Грешно ли е?

Да, имало е период, когато и за това съм мислела.

Сиси, любовта ти към изгубената рожбичка  си е изцяло към нея. Ако осиновиш дете, с това няма да разделиш любовта си на две,а ще я удвоиш. Просто ще обичаш две същества. Няма да изеневериш на детето си. И пет деца да имаш и да ги обичаш безумно, пак няма да е грешно спрямо мъничкото ти ангелче. Това че даряваме любовта си на другите си деца, не значи,че лишаваме от нея изгубените  си рожби; не значи, че ги забравяме.
Но, струва ми се, че е твърде рано за такова решение. Защото то би могло да е плод на нуждата просто да зъпълниш празнината. А това няма да стане с осиновяването на детенце. И няма да е справедливо спрямо него. Извинявам се, че съм така директна. Прости ми за това. Но смятам, че е нужно да си дадеш време, да се научиш да живееш с мисълта за загубата. Знам как невъзможно ти звучи сега това. И когато това стане, когато гневът бъде заменен с тиха печал, тогава ако все още си убедена в решението си,мисля би било прекрасно да осиновиш някое мъничко човече, търсещо ласка и обич.

П.С. Всички сме минали през страха да забременеем отново. Но той се преборва,повярвай.  Просто желанието, вярата и надеждата в един ден се оказват по-силни от страха.

При мен също го имаше този период. Но се отказах. Не ми достигна смелост. Сметнах, че няма да мога да му дам обичта, която давам на своето... Отказах се. Не знам. Може и да сгреших. Но вече не става.А за това дали е грешно? Не смятам така. Какво грешно има в това да дадеш по-различно бъдеще на едно детенце? Но при мен е късно.

Честно казано аз не съм мислила  за осиновяване ,а силно желая все още да един ден  да си имам  и друго детенце .
 Грешно ли е  питаш ?Не ,не  е грешно  ,напротив това е нещо велико. Дано вземеш правилното решение .Успех!

Дано наистина взема правилното решение  Тъй като детенцето ми стоя малко в дом за медикосоц.грижи, там видях колко много дечица има, жадни за майчина и бащина ласка. Аз знам, дори и да не е сега, дори и да си имам собствено дете, знам че някой ден ще си осиновя едно такова малко ангелче.

Здравей Сиси.
Нямаш си и представа колко те разбирам.Все едно прочетох моите чувства от преди 2 години и малко.По същия начин и аз бях препълнеа с любов и тъга...И аз съм мислела за осиновяване, защото имах нужда точно в този момент да дам цялата си любов на малко невинно същество.
Мина известно време и реших че ще събера смелост и ще забременя отново и не съжалявам.Сигурна щях да се пита цял живот какво е да гушнеш и отгледаш своята рожба.

Здравей  sisi83,
утре стават 5 месеца откакто загубихме Маринелка и два месеца откакто Ники е при нас. Няма да преразказвам историята си, има отделна тема в която съм описала всичко. Само ще я допълня. Преди 3 години ми казаха, че единственият начин да имаме дете е чрез ин витро или осиновяване. Тагава със съпруга ми решихме да опитаме и двата начина. Събрахме документите за осиновяване и започнахме консултации при ин витро специалист. Времето вървеше. При вторият опит  ин витро загубихме малката. Роди се преждевременно. Около 40-ят ден от смъртта й ни се обадиха за Ники. Бяха минали почти две години от подаването на документите за осиновяване и никой не ни беше потърсил през това време. Емоциите от това обаждане бяха много противоречиви. Част от мнението на svetlana_78  все едно съм го писала аз. Чувствах се все едно ще предам Маринела, че ми е много рано да мисля за друго дете. Та аз дори не исках в момента друго дете. Беше ме страх и да не приема Ники като заместител на Маринела. На първата среща с него незнаех къде съм, през цялото време съм плакала. Съпругът ми реши почти веднага, че това е нашето дете. Аз все още не мога да кажа какво чувствах, сменях си мнението през минута. До втората среща с Ники, той вече беше в сърцето ми. И така ще станат два месеца откакто е при нас. Той не е заместител на дъщеря ни. Ние не семе предали Маринела. Просто си имаме две дечица - едно ангелче и едно слънчице. Надявам се да откриеш правилният отговор за теб самата. Пожелавам ти успех!
 

sisi83 , съжалявам за огромната ти загуба!
А защо не потърсиш професионално мнение? Не знам това ли е по принцип най-правилното решение, но ми се струва логично, предвид емоционалното състояние, в което се намираш в момента. Аз също не искам да звуча грубо (предварително ме извини ако е така ), но... като се сетя аз как се чувствах и къде се намирах след загубата си, не бих се доверила сама на себе си . Изчакай известно време, дай си най-напред воля на това, което изпитваш в момента.
Истината е, че е много деликатен момента със съветите. За това от все сърце ти пожелавам да прочетеш и отсееш правилно. А за желанието ти да осиновиш дете: дълбок поклон!
 

Не мила Polly-Wolly, в никакъв случай не си груба , аз вече мисля по трезво, в смисъл, че отново искам да забременея въпреки огромния страх от това, но както писах по-горе някой ден ще осиновя детенце-много искам. 

Здравей, аз рядко пиша тук, но сега ще се включа. Първо съжалявам за загубата ти  

Аз съм едновременно осиновител, биологична майка и майка на ангелче. Първата ми дъщеря почина преди 9 години и малко.

Ще бъда директна - сега раната е много болезнена и широко отворена. Дай си време - време да изживееш най-силната болка, да изстрадаш детето си - осиновяване точно сега няма да е добра идея. За да осиновиш дете, трябва да си сключил мир със собствените си болки, иначе ги прехвърляш на детето, а това не е добре нито за него, нито за вашето семейство.

Надявам се, че няма да се разсърдиш  - цяла сутрин се чудя, как да напиша горното най-безболезнено за теб, но уви не намерих такъв.

ПП Случаят на vinelina  е малко по-различен - преди да им се случи всичко това, те вече са били взели решение за осиновяването 

 При всеки е различно изживяването,болката,желанието.
40 дни след като почина бебето ни,подадохме документите за осиновяване(точно както казва Фоксче, когато раната най-много кърви),но ми беше лесно да взема това решение може би защото през тия мъчителни и дълги години на чакане и очакване,аз бях узряла и готова да осиновя.
В никакъв случай,едното дете не измества другото:имам си една звездичка,която се надявам да бди и пази сестричката си.
Сърцето ще ти покаже правилния път!
Много сили и вяра
"Ще става все по-добре,по зле вече беше!!!"

dgidgi - отдавна не съм чела по - смислени и лечебни думички, мила.