

.Когато бях на 14 год , бях 175 на 48 кг , направо стърчах като щъркел над всички момчета в класа , които рядко стигаха до 160-165 в тази възраст .Не знам какво са си говорили по между си , другите момичета пропищяваха от тях , но на мен никой и копче не ми е казвал Цял живот ръста си ми е бил предимство , а пък хич не ми е пукало дали се котира сред мъжката половина или не .Сега съм 177 само- всичко си е въпрос до вкус , харесвали са ме и мъже по 165 см и по 190 см ! Аз лично ги предпочитам в диапазона 185 см
.Мъжът ми е 184 см и е имал приятелки по 160см , така , че едва ли височината е толкова определяща , за общото впечатление от една жена.




Забелязала съм, че по-ниските са сякаш по-амбициозни и сериозни(пак говоря за около 170см), доста работливи и последователни, със силни характери...Може пък просто все на такива да съм попадала, да не е от ръста
. Както и да е, аз съм с доста фини кости, не се притеснявам да ходя на токчета до съпруга ми, въпреки ,че тогава ставаме с очебийна разлика, но той казва" Не се притеснявам, така сме като милиардер и манекенка, ама почти.."
Препоръчани теми