Публикувана: 21 фев. 2010, 17:18 ч.
Последно мнение: 12 май 2013, 16:17 ч.

НОЕТИКА

41 759
361
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е ноетиката?
Какво представлява Институтът по ноетика?
Какви са основните области на изследване на Института по ноетика?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е ноетиката?
  
  Ноетиката е изследване на съзнанието и възможностите на човешкия ум, съчетаващо източни и западни идеи. Той изследва потенциала на мисълта, силата на груповата медитация и молитва, както и скритите способности на човека. Ноетиката е изследване на съзнанието, което се фокусира върху различните му аспекти и нива. Той съчетава идеи от източната и западната психология, както и от мистицизма и религията. Ноетиката е научна област, която се занимава с изследване на възможностите за влияние на намерението върху физическите обекти. Той използва методи като доказателства, експерименти и анализи, за да обясни влиянието на намерението върху физическите явления. Ноетиката е изследване на съзнанието и духовните аспекти на човешкия опит, което не разчита единствено на научни доказателства. Той се стреми да разбере същността на реалността отвъд материалните аспекти.
- Какво представлява Институтът по ноетика?
  
  Институтът по ноетика е организация, основана от астронавта на Аполо 14 Едгар Мичъл през 1973 г. след мистично преживяване при завръщане от Луната. Той разполага с висококвалифицирани изследователи и изследва същността на съзнанието от новаторски гледни точки.
- Какви са основните области на изследване на Института по ноетика?
  
  Институтът изследва ефектите от молитвата и решимостта върху лечението, ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечими ракови пациенти, аномалните взаимодействия между съзнание и материя, както и дистанционното възприятие.
- Какви са откритията на ноетиката?
- Кои са основните теми, обсъждани в ноетиката?

# 30 23 фев. 2010, 10:53 ч.

София
Мнения: 2 840

По въпроса много полезна е книгата на Лин Мактагарт "Експериментът с намерението".

# 31 23 фев. 2010, 13:34 ч.

Мнения: 3 069

Здравейте

fastuche, мисля си, че всеки сам за себе си може да разбере дали е готов или не. Можем да го почувстваме. Съзнанието човешко се развива с различни темпове а колко хубаво би било науката и вярата да вървят ръка за ръка. Сигурна съм, че всеки сам за себе си ще усети дали е готов да приеме фактите - рано или късно това ще се случи, но за хората които не се ограничават само в една избрана насока

A m b e r , напълно съм съгласна с теб, че не ненапразно откриваме точно този път - а всички други пътища разбира се - всяка нова възможност си заслужава да се проучи

MY NAME , Наистина понякога мога да изглеждам отстрани като класен ръководител, права си , но това е защото бързам да споделя колкото се може повече и за това е така "суховато" - моля за извинение Ако знаеш само колко пъти съм била в твоето положение "бялата врана". Как да обясня на някой защо усещанията ми и предчувствията ми са верни?! А как да им обясня откъде идват, след като и аз незнам - просто знам! Няма как - казвам им (само на най - близките си хора) Имам предчувствие, че ще стане нещо лошо но не знам с кой. При мен винаги елемента първоначално не е свързан с конкретен човек, след това внимателно прекарвам всеки през "усещането си" и ако тревогата не се засили оставам самата аз. Пример: От декември миналата година имах предчувствие за беда, установих че тя касае мен - точно така и стана на 14.01. Това го знае една съфорумка, която беше запозната с това мое интуитивно усещане от самото начало и се беше хванала за главата как да ми помогне по някакъв начин.
И аз съм щастлива, че ноетичния Институт съществува, че се правят изследвания във всяка една сфера на "загадъчното и необяснимото"! Всеки ще намери своя път - това е най - важното
А подфорума не винаги е бил такъв - забелязва се едно раздвижване в тази насока от 2008г, но това е чудесно - колкото повече интерес има, толкова повече хора ще се обединяваме в един колективен разум!

Снощи е пристигнал мейл при съпруга ми от сайта от Института по ноетика - извиняват се, че се е наложило да съкратят публикацията, защото се оказало, че нямат право да изнесат на показ всичко и се извиняват за редакциите които се е наложило да се направят. Материала е 18 страници - който има време и иска да се включи в превода нека пише - можем да си го разделим на части. Бих го направила и сама но ще ми е много трудно откъм време - знаете как е, работа, детето, домакински задължения и много малко лично свободно време

КЛОНКА, пусни линк за да погледна тази книга - разбира се ако има такъв - може и да е само на хартиен носител

# 32 23 фев. 2010, 13:55 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: emoli в вт, 23 фев 2010, 13:34

КЛОНКА, пусни линк за да погледна тази книга - разбира се ако има такъв - може и да е само на хартиен носител Peace

[/b]

Авторката е доста известна. Има си и сайт.
Лично аз мислех да предложа на момичетата от другата тема, за подсъзнанието, да си спретнем един такъв, в който да провеждаме собствени експерименти. Crazy

Сериозно.

"Полето"

Не намирам нещо за сваляне, но това е книгата.

# 33 23 фев. 2010, 14:46 ч.

Мнения: 957

emoli , а не става ли преводът да е на порции? (съответно - и на почивки за съпруга ти). 18 стр е доста материал дори за четящите Grinning

За превод - ще попитам приятелка-преводач за работа без заплащане Mr. Green

Дидко, радвам се, че се появи, както и всички останали разбира се!

# 34 23 фев. 2010, 14:55 ч.

у дома
Мнения: 708

Ако е от английски и аз мога да се включа.

Проблем с времето има и при мен разбира се, Mr. Green

но съм навита да превеждам. Peace

# 35 23 фев. 2010, 15:22 ч.

Мнения: 3 069

Ако знаете колко ме зарадвахте
Довечера след като се оправя с малкото диване ще седнем с мъжа ми и ще разделим материала за превод. Ако нямате нищо против пишете на ЛС ли да пращам или на някакъв мейл.

Благодаря, че ме улеснявате

# 36 23 фев. 2010, 22:06 ч.

София и Морето от време на време
Мнения: 562

Запис

# 37 23 фев. 2010, 23:53 ч.

Мнения: 7 650

много интересно всичко Thinking

и аз тука

за намерението-явно е,че в доста направления се търси една и съща истина-тази,която ни е „изтръгната“ от истинската същност
и на мен ще ми е интересно да прочета материалите ,emoli bouquet

# 38 24 фев. 2010, 04:42 ч.

Мнения: 957

Знам на някои как ще се отрази тази новина... В Италия, Милано, вече се организират курсове по ноетика на живо (Corso Noetic Life & Business). Първият курс е бил на 25.01. Той е включвал теория и упражнения от сорта:

- Аз, аз и другите, аз със другите
- Когато техниката не е достатъчна
- Как да постигам това, което искам
- Обвързването на науката с твоя дух
- Използването на три функции от нашия ум - анализ, синтез, нестандартно мислене
- Вземане на решения по метода "кръстопътя на живота"
- Като треньор на себе си - методът OROPA;

упражненията са "Да съм без да правя", "Егограма" и "Предизвикателство"

Ще има и следващи курсове. Ако някой се интересува от записване...
http://www.noetic.it/?p=info

Последна редакция: ср, 24 фев 2010, 06:04 от tonimar

# 39 24 фев. 2010, 13:31 ч.

Русе
Мнения: 12 207

на мен ми се отрази вече. Sick

по принцип не съм по курсовете и груповите мероприятия, но в момента губя енергия. Sad

Май имам въпроси, по темата "Да съм без да правя" newsm78

, понеже в момента правя планина от дейности, а не се чувствам - Да съм. Sick

# 40 24 фев. 2010, 13:55 ч.

у дома
Мнения: 708

Някой може ли да обясни защо се тегли енергия, дори само от тази обява?

Аз не забелязвам да ми действа обявата по подобен начин newsm78

# 41 24 фев. 2010, 14:00 ч.

Русе
Мнения: 12 207

Цитат на: fastuche в ср, 24 фев 2010, 13:55

Сигурно не съм се изразила добре.
Не губя енергия от обявата.
Чувствата ми по отношения на нея са дотолкова, доколкото не мога да се възползвам Grinning

# 42 24 фев. 2010, 14:09 ч.

у дома
Мнения: 708

Цитат на: A m b e r в ср, 24 фев 2010, 14:00

Цитат на: fastuche в ср, 24 фев 2010, 13:55

ясно

# 43 24 фев. 2010, 18:46 ч.

Мнения: 957

Amber, темите на курса са отбелязани по посочения начин без да има по-подробно обяснение за какво става въпрос (за това се попълва специалната "бланка" и се изпращат подробности за провеждането на курса на ел поща, но не ми остана време за попълване). Така че мога само да се доверя на усещането ми - "да съм без да правя" за мен е медитацията. Когато получа отговор, ще пиша по-подробно. Wink

# 44 24 фев. 2010, 22:16 ч.

Мнения: 957

публ. във в-к "АзБуки", бр. 47, 2004 г.

Академично изследване на Логоса

Съзнанието - дух на познание

За мнозина изследователи в психологията познанията в областта на съзнанието изглеждат по-скоро странични, отколкото основополагащи. Това практически довежда до разпокъсаност и противопоставяне на различните научни школи, а така също и в процеса на самопознанието.

Ноетиката - нови познания за съзнанието

Институционалните изследвания на човешкото съзнание имат едва половинвековна история. Съвременната ноетика - науката за съзнанието, е свързана с постиженията на американския изследовател Кен Уилбър. Той счита, че съзнанието, ”както излъчването и светлината, с навлизането си в пространството и времето, образува множество аспекти и като спектър може да бъде изследвано на една или повече “дължини на вълните”. Това дава възможност за подреждане на известните психологически школи, терапевтични практики и мистични учения в “непрекъснат континиум”, за тяхното синтезиране и интегриране в един модел, който Уилбър определя като “спектър на съзнанието”. В него логично се обединяват школите на източната и западната психология, мистицизмът и религиите и се изясняват особеностите на различните психотерапевтични практики. Джон Уайт, специалист в ноетичните науки и рецензент на “Спектър на съзнанието”, го определя като подобие на теорията на “великото обединение”, с която физиците се опитват “да обхванат всички физични сили - гравитацията, електромагнетизма, слабите и силните ядрени сили и по-късно и хиперсили - в една обща система”.
Като използва категориите на физичните науки, Уилбър разкрива личността и нейното съзнание като “многостепенно проявление” точно както електромагнитният спектър е многоканален израз на една конкретна електромагнитна вълна” (Дж. Уайт). Индивидуалната човешка идентичност съвпада с “върховната идентичност”, с “космическото единство”, със “съзнанието на Аз-а или божествената същност”, от която произлизат всички същества. Според Уилбър спектърът на съзнанието има 6 основни нива на съзнанието:
1) ниво на сянка;
2) Его - ниво;
3) биосоциални сектори;
4) екзистенциално ниво;
5)трансперсонални сектори;
6) ниво на разума.
Всяко ниво притежава свои специфични дуализми и илюзии, които са изследвани обстойно от различните психологически школи на Запада и Изтока. В своята съвкупност те обхващат “целия спектър на човешките преживявания: от сенчестата фрагментация на потиснатата психика до висшите нива”, в които духът и материята, разумът и тялото са “органично свързани”. Известните психологически школи са направили “ценни
проучвания” и са разработили “полезни терапии за справяне” с разстройства, с отклонения и страдания, които се появяват на последователните нива на съзнанието. За да се преодолее дуалистичната им ограниченост и противоречивост, характерна за различните школи, е необходимо интегриране, синтез, “недуалистично разглеждане на природата на живота”, сравнимо с прочутото уравнение на Айнщайн (Дж. Уайт). Парадигмата на спектъра на съзнанието открива път към висшите (трансперсонални) нива на съзнанието, които са свързани с източните религии и мистицизма, с психотехниките на релаксация, медитация и духовно израстване. Отделните психологически подходи на Изтока и Запада са твърде диференцирани и конкретизирани. Поради това те са валидни само в спектъра на многоизмерното съзнание”. Психоанализата например е полезна за тези, които са в “ниво на сянката”. Извън него обаче конкретният субект (всеки от нас) може да потърси и други, по-адекватни подходи за решаване на личните си проблеми - точно “като Нютоновата физика не може да обясни феномените на атомното ядро, поради което се е развила квантовата физика” (Дж. Уайт). Според Уилбър всяка голяма школа в психологията, в психотерапията или в религиите е насочена към отделно ниво на съзнанието. Така, без да си противоречат, школите се допълват, като всеки конкретен подход е в по-малка или в по-голяма степен правилен и полезен за своето ниво. “Многоизмерното съзнание” ги синтезира, като оценява “в еднаква степен” прозренията на Фройд, на Юнг, на Маслоу, на Мей и Бърн, на всички известни психолози, както и посланията на великите духовни мъдреци от Буда до Кришнамурти. Над монотонния едноизмерим модел на отделните научни школи Уилбър прибавя “позабравения” път към възвишената духовност и “осветлява” процеса към първичното и нелицеприятното примитивно ниво на съзнанието. Така моделът се конфигурира в пространството и добива условно стереометрични измерения.

Съзнанието като Дух

Близо 20 години след първото издание на Спектъра на съзнанието (1977 г.), във второто издание - 1993 г. Кен Уилбър акцентира върху Духа като “условие за всички условия”, като “съществуване на всичко съществуващо”, като “природа на всички природи”. “Битието и съзнанието - пише той - съществуват като спектър, преминаващ от материята в тяло, в разум, в душа и в Дух.” Духът е едновременно и най-високото стъпало на стълбата на съществуването и дървото, от което е направена цялата стълба. Той е нещо, за което трябва да положим усилия, за да го осъзнаем, за да разберем “с кого да се съединим и отъждествим”. Според Уилбър осъзнаването на нашето върховно тъждество с Духа се постига само след определени усилия за духовно израстване, развитие и еволюция. Привикнали да съществуваме и да мислим в едноизмерното пространство на едно-единствено ниво, хората мъчително преминават в следващите по-високи нива, където могат да разберат “Върховното тъждество”; това, което е изглеждало далечно и непонятно, изведнъж се оказва, че е било “тук от самото начало - идеално и в своята пълнота”. Образно казано, “единствено от последното стъпало може да осъзнаем, че цялата стълба е направена от дърво”. Еволюцията на Духа към Върховно тъждество присъства винаги, но сякаш е закрита от видимото, от ограничената гледна точка на по-ниските нива на съзнанието. На всяко по-високо ниво на съзнанието Духът вижда себе си в необятно пространство и време, “вижда, че винаги е съществувал”. Тогава нивата на съзнанието - “стълбата на съществуването”- стават излишни, те са изпълнили своята цел и човек разбира, че в процеса на духовното израстване всъщност не е придобил “нищо, което не е съществувало преди”. В духа на Хегеловата диалектика, “духът никога не се изгубва”, “всичко това е една голяма игра”, пише
Уилбър. Нивото на разума е актуално и обичайно състояние на съзнанието. Като “безкрайно и всеобхватно, нивото на разума е съвместимо с всяко друго ниво или състояние на съзнанието”. Разумът според Уилбър може да бъде представен като “всеобхватна и безмерна реалност, за която всяко ниво представлява илюзорно отклонение”, “склонност към концептуализация, обективация и дуализъм”. В еволюцията (и инволюцията) на Духа
Разумът има основно значение. Като се опира на Беноа, Уилбър коментира т.нар. “вътрешен жест”, своеобразно вътрешно експериментиране, което се демонстрира чрез три основни фактора:
1) Пасивно внимание, което позволява да се промъкват нови и свежи идеи, адекватни на конкретната реалност; аз-ът и светът се сливат;
2) Прекратяване на концептуалното мислене, на дуалистичното символно познание, “което неизбежно изкривява реалността”; настъпва пълна “умствена тишина”, без да се потиска мисловният процес;
3) Пасивно съзнание, абсолютно спокойно, без връзка с миналото или бъдещето, извън времето и пространството; цитира се проникновената мисъл на Кришнамурти: “стремежът към осъзнаване пречи на постигането му”, “човек, който търси истината, никога не я намира”. Преодоляването на първичния дуализъм помага да се осъзнае единството на човека както с външния, така и с вътрешния свят. Това повишава енергетичния баланс, умножава физическата и психическата мощ, индуцира наблюдателност, спокойно осъзнаване. Вербализацията, словесността обаче раздалечават познаващия субект от обекта на познанието и неизбежно изкривяват познавателния образ. Парадоксално, но разбираемо е твърдението, че творчеството започва от мигове на “разконцентрираност и несъсредоточеност на едно ниво на съзнанието” и своеобразен преход и насоченост към по-високо ниво. Разбира се, Уилбър “не се отказва” от по-елементарните нива на еволюцията. Образно казано, “необходимо е само за кратко време напълно да прекъснем мисълта и да изхвърлим картите, за да можем наистина да видим територията”. Възприятието приема своята най-чиста и проста форма, когато е свободно от “интелектуален анализ или концептуална рефлексия”. Тихото просветление е лишено от всякакви усилия или
концентрация: умът е доведен до “кристална бодрост”, състояние на интензивно, но все пак пасивно внимание. Тихото просветление е прекратяване на първичния начин на познание, на дуалистично символно мислене. Разумът е цялостно отражение, което преодолява противопоставянето на субекта и обекта и всички изкривявания, причинявани от дуализма, концепциалността и словесната символика, своеобразно “изригване на образи”. Временното освобождаване от конвенционалното и дуалистично знание поражда усещане за лекота, спонтанност и въодушевление, които са симптомите на пробуждането (сатори). На всяко минало ниво “изцеляването на основния дуализъм” води до поемането на отговорност за части от самите нас, от които преди това сме се отказали. На нивото на Разума изцеляването на човешкия дуализъм “означава поемане на отговорност за своите депресии, тревоги, принуждения, защото се осъзнава, че това са неща, които сами причиняваме на себе си”. След като се идентифицираме с отчуждените аспекти, те вече не са външни, не ни притискат или заплашват и престават да бъдат проблем. Изцелявайки “третичния дуализъм”, се поема отговорност за цялостния организъм, за чувствата на тялото и за съществуването в света. По-нататък в духовното израстване се осъзнава невъзможността да се избира съдбата, но възможността да се приеме и поеме отговорност за отношението към нея. Изцелението на първичния дуализъм означава поемане на отговорност за всичко, което ни се случва, защото то е нещо, което сами сме предизвикали без преценка или обсъждане; това
е, което се случва в момента в нас и извън нас, като “вслушване в неволните ни мисли, като в шума на дъждовните капки”. Когато човек погледне в себе си, за да открие възприемащия, той намира цялата вселена, престанала да се проявява като “външен” обект, и я усеща като изцяло идентична с виждащия. Образованият и образоващият се субект, всеки от нас, ежечасно преоткрива в процеса на ежедневните си дейности или в часовете на усамотение познанията на Разума, на Духа, на Съзнанието. Индивидуалните усилия в този процес са по-успешни, ако се опират “временно” на специализирани (концептуални) познания. Самотният изследовател на душевността периодично сверява самопознанието с интегралното знание, за да се убеди, че те са една и съща реалност.

доц. д-р Милка Василева

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 1 * Старт *

Всичко за всички марки гел лакове-19

На море в Китен сезон 2021

Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 43

Причина:

Причина: