Публикувана: 27 фев. 2010, 17:44 ч.
Последно мнение: 1 март 2010, 11:16 ч.

още една от вас...

1 826
10
1

27 фев. 2010, 17:44 ч.

Мнения: 10

здравейте, мили майки!!!
на 03.02.2010 се роди преждевременно моята малка дъщеря. мъртва! единственото положително в моята ситуация е че живея извън България. екипът, който се грижеше за мен беше невероятен. получих отношение, което не съм си и представяла, майка ми е здравен работник и беше изумена.
но от това мъката ми не става по-малка. всички ми казваха че ще се справим заедно, стигнах до специалисти, едни от най-добрите но...нея я няма.
мъжът, с който живея, бащата на детето ми, ми помогна много в болницата, но откакто мина погребението, не говорим за нея, а на мен това ми тежи, пазя си тестовете за бременност-4 броя, снимките от видеозона, акта за раждане и едно столче, което ми подари сестра ми за бебето, дори нямах сили да го сглобя. ставам сутрин и сълзите ми капят, лягам вечер-пак....
не знаех че има много майчици като мен. как се справяте с тази мъка, аз не мога....не ми се говори с приятелките ми, не ми се прави нищо...

# 1 28 фев. 2010, 09:23 ч.

Мнения: 1 574

приеми моите най искрени съболезнования за твоето детенце ,нека почива в мир малкото ангелче. Flowers Rose

Каквото и да кажа едва ли ще намали болката ,но ти не се затваряй в се беси ,споделяй ,плачи говори за нея ,пиши ни ние всички сме с теб в този труден момент ,може би мъжът ти не иска да те наранява повече и за това не говори за нея ,моя мъж също избягва да говорим за нашето детенце ,но съм си горна ,че тях ги боли толкова колкото и нас .ще мине време ще се по съвземете и ще си родиш друго детенце ,което няма да замести това ,но ще намериш смисъл да продължиш да живееш ,искрено ти пожелавам това да стане по скоро . Hug

# 2 28 фев. 2010, 11:49 ч.

Мнения: 10

благодаря за подкрепата, вчера като се регистрирах във форума, цял ден чета и плача, но мисля че това ми помага да излея всичко, което се е насъбрало в мен, някакси съм била егоистка и все съм си мислела че това не може да се случи на мен, но тук виждам че не съм единствена и знам че има майки, които знаят какво чувствам. надявам се че всички жени, загубили деца, ще бъдем силни за да продължим напред и най-важното, да не забравяме човека, който е бил до нас-бащата на нашите бебенца, защото мисля че и те страдат, но заради нас са длъжни да се държат.
поклон пред мъката на всички вас, мили майки!!!

# 3 28 фев. 2010, 12:09 ч.

Бургас
Мнения: 181

Миличка,

Думите са безсилни в този момент...Болката никога няма да изчезне, но както момичетата и на мен в началото са ми писали , че човек свиква да живее с нея, така е.Няма ден , в който мислено да не целувам и прегръщам малката си дъщеричка. Много е тежко... Бременна съм отново, но това вече не е същото. раната и болката от преживяното постоянно напомнят за себе си. За жалост човешкото съзнание не е карта памет , която би могла да бъде изтрита и всичко да започне на ново.
Но знам и вярвам, че отново в очичките на втората си рожбичка ще открия моята малка Зара, тръпна в очакване и милея за този момент.
Желая ти от все сърце , в скоро време и ти да ни кажеш благата вест, и този път приказката да е с щастлив край. Искрено вярвам и знам, че ще е така Hug

# 4 28 фев. 2010, 14:43 ч.

Мнения: 10

мила нани-банани, радвам се за твоето щастие, вярвам че има възмездие и за хубаво и за лошо, така че радвай се на момента, надявам се скоро и аз да ви споделя същата новина.
вярвам че нашите починали деца са на по-добро място, вярвам че отново ще можем да бъдем щастливи, макар и изпитанието през което сме минали. единственото, в което не вярвам е че болката намалява с времето...не проумявам как може един живот да завърши преди да е започнал.
моето дете е погребано сред много други дечица и като бях на гробчето мъжа ми ми каза-"ама тя не е сама, тук има толкова много деца, сигурно и е добре"...
а ние...носим си спомена и продължаваме напред.
благодаря, че ми писа!!!
прегръдки от мен!!!

# 5 28 фев. 2010, 15:14 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: tajnamama в сб, 27 фев 2010, 17:44

не знаех че има много майчици като мен. как се справяте с тази мъка, аз не мога....не ми се говори с приятелките ми, не ми се прави нищо...

Искренно съжалявам за сполетялото ви нещастие! Именно тук от този форум и аз разбрах, че не сме единствените .Тук във този форум намерих истинска подкрепа, разбиране и всичко необходимо, за да се съвзема след ужасната загуба на моят син.Пиши и споделяй ,изливай мъката си, ние сме насреща ,винаги готови да те изслушаме и подкрепим Hug

# 6 28 фев. 2010, 18:04 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Безкрайно съжалявам за загубата ти. Не зная кое е по-тежко: Да изгубиш бебето си или да изгубиш детето си на 10 години. Но и от двете еднакво боли. Съпруга ти още много дълго време няма да иска да говори по темата за детето. Мъжете изживяват по техен начин мъката си.При нас изминаха 16 години. Сега наближава време да изнасяме помен. И той пак мълчи. Разбираш ли? Много му е тежко и виждам, че ако го заговоря на тема това ни дете очите му се пълнят със сълзи. Не го укорявай. А твоята мъка няма лесно да мине. Това е рана за цял живот. Пожелавам ти да можеш успешно да я излекуваш поне малко, защото ти най-вероятно си още млада и ще имаш и други деца. Дръж се миличка и си повтаряй, че детенцето е на по-добро място... Sad

# 7 28 фев. 2010, 18:51 ч.

Мнения: 10

мили майчици, всеки път ще ви благодаря за подкрепата, за това че ми пишете и не ме оставяте сама в този момент.
за едно съм благодарна, че детето ми си отиде рано и нямам спомени с него, иначе не знам как щях да се справя.
ще се науча да мисля за него както вие ми казвате, че е на по-добро място и се надявам че болката ще затихне.
сега започва да ме измъчва и друг въпрос, как да се върна в България, носталгия винаги има, приятелите ми липсват, семейството...но най-обичаното ми същество винаги ще бъде тук.
прегръщам ви силно!!!

# 8 28 фев. 2010, 20:16 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Относно връщането ти в България - само ти можеш да решиш. Но ако приятелите ти са тук, ако средата ти е тук и носталгията те притиска - върни се! Детенцето ти, неговата душа ще бъде навсякъде с теб. Там ще остане/колкото и грубо да звучи/ обвивката на телцето. Истинската му същност ще бъде с теб.Каквото и решение да вземеш - желая ти успех!

# 9 28 фев. 2010, 22:50 ч.

Мнения: 31

Много съжалявам, че и теб те е сполетяло такова нещастие. Аз преживях същото на 23.01 в 36 седмица установиха,че бебето няма сърдечни тонове и родих мъртво момченце. Аз нямах сили да видя бебето и постоянно се обвинявам за това, но просто нямах сили. Cry

Надявам се да е на по-добро място. От тогава не съм на себе си. Знам колко е трудно, знам, че нищо не може да те успокои в момента, знам, че думите са излишни и всичко изглежда безмислено и безнадеждно. Не вярвам,че болката ще изчезне някога, но се надявам да свикнем да живеем с нея и да стане по-поносима. Имам подкрепата на близките си, но само жените, които пишат тук могат наистина да разберат какво чувствам, защото са преживели същата болка, преминали са през целия този ад. Моля се за всички Praynig

# 10 1 март 2010, 11:16 ч.

Мнения: 10

мила Васи, това, което ти тежи най-много на теб, тежи и на мен. всекидневно се обвинявам, макар че вече няма смисъл. важното е да се подкрепяме една друга, да бъдем силни и ще се справим.
изпращам ти голяма прегръдка, не се предавай, ще дойде и нашият ред!!!

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: