Първата любов

  • 8 772
  • 116
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Моята първа любов беше към петнадесетата ми година и беше син на приятелско семейство  Grinning. Беше полу- споделена, защото той си имаше приятелка. Отдавна не съм го виждала, но знам че е все същото добро момче и има семейство и детенце.

# 46
  • Мнения: 300
Като отворихте дума за влюбване... Понеже вече писах за първата си любов...
Бях в седми клас, а той - в осми. Живеехме в един и същи квартал, ходехме в едно и също училище, родителите ни се познаваха. Той ми носеше пълната чанта, аз вървях като дама. Никога не ме изпращаше до вратата, а до пресечката - не знам защо. Пишехме си бележки, които един мой съученик разнасяше от стая в стая. Няма да забравя как ми беше подарил - ЛИЧНО, Joy! - една тетрадка с някакви любовни разкази, писани от сестра му на ръка.
Голяма тръпка, докато последната не се влюби в една моя съученичка. И поиска да му върна тетрадката. Как не се сети за бележките, не знам, Joy.
Аз страдах за него, ревах, тръшках се, майка ми ме успокояваше, че не е болка за умиране...
Средното си образование изкарахме в две съседни училища. Не се загаджихме, но той върло ме бранеше от натрапници и аз се чувствах като богиня.
След години се ожени за друга съученичка от основното, има две момчета. Виждаме се понякога, общуваме. Моите бивши съученици ме бъзикат, че още ми бил тръпка, Joy. Не, но ми е приятно да го срещам, макар и рядко, той е веселяк.

# 47
  • Мнения: 830
Помня първото момче което ме целуна,ама чак любов... не мога да го нарека определено, по-скоро тръпка.  Сега като се сетя и ме избива на смях, а ако го видя сигурно ще се чудя луда ли съм била, че сам го харесвала.  Crazy Crazy Crazy

# 48
  • Italia
  • Мнения: 1 060
Eххх, беше един батко, запознахме се на един училищен лагер. Бяхме от различни градове, той отиваше в казармата... Пазя много красиви спомени от дългите телефонни разговори, писмата в пощенската кутия и срещите за по кафе 3-4 пъти годишно. Бих се радвала да го срещна отново, че не съм го виждала от 12-13 години поне...

# 49
  • Мнения: 3 268
За пръв път се влюбих на 7 години и го обичах с цялото си сърце до 8 клас.Това беше онази детски чиста любов,напълно платонична,но много силна и разтърсваща.Когато се видим,а това е  рядко,ни става много приятно.Онази другата любов,която ни кара да порастнем я срещнах на 15 години и за добро или лошо до ден днешен сме заедно вече двайсет и няколко години.

# 50
  • Мнения: 326
Първата любов  Rolling Eyes Момче от квартала, по-голям от мен, не се познавахме... С най-добрата ми приятелка и двете бяхме влюбени в него  Crazy Само като си помисля, как обикаляхме нагоре-надолу с цел да го срещнем (смятах деня си за осмислен, ако го зърнех някъде в квартала  Grinning ) Един ден даже пострадах геройски заради него - вървя си замаяна от радост, че преди минути сме се разминали и той ме е погледнал  Crazy Спънах се в бордюра, паднах и такава дълбока рана имах на коляното, че се наложи да ходя до Пирогов за инжекция  Joy (придадох смисъл на лафчето "Любов, любов, ти ме вкара в Пирогов"  Joy) Белегът ми още се вижда  Grinning
Най-яркият ми спомен е от рожден ден на приятелка - Той пристигна с неговата тайфа и танцувахме блус  Crazy Цялата треперех и почти забравих да дишам  Heart Eyes
Вълненията ми около това момче продължиха 3 години и днес ми е странно, че дори не мога да си спомня фамилията му...

# 51
  • Мнения: 3 268
Лелееее,голяма тръпка е било! Grinning

# 52
  • Мнения: 326
Да, така беше, освен това пишех стихове и си въобразявах, че ще го обичам завинаги  Mr. Green

# 53
  • Мнения: 4 587
При мен всичсо е наобратно. Първо беше какичката, която на теория и практика ми обясни кое що. Доста пъти, за затвърждаване на наученото.
Чистата любов дойде години по-късно, дето ще ти фръкне сърцето от гърлото, в рамките на един блус в Младежкия дом, на Диана еспрес. Нея я целунах само веднъж, по връхчетата на пръстите. Не съм я виждал от 27 години. Тя, тая тръпка вместо да помага на свалката, само пречи.
Много по-лесно е да свалиш някоя девойка ей тъй, щот няма какво да правиш.

# 54
  • Мнения: 3 371
бях на 14, и да, помня го прекрасно. сега в виден московски бизнесмен, ходи с 10 души охрана, и е 120 килограма сигурно. а какво момче беше Heart Eyes

# 55
  • Мнения: 2 386
Първата ми детска любов бе на 6 - Мъртин от Черпан, така си го спомням. Мислех за него непрестанно до 8 клас, когато се случи така, че стана първото ми гадже. Едва ли е имало по-щастлив човек от мен..  Embarassed Но нещо се разминахме по пътя. Сега сме добри познати.

Първата ми истинска любов - 1 курс, 20 годишна, пълно мое копие. Толкова еднакви, толкова допълващи се, че чак плашещо. Винаги е до мен, когато ми трябва, дори да не сме се чували от години. Телепатично може би, не знам как го прави.

# 56
  • Мнения: 326
Нея я целунах само веднъж, по връхчетата на пръстите.

Това е много красиво...

# 57
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Божеее изобщо не помня коя ми е била първата любов  Embarassed
и аз  Rolling Eyes

# 58
  • Мнения: 300
Цитат
Вълненията ми около това момче продължиха 3 години и днес ми е странно, че дори не мога да си спомня фамилията му...

 Joy Joy Ти пък! Фамилия чак! А ЕГН?
Добре е, ако си запомнила физиономията му, дори и поизбледняла, Joy Joy

# 59
  • Мнения: 326
ЕГН-то му никога не съм го знаела  Joy (Но помня, че е роден на 23.09.1983  Peace) Странно ми е, да, защото тогава научаването на всяка малка информация за него си беше вълнуващо събитие  Crazy



И сега съм такава... Когато имам интерес към някой, попивам всяка негова дума, помня всяка малка подробност, която съм научила за него  Peace

Последна редакция: чт, 18 фев 2010, 15:34 от Поля_от_слънчогледи

Общи условия

Активация на акаунт