ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

Здравейте, идвам да се похваля тежичко, че ще ставам пак февруарска мама:) Моля някой от вас , които са ми сред фейса приятели там да не ме издънят, това е все още тайна и само тук като анонимна си го казвам.

за предпочитане е да е близо до плажа, на тихо място и....разбира се почти без пари...

Привет февруарски мамчета, срам не срам влизам да надникна, знам че няма да ми се сърдите за редките включвания. Никито честита ти хубава новина, лека и спокойна бременност ти пожелавам 
 Аз естествено ще се оплача първо, че тук ако не го направя, къде другаде  Не знам вашите февруарчета как са, но моето ни прави на луди калинки в къщи. Не е лошо детето обаче хич не иска да слуша. Вечер не иска да си ляга, не иска и да се къпе. Сутрин пък не иска да става за градина и не иска да се облича. Всяка сутрин са едни увещания, едни молби, после се наказваме дори и общо взето обличането трае около 30 минути. Като цяло на всяка моя подкана да свърши нещо, отговора е НЕ. Не иска да си мие ръцете, не иска да си мие зъбите сутрин, не иска да яде, трябва да го гоня с чинията. Единственото, което прави с охота е да гледа ТВ. Аз обаче не разрешавам безкрайно висене пред телевизора и в един момент го спирам и го подканям да правим нещо друго. От там нататък се започва песента - Не искам да си играя, не искам книжка, не искам да се къпя, не искам да спя, не искам да ям. Не знам период ли е пак или какво, но вече съвсем се отчайвам, че някога ще намерим общ език. Действаме до момента предимно с наказания, донякъде помагат, донякъде не. Елма милата някак си расте ей така незабелязана, защото сме в постоянни битки с брат й и тя понеже не създава никакви проблеми, си седи и ни наблюдава усмихнато  Уж бяха ужасните две, ама сега май сме в ужасните три години, да видим до кога така.

Период е търси си внимание човека, а както пишеш го и получава Споко ще си свикнете с номерата, а и той в един момент ще загуби интерес от играта

nikito_pk, поздравления и от мен. Лека и безпроблемна бременност

nikito_pk честито и лека бременност   
Bibi2202 ако знаеш, колко пъти на ден се питам,  нали  ужасните две минаха, какво е това чудо    Даже си купих една книжка "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина" и усилено чета, че нещо много зачестиха моите истерични изблици  Хубаво са го написали хората, горе-долу съм на прав път в реакциите, но така на теория е мноооого лесно ...... Сигурно и курсове по медитация и правилно дишане трябва да започна 
Заминаващите на море - много, много хубаво да си изкарате    

Само да ви успокоя, че с второто дете, тези изблици преминават по-леко...защото вече веднъж сте го преживели, и не сте толкова изненадани

Nikito, лека и безпроблемна и от мен!
Биби, бебешкия пубертет е от 2-5 г., та стискай зъби, че има и още. Скоро четох темата на психолога във форума и една мама описваше подобно поведение на детето си. Мнението на психоложката беше, че детето няма точно установени граници и се чувства объркано, та призоваваше да се работи в тази посока, не да се увещава, защото в такива случаи често малките ни се качват на главата, а да се действа с повече авторитет. Не знам дали вашият проблем е подобен, но може да пишеш в темата на психоложката за съвет. А може и да е период.
Радостче, ще бъдем в почивната база на РВД, точно зад хотел Азалия е. Иначе, ако давам пари никога не бих избрала този курорт. Мръсно е, прашно, няма хубав парк, а и плажната ивица не ми харесва, морето е дълбоко, точно там миналата година Ясен замалко да се удави на 1м от брега. За мен най-добрия курорт за семейна почивка е Албена, и тази година ще сме там, но в началото на август.


Хи-хи, успокои ги. Според мен с второто по-скоро е претръпване, пускаш капаците и сипваш едно за релаксация. 

Първо са трудните две, после трудните три, после трудните 4, и тн... Не че искам да ви отчайвам, може да сме частен случай, но... докато пусне бебешкия пубертет, започва тийнейджърския....  Е, има безоблачни дни, в които всичко е цветя и рози, но мисля че помня всички такива дни. И тамън се научиш да си твърд и вече трябва да се учиш да отваряш границите.
Мисля, че вече ни е наистина крайно време да се махнем от София. Всички се побъркваме, а щом се озовем на тихо, спокойно и зелено място и всички се успокояваме, децата тичат на воля, а после дори ядат с апетит. Накратко мрън.

Мойто второ чааве за сега е толкова кротко и добричко, че с Явор се шегуваме, че навярно третото ще е щуро като за две, за да ни откаже от идеята за четвърто...

Периоди Биби, периоди.. визат излизат все същите магаренца си остават!
Ник ми е послушен (напоследък) и дума напреки не мога да кажа за детето.. леля му го гледа преди месец за един ден и вчера пак за един ден - е няма такава разлика.. а днес заяви, че слуша много за да му родят мама и тати бебенце.. никога не е проявявал интерес - удиви ме.. викам аз родих него - ред е на баща му.. 
Мак отдавна се чудя как душа като теб оцелява в Сф.. като винаги съм напълно съгласна с теб..
Аврора и с теб съм съгласна - Албена е курорта, само цените им да не бяха такава резачка.. в Албена задължително Ол Инклузив..
Амен - такъв хотел в Дружба незнам.. мисля че трябва да потърсите друг курорт..

Аврора мислила съм си го и аз това за границите, но уж се стараем да са точно установени. Не се поддавам на тръшкането му, има си точно време за баня, за лягане, за ставане. Просто има моменти, в които ако не се уговаряме или наказваме трябва на сила да го събличам или обличам с безумни крясъци и някак си не мога да го направя. И двамата с мъжа ми се стараем да сме твърди и като кажем нещо не отстъпваме, проблема е че и Крис не отстъпва и става сблъсък. Аз преди все гледах любимата ми Супер Нани и едно изречение ми се е запечатило в съзнанието - Или родителите трябва да се пречупят или детето, от вас зависи кой ще е. Винаги си го повтарям като се почуствам много изморена от поредното тръшкане на Крис и на ръба да отстъпя и да го оставя да си прави каквото иска. Ще прочета и при психолога какво казват.
Мак и аз все това си мисля, че от сега нататък ще е вечен сблъсък на интереси и все някой ще трябва да отстъпва, да се правят компромиси, дано успеем като родители да намерим златната среда.
Аз естествено не очаквам детето да изпълнява всичко като по команда и никога да не протестира, но все пак ми се искаше ако може поне за едно нещо да не се разправяме и да мине леко, та да имаме сили с другото да се борим, но има време може и това да се случи един ден.

Биби, и аз тая теория дето я чета трудно я прилагам на практика.  Може да е период, може да е въпрос на подход  .... не знам, Дани беше трудно дете, но напоследък си мисля, че май не съм намерила точния подход. Сега е пораснал, а и аз заедно с него и нещата са по-различни.  А колкото до сблъсъка, то за него възраст няма, защо мислиш давам пари за хотели край морето при 2 баби във Варна с големи апартаменти в центъра, щото нервната ми система е достатъчно изтормозена за да се занимавам и с бабешки пубертет.   
А явно нещата са и въпрос на отношение. Тази вечер моя приятелка беше на гости. Децата се паркираха при нас в хола и започнаха леки схватки, докато разглобяваха дивана не обръщах много внимание, щото бяхме на бутилка вино и бях много над ситуацията,  но когато видях че картините са килнати на една страна леко се притесних.  Моята приятелка на финала съвсем сериозно каза: "тези деца не ги усетих, че са в стаята".  Аз ли много се втелявам, що ли? 
Скай, тази година Албена имат добри промоции, но вие сигурно почивате на планина.

Завиждам съвсем благородно...не за бабите край морето, а заради това, че можеш да ги прескочиш  При мен бабешкия и бебешкия пубертет вървят ръка за ръка. Вчера успокоявах 1/2 час Криси, днес - свекърва ми, ни на единия да се скараш, ни на другия забележка да направиш. Луда работа...липсва ми спокойствието и дипломацията от преди, за тях завиждам на Скай
За Албена, дано сте прави, за първи път ще ходим.

Недей, че и тази година ще се жертвам за 10 дена в името на по-чистия въздух. Та отсега чукам на дърво, а мъжо така си е изчислил графика, че повече от 1 ден да не се задържи при майка ми.

Напоследък, нали си лягам късно, за да си ползвам нощния отпуск, имах съдбовен сблъсък с няколко епизода от „SOS бавачки“. Малко са ми странни тия истории с проблемни семейства, но от това шоу научих и някои доста важни уроци.  

Та, бавачките, в комбинация с някои от отговорите на психоложката, които съм прочела, ме карат да си мисля, Биби, че Крис може би ви е сърдит за нещо или пък ревнува, което пак е в същата графа. Допускам, че може и да не съм права, но поведението му ми звучи като протест. В този смисъл, хем може да се каже, че е период, хем пък нещата вероятно не са съвсем извън вашия контрол.

Бих те посъветвала следното: на първо място, опитай да се отпуснеш и да не приемаш детето като враг, а семейството като бойно поле (децата имат „свръхсетива“, усещат отношението ни и реагират в съответствие с него). На второ, не знам доколко би помогнало да поговориш с Крис, като му покажеш, че държиш да сте приятели и да си споделяте кой каквото го тревожи или каквото чувства (ти ще намериш точните думи). Вероятно няма да стане от раз, но защо пък да не опиташ.

Давам ти акъл, който и аз се опитвам да прилагам, но действително на теория е едно, а на практика е много много по-трудно...