Пролет,слънце и цветя,греят Ноемврийски личица

Гале, 

Галенце, колко добре те разбирам...не съм споделяла с вас, но от около година съм безкрайно разочарована от едни мои колежки, уж много добри приятелки и от тяхното отношение към мен след като забременях и родих....толкова дълбоко съм разочарована и потресена от тях, че идея си нямам как ще се върна на училище и ще работя с тях....имайте предвид, че преди трите бяхме дупе и гащи, неразделни, разделяхме се само да влезем в час... и сега даскалото ми съвсем ми опротивя и не знам....не знам как ще започна...Забелязвали ли сте по-странно отношение към вас от приятелки без сериозна връзка и деца след като родихте?

Цеци, тази пъпна връв...казват никога не се скъсвала. Май всички сме го разбрали вече. Оправяй се.

Днес ходих да разпитвам за море и, ууууу, много скъпо, бе. Започвам да се замислям за вариант квартира някъде, има ли някоя от вас ходила така да ми препоръча място/баба/апртамент/или къде да търся???

Ditta,ние все на квартира ходим.Хич нямам нерви да се занимавам с безбожните истории на хотели.3 години с децата(първият път само с Вяра ) все сме на различни места.Никакъв проблем за нищо не сме имали
Аз съм твърдо убедена,че приятелство между жени НЕ съществува та няма да се изказвам относно твоите бивши дружки.Само еда за теб.

При нас май има първи симптоми на сополи,мислех днес да ги оставя но те искаха да ходят.Дано не се случи нещо по сериозно,че...

Цеце, обади ми се... Аз и без друго съм ти загубила номера, защото предния телефон се счупи и много номера все още възстановявам. Сещам се какво ще ми подскажеш, но знаеш ли че в последните протоколи от прегледите пише че всичко е ок на 100 %. (ако това имаш предвид, де)
Моята муцла вече е с темпер. 36.2 гр. Така че сме ок
Гале, ще се бориш, с тази изолация по грижа за детенце приеми, че си станала малко асоциална Сега ще си влезеш в ритъм и по намахано Свиквай...., ставай шеф, за да командваш ти Ти сега да не помислиш, че ги оправдавам онези, нееееееееееее - просто ти си забравила Фатката да ги сложиш на място.
До скоро!

Гале,  !
Дита,   ! Аз загубих приятелите си още щом се ожених. Сега само Коце мога да кажа, че ми е приятел. Но и аз много се помених. По-рядко успявам да харесам компанията на някой и да ми бъде приятно да говоря с него.

Но понеже сме добри души, я колко сме и ни харесваш  .....Ама сме готини признай си 

Галенце, напълното те разбирам. На моменти ми иде да си хвана шапката и беж........Такава обстановка и контакти са супер натоварващи. Дано изкараш останалото време по спокойно  . Гушки.

Това за пъпната връв е вярно. Само, че поради постоянното "хвърляне" при баба й, сега денонощно реве за нея. Роси, май съм в твоето предишно състояние. Идеми да крещя направо. Снощи дори си    . Не иска да слиза при мен, не иска без баба си, не иска........дори не мога да пиша.... Яд ме хваща на скапаната ни държава, въпреки, че отчасти аз съм си виновна. При нас нещата не са на живот и смърт - и аз да работя, а аз въпреки всъчко зооор. Те ти сега работа. По важна ли е от детето ми? Е`си........
Вчера , за съжаление си го изкарах на Ники... Не беше винове човека, а аз...Ядосах, че работи до 8 ч , вече цяла седмица, а работи защото в момента има много работа, времената са куци и не се знае утре ще има ли също толкова, имаме да връщаме още малко пари ( заради последното такси), искаме вила да купувме.........
стига ви пълних главите...изв

Кога ще се виждаме? Пица/ пасти?? Сончето?

Като чета май повечето сме в някакви черни дупки свързани с работата. Я да се яви някой бързо и да се похвали колко страхотно нещо прави и колко е щастлив. Сончето, вероятно...и Дианка.

В този дух, днес ходих до даскало и ужасната новина е, че най-вероятно ще трябва да се върна на работа за 10 дни да ми актуализират заплатата. И после пак в отпуска. Което е ужасен вариант за мен, защото ще ме пуснат с парашут в класовете и там ще е мама мия....но пък финансово е най-добрия вариант...

Деска, дай повече инфо как и къде сте ходили на море. Може и на лични.

Здравейте 

Снощи късно се прибрах от скиторене и днес ми е малко  на работа. Добрата новина е, че Влади ме видя чак като се събуди и може би си мисли, че е било лош сън че ме няма  Не че си е прекарал зле без мене, то покрай тия празници и гости - няма как. Но се притеснявах, че ако се прибера докато е буден, няма да се зарадва че ме вижда, а ще се ядоса, че съм го оставила 

Добре си изкарах в Париж-ко  Добрата новина за мен е, че едни френски сладки - макарони - ги намерих и в една френска пекарна в София, и няма да е необходимо да ходя до Франция да се снабдявам с тях 

За работата - и аз съм в общия кюп, уви - не мога да се похваля .

Дита, моя приятелка си резервира за 5 дни в Царево за около 450 лв. за цялото семейство през една агенция, олинклузив . Ако искаш ще проверя /мен лично дестинацията не ми харесва - защото в самото градче няма плаж/.

Лек ден или вечер може би вече, ви желая   

Ей приятелчета мили, сладки сте, ама какво да ви кажа - то работата е много странна сега, просто си личи че няма място за мен, претъпкано и доста хора са с моята длъжност. Нали ви казах, че никой не ми казва аз с какво ще се занимавам, какво да правя и как да си оползотворя деня, да н еизлезе че си клатя краката и че седя и подпирам тавана, важното е че го правя с удоволствие/махането на крачолите/ и ми се отдава страхотно. Чета и се обучавам сама, изпитвам се и съм доволна, поне знам че насреща имам един интелигентен човек.
Та така, мятам се като пчеличка от цвят, на цвят и се /комп, на комп де/  и си цъкам, ама нямам нет достъп и не мога да ви нагедам, ама по-добре да не ме наблюдават от някъде и да ме скастрят.
))) Чао - бао.!!!!

Боже, Галенцеееее, колко добре те разбираааааааам.  Аз се намирах в абсолютно същата ситуация, че и по-зле, когато се върнах в банката. Спомням си, че на 1 септември, тогава се върнахме заедно, аз и моя колежка от майчинство - за нея място, бюро, компютър и т.н., а аз натирена при други колеги, нямащи нищо общо с правото - кредитни инспектори и то, защото за мен няма място. А най - гадното дойде на 4-тият ден - на нея й връчват споразумение за увеличаване на заплатата, защото през времето на отпуската ни е имало годишни индексации на заплатите, а за мен, един "кожен", колкото и отвратително да звучи. На въпроса към шефката ми: "Защо така бе, аджеба?"  - Не сме те включили в разпределението на бюджета на управлението, защото минаваш на нова длъжност...... И с колко сме те ощетили  - с 50 лв.?! - Нищо, че това си е чиста проба дискриминация, нищо, че сме юристи и ни е пределно ясно, какво значи това, нищо, че съм си оставила бебето на 8 месеца, а други са били с децата си до 2-3 години, но това е живота - стискаш зъби, до момента, в който не ти се предложи по-добра възможност - тогава я грабваш и казваш "на-на-нана" на всички.
Само напред и да не ти пука! И както казваш, все пак си комуникираш с най- интелигентният човек .... ти! Целувки от мен!

Чакам всички желаещи за срещи, готини ноемврииски мами. Само звъннете кога, за да съм там!

Сонче, след последното ти излияние ти желая още повече да ви провърви с бизнеса! Да не срещате трудности и много врати да се отварят пред вас  До толкова да ви е добре, че да се чудиш защо ти е трябвало да се занимаваш с банкови дела!

Добро утро!
Мойто момиче и тази сутрин си порева порядъчно в яслата Уж казва,че какичките са добри,че всичко е хубаво там,а изпада в истерия като тръгнем за натам и иска мама да я гледа и плаче "не искам мама ходи офисааа" Уф,казват ми,че после се успокоявала,ама ми е криво бе,преди нямаше чак такъв проблем.Както и да е,наистина няма друг начин,свекито си има градина,иска да копае и верно не е длъжна де..
Гале кофти ситуация на работа.Ако ще те успокоя и аз съм изпадала в такава ситуация,но къде с чувство за хумор,къде с малко отстояване нещата се оправиха.Хич няма да се даваш! Обръщаш се към прекия ти началник,управител ли там как се води и му заявяваш,че тъй и тъй сисе върнала на работа,трябва да ти осигурят място и за теб,да не се чувстваш като свободен електрон.И в НИКАКЪВ случай не допускай колегите ти да усетят смущението ти! Просто няма кой друг,освен теб да се справи с тая ситуация,аз също съм супер чувствителна и ранима и тежко преживявам тия неща,но когато става въпрос за пари съм много мобилизарана,и ти се съгласи,че ти един вид си конкуренция и другите не се чувстват комфортно.Споко!

Ама и аз един съвет дръпнах,но не бива да показваме слабости,всеки си извоюва позиция в крайна сметка.
Ще с еопитам да ви нагледам,ама и аз напоследък с толкова простотия и тъпи проблемис е сблъсквам,чеее...Хайде лек и успешен ден на всички ви!

Привет,

Гале  Случвало ми се е. Знаеш ли, даже и да те бяха посрещнали с бюро, компютър и задачки за работа, отношението от страна на колегите пак щеше да го има. И трябва да се доказваш отново от самото начало  и пак започваш  с най-простите задачки докато отново докажеш, че знаеш, можеш и т.н. Два пъти го преживях. Пък и в крайна сметка проблема не е в теб, ти си ресурс, който шефът ти не използва пълноценно. Какво пък - щом може да си позволи да ти плаща заплата и да не изисква нищо срещу нея - ми използвай времето пълноценно - научи нещо ново, припомни си позабравеното и си се оглеждай на спокойствие за нова работа, ти и без това май искаше да я сменяш тази.
Дита и на теб  И аз като Дес смятам, че истинско искрено приятелство като онова в детските години вече е много рядко срещано. Пък и за тези две години вие сте се променили в различни посоки и в различна степен. Децата не са пречка за приятелството - самите хора са пречката.
И на мен като на скреч, смея да твърдя, че единствената ми най-добра приятелка е ... мъжа ми  само на него мога да кажа абсолютно всичко и абсолютно винаги. Всички останали са ми просто познати, можем да излизаме, да се забавляваме и дотам.
Иначе ние сме добре  аз съм болна и съм си вкъщи тази седмица, без деца и без мъж. Първият ден ми беше много странно, не бях оставала сама вкъщи от повече от 2 години. Цял ден ми беше едно такова шугаво, все очаквам от някъде някой да се размрънка, да ревне, луда работа  даже с мислех да оставя децата вкъщи тези дни, но се взех в ръце и реших, че в крайна сметка сега ми е паднало да си почина.

Привет и от мен!

Момичета, може и да съм сбъркана, но аз това го намирам за сравнително нормално. Ето, оказва се, че всички, които сме се връщали след дълго отсъствие сме го преживели. Ами връщаш се и виждаш, че никой не ти е опънал червен килим, работата си върви съвсем нормално и без теб, няма незаменими хора в крайна сметка, заварваш и нови колеги, чувстваш се неловко...И така е, започваш да се доказваш наново, да се адаптираш отново. Не говоря за случаите, когато има съвсем тенденциозно поведение и ти показват, че си нежелан или някой друг е превилегирован/нещо подобно на това, което е описала Сончето/.
Гале, ще се наредят нещата  
Приказливка, направи ли "захарна" торта  
Дитта, аз съм остнала с впечатление, че въобще не смяташ да се връщаш в училище   Успех! Абе 10 дни ще минат толкова бързо, няма да ги усетиш  
За Люляците, ние сме ходили, но хич не останахме доволни   местността е много хубава, паркчето пред хотела също ми хареса, но дотам...
Може и късмет да сме нямали, обаче се оказахме в някаква абсолютно миниатюрна стая,  изгледа беше към гърба на хотела, слънце почти не влизаше,  мухъл навсякъде /това беше най-сериозното, защото отидохме с цел профилактика след прекарана пневмония на К/. Въобще и цялата база беше леко мизерничка, въпреки че уж беше реновирана   На всичко отгоре масово хората бяха по програма на здравната каса и на пълен пансион. Ние отидохме на наши разноски, уж на свободна консумация, обаче дефакто трябваше да се храним с това, което предлагат на останалите   Спомням си, че ни отказаха дори пържени картофи да направят. Да не ти говоря, че се разкарваха с разни абокати по ръцете и със стойките със системите  , абе адски депресиращо ми подейства това. И още след първата вечер се изнесохме.  
Бързо оздравяване на болните!  
Нашата кака и тя нещо се сополиви и кашля. Четох, че върлувал накакъв сериозен пролетен вирус, бързо водел до усложнения, така че при първи симптоми ходете на доктор и пазете се!
Вале, хайде пускай снимки   Организирано ли ходихте на екскурзия или самостоятелно?

Аз от всеки мога да чепна по нещичко относно дискутирана тема   Смея да твърдя, че явно съм от малкото щастливки и мога да се похваля не с 1 , а с 2 приятелки в истинския смисъл на думата   Но все пак това приятелство датира от юношеските ни години - живели сме 5години под един покрив в панса, споделяли сме и радост и тъга, хранели сме се от една чиния с една лъжица,..   До ден днешен се търсим, когато имаме нужда, никоя не забравя проблемите на другата и не пропуска да попита какво се случва, можем да си кажем абсолютно всичко и никога по никакъв начин не сме усещали завист , злорадство една към друга, което за мен говори за чистите ни чувства  
От друга страна в днешно време вече смятам, че трудно, да не каже невъзможно, се създават такъв род приятелства особено между жени  
Както Арабелка, пък мисля, че в повечето случаи очакванията ни се разминават с действителността и това ни разочарова и натъжава   Аз съм изпадала в такива ситуации и то с най-близките ми хора, тъй като моето работно място е у дома с тях   Дори в момента се чувствам така, заради  неприятно стеклите се обстоятелства   Все съм мислела, че съм движещ елемент в работата ни, а сега стоя и наблюдават процеса безучастно , виждам, че нещата си вървят съвсем нормално и без моята намеса и това ме натъжава, угорчава, депресира... Същото е и у дома - вече не мога да съм перфектната домакиня, каквато бях и ми се иска да бъда, опитвам се, мъча се, но капвам от умора, рухвам , както физически, така и психически...
Отношението на хората преди и след раждането... Ми, то отношенията на хората като цяло през последните години се е променило ужасно много за последните 2-3 години   Толкова злоба, завист, ненавист,.. усещам у хората един към друг, че понякога ми се иска да не съм се раждала в това време   Жал ми е за децата ни в какви времена растат, какви отношения са принудени да наблюдават и да търпят. Понякога се чувствам не на място, капсулирам се, предпазвам се до известна степен, но, като че ли, силите ми да предпазя тях не стигат . Мога, но не бих си го позволила, защото, както и сега наблюдавам, повече им преча, отколкото да им помагам.
Скоро бяхме в парка (а бях ви казвала преди време, че при нас такова отношение не се наблюдава), Лили и Ицко бяха сами на една парзалка, пускаха се като влакче- Ицко гушка Лили и така...Изведнъж върху тях налетяха две момиченца на около 5 години и рязко ги избутаха по пързалката надолу. Ицко едва се окопити, тъй като все още не беше седнал добре на пързалката, сграбчи в прегръдката си Лили с уплашен поглед. Направих забележка на девойките, а те ми отвориха една уста   Ей, затова вече не съм убедена в правилността на възпитателните методи и средства, които използвам   Друг случай пък - две ужасно невъзпитани девойки на по 9 години се заяждат с детенце на 3 години и неговата майка в последствие   Ма такива убиди, такова нещо  от страна на двете пикли А възрастните , които бяха с тях, си седяха спокойно на припек и си пиеха кафенцето, четейки вестник, все едно тези двечките или не са с тях, или вършат нещо напълно нормално   В какъв свят живеем...

Как се отплеснах, а Ицко трябва да пише  

Вале, много леко искаш да минеш   А снимките где са  

Сонче, това означава ли, че вече не си банков служител, че нещо не разбрах  

Ох, Катенце, значи вече мога да кажа, че има един човек, който би ме разбрал защо се отказах от дипломирането   Такова нещо не бих си причинила никога вече   Който смята, че съм зачеркнала себе си, заради децата, греши. Направих го имено за себе си  
Съжалявам, обаче, че ти се налага да се бориш с или по-скоро да изтърпиш това изпитание   Не знам какво друго мога да ти кажа, освен да те прегърна и да те окуража, че рано или късно и това ще мине  

Целувам ви