Влюбена съм в друг!

Правиш ли разлика между съвет къде да родиш, какви витамини да пиеш, каква пералня да купиш или коя книга да прочетеш и съвети в случай на изневери, драми, спал/а с тоз/онзи, забременяла от трети?

Напротив, точно в този форум никога не съм ги вземала нещата насериозно. И не само аз.
А сега и още нещо, макар че , на практика, едва ли някой ще му обърне внимание.

В този форум четат и наглеждат една камара народ, за които и представа си нямате. Поради това винаги съм се чудила как на всеуслишание се плякат семейни проблеми, скандали, недоразумения, изневери, какви ли не кирливи ризи.....
Дали мислите, че хората са толкова захлупени-или загубени-че да не навържат 2 и 2 и да видят, че прави 4??

Преди време в една тема за чужбина споменах само мимоходом, че двама мои познати-семейство-се прибират от Канада и че момичето иска да роди в Бг.Веднага получих ЛС от потребителка, която ме питаше :"А случайно твоите познати да се казват Хикс и Игрек?" И да работят еди-де си?"
Тааа....поради тези, гореизложени причини, за мене такива "питания" и "споделяния" са несериозни. Плюс че твърде често сме свидетели на пързалки не, ми напрао цели детски площадки.

Здравейте,
аз съм на 26 години и от 6 месеца съм мама на едно прекрасно бебче. С таткото живеем на семейни начала, без брак. До тук добре, но..... аз обичам друг мъж!
Това нещо страшно ме измъчва, няма да ви казвам колко безсънни нощи съм имала. За да ви стане ясно ще разкажа на бързо историята ни. С приятеля ми сме от доста време заедно, но чувствата ми към него вече изобщо не са същите. Съвсем не искам да обвинявам него за всичко, но неговото никакво отношение вкъщи ме накара в крайна сметка да се поддам на изкушението. У дома аз съм жената, аз съм мъжа, аз съм майката и бащата! Ами писна ми! Той се връща от работа и отива да си кара неговата работа- вечеря, гледа филмче, почива си... ами аз кога? Отношението му към мен е като към вещ- има я вкъщи и не се налага постоянно да ходи да и се радва. Веднъж ми каза, че имам дете и работата ми е да съм си у дома, къде съм тръгнала да излизам. По празниците очаквам някое цветенце ако майка му се е сетила да му се обади и да го напомни....
Не искам да ви занимавам с всички малки неща, които ме дразнят, но искам да разберете как се чувствам..... като вещ и в същото време поела на плещите си отговорността както за женската, така и за мъжката работа у дома. Искам да знам, че имам стабилен мъж зад мен, да усещам подкрепата му и да знам, че ме обича.... Вярно той е добър характер. Не вика, не "ходи по жени", не пие и не скитосва до ранни зори по баровете, но....
Преди около година и половина в живота ми се появи друг мъж. В началото беше само симпатия, но после всичко бързо прерастна в любов и от негова и от моя страна. Започнахме връзка. Когато разбрах, че съм бременна и му казах видях тъгата в очите му. ЗА моя изненада той вместо да се отдръпне от мен каза, че ще е до мен във всяка ситуация и , че ме обича и няма да ме остави. Заедно решихме, че докато съм бременна няма да имаме сексуална връзка. Виждахме се всеки ден и си казваме 'обичам те" по 300 пъти по телефона и толкова. На 2 пъти аз реших обаче, че е по-добре да спрем, че няма смисъл- аз съм бременна от друг! Не се получи- резултата беше, че плачех по цял ден и в момента, в който го видех се гушвах в него и решавахме да спрем да се тормозим а да си живеем както искат сърцата ни. И така, аз родих и 2 месеца след това отново можеше да сме заедно. Чувствам се ужасно щастлива с него. Той ме кара да се чувствам като истинска жена. Винаги съм търсела това и сега го имам, но не от бащата на детето си. Ето това не мъчи......... МИсля да изчакам детето да стане на около годинка и ще го напусна. Заедно с детето ще започнем нов живот. Но мисълта за това не плаши много. Не знам как да постъпя, дали не бъркам.
Имам нужда да чуя и вашите мненеия, защото няма на кого да споделя за всичко това.
Без значение дали ще ме подкрепите или няма да одобрите поведението ми- просто имам нужда да чуя и друго виждане по въпроса.
Благодаря на всички ви!   

Здравей

Понеже си написала, че искаш да се държат с теб като с истинска жена, би ли ми написала какво точно значи това за теб. И също - дали преди години бащата на детето ти се е държал с теб като с истинска жена по твоите критерии?


Понеже

А ти би ли ми пояснила какво точно искаш да кажеш с този си пост?

Мислех да не пиша повече, но ще ти отговоря.
Това, което ме кара да се чувствам истинска жена са дребните неща. Да забележи новата ми прческа и да ми каже,че съм хубава, да зачита личните ми празници например, не да ми даде пари и да ми каже- я си купи нещо-предпочитам да ми купи дори едно цвете и да каже"Заповядай, честит празник. Обичам те".
Не да се прибере и да седне пред телевизора с краката на масата ,да гледа мач и да си иска бирата. Не, когато съм се облякла за него с нещо ново и красиво и се появя да му го покажа да ми каже "Де ша ходиш?"
Не огато правим секс да гледа само собственото си удоволствие.... и куп други неща...
И да- той винаги се е държал така. МОЛЯ ТЕ не ме питай сега защо съм търпяла до сега.