мили майки,
от няколко дни прекарвам много време във форума, защото ми е по-леко да преодолея мъката си по този начин, обаче ми направи впечатление, че много от вас пишат за безчовечното отношение на лекарите. докато живеех в България, не ми се е налагало да се сблъскам с него, защото разбрах че е по-лесно да си платиш и да ти е мирна главата.
когато решихме да имаме дете, вече се бяхме установили в чужбина, тук моят статут не е съвсем уреден, но....четете....в момента, в който ми закъсня цикъла, се регистрирах в поликлиниката, започнаха профилактични прегледи, всичко вървеше добре до рожденния ми ден, когато отново имах час за видеозон. видях по лицето на докторката, която ми го правеше, че нещо не е наред, но тя ми каза че се налага още един след 10 дни. след следващия, ми казаха че трябва да разговарят с мен и да ми обяснят рисковете, които може би съществуват за мен, но тъй като разговора е важен, ще говорят с мен чрез преводач. болницата ми осигури такъв след 30 мин, абсолютно безплатно, апропо, всичко през цялото време беше напълно безплатно, включително лекарствата.
набързо, след този разговор се оказа че бебенцето ми има проблем с червата, но не се знае колко опасно е за него и 10 дни по-късно бяхме изпратени в болницата в Ливърпул, оттам потвърдиха проблема, като отново ми осигуриха преводач, за да бъдат сигурни че съм наясно и за да мога да им отговарям по-пълно.
вечерта бях със силни болки и ме приеха в регионалната болница, биха ми инжекции за задържане, следиха ме непрекъснато.
1 седмица по-късно, при следващият преглед в Ливърпул установиха че бебето ми е починало. пак през преводач ми обясниха че се налага да се предизвика раждане.дадоха ми право на избор дали това да стане там или в болницата, в която бях лежала. избрах нашата болница. и тук следва това, което е темата ми днес.
настаниха ме в стая, самостоятелна, за да не бъда травмирана в общото отделение. стаята беше апартамент с легло за бащата и баня с тоалетна. закуските, обядите и вечерите и за двамата ни ги носеха в стаята.
самото раждане премина с помоща на екипа, невероятни жени, които бяха неотлъчно до мен, през цялото време ми казваха да бъда спокойна, защото моята работа била да родя, а тяхната да се грижат за мен.
дадоха ми право на избор дали да видя детето си, но аз нямах сили за това.
всяка смяна идваше в стаята ми и се представяха преди началото на дежурството.
поклон пред екипът, който беше до мен. никой, никога през цялото време не ми поиска една стотинка, никой не ме третираше различно заради това че съм чужденка, и малко по-късно, когато отново се наложи да отида в болницата, реакцияата на екипа беше-важното е да се оправиш, защото ще те чакаме догодина с друго бебе и тогава всичко ще бъде наред.
знаете ли какво е да ви целуне акушерката и да ви каже-ние сме с теб,не се тревожи.
сега съм твърдо убедена, че ако господ ми даде пак дете ще го родя тук.
разказах ви това, за да знаете, че не всички лекари са безчовечни. че има места, на които мъката на жени като нас се уважава.
прегръщам всички вас, майки на ангелчета!!!
от няколко дни прекарвам много време във форума, защото ми е по-леко да преодолея мъката си по този начин, обаче ми направи впечатление, че много от вас пишат за безчовечното отношение на лекарите. докато живеех в България, не ми се е налагало да се сблъскам с него, защото разбрах че е по-лесно да си платиш и да ти е мирна главата.
когато решихме да имаме дете, вече се бяхме установили в чужбина, тук моят статут не е съвсем уреден, но....четете....в момента, в който ми закъсня цикъла, се регистрирах в поликлиниката, започнаха профилактични прегледи, всичко вървеше добре до рожденния ми ден, когато отново имах час за видеозон. видях по лицето на докторката, която ми го правеше, че нещо не е наред, но тя ми каза че се налага още един след 10 дни. след следващия, ми казаха че трябва да разговарят с мен и да ми обяснят рисковете, които може би съществуват за мен, но тъй като разговора е важен, ще говорят с мен чрез преводач. болницата ми осигури такъв след 30 мин, абсолютно безплатно, апропо, всичко през цялото време беше напълно безплатно, включително лекарствата.
набързо, след този разговор се оказа че бебенцето ми има проблем с червата, но не се знае колко опасно е за него и 10 дни по-късно бяхме изпратени в болницата в Ливърпул, оттам потвърдиха проблема, като отново ми осигуриха преводач, за да бъдат сигурни че съм наясно и за да мога да им отговарям по-пълно.
вечерта бях със силни болки и ме приеха в регионалната болница, биха ми инжекции за задържане, следиха ме непрекъснато.
1 седмица по-късно, при следващият преглед в Ливърпул установиха че бебето ми е починало. пак през преводач ми обясниха че се налага да се предизвика раждане.дадоха ми право на избор дали това да стане там или в болницата, в която бях лежала. избрах нашата болница. и тук следва това, което е темата ми днес.
настаниха ме в стая, самостоятелна, за да не бъда травмирана в общото отделение. стаята беше апартамент с легло за бащата и баня с тоалетна. закуските, обядите и вечерите и за двамата ни ги носеха в стаята.
самото раждане премина с помоща на екипа, невероятни жени, които бяха неотлъчно до мен, през цялото време ми казваха да бъда спокойна, защото моята работа била да родя, а тяхната да се грижат за мен.
дадоха ми право на избор дали да видя детето си, но аз нямах сили за това.
всяка смяна идваше в стаята ми и се представяха преди началото на дежурството.
поклон пред екипът, който беше до мен. никой, никога през цялото време не ми поиска една стотинка, никой не ме третираше различно заради това че съм чужденка, и малко по-късно, когато отново се наложи да отида в болницата, реакцияата на екипа беше-важното е да се оправиш, защото ще те чакаме догодина с друго бебе и тогава всичко ще бъде наред.
знаете ли какво е да ви целуне акушерката и да ви каже-ние сме с теб,не се тревожи.
сега съм твърдо убедена, че ако господ ми даде пак дете ще го родя тук.
разказах ви това, за да знаете, че не всички лекари са безчовечни. че има места, на които мъката на жени като нас се уважава.
прегръщам всички вас, майки на ангелчета!!!
