много хубава тема, благодаря ти 
любовта е всичко, заради което се струва да се живее !
любовта е всичко, заради което се струва да се живее !
- Публикувана: 16 фев. 2010, 04:28 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2014, 13:02 ч.
За любовта
Два поздрава за тия, които обичат да обичат и знаят за какво си струва да се живее!
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Us-TVg40ExM
mon4i
Ооо...ако знаеш колко я търсих тази песен!
Ооо...ако знаеш колко я търсих тази песен!
Тази нощ е бил момента! Дойде ти "на крака", без да я търсиш, както става с любовта 
Радвам се за теб! А изпълнителите са страхотни! Никой не би изпълнил по такъв начин тази песен!
...Няма значение кой си; няма значение къде отиваш....
Любовта....
Записвам се и после ще поразсъждавам
Напоследък бленувам за онази висшата любов,не толкова за любов от мъж...
Любовта от мъж е някак си нетрайна,някак си непълна и не ми стига.
Записвам се и после ще поразсъждавам
Напоследък бленувам за онази висшата любов,не толкова за любов от мъж...
Любовта от мъж е някак си нетрайна,някак си непълна и не ми стига.
А може би не си я срещала изобщо? Или мечтаеш за любов от жена? 
Нищо лошо- любов да има... 
Интересно а твоята любов пълна и трайна ли е?
Всеки с потребностите си! А въпросът "дали си я срещала изобщо" ми напомни за една песничка на ТоникаСВ -"Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е?". Та в този аспект на мисли - кой знае дали човек е срещал любовта? Аз си мислех, че съм я срещала докато не срещнах настоящата ми любов. Тогава разбрах, че досега съм срещала нещо частично на любов...
По повод жена-жена, мъж-мъж - нямам нищо против. Никой на никого не пречи, когато обича (пречката е в главите на някои, чиято любима обида е гей). Виж, любовта на зрял човек към дете, особено принудата към сексуален контакт - това НЕ
А въпросът "дали си я срещала изобщо" ми напомни за една песничка на ТоникаСВ -"Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е?". Та в този аспект на мисли - кой знае дали човек е срещал любовта? Аз си мислех, че съм я срещала докато не срещнах настоящата ми любов. Тогава разбрах, че досега съм срещала нещо частично на любов...По повод жена-жена, мъж-мъж - нямам нищо против. Никой на никого не пречи, когато обича (пречката е в главите на някои, чиято любима обида е гей). Виж, любовта на зрял човек към дете, особено принудата към сексуален контакт - това НЕ
Не съм обратна 
Имала съм мъже в живота си които съм обичала до лудост и те мен,но и те и аз сме били винаги нещастни.
Та си мисля че ако не обикна онова нещо в мен,Божественото,истинското,космическото,никога няма да мога да обикна истински мъж,нито той мен.
Може и да се каже така:ако не обичаш достатъчно себе си,как може някой друг да те обича достатъчно?
Или пък ако не уважаваш и приемаш себе си,как може друг да го направи...
Имала съм мъже в живота си които съм обичала до лудост и те мен,но и те и аз сме били винаги нещастни.
Та си мисля че ако не обикна онова нещо в мен,Божественото,истинското,космическото,никога няма да мога да обикна истински мъж,нито той мен.
Може и да се каже така:ако не обичаш достатъчно себе си,как може някой друг да те обича достатъчно?
Или пък ако не уважаваш и приемаш себе си,как може друг да го направи...
Може и да се каже така:ако не обичаш достатъчно себе си,как може някой друг да те обича достатъчно?
Или пък ако не уважаваш и приемаш себе си,как може друг да го направи...
Или пък ако не уважаваш и приемаш себе си,как може друг да го направи...
Ако не обичаш и не приемаш напълно себе си, някой друг вместо теб, нечия маска ще се опитва да даде на някой това, което липсва под маската... И ще се чуди защо не се получава.Сещам се какво казал Ошо за съвременното семейство: В леглото не си лягат две същества, а четири: мъжът, жената и техните две егота.
Мисля си, че докато егото не се разтвори достатъчно, за да позволи на човек да обича без да търси изгода (да полудее в екстаза си без да следва задни мисли), любовта няма как да е любов. Става така, че влюбването е най-силната фаза от процеса любов, защото тогава човек не търси изгода (да бъде обичан примерно), той изобщо не мисли, не очаква, не си прави планове за после. Когато етапът на влюбване намали електрическия си заряд, започват мислите, плановете, преценките... Започва края.
Е, понякога лудостта продължава до края
Подкрепям Тони.
От опит искам да споделя, че е много важно самото възприемане на любовта. Да обичаш защото обичаш, а не защото очакваш да бъдеш обичан....
Очакванията са толкова много... Аз ги оприличавам на вятърните мелници на Дон Кихот
Все се появяват нови, срещу които да "воювам", а околните - уви - повечето не ги "виждат"....
От опит искам да споделя, че е много важно самото възприемане на любовта. Да обичаш защото обичаш, а не защото очакваш да бъдеш обичан....
Очакванията са толкова много... Аз ги оприличавам на вятърните мелници на Дон Кихот
Все се появяват нови, срещу които да "воювам", а околните - уви - повечето не ги "виждат"....
"Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години "
Какво по-голямо доказателство за индивидуалното разбиране на любовта!
Жалко, че не можем да си останем на 4 г.
А колко често желаем старите дрехи на някого, макар да ни отрупват с нови!
Лорен – 4 години "
Какво по-голямо доказателство за индивидуалното разбиране на любовта!
Жалко, че не можем да си останем на 4 г.
А колко често желаем старите дрехи на някого, макар да ни отрупват с нови!
Размазахте ме от кеф с тая тема Благодаря ти, Тони 
Вчера ми подариха една книжка за любовта . Това е цитат от нея, много ми хареса :
Много навреме ми дойдоха и постовете за нуждата на майката да остане по някога на саме, без да изпитва вина. И аз съм в нещо като омагьосан кръг. Знам , че не трябва толкова да се отдавам на дъщеря си, защото така губя себе си ( не че много съм се намерила де
), а от друга страна искам да й дам от всичко , да й дам всичко , което аз не съм имала. Малко по малко започнах да осъзнавам , че не мога да бъда идеалната майка , а и не е необходимо , хора сме , не сме идеални , просто е важно да ги ОБИЧАМЕ.
другото , което ме вълнува също доста тези дни ( абе не случайно попаднах на темата
)е изборът за собсвената свобода , който наранява любими хора 
и пак чувството за вина...
Благодаря ти, Тони Вчера ми подариха една книжка за любовта . Това е цитат от нея, много ми хареса :"Любов, това е цял океан в една сълза,
седем небеса в един поглед,
ураган в една въздишка, светкавица в едно докосване
милион години в една минута.
вярата е висша форма на любовта.
Който не вярва, той не може да обича
."седем небеса в един поглед,
ураган в една въздишка, светкавица в едно докосване
милион години в една минута.
вярата е висша форма на любовта.
Който не вярва, той не може да обича
Много навреме ми дойдоха и постовете за нуждата на майката да остане по някога на саме, без да изпитва вина. И аз съм в нещо като омагьосан кръг. Знам , че не трябва толкова да се отдавам на дъщеря си, защото така губя себе си ( не че много съм се намерила де
), а от друга страна искам да й дам от всичко , да й дам всичко , което аз не съм имала. Малко по малко започнах да осъзнавам , че не мога да бъда идеалната майка , а и не е необходимо , хора сме , не сме идеални , просто е важно да ги ОБИЧАМЕ.другото , което ме вълнува също доста тези дни ( абе не случайно попаднах на темата
)е изборът за собсвената свобода , който наранява любими хора и пак чувството за вина...