НЕВЕРОЯТНИТЕ ЖЕНИ НА 40+ /тема 4/

Благодаря   Днес показах темата на моя приятелка от детинство. Обади ми се след 4 часа..разплакана. И къде наистина, къде на майтап ми се разсърди, че в миговете ми липсва тя. А тя е била не само моя приятелка, а пример, покрепа, дори като я няма с нея говоря мислено. Та утре ще дописвам. Няма такава тема..

Честита Баба марта и от мен! Да сте румени и засмени, бели и червени като мартенички!

Добро утро! Не смогвам на темпото ви. Дано поне успея да ви прочета.
Хубав ден

Aнн@ благодаря за кафето.Добро утро и от мен.Пожелавам Ви повече усмивки в този мрачен и дъждовен ден.

Анн@, благодаря за кафето  Имам нужда да се разсъня, че днес ме чакат доста задачки.
Няма значение дали е дъждовно, ако е слънчево в душата ви. Последното ви го пожелавам.

Ако щете - вярвайте, имам желание да се окъпя в дъжда - едно такова пречистващо ми действа
Де да бях малко по - луда, щях да го сторя. До болка ми се иска чисто (може и да е невроза някаква ).
Особено като си помисля, как този дъжд причинява проблеми ... край реките, на посевите на хората,
а аз му се радва .
Как сте днес? Благодаря за кафето, много ...
А как приключи детокса? За тези, които го правиха ...

Добро утро и от мен!
Анн@, благодаря за кафето - имам нужда,че нещо изобщо не ми се ставаше тази сутрин 
Хубав и успешен ден на всички!

Добро утро и от мен, мили дами
Денят ми не обещава нищо изключително, навън вали, работата е малко а скуката - в излишък. Децата успяха да ме газират рано-рано. Толкова е трудно да си родител! Аз ли искам прекалено много от тях, или те са двама малки лигльовци които имат една единствена слабост -  екран( ТВ, компютърен-няма значение - важното е да се блее в него).
Да не ви казвам как ме разочарова моя "математик" с неделната оломпиада. Задачите бяха обидно лесни, а той безотговорно ги е объркал... при усливие, че ходи на уроци и проверовъчни всяка седмица, а там правят такива и по-трудни неща. Срам ме е заради него, но дали му пука на синковеца? Не, разбира се - гледа ме неразбиращо с големите си очи и на всички мои въпроси отговора е "незнам" и " не мога". Предложих му да спрем с тези мъки и с идеята за кандидатстване - все пак, не всеки се ражда умник - допускам, че детето може да няма заложби. Той обаче не иска - държи да ходи на курсове. А докога ще се излагаме по олимпиади и изпити??? Подозирам, че класната му ми се присмива тайничко - къде си тръгнала, я го остави да си остане в това училище - с училищния материал той се справя без проблем. Молих я да му дава задължително домашни от допълн. сборник - поне малко да му помогне - задачите с които се кандидатства са много различни от това което се изучава в училище. Познайте дали тя има мякакъв интерес от това да се занимава с нечии амбиции. Толкова изоставащи деца са й на главата...Изобщо - с всеки изминал ден се отчайвам и не ми се вярва детето ми да успее да се измъкне от тази среда на деца безотговорни за бъдещето си.
Моите родители никога не са ме натискали да уча. А аз правя основно това. От къде идва тази разлика????  Умът ми не побира - кое е правилното поведение - да го оставя на течението или да продължавам да го натискам . Моля ви, повечето от вас са с по-големи деца и имат опит , дайте ми съвет, защото имам чувството , че бъркам някъде...

 
Благодаря за хубавите емоции , които получавам от вас
Елица , четейки те усещам как всички мои усещания си ги предала , но по начин , който аз никога няма да достигна   Аз също съм от Варна и вече се чудя дали не сме живели накъде близо - толкова познати неща откривам . Благодаря ти
G.D , как си днес ? ... Аз докато публикувам и ти си писала.
По въпроса ти - моят тийн беше същия . Но аз не се отказвах - иначе тръгва по течението . Караме се , после се сдобряваме и чак сега , в 12 клас ми вика - ти защо не беше по-настоятелна  Не се отказвай 

Аз съм от новите в темата , но да попитам - варненки , не може ли да си " спретнем " една среща на кафе  

Дъждовно ми , искам пролет , искам слънце , искам на мотора ...

Аз съм "за" настояването / натискането за учене. Вярно, че трябва да се внимава с мярката, но е
абсолютно сигурно, че за да се разгърне потенциала на детето - трябва да си има подпомагане.
Чувала съм много пъти деца да казват на родителите си, че е трябвало да бъдат по-настоятелни
и никога обратното. За рожбето ми съм категорична в тази посока - свобода във всичко, с
изключение на важните неща    Да чете, да смята, да се занимава с интересни и полезни
работи, пък било то и чрез натиск. Ако я оставя - няма да стори нищо за себе си. Просто характер.

Добро Утро 
 Какво   ароматно арт кафене е станала темата???
МНого вкусно !!!!
G.D. не се предавай ,продължавай да се бориш с посредственоста която е навсякъде .Не е само вашата класна с такова отношение .
Като чета какво сте прживяли момичета , и се сещам за израза "Това което не те убива,  те прави по силна" Вие сте потвърждението ,живото доказателство  

Трябва да се настоява. Аз допуснах грешка и съжалявам за това. Винаги съм била твърде толерантна. Съобразявах се с техните желания или нежелания. Не съм забравила как умолявах баща ми да ме запише в художествено училище или поне на уроци. Исках да ставам скулптор, а той прецени, че с езикова гимназия и висше пак нещо в тази област ще си имам хляб. Да, ама не.
Интересното е, че в децата ми се проявиха еднакви наклонности-все в сферата на ресторантьорство и туризъм. Но можеше отдавна да са по-напред, ако ги бях натискала против желанието ми или не е точната думата натискам, а повече амбицирам и контролирам.
Дъщеря ми имаше перфектни заложби за тенис, но не пожела, въпреки, че я убеждавахме. Сега ни каза, че сме трябвало да я запишем насила  

Рак пустинник-живяла съм в центъра, до първо районно. Хубаво детство имах 

Aнн@, благодаря за кафето!
Отстъпвам бисквитката!  

Момичета, какви са тези детокси и диети,..
Аз ям един път на ден, ако реша - и него пропускам,карам на кафе, вода, сок,..  Та се питах - това зачита ли се за детокс?

G.D., моя син е на 15г, приеха го в 1-ва Английска след 7-ми клас. Много труд положи, но тази гимназия си беше негова цел от години и той я следваше. А аз меркантилно   го подпомагах (курсове, уроци) Учили сме заедно само в 1-ви клас - показвах как да учи, изградихме система. След това не знаех какво изобщо се учи в училище. Сега съм същата - следя само любимата ми математика  
Има ли други деца в 1-ва Английска?  От осмокласната тема се знаем, но да не се окаже, че с някоя от останалите сме били на една и съща родителска среща  

Родителят не трябва да оставя децата без никакъв контрол , поне в началото.
Но и всичко зависи от детето - някои се занимават повече със спорт, други - с компютри, трети - пеят, танцуват...
Според мен важното е детето да има интерес към заниманието си   и да насочи усилията в желаната посока

Ние имаме негласно споразумение: аз искам хубави оценки!  
 А колко време ще учи , колко часа ще е на комп, или колко часа ще играе баскет- той да си преценява и разпределя времето
    

Здравейте,
ама че гадно време е на вън,отлага се излизането в градината,ще чака по хубаво време. Ще се мързелува и днес.
Благодаря за кафето,добре ми дойде.
Момичетата с по големи деца знаят колко е трудно да се разбереш с един тийн,ти му говориш,то те гледа и все едно не те чува,иде ти да го стиснеш с два пръста за врътлето........G.D. ,не се предавай,говори и настоявай без да се ядосваш и без да му се караш.Кротичко и постоянно му казвай,че може и че ще се справи,зарежи ги учителките,хич да не ти пука какво си мислят,нали той не се е отказал.Много е важно той да знае,че ти вярваш в него,за да си повярва и той.
Не знам и не мога,са защитните им реплики,много време ще ги чуваш,твойте са обратните,знаеш и можеш,ще се справиш ако положиш още малко усилие.Само това повтаряш и ще видиш един ден,че сте успяли и двамата. Наказанията и забраните само влушават положението,започват да не обръщат внимание и се затварят в себе си.
Моят син тръгна по същите пътеки по който вървях аз,не искам да си спмням как го измъкнах и колко мъка си причинихме взаймно.
Това да са ви проблемите,ще преминат,само търпение и разговори,без повишаване на тон и зплахи.

Момичета, благодаря ви от сърце за подкрепата. 
Благодаря ви, че ви има.
Благодаря ви задето ми давате усещането, че не съм сама.
Дадохте ми сила и вяра, дано успея да ги предам и на него.