Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
-добре ,че днес е хубаво времето 
, Марта (тя все така закачливо ли гледа?) и Сашун (весело тържество му пожелавам като се върне мама)!
Не е било нарочно. 
Да, тук е супер - всичко им е уредено, ама не е България. Трудно се свиква, макар че вече си мисля, че живея тук от години. А сме само на 2 ч. и 40 мин. от София. Дано след 3-те години тук да не направят на Косьо пак някое предложение, на което да не може да откаже, че да си дойдем. Така като знам, че е за определено време се понася - успокоявам се, че след изтеклия срок ще се върнем. Ако знам, че цял живот ще живея тук сигурно до сега да съм изперкала. 
Ох, извинете ме за тъжното отклонение... ама нещо ми идва от вътре. 
Мина целия хол сама насам и натам... и се кефи неимоверно. И ние много се зарадвахме с татко и, защото вече мина почти месец от първите и няколко стъпки и не се отпускаше за повече от 3-4 крачки, а сега...направо взе да тича сутринта. 
И искрено се моля да имаме зъбче тези дни, че ако се е разболяла и не знам. 
