изкара образование,за да й намери хубава работа,а тя не ще и не ще.А аз винаги съм работела,имам хубава,но за съжаление не добре платена професия.Точно на 3-тия ден след като излязох от болницата почнах да работя от къщи!
Когато отношенията не вървят,винаги са виновни и двамата!А бащата на детето изобщо не е кръшкач по природа.С него минахме през различни етапи-преди 14 години се влюбихме,и той всячески се опитваше да поддържа дистанция между нас.Виждахме се често,но само за по кафе,без секс.Не искаше да й изневерява.После имахме период с по еднократен секс за година напред.....какво да ви кажа-реално започнахме връзка 10 години след като се влюбихме.Опитвал се е човека да си остане само с жената,но понякога чувствата към другата надделяват.Макар и недостатъчно,за да остави едната,за да бъде с другата.Сега ми говори глупости от рода,че му е много съвестно за нея и не може да я остави,защото тя нищо не можела да прави и как ще се оправи сама в живота???!!!Еми,аз щото мога да правя много неща и съм силна,ще бъда сама!Понякога си мисля,че аз и тя правим съвършената жена и затова той има чувсва и към двете и не може да избере.
Както и да е,в момента на мен ми е болно,че от много време не е виждал дъщеря си!Тия дни взех едно решение-не мога да се виждам с него,а той да не иска да види детето.Та спирам да слизам до колата му-ако иска да ме види-да дойде до в къщи!Ако ще и месеци да отнеме-искам той да вземе решение ще вижда ли детето си или не!