Проблеми с бъбреците и пикочните пътища - 17

Д-р Момчилов - Пирогов, моб. - 0888 77 03 10

И ние бяхме при Момчилов. С две ръце и цяло сърце го препоръчвам и аз!

Мечка Малинарка ако детето не се беше сериозно ударило в един ръб в областта на бъбрека най-вероятно нямаше да отпуши канала и да потече заразена с бактерии урина събирана две години и половина в левия бъбрек и никога нямаше да й запари и никога нямаше да разберем... Тя никога до тогава ама абсолютно никога не се беше оплаквала от болки или дори неудобство нито отзад нито отпред. Температура беше вдигала три пъти от които най-високата 38,9 и то при грипни състояния. На профилактични урини никога не е имало и най-малко отклонение от нормалното. Не  е боледувала често. Беше толкова жизнена - играеше скачеше тичаше.... А сега да кажа че е два пъти по-жизнена!!! Единственото нещо което мога да тълкувам като някакъв симптом беше огромното количество вода което изпиваше по-някога стигаше и до 3 л. и то само през деня - отделно вечер като легне да спи поне още 1л. Но ДжиПи-то знаеше за това и все казваше - "От това по-хубаво няма!" Но и си пишкаше като за дете пиещо толкова вода... Просто като си мисля какво съм пропуснала, какво не съм видяла??? Ами няма такова.... Знаеш ли как ме гледаха и сестри и доктори - не можело! нямало начин такава голяма хидронефроза да не е съпътствана с оплаквания и проблеми у детето!!! Ужас! Тя е в операционна а аз рева че не съм направила всичко за детето си! И всички пак минават и пак питат... и пак не вярват! Преди операцията се изредиха всички - включително и сестрите да я натискат по коремчето и чукат по бъбреците а тя им се смее - гъдел я било! Мерят температури и сестрата вика - да пишем поне 37! Не ми се мисли.... Не искам да си спомням... Колко виновна съм се чувствала! И колко безпомощна... Само Момчилов ми казваше "Недей дете - не си виновна. Така е създадено! Така е расло! Детенце е здраво и ще бъде!!!"
И аз не искам никой да плаша но не отлагайте прегледи защото по-добре да дадете напразно 30 или 50лв от колкото после да се вините че не сте го направили....

Малинарка /извинявай за въпроса/  при теб нещата как станаха? Знам че сигурно си писала за това но не ми се рови... Ако не ти се говори - недей!

ANi, Marychery,
мерси!
Аз съшо мислих при нея, но напоследък много хора се оплакаха.
Иначе първите изследвания направи тя, катетъра го сложи за 3 секунди, много опитна е наистина,
венозната прави там, но тогава лежахме за 3 дни в Педиатрията, не платихме нишо.
Самата тя каза или лежите и ви правя изследванията  аз или довиждане.

Иначе , детето ми макар и сам на 2 годинки и малко има някаква фобия,
изпада в състояние на ужас, още щом чуе думата доктор, едно 3 дневно лежане би ни коствала много,
не бих искала да задълбочавам това травмиране или подсъзнателна реакция ли е , незнам и аз какво е,
но предпочитам да отмине с времето.
Последния ехограф, който правихме и при Тасева и при Лилова, бепе съпроводен с такива крясъци, ужасен поглед, дърпане, мяткане....че двама мъже и 1 докторка не успяха да го задържат без да мърда.
После трепереше час... Много е наплашен, незнам защо така с еполучи, но определено това е тежко и много искам да направим изследванията бързо и да се прибираме да се разсейваме.

Вероятно микционната и венозната се правят два дни поредни , а АБ Анадолийска назначава ли?

Male, няма как да не е наплашено детето, а и си е до темперамент. Така че ти пак му говори, но се въоражаваш с много сили и това е. Ние сме правили само микционна при Анадолийска, не е назначавала АБ при нас. Желая ти успех, и възможно най-малко лоши спомени за малчо.

Ами незнам от какво е толкова наплашено и дали има някакви спомени.
Операцията правихме докато беше 4месечен.
По време на престоя ни в Пирогов и след оперативно (заради всички болни сестри) той започна с хрема и направи бронхоспазъм и бронхиолит. Преместихме се от Пирогов в Токуда. Мисля, че там му беше по-тежко, абоката му сложиха на 30тата минута, а дотогава се дра като заколен, кръв му взе последната, от всички опитали сестри, а когато се наложи да сменят абоката -не успяха.25 минути чаках отвън докато всички пробват .... Измъчиха го, и по-скоро това помни.
Мисля обаче, че страхът му се прояви като навърши годинка.
Сега дори като види леличките от кухнята, облечени  с бели престилки започва да крещи и плаче.
Както и да е, отвлякох се, а това е тема за друго...

иначе да, разбира се,че ще минем и през това, не е кой знае какво,
просто искам да мине по-бързо за да не се изтощава и да не стои уплашен и напрегнат с часове и дни.
Поне това трябва да му осигуря.

Мерси за мнението ви и подкрепата (то и аз май се страхувам не по-малко от него и имам доста неприятни спомени)

Здравейте момичета
Не ми се искаше да пускам нова тема, а пиша направо при вас, защото смятам, че сте най-запознати по въпроса.
Както виждате от профила ми живея в Канада и тук здравеопазването действа по по-различен начин от в БГ и за мое огромно съжаление, колкото и да ми се иска да си заведа детето на специалист или да направя бързи изследвания, защото тук за всичко се чака, понякога с месеци. А аз не мога да чакам, ще полудея докато стигна до доктор и резултат от изследвания, които да коментирам с него. За това и се обръщам към вас с молба за мнение, каквото и да е, все ще е някаква светлинка в тунела, в който се намирам в момента.
Та историята е следната...
Преди 6 дни малката ми дъщеря (на 5 год.) започна да ходи често до тоалетната, направо през 15-20 мин., като понякога успява да изпишка само по няколко капки, а понякога въобще нищо. Изпитва постоянна необходимост от уриниране, но няма никаква болка, никъде по тялото. Пие по около 1200мл. вода на ден. Допреди 6 дни никога не е имала някакви по-сериозни боледувания - само настинки и грипове. Единственото, което винаги ми е правило впечатление е, че от както сме махнали памперса (на 2 годишна възраст) та до ден днешен, се буди всяка нощ за да пишка. Обяснявам си го с изпиването на чаша вода преди сън. Все пак преди година се консултирах с педиатър относно това ставане през нощта, но лекаря ми обясни, че е нормално до 5 год. възраст.
Та както казах преди 6 дни (в петък) детето започна да пишка много често и по малко. В началото си помислих, че е настинала и реших да изчакам. В събота и неделя обаче пишкането продължи, а аз започнах да й давам да пие повече вода (четох, че така трябва). В понеделник сутринта я заведох на лекар, с ясното съзнание, че няма как да изследват урината, защото е почивен ден и лабораториите не работят. Оказа се обаче, че могат да проверят урината с лентички и като резултат излезе, че няма наличие на кръв, няма бели кръвни телца и също така няма и още 2 други неща, които не ми говореха нищо., т.е. няма изолирано нищо, съответно няма и лечение. Лекарката се чуди какво да ни прави и все пак реши да ни прати на видеозон на бъбреци и пикочен мехур. Както казах и по-горе, обаче тук нищо не става веднага и най-ранният час за видеозон, който ми дадоха е за 13 септември, понеделник, като резултат ще има чак седмица по-късно, когато и ще разговарям с лекаря, по-рано не може.
Дотогава се предполага, че трябва да стоя и да чакам, което не мога да направя, защото ще се побъркам от притеснение.
Момичета, моля ви, като прочетохте горното, какво е първото което ви хрумва? Мога ли да вярвам на изследване на урината с лентичка? Възможно ли е да има бактерии в урината без детето да изпитва болка и парене? Какво и къде да чета? То е ясно, че не мога да направя друго, но поне да знам какво евентуално да очаквам и да съм подготвена по въпроса.
Сигурно ви звуча като истеричка и аз определено откачам, когато някое от децата ми не е добре и аз не знам точно пред какво съм изправена. Като единственото ми оправдание е, че голямата ми дъщеря е в ремисия с левкемия, от която се разболя на 4-и годишна възраст и едвам оцеля (да ми е жива и здрава и аз втори живот живея с нея).

Мила успокой се. Честото пишкане принципно е признак на цистит, но при вас няма темпратура и болка, което е добре. При Мария също цистита не беше съпроводен с болки. Давай и да пие повечко вода, бих ти казала да и правиш и бани със смрадлика, но не съм на ясно дали имаш възможност да си купиш от аптеката. За съжаление най добре е да се направи и ехограф и изследване на урина.
Да са ти живи и здрави дечицата и само щастие ви желая.

Ако искате бързо и безпроблемно изследване, според мен, Анадолийска е правилният избор.
При нас не помня да е изписвала АБ.

Снежи, 13 не е късно, успокой се. Но се хванах за изречението, че понякога пишка 2-3 капки, понякога нищо. А пишка ли въобще нормално, в смисъл повечко количество? И въобще никой няма да те сметне за истеричка. еле пък след това, което си преживяла с голямото ти дете (да са ти живи и здрави дъъъъълги години) Ако имаш възможност, идете някъде на платено, знам ли...

МаЛе, единственото, което мога да кажа е, че стискам палци да преодолеете по-бързо този страх. Четиримесечно е било бебочето, но вярвам, че човешкият мозък пази и пренатални дори спомени под формата на необясними страхове и усещания.

Мамо Деси, тъкмо разправям на мъжа ми за вашия удар, който е открил проблема. И той настръхна горкия. Голям късмет направо сте извадили...
Иначе ето я моята тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=425671.0, кратка е, само две странички. Постът на Ненатоа можеш да го пропуснеш, защото е извън тематиката. И се оказа, че не е камък запушването, а стеснение, както вече казах тук. Нямах абсолютно никакви симптоми, всички изследвания на кръв и урина винаги са били в норма, защото гнойта и застоялата урина са стоели вътре, а другият бъбрек е работел компенсаторно. Така че на тези сестри можеш да им кажеш, че има още такива случаи. Моят хирург също ми каза (доц.Марин Георгиев), че подобен род вродени или придобити заболявания се откриват много късно, точно защото са безсимптомни)

Не съм изпитвала нужда от много вода, но аз принципно пия доста вода. Нито кръвно съм вдигала, абе нищо!!! Нормален уж  здрав човек. На един плаж умрях от студ и през нощта получих бъбречна криза. Сутринта като ме погледнаха на ехографа, се хванаха за главата. Така откриха нещата при мен

Sneji, мисля, че всички мами с болни дечица разбираме как се чувстваш, но не се притеснявай много, защото за да можеш да мислиш трезво, трябва да си спокойна. Мисля, че ако имаше проблем в урината, той щеше да се види от теста с лентичка. Аз също се учудвам как така е без други симптоми, но виж, щом и при Меричери е било така ... Към това, което тя е дала като съвет, аз бих добавила да и даваш и чай от червена боровинка - мисля, че го има и при вас, давай и много, дори вместо вода. Мисля, че беше cranberry на английски.

Ма ЛЕ, и моята дъщеря е така при лекарите, види ли някой с бяла престилка, бяга в обратната посока с писъци и рев.
Мисля, че се наплаши при сцинтиграфията в Лондон, тогава беше на 1г и 5м. и много трудно и намериха вена. Набодоха и и ръцете и краката, направо беше страшно. Ние и двете снимки тук ги правихме с Маринова, аз не присъствах на микционната, защото бях бременна, но се наложи да я държа на венозната и едвам успях. Когато ги питах предварително, те ми казаха, че имали колани и се справяли, но се оказа, че колана е само един през крачетата, а горе, ръце и тяло, трябваше да удържам аз. Направо с цялата си тежест се опитвах да я задържа неподвижно, а тя реве, по-точно вие, мята се, нищо не я боли чак толкова, но стреса беше голям. А сестрите от ренгена ми се карат, че ето, нищо не ставало. Голям кошмар беше и за нея и за мен. Слава Богу после бързо се отърси и позабрави. Не са ни предписвали АБ. За венозната може да те накарат, ако има смущения в бъбречната функция, да им занесеш предварително изследване на урея и креатинин в кръвта. Но ние минахме без това, защото до момента не е установено да има такива проблеми.  

marychery, Мечка Малинарка и Флай, много, много ви благодаря, че писахте
marychery, твоята дъщеричка цистит без симптоми ли е имала?
Днес е пишкала почти нормално само един път, през останалото време по около 20-30мл., ако мога да преценя правилно.
А на платен прием няма как да отидем, защото тук просто няма такъв. Здравеопазването е безплатно. Принципа е следния:
Ако си болен, но състоянието ти не е спешно или искаш да си правиш профилактични прегледи (веднъж в годината), се обаждаш в кабинета на личния си лекар и в почти 100% от случаите получаваш час за след седмица. Макар и да имаш час, за да видиш лекаря чакаш на място мин. 1 час, най-често 2. Не можеш да контактуваш с личния си лекар по друг начин освен в кабинета му и след предварително записан час. Не можеш да му се обадиш по телефона (никой няма да ти го даде), домашни посещения не се правят (всъщност тук домашно посещение можеш да очакваш само ако се обадиш на 911, което означава, че някой около теб трябва да е на умиране).
Ако състоянието ти е спешно, отиваш направо в най-близкото спешно отделение, където на място се преценява кой случай колко е спешен и можеш да откараш там часове (рекорда ми с голямата дъщеря е 13,5 часа, като и малката беше с нас, защото няма кой да я гледа).
Третият и най-използван от хората тук вариант е "walk in" клиника. Това е нещо като бившите български поликлиники, където отиваш и те преглежда който лекар е на смяна. Имат и лаборатория, където се взима кръв и урина - резултата се получава при лекаря до 5 работни дни.
Както разбирате в нашия случай нямаше как да чакам за час при личния лекар и ходихме в walk in клиника.
Днес, докато пишех първия си пост тук, реших да рискувам и направо да отида при личния лекар без записан час и да искам взимане на кръв и урина. Дръпнах на рецепциониската една реч от рода на "нямам записан час, но докато не видя доктора за 2 мин. няма да мръдна от тук". В резултат вече имаме взета кръв и урина за изследване. Горкото ми дете, за първи път му взеха кръв - трима човека я държахме и сигурно цялата сграда я чуваше как пищи. Резултати ще имам най-рано в понеделник. Много се моля за бактерии в урината и един хубав антибиотик за тях.
И сега един въпрос, на който така и не намерих еднозначен отговор никъде - колко вода е нормално да пие на ден едно 5 год. дете?  Нашите 1200 - 1300 мл. много ли са?

Др. Момчилов кога приема в МЦ отпред на Пирогов- забравих му името. Със записване ли е, ако някой е ходил скоро?

marychery, при нас проблемът изглежда неоткриваем. Урина - нормална. Бактерии - няма. Ехограф от 2008 г. - нормален. Ехограф от 2009 г. - задръжка на урина, удебелени стени на пикочния мехур. Ехограф от 2010 г. - задръжка на урина, нормален пикочен мехур.
Не можах да видя къде си писала за решението на този проблем при вас, макар, ме попрерових публикациите ти. Моля те, повтори заради мен как решихте проблема. Благодаря ти.

Мечка, мен този подфорум му доведе в бг мама...

Темида, вероятно ще ви се налагат допълнителни изследвания. Явно ехографът не може да установи причината за задръжката. За съжаление не съм наясно, но момичетата са минали през повечето неща.

Снежи, не ми се вижда малко уринирането. За водата не знам ориентироъчни стойности , щерката е на седем и пие горе-долу толкова. Индивидуално си е. Ох, като чета за тези колани, държане, писъци....адски ме е жал за децата и за родителите, но е неизбежно.
(моето малкото днес що рев му удари заради едно мерене на кантар при джипито..... Представям си какво ще е ако е за нещо толкова сериозно като намиране на вена и т.н. )

Започвам подред -  Sneji, temida ще гледам да обединя поста си за да не стане безкраен. Значи, моята дъщера на 2г внезапно започна да пишка на често и вдигна температура. Пишкаше на 10 - 15м, без да се оплаква от болки, но с температура. Заведох я при личната лекарка , направиха и веднага изследване на уринаи кръв и се установи цистит,и бактериална инфекция, не помня точно вида на бактериите, изпратиха ни веднага на ефограф. Доктора който я гледа тогава потвърди - остър цистит. Лекувахме се 10 дена с АБ, на контролният преглед имаше лека задръжка на урина. Извикаха  ни на втори контролен преглед след 1м, отново лека задръжка. През това време Мария нямаше никакви други симптоми. След този цистит обаче се отключи едно нощтно напикаване на периоди - ту отшумява за цели месеци, ту се появява за седмица две. Така времето си минаваше и намерихме познат лекар в Пирогов. Заведохме я там на преглед, направиха веднага калибриране на уретра, казаха ни че няма стеснение, че ще го изратне с времето. Междувременно я заведох и при Анадолийска, тя веднага направи микционна снимка, сцинтиграфия, в даденият момент заключи че Мария е с пиелонефрит и песачинки в бъбреците, без външни симптоми отново освен напикаването. Така годините си минаваха но и на нея и на мен ни писна от мокрите чаршафи, а и се появи едно подмокряне на гащите и изтичане на урина, след като вече е ходила до талетната. През тези години нито веднъж не е имала бактерии в урината. Така миналата година март месец, реших да сменя познатите ни лекари, при които ходиме толкова време, и да я заведа в Токуда, избрах си д-р Мирчов, просто така, беше работил с нашата лична лекарка преди години. Той веднага направи уродинамика, гледа я на ехограф - и линията на уродинамиката не беш нормална, и имаше доста голяма задръжка на урина в пикочният мехур, и връщане към бъбреците. Обадих се на нашият си доктор в Пирогов, там същото установиха - задръжка на урина 110мл, при норна 18 - 20мл. Започнахме да ходиме в Токуда редовно, изписаха и лечение, и така задръжката сякаш намаля за няколко месеца, нощтното напикаване почти изчезна, Мария се записа на 2 лагера, и аз се успокоих. Но в даден момент се поду под очите и аз се изплаших, и тъй като бях постоянно на работа и не винаги мога да реагирам веднага и да я заведа в Токуда, а и доктора все пак не ни е с нищо длъжен, я заведох в 15 поликлиника май беше, в Дианабад, близо до работното ми място. Прегледа я д-р Андреев, доколкото знам е добър нефролг от Александровска болница. той възкликна - това дете е с нелекуван хроничен цистит.  Аз му обясних че няма симптоми, че години наред я следят лекари и нищо, и той пак потвърди - атипичен хроничен цистит, задебелени стени на мехура, но с минимална задръжка на урина. Така на контролният преглед октомври месец занесох и неговото мнение, и след като на прегледа, пак без никакви симптоми се установи че отново има голяма задръжка на урина и пак се връща към единият бъбрек, доктор Мирчов, предложи да отидеме в Пирогов за калибриране. Аз отказах и го помолих да го направи той, въпреки че не е детски уролог.  Постъпихме за калибриране, той каза че ще го направи с пълна упойка за да не я боли,  но в последствие разбрах че е предполагал че има и стеноза. Така и се оказа. подготвиха я като за опереация преди изследването, тя е алергична, направиха и всички видове тестове за упойка, към АБ, сложха и урбазон, и в процеса на изследването се е установило че действително е със стеноза на уретрата. Решили са проблема с една упойка, върнаха я оперирана. Междувременно са направили и цистоскопия, която напълно е потвърдила думите на д-р Андреев - пикочен мехур със хронично възпаление и задебелени стени. Просто се оказа че години наред Мария не е лекувана правилно, урината се е връщала и задържала в пикочният мехур и от там към единият бъбрек. Сега бавно нещата се подобряват, вече не се напикава нощем, още след операцията изчезна прокапванетто.
Извинявам се за дългият пост, повечето момичета знаят нашата история защото именно те ми даваха съвети и ни подкрепяха