Влюбена съм в друг!

Да удариш паднал е много лесно. А това дори не беше единичен удар. Въобще забележителна способност да се поставим на чуждото място, впечатлена съм

Хубавото на виртуалното пространство е, че никой никого не може да удари. И на живо бих й казала същото. Не казвам да си стои до мъжа на всяка цена, а бързо да решава какво да прави - или се разделя завинаги с любимия, или - с мъжа. Говоря така, щото съм яла попарата на един нерешителен,  дето близо година прави доста хора на луди, включително и дете на година и половина. Щото подобни решения не се взимат лесно, но не другите трябва да плащат за страха ти. Не съм толерантна в подобен сценарии. Ако мацката беше мъж, щяхме да кажем само едно - нерешителен мухльо! И щяхме да сме прави. Ако изобщо историята е истинска, де.

Много крайни мнения в тази тема - едните викат "стой при мъжа си", други - "слушай сърцето си"... Не се бийте де, тя авторката се фръцна и изчезна  

Не е проблемът в раздялята с бащата на детето, такива случаи - бол и всички деца са оцеляли и са израснали нормално, айде сега глупости - като че едно дете ако биологичните му родители не живеят заедно, и задължително става емоционално неуравновесен малолетен престъпник. И да, лично щастие заради деца не трябва да се жертва (копирам Delusion), подобни жертви излизат през носа и на родителите, и на самите деца.

Аз съм дете на "жертвен" брак, емоционално унищожен преди десетилетия и поддържан на изкуствено дишане уж в мой и на сестра ми интерес - не съм тъпа и от малка го виждам и знам това, в по-младите си години освен от студенината между майка ми и баща ми страдах и от чувство за вина, че тия хора са нещастни заради мен - това хубаво ли е? Не подценявайте децата си, те всичко виждат и разбират, и от криворазбрани жертви нямат нужда...

Друг е проблемът на авторката - явно не разбира много съществената разлика в отношенията между хора, които живеят заедно, и такива, дето се виждат "на срещи", без значение тайно или не. Защото е ясно, че като не живеят заедно, срещата им е специално с цел да са един с друг - тогава има и гушканици разни, целувки и сладки приказки, дрън-дрън. Съвместният живот е друго, там човекът го виждаш не само защото и само когато искаш да си с него, а защото живеете заедно и трябва да се гледате и търпите дори в ония моменти, когато искаш да си сам или си изнервен, или искаш малко почивка, или дори... да се срещнеш с някой друг, ей така, заради разнообразието. И в тия моменти гушкането и думичките нежни изчезват (разбира се), и какво правим тогава? Търсим някой следващ, дето да ни прави комплименти и ни гали по главичката? Много несериозно, това е жена с дете, не е някой пубер. Така цял живот може да прехвърчаш от човек на човек, ама трайната връзка, партньорството не се градят на мили думи и лиготийки разни - не че са излишни, но не са фундамент, дето на него да градиш останалото.

Така че млада-мама, дето е наистина много млада явно и не е наясно какво иска, не е чак за линчуване, че иска да напусне мъжа си. Просто причините за това издишат. Да не обичаш някой, пък бил и баща на детето ти - случва се, ама любовта й явно зависи от гушкане и смс-и... Като в 6 клас.

Моля да ми цитирате мненията, в които  авторката е обвинена, че не е направила аборт, коменирахме принципен казус и това се спомена милион пъти.

Бялкова, никой не се инзенадва на влюбването й в друг. Това, че връзката е започнала преди бременността, това, че тя още тогава не е искала да е вече с първия си приятел, а му е родила дете е странното. И не това, че е родила детето, да подчертая отново, а това, че е останала с него.

Рози-макси, познаваш ли майката или само от 5 поста и това, че ще чака детето да стане по-голямо, за да напусне бащата, ги заключи всичките тези неща. Сигурно е прекрасна майка, въобще не се наемам да коментирам чиито и да било способности за това, факт е обаче, че цялата история е почната с много грешки и сега вече правилно решение няма, просто защото, каквото и да избере, ще има наранени и разстроени. За това писах няколко пъти - за мен дилемата в случая е не дали ще го напусне, тя вече го е решила, а заради какво го напуска - заради друг мъж и паралелна връзка или заради себе си и детето. Защото ако е първото после може много да боли...

С това съм абсолютно съгласна. Но ми се струва, че ако не се беше появил този романтик в живота и, тя нямаше да напусне мъжа, за който твърди, че не обича. Това е жалко, защото говори за нерешителност и търсене на сигурността. Но сега се е появил катализатор и тя се е решила. Дано човека, с когото иска да бъде не е от онези мъже, които само на приказки са много грижовни, а когато получи това, което иска да реши, че май вече не му е чак толкова интересно. А може пък и наитина да иска да е с нея и да се грижи за детето. За съжаление нито ние, нито тя, дори мисля, че и нито той може да сме сигурни в това, докато не заживеят заедно!

Споменаването на "принципният казус" ,беше намек,че тя е сгрешила,като не е постъпила така,като не е махнала бебето.Хайде сега,измийте си ръцете.
Познавам майката,колкото и вие я познавате.Но аз се опитвам да се поставя на нейното място.Не я съдя за "евентуални"минали грешки,защото смисъл няма,пък и аз не съм от безгрешните.Опитвам се единствено да помогна,тя сама да вземе решение.Влюбила се е,навярно не го очаквала,не го търсила,просто се е случило.Случва се дори на обичащи половинките си хора.Но кагато е забременяла,новата й връзка е била прекалено нова,затова нищо не е направила.Освен това и не й е дало сърце да го зареже,давал й е нещо,което й е липсвало у дома.И съвсем нормално,нещата стигат до тук.Нищо чудно,и нищо кой знае колко грешно не намирам-нещата от живота.

Да, на това му се казва намек. Другото е, да бъде обвинена направо.

Хайде сега не ми вменявайте неща, които дори не съм и споменала. Нито съм намеквала, нито съм обвинявала косвено. Ако имах намерение да я обвинявам, щях да го направя направо, обръщайки се към нея конкртно. Много ясно заявих позцията си към авторката преди обсъждането на въпросния казус, а в последтвие я повторих многократно.
И няма кой друг да вземе решение освен нея в този случай. И да й помагаме, и да не й помагаме няма как аз или някой друг да се раздели или да не се раздели с бащата на детето й вместо нея.
А и въобще не се наемам да й дам съвет какво да прави, дадох й съвет да разбере сама за себе си защо го прави, за да е готова за това, което може да последва.
Миналите грешки не са евентуални, те са факт и за това се е стигнало до тук. При наличие на раздяла няма как да няма грешки, чии са или колко са, не е моя работа.

Офффф, няам нерви  просто вече!Но и тука ще се тръсна! Поводът е:

Защо има сила която позволява на разни недорасляци, незнаещи какво и къде ги сърби, да имат деца!?И след като ги имат, да се чудят дали да абортират или да им намират нови бащи или на коя баба да ги изшъткат!
Извинявам се за злобия пост!Признавам си, след няколко такива теми, вече не мога да се сдържа, честно!
Виждам, че авторката не е глупаво момиче, но как по дяволите може да оставиш до себе си мъж с отношение: "Де ш хоиш ма?"  И как искаш да те уважава!А твоите родители кадя спят, не виждат ли?Барем те да вземат отношение, да го зашият нанякъде тоз идиот?!

Извинете,ние грешните,сме по-низши същества,та си заслужаваме подобно отношение .А вие безгрешните,внимавайте,и децата ви да внимават и внуците,че току виж,им се случило същото.И с такива строги и безгрешни родители,баби,на които няма да смеят да споделят,може да влязат тук,да потърсят съвет!Не съди,ако не искаш да бъдеш съден!

Момичето не е влязло тук да пита,дали е допуснала грешка,а за съвет,какво да прави оттук нататък.

Няма нужда авторката някой да я обвинява, тя и сама би трябвало да си види грешките и да ги оцени като такива и след това да е готова да вземе решения и да си понесе последствията, а не да си казва, ами какво толкова - нещата от живота. Той живота не сипва отгоре просто разни неща, ние доста активно участваме в направата му. И понеже явно лети в облаците се опитваме да я накараме малко да се замисли, защото не ние, ами тя и нейното дете ще страдат от проба- грешка.
Любовта е далеч повече от това някой да забелязва новата ти прическа и да те гушка.
И никой не разбра защо трябва да чака детето да стане на година, като е вече твърдо решила, че не иска да дава повече шанс на истинския баща и е готова да живее с другия? Колкото по рано, толкова по добре за бебето да свикне с обстановката.
Човек трябва първо да е честен пред себе си поне за грешките си и не само да бърза да ги извинява с обстоятелствата, ами да ги види, да ги приеме и да вземе адекватно решение, но когато има намесено и дете, всяка майка е длъжна да мисли първо кое е най добро за него и след това за себе си. Защото в крайна сметка никое дете не е виновно за появата си, родителите са тези, които са решили то да се роди.
Подкрепям мнението изказано по горе, че едно е да напуснеш бащата на детето си, защото виждаш, че той му пречи, че то няма да живее добре с него, съвсем друго заради лични трепети, които се подсилват от това, че нещо ти липсва в къщи.

Когато и ако онова, което ти липсва вкъщи са точно чувствата към бащата на детето, не виждам къде е лошото да си отидеш...
Аз пак го разбирам като това - да стоиш вкъщи, без да обичаш някого, само защото имаш дете от него...
Няма как да знам дали вторият човек е наистина такъв, какъвто го описва авторката, а именно - готов на всичко за нея.
Гаранции никакви няма.
Няма гаранция, обаче, че утре и нашите съпрузи няма да се превърнат в нехаещи за нас хора, че няма да се променят в посока, която на нас няма да ни харесва, че няма да срещнем други хора, за които сме готови на всичко и т.н., и т.н.

Добре де, а ако няма чувства към бащата и няма друг, пак ли ще го напусне, за да не се тормози от това да живее с човек, когото не обича? Май май няма да е така. Иначе би си тръгнала още като бременна, защото до колкото схванах и преди това не го е обичала и той никога не е правел за нея тези неща, които тя твърди,че другия прави.

Егати и причината някой да лишава децата си от това да живеят с двамата си родители - просто липса на нещо лично за теб?

Че по тази логика един мъж като усети липса на нещо в секса,което неговата жена не иска да му даде, направо да си оставя децата и да си задоволява липсите. Ами така де, как се живее с разни липси.

Ами аз това се опитвам да кажа, че дори и да няма трети човек, е нормална ситуация да спреш да играеш на семейство с някой, когото не обичаш.
Какъв е смисълът тогава?
Нима детето няма да усети това? Нима няма да му се отрази по-зле отколкото да знае, че мама и тати не са един за друг?
С годините нещата ще ескалират все повече и предполагам ще стане непоносимо да се преструваш.
Хем не обичаш някой, хем да стоиш и да лягаш в едно легло с него.

Четеш през ред или както ти изнася. Въпросният случай е този, който обсъждахме с Бабилия, принципният казус.
Не видях къде ми е подобното отношение. За раздяла на двама души грешки винаги има. Ако една връзка е безгрешна, тя няма да приключи. Та не разбрах защо реши да намесиш детето ми, предричайки му някаква съдба.
И отново ще напиша, че не съдя, а си давам собствения опит, защото аз бях съдена и ако беше чела темата като хората, щеше да си запомнила. Щеше да си забелязала, че й написах през какво минах аз, когато взех решението да напусна съпруга си след 9 години. Щеше да си разбрала, че точно аз не я съдя за решението й да се разделя с когото и да било. Щеше да си запомнила, че се опитах да я накарам да признае пред себе си защо го прави, защото трябва да е готова за много упреци и подмятания. За съжаление обществото ни далеч не е толкова модерно и демократично. За съжаление ще чуе страшно много приказки и подмятания зад гърба си, а и в очите.
Но по-важното е, вместо да прочетем и да вникнем в това, което отсрещния пише, да остояваме яростно позицията на контра, без значение какво имат предвид другите хора.