Публикувана: 10 март 2010, 10:03 ч.
Последно мнение: 12 март 2010, 16:40 ч.

Влюбена съм в друг!

38 910
227
1

1
...
10
11
12
...
16
Всички

# 150 11 март 2010, 15:13 ч.

Мнения: 1 788

Е, добре, де, тази ситуация не е ли като типичната ситуация при един обикновен развод?
Т.е. ако имат спорове при кой да остане детето и не могат да ги решат сами, не е ли нормално съд да одсъди за това?
В смисъл - в крайна сметка да се стигне до споразумение, удовлетворяващо и двете страни?
Ясно е, че няма как детето да се раздели на две, но все пак - има хиляди компромисни варианти, когато и двамата родители са заинтересовани за отглеждането му.
И защо въобще намесвате детето и го поставяте на челно място като оправдание за всяко едно нещо?
Както то е човек, така и майката е човек.
Това, че то няма да е всекидневно до биологичния си баща, не означава, че ще е нещастно, не добре гледано, отритнато и т.н.
За едно нормално семейство трябват двама. Т.е. за да има това дете спокойна среда...
Ако майката не е щастлива, няма как и детето да расте сред цветя и рози, защото психически дори майката може и да не издържи на това съжителство и да стане причина за недобрата обстановка край детето. Т.е. може нещата да ескалират...
Може и да не ескалират, но кой знае...
Само авторката знае какво да направи - тя може да прецени и плюсовете, и минусите.
След като помисли на трезва глава и не чак толкова емоционално, мисля, че може спокойно да вземе решение...
Но никой няма право да я съди за това, че не може да се насили да обича някого, пък бил той и бащата на детето й...
Нищо не става на сила.

# 151 11 март 2010, 15:16 ч.

Мнения: 624

Servallan Peace

!

pasinet, в конкретната ситуация - нямат брак. Значи законово бащата няма права над детето.
А иначе съм на мнение, че винаги може да се измисли нещо, което да е добре и за детето, и за бащата, и за майката... Само да има разумен разговор без нападки, обиди... Като не могат да се разберат влизат в съда.
Лично мое мнение е, че когато се стигне до раздяла човек трябва да си преглътни егото и желанията и да прецени при кого от двамата родители детето ще се чувства по-добре. Не винаги по-добрият вариант е при майката.
А когато детето е по-голямо може да бъде оставено само да вземе решението, ако и двамата родители го искат.

# 152 11 март 2010, 15:19 ч.

София
Мнения: 4 041

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 15:01

Тъй като авторката се отказа да пише повече в темата мога да си задам един въпрос, който винаги ми изниква в подобни теми:
Бащата на детето няма ли глас в цялата ситуация? Ако той иска да живее с бебето? Какво се прави в такъв случай. Да речем, че той не иска раздяла, харесва му в семейството, обаче жената е влюбена в друг, решава да е щастлива и го лишава от това да живее с детето си? Колко жени биха последвали новата си тръпка, обаче да оставят детето при бащата? Той може да го иска? Не е той инициатора с новите любови? Как според вас е честно да се постъпи в такива ситуации? Thinking

Паси, аз ще ти отговоря от собствената си камбанария, макар, че моя случай е доста по-различен. Сигурно баща й иска да живее с нея, обича я, дете му е все пак, семейството определено му харесваше - ходеше си от тъмно до тъмно където искаше, аз сама се оправях финансово, той ангажимент за режийни сметки и битови нужди не е имал, винаги имаше ядене вкъщи (живеехме с родителите ми, та ако не аз майка ми задължително готвеше), никога нощем не е ставал да се погрижи за нея. Знам, че ти звучи пресилено и ще си кажеш, че преиначавам, но си беше точно така. Вината си беше изцяло моя, аз така го свикнах или по-скоро не съумях да му вменя отговорности и задължения, в един момент се оказа, че ми е по-лесно да се оправям сама вместо да се опитвам да го накарм него и оставих нещата на самотек. В последствие всичко това се изроди до толкова, че започна да си купува имоти, кола и т.н. без даже да ме уведоми, разбирах от трети хора или като видях новата кола.
Айде кажи ми сега само фактът, че той иска да живее с дъщеря си, подчертавам само да живее, защото даже не знае към какво е алергична и какво не трябва да вкусва, достатъчен ли е, за да се съобразя с правото му на глас и да продължа да подлагам себе си и детето си на лишения, нерви и скандали, без да разчитам на психическа, физическа или финансова подкрепа от страна на партньора си?

# 153 11 март 2010, 15:26 ч.

Варна
Мнения: 958

Цитат на: Passiflora в чт, 11 мар 2010, 15:16

Servallan Peace

Болднатото твърдение не е вярно.
Уви, никога не може да се измисли нещо, което да е еднакво добро и за тримата. Съдът винаги ли отсъжда справедливо, мислите? И адекватно? И достатъчно бързо?
А не мисля, че Пасинет се вълнува от правната страна на въпроса. Но аз не знам как да й отговоря. Несправедливо е, да. Всяка раздяла е несправедлива най-малко за двама. За детето - винаги, дори и по-късно да се окаже, че е била по-доброто за него. Не говоря за случаите, когато в семейството се упражнява насилие, естествено, или бащата е откровено безхаберен.

# 154 11 март 2010, 15:45 ч.

Мнения: 2 448

Ментова правилно е схванала какво питам. Понеже доста често съветите са такива- мила, последвай сърцето си, всеки има право на щастие и т.н. Добре, така е, обаче едно е жена да се оплаква, че мъжа и не е добър родител, не се интересува от детето и т.н. , съвсем друго е просто да се влюби в друг.
Лесно е да последваш сърцето си, като си вземеш детето. Я се поставете на мястото на мъж, който се влюби в друга, а обича децата си? Защо си мислите, че на тях не се случва или че не отдават такова значение на личното си щастие. Обаче като постави на кантара децата от едната страна и себе си от другата, съвсем различно е. Докато жените - пей сърце. Ако аз съм щастлива, значи и детето е и идва с мен. Ако жените нямаха спокойствието, че ще живеят с децата си, дали толкова лесно биха последвали новата тръпка?

Servallan , детето е човек, майката е човек, а бащата какъв е, безгласна буква ли? В случай, че не той е спрял да обича жена си и иска да живее с детето си, а тя не го обича и решава да живее с друг, той права няма ли? Отказва му се правото да бъде баща, защото са го разлюбили???

Не говоря, че случая на авторката е такъв, тя не спомена много. Питам по принцип, защото има много такива теми и чета какви съвети се дават.

# 155 11 март 2010, 15:50 ч.

Мнения: 5 370

Мдааааа-ако беше мъж-досега сто пъти да са я развели. ooooh!

Абе кажи му ДрИС и повече не питай.

# 156 11 март 2010, 15:52 ч.

Мнения: X

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 15:01

Ама той не е бил лишен от това право.
Но не се е възползвал.Защото да живееш с детето си не значи само да обитавате един и същ адрес...А да полагаш ежедневни грижи за него.
А тук такова нещо аз не прочетох...
Като е искал детето да си е при него, да си е поел ролята и функциите на баща още от раждането му.
А не да присъства само на документ , а после ,когато на майката й писне да е и майка,и баща, и монтьор , и чистач,и готвач,и всичко което се сети...той изведнъж да се сети ,че все пак има дете и си го иска.
Ами не става така.
Когато една жена е третирана така,нормално е да помисли първо за себе си и за детето си, а не какво ще му се иска или ще му е удобно на "таткото".
А и авторката не се е влюбила в другия от хубав живот...

# 157 11 март 2010, 15:58 ч.

София
Мнения: 4 041

За танго трябват двама, за раздяла също. Все си мисля, че ако мъжа няма вина за това, че жена му се е влюбила и обича друг, тя просто никога не е била влюбена в мъжа си и никога не го е обичала като хората.
При нормален, свестен съпруг и баща не мисля, че една истински обичаща жена би се залетяла при друг. Това е моята теория.
А ако съпругът има вина за каря на взаимоотношенията им си тегли последствията после. Хората са си казали: Не може и "това" в "това" и душата в рая.
За съжаление обаче в някои случаи за децата е по-добре да останат при бащата, но българското законодателство го позволява в много крайни случаи.
А за още по-голямо съжаление, някои хора се женят или раждат просто от интерес, недомислие или непредпазливост.

# 158 11 март 2010, 16:10 ч.

Мнения: 2 448

краси.мира , казах изрично че не говоря конкретно по темата защото нямаме никаква по сериозна информация, както се видя авторката и не иска да се разнищва проблема и и дори поиска ключ. Точно за това се възползвах да попитам това, а не отварям отделна тема, защото често се обсъжда и писалите тук си пишат в такива теми.

Казуса е такъв. Редовно оплакващите се жени от това, че той е добър баща, но аз вече не го обичам. Влюбих се в друг и решавам да последвам сърцето си и в комплект с това си вземам детето.Дали ще е толкова лесно да се следва сърцето, ако знаеш, че съда ще ти вземе детето. Ей това се питам.

А, че не се влюбват в друг жените само когато вкъщи си имат безхаберник това живота го показва.
Това е все едно да се каже, че мъжете поглеждат навън, само ако жената в къщи не я бива. Simple Smile

# 159 11 март 2010, 16:13 ч.

Мнения: 1 788

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 15:45

Servallan , детето е човек, майката е човек, а бащата какъв е, безгласна буква ли? В случай, че не той е спрял да обича жена си и иска да живее с детето си, а тя не го обича и решава да живее с друг, той права няма ли? Отказва му се правото да бъде баща, защото са го разлюбили???

Не съм казала, че бащата не е човек.
От това, което прочетох от авторката, обаче, аз оставам с впечатлението, че този човек, бащата има особен начин да изразява любовта/обичта си - като не му пука особено...
Знам, че всеки е различен и по различен начин показва чувствата си, но не оставам с много добри впечатления от прочетеното до тук.
Не мога да бъда сигурна в нищо, разбира се, може и майката да преиграва, но може дори и да е по-сериозно положението.
А и никой не мисля, че му отказва правото да бъде баща.
Той ако иска, може да бъде и да остане таткото до края на живота си, дори и да не са под един покрив с майката.
Не давам съвет на авторката да го напуска непременно, но не виждам нищо лошо и в това нейно решение.

# 160 11 март 2010, 16:17 ч.

София
Мнения: 4 041

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 16:10

Много си права, не се влюбват само ако имат безахберник, но аз пак повтарям, в този случай за мен жената просто не е обичала съпруга си. Може и да си втълпявам наивни неща.
И при конкретния казус си мисля, че така хубаво щяха да си налегнат парцаллките конкретните жени, че и половин такава тема нямаше да има тук.
Лошото е, че ако една жена реши да раздели детето си от един наистина добър баща, то тази жена май не мисли много за въпросното дете и като стой та гледай ще си "последва сърцето" и без детето.

# 161 11 март 2010, 16:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 16:10

Казуса е такъв. Редовно оплакващите се жени от това, че той е добър баща, но аз вече не го обичам. Влюбих се в друг и решавам да последвам сърцето си и в комплект с това си вземам детето.Дали ще е толкова лесно да се следва сърцето, ако знаеш, че съда ще ти вземе детето. Ей това се питам.

Хипотетично можем да нищим темата безкрай... Hug

Защото добър баща не винаги означава и добър съпруг...
Защото една жена може да се влюби по много причини...
И, да,случва се една жена да се влюби в друг при наличието на добър съпруг и баща в къщи.
Но тогава вече това говори зле за жената.
И ако е така,едва ли й пука за мнението на бащата и на детето...и за детето...
Дори в такъв случай не знам дали не е по-добре за детето да остане с баща си.А влюбчивата майка да ходи където иска...
Абе,казуси много... Simple Smile

# 162 11 март 2010, 16:30 ч.

Мнения: 624

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 16:10

Не, въобще няма да е толкоз лесно! Дори си мисля, че при този вариант ще предпочетат да останат при настоящия си съпруг. Има майки, които търпят съпруга си не само защото е биологичен баща на детето, а защото благодарение на него осигуряват по-добри битови условия на детето си. Но тогава как човек може да превъзмогне кошмара, в който го вкарват сърдечните му чувства и идея си нямам!

А напълно подкрепям Servallan, че и "майката е човек"!
Не може да се изисква от която и да е жена да се насилва сексуално да бъде с мъж когото не желае, независимо колоко добър е той!

# 163 11 март 2010, 16:33 ч.

Мнения: 743

Цитат на: pasinet в чт, 11 мар 2010, 15:01

Има някаква неписана справедливост,според мен.Жената е тази,която износва бебето,тя го ражда,тя го кърми,тя е много по-отдадена и саможертвена по отношение на него.И то си върви в комплект с мама.Така е отредила природата Wink