В очакване на пролетта или 110та италианска тема

Еееее, много вълнуващо, да си ги изхарчиш със здраве!
Аз в живота си съм "удряла" само две тройки, едната един осми март в Бг, втората в Италия, и то 'цели" 6 еври бе печалбата него тираж, ама ми бе весело сякаш съм спечелила милион.

ffr, следващия път голямата печалба !
Ние сме печелили най-много 3 евро, които бяха моментално похарчени за още две дграта е винчи, които не винче-ха нищо.

За историята ви четох, мислих... обаче няма кога да пиша, все се намира по някое бебе да плаче . Най-много съм съгласна с Тсугуми (дано не бъркам и да го е казал някой друг, но май не), че преекспонирането на историята ни е белег за комплекс.
Обаче си мислех, че е трудно да си малък и не особено значителен, да стоиш редом с големите и да си признаваш, че си малък - че, да, вярно, имаш история, но тя не е като на Италия или Франция; че имаш природа, но тя пак е среднистка; за култура и фолкор няма да отварям дума, там е дори по-сложно. Имам предвид - в контекста, в който се намираме, който е европейският контекст, най-общо казано, е трудно да имаме точното самочувствие, не прекалено голямо и не прекалено комплексарско. Трябва да си всъщност пораснал, за да умееш да стоиш на собственото си място и със собствените си проблеми, независимо малък или голям. И ние още се учим на това. Не обичам нито да се оплакваме колко сме тъпи, нито да преувеличаваме колко сме велики. Нито едното от двете не е конструктивен вариант.
Мисля, че имаме достатъчно неща - като история, природа и култура - за да си тежим на мястото. Без обаче да си придаваме прекалена тежест. Но това още не го умеем.
И още един детайл - независимо дали се идентифицираме с ракията, розовото масло и възрожденските къщи, те са част от същия контекст, който ни кара да пишем всички именно тук, а не в китайския форум за майки в Италия.

tralala, идеята ми не беше, че сме комплексирани, а по-скоро, че нямаме опора "тук и сега" - по-близко до отчаяние, липса на вяра, на образи, с които да се гордеем (извън тези от Възраждането) и тук се проявява абсурдният момент: говорим със суперлативи за великата си история, а героите, които я изпълват са няколко. Това показва всъщност, че историческото ни самоувствие се гради на безкрайно слаби основи, в които не вярваме самите ние.
Не мога да разбера също, какво целим с това да говорим, че сме малка държава. Достатъчно е да отворим който и да било атлас на Европа, за да видим, че в европейски мащаб изобщо не сме малка държава по територия, но сякаш имаме нужда да кажем, че сме малки, но с дълбоки исторически корени; че сме оцелели в своята на пръв поглед географска незначителност.
От друга страна, какво означава, че Италия има голяма история?! Самата тя е млада държава, по-малко от две десетилетия преди победата на Руско-турската война са установени и модерните италиански граници (с някои корекции по-късно). Или говорим за Римската империя?! Със същия успех и ние може да се гордеем с такава история, дори и само това, че по нашите земи е изтърпял своето изгнание Овидий (разбира се, далеч не е само това, тук е намерено най-старото златно съкровище в Европа). А за траките забравихме ли? Като че ли в тяхната историческа роля има по-голяма достоверност, отколкото в идеята за "славянските корени".
По въпроса на Лени за голямата разлика в рамките на няколко километра, според мен, италианците, освен със силен провинциален манталитет, са силно "регионални". Самата модерна италианска държава е образование, което съществува с големи трудности точно поради тази тяхна нагласа, която през Средновековието е намирала израз в многобройните отделни републики, херцогства, кралства и т.н.

Точно за италианците си мислех като говорех по-рано за регионализма. Дори все още се опитвам да разбера те като какви се идентифицират първо- като емилиани, сицилианци, пиемонтези, сарди и т.н. или като италианци. Защото първото нещо, което натъртват е, че са италианци, а след това в разговор се набляга винаги на големите разлики между тях, в зависимост от кой регион произлизат, и не само се обсъждат разликите, а те служат и за обяснение защо те самите са едни или други...

Здравейте и извинявайте за досаждането! Имам един въпрос за влаковете в Италия.

При купуване на билети онлайн само с разпечатката ли се пътува? Не можах да го разбера в сайта. В един момент ми дава инфо само на италиански.

И още - ако се купи билет, примерно Рим - Венеция, възможно ли е да се ползва с прекъсване Рим-Флоренция и след 4 дни Флоренция-Венеция.

Благодаря ви!   

Можеш да ползваш билет с прекъсване, ако това е билет без запазено място, т.е.за  treno regionale (регионален влак). Ако пък резервираш от сайта, билет не се издава (Тicketless Опцията), а можеш да избереш дали да получиш фактурата/бона по мейла или директно на борда на влака. Дано да е станало ясно  .

Благодаря! И с риск да ми се смеете:
И няма да търся от гише или автомат "оригинален" билет с получената на мейла фактура? Нещо като електронен билет за самолетите? 

Къде сте всички?
Да ви се похваля, колата е пристигнала в София и другия петък летим, за да си я вземем. В събота - тръгваме на обратно, та да се приберем до неделя.

Честито Деси, леко и безаварийно каране. 

Честита печалба и на Фио. 



  Отнесе ни дъжда...
  При нас се скъса да вали, 2 пъти ни наводнява мазето на офиса, а вчера докато стигна от метрото до работа- 200 метра, панталона ми беше прогизнал до коленете...
  Отгоре на всичко е много странно, вали, после спре и за 10 мин слънце изсуши всичко и после пак завалява... А е и доста студено, сутрин са 10 градуса. 
   Уж от утре най-после ще се подобри...    да видим, че пролетта ни забрави...

Здравейте!Извинявам се,че така нахьлтвам вьв вашата тема,но имам някои вьпроси и ще сьм благодарна ако има някой да отговори  С мьжа ми,твьрдо сме решили да заминаваме да живеем в Италия,имаме и малко дете на година и половина,та вьпроса ми е,какви документи ще са ни необходими на пьрво време,трябва ли да си подновяваме паспортите в БГ или може да заминем и само с личните карти.?И двамата не знаем езика,но аз ве4е започнах да го у4и и мисля,че бьрзо ще вляза в релси.Според вас имам ли шанс да си намеря бьрзо каквато и да е работа там и ако знаете колко долу-горе вьрвят наемите на квартирите в Неапол.Благодаря предварително,ще се радвам на каквато и да е информация Знам,че е малко луда идея и не сьм много подготвена,но в БГ ве4е не ми се стои и ден

За да влезете в Италия са ви достатъ4ни ли4ни карти а за детето Ще трябва валиден паспорт.Оттам нататък оба4е не знам ти как си представяШ,4е Ще се развият събитията. Приемаме,4е идвате с някаква определена сума пари,които ползвате на първо време за най-необходимото: наем и храна. Ако идете в Неапол, разходите за наем няма да са толкова високи както в Милано например ( за по-конкретни цифри може би Дессита би могла да е от полза,понеже е от там ).И след това какво? Какви са ви професиите ? Само с един език сте за никъде тук. И без това страната не е никак цъфнала и вързала в икономи4ески аспект,еле пък откакто настъпи кризата стагнацията е тотална. Да приемем ,4е ти на първо време би могла да си намериШ работа като домаШна помоШница.Парите хи4 не са много и от тах едва ли бихте могли да се издържате 3 дуШи. Мъжът ти не знам какво би могъл да работи,но ако нямате склЮ4ен трудов договор за работа няма как да си оправите документите,следователно оставате нелегални. Имате и малко дете. Какво си представяШ,4е Ще прави то ако приемем ,4е и двамата мислите да работите? Тук проблемът с обЩинските детските ясли ( доколкото видях от ленти4ката ти детенцето е на възраст за ясла ) е голям пък и ако сте нелегални съвсем отпада като вариант а пък за 4астна ясла сумите са меко казано астрономи4ески. Освен това недай си Боже да се разболее.Прегледите на 4астно са доста солени.
Не знам,на мен идеята ти ми се вижда меко казано фантасмагори4на. Съжалявам,ако съм била рязка,но добре е да знаеШ как реално стоят неЩата тук за да не храниШ напразни илЮзии.


Дес,4естито,какъв кеф Няма ли да спрете в Милано за кафе на път за Неапол?  Лек път на връЩане и 4акаме снимки 

Благодаря за бьрзия отговор!  Знам,че е доста смела идея,но това ми е мечтата,от както се помня,знам,че трябваше да го помисля преди да родя,но.... Та,мисля си,аз да работя,като за на4ало,после малкия да трьгне на градина кьм 3 години,ако има и някакво маичинство...не знам обаче,щом малкия не е италианче,дали може да вземам такова?А иначе с образованието...надявам се по нататьк там да уча нещо,мьжа ми има висше,но се сьмнявам да му свьрши някаква работа-стопанско управление.А ако само аз работя на договор не може ли да сме легални?

 
Големи сте ентусиасти с мъжа ти ...
Аз лично хич не ви виждам да се установите с малко дете тримата заедно по едно и също време  в Италия / пък и където и да било другаде./ .
Как и на кой ще оставяте детето докато сте на работа / ако си я намерите изобщо/ , грам език незнаете и двамата .Документи незнаете кви ще ви трябват .. как ще комуникирате с тамошните.... ????Може би ще си наемете гледачка за детето, .
Изобщо ми се струва хич не добре обмислено това решение , по скоро абсолютно емоционално .
Думи нямам .. извинявай но всичко ми изглежда страшно рисково и наивно.

Не знам,момичета...чувствам се в една безизходица,знам,че сте прави... Според вас как би трябвало да се процедира?Освен варианта да си седим в БГ

Ако сте здрави , прави двамата с мъжа ти и може да работите къде е проблема ???Нямате къде да живеете или липсват пари /то на кой ли не му липсват /  не разбирам ???С кое по точно как да се процедира , с живота въобще или с кво ???Щом толкова си искала да живееш в Италия по удачния момент е бил преди появата на детето .Не че и сега е невъзможно , но за малко по орентирани и пробивни хора  ...