Здравейте,
Не знам как точно да формулирам въпроса си, за това ще го обясня подробно!
Синът ми е на 1 год. и 9 месеца. От известно време забелязвам у него страх от почти всичко. Например някой чука в друг апартамент и у нас естествено се чува. Той спира да играе, идва сяда в мен и казва, че го е страх. Вижда конче на улицата и след като премине радостта отново обяснява, че го е страх. Страх го е от душа, от фризьорката, да не паднел телевизора и всякави неща от този род. Той много говори и аз също непрекъснато му говоря, обяснявам, разказвам, че няма нищо страшно. Това във всеки отделен случай. Уж стигаме до съгласие, но това само до следващия път. След като вчера се опитах да го изкъпя на душа, с негово съгласие уж, но резултата беше ужасни писъци и се отказах, тази вечер същото се случи и с къпането в легена. Той просто се засиня да пищи в банята. Успях само да го изполея на бързо. После беше много тъжен и замислен. На въпроса ми от какво го е страх, не може да ми отговори.
На какво може да се дължи всичко това? Случвало ли ви се е? Как да го преодолеем този страх?
Не е стряскан. Не е плашен. Дори съм забранила да го плашат с баби Яги, Торбалан, Меца и други подобни.
А иначе е много любвеобилно дете и в никакъв случай не му липсва любов и от наша страна. Много гушкано и целувано дете е.
Извинявам се за фермана
!
Не знам как точно да формулирам въпроса си, за това ще го обясня подробно!
Синът ми е на 1 год. и 9 месеца. От известно време забелязвам у него страх от почти всичко. Например някой чука в друг апартамент и у нас естествено се чува. Той спира да играе, идва сяда в мен и казва, че го е страх. Вижда конче на улицата и след като премине радостта отново обяснява, че го е страх. Страх го е от душа, от фризьорката, да не паднел телевизора и всякави неща от този род. Той много говори и аз също непрекъснато му говоря, обяснявам, разказвам, че няма нищо страшно. Това във всеки отделен случай. Уж стигаме до съгласие, но това само до следващия път. След като вчера се опитах да го изкъпя на душа, с негово съгласие уж, но резултата беше ужасни писъци и се отказах, тази вечер същото се случи и с къпането в легена. Той просто се засиня да пищи в банята. Успях само да го изполея на бързо. После беше много тъжен и замислен. На въпроса ми от какво го е страх, не може да ми отговори.
На какво може да се дължи всичко това? Случвало ли ви се е? Как да го преодолеем този страх?
Не е стряскан. Не е плашен. Дори съм забранила да го плашат с баби Яги, Торбалан, Меца и други подобни.
А иначе е много любвеобилно дете и в никакъв случай не му липсва любов и от наша страна. Много гушкано и целувано дете е.
Извинявам се за фермана
! 
Никога не го правете! 
. Консултирай се на всяка цена. И за мен това не е нормално. Децата трябва да спокойни, весели и щастливи 
E .. тва направо ме разби! 
Идеята беше,че щом вуйчото и баткото ги хапват за закуска, значи няма страшно. При него определено действа представата за това как големият лош вълк бива схрускан между другото 
