Пролет на вратата чука, а ДЕКЕМВРИйчето не спира да ни гука

Jennie, много има да се разказва за живота в Южна Африка... Тази страна за мен е голяма любов и огромна болка... Тук съм от 2007г. (преди това 6 години бях в Канада - Монреал) и все още не мога да се нарадвам на някои и да се начудя на други неща!
Трябва да си призная, че тези 3 години бяха може би най-хубавите в живота ми... Тук климатът е страхотен (можеш да си представиш как се радвах на топлото след Канада  ), природата невероятна, местата за почивки уникални, стандарта на живот е добър - живеем си в къщички с градинки и си караме колите.. магазините са на ниво, цените на нещата прилични, ресторантите си ги бива - храната е вкусна, обслужването отлично.. хората са симпатични, усмихнати и сърдечни.. Родих в страхотна болница, доктори и сестри се грижиха за мен като за звезда.. чувствах се като в луксозен хотел  .. Бебчо получава безплатни ваксини ..и го следят в клиника за консултации.. Пред очите ми за 2 година се издигнаха страхотни сдания.. извиха се магистрали... А и извадих късмет да не ми се налага да работя..

НО

когато излезеш от своята територия.. установяваш, че реалността е друга... 90% от населението живее в мизерия, масите са необразовани, начина им на мислене е шокиращ (меко казано) черните си искат безплатни къщи, тук и услуги, но не могат да си дадат сметка, че при 10% плащащи данъци това не може да стане...(чувстват се ограбени от апартейда..) Престъпността е УЖАСНА и зверска.. По хубавите ни огради тече ток, по прозорците и вратите има решетки... Винаги внимаваме къде ходим, от къде минаваме и кога се прибираме.. Пеша не се ходи - просто не е прието.. излизаме по гостита, охраняеми паркове и в молове (които савсем не са като в България и Канада - доста по-открити са, раздвижени... има дори с улици... хубави заведения.. ) децата до 18 годишна възраст триябва да ги караш като такси, защото сигурен градски транспорт няма... Политиците са корумпирани (е, това май си е принцип навсякъде); решенията им и поведението им... да не коментирам.. Все още има закон, които задължава държавните и големите частни фирми да назначават на възлови позиции черни... Белите не виждат перспектива са себеси, а още по-малко за децата си... Нивото на образованието спада.. Не се знае следващите години как ще се развиват.. Общо взето .. повочето бели емигрират.. Ако надникнете във форума на мамите в ЮАР, ще видите, че няколко от тях коментират връщане в България или насочване на другаде.. Ние с мъжа ми също ще се връщаме в Канада към края на годината...

Еххххх.. как се отплеснах... ама наистина темата ми е болна.. Влюбена съм в тази държава, мъжа ми е изкарал по-голямата част от живота си тук... Ако си бяхме само двамата сигурно щяхме още да поостанем.. поне докато се крепят нещата, но нали трябва да мислим за бебчо.... Въпреки, че местенето ще е свързано с много стрес, крепи ме това, че ще сме на сигурно място, където системата работи доказано.. и където ще мога да излизам и да се разхождам по улиците   а бебока няма да е последен на опашката за детски градини, университети и работа..

eta, искрено съжалявам, ако с коментара си съм те обидила!   Ни най-малко не съм искала да звуча назидателно! Не го приемай така, моля те!

А с това за адаптивността напълно ще се съглася, но има едно много важно НО. Адаптивност може да се възпитава единствено, ако преди това е постигната рутина. Адаптивност, както самата ти си написала, е процес на приспособяване към различните условия. Различни, но не сами по себе си различни, а различни от вече установените условия на средата, т.е. различни от рутината!  

RALTRIF, Благодаря ти за споделеното. Много интересно е за мен да чуя това, което разказваш, особено за контрастите, за които говориш. Аз всъщност знам за тях. Тук имаме доста познати направили имиграция от ЮАР в Канада. Всичко хубаво, което разказваш за там важи и за тук. Единствено климатът е доста по-студен, но аз без това на топло не вирея. Но след ЮАР аз лично малко се съмнявам, че Монтреал ще ти хареса. А харесваше ли ти преди? Може би Федерална Канада е по-за теб!  

Добро утроУ;-)
От петък вечер съм на полусъединител, Дачо нещо е измъчван от
стомашни проблеми...Докато две седмици беше запечен и я вършеше
през 2-3 дена, сега компенсира  с дрискане на всяко ядене. Сучи през
2 часа максимум , гъни се ,скимучи,пърдули, абе все едно има колики.
Направо в чудо се виждам...Криза на растежа ли е, кърмаческа стачка
ли е не мога да вдяна...Правило ми е впечатление, че около навършването
на следващ месец /днес става на 5м./иска да сучи повече, ама сега
в комбинация с дрискане и нервност, не зная на какво да го отдам...зъби, да са!?
За протокола не съм си променяла нещо в менюто.
За режим и навици, какво да кажа-няма такива, действам според зависи.
BTW Кико беше гледан по Спок/американския Макаренко/ режим имаше
по час, много е удобно, а и на него му понесе, не е имало диви ревове,леко
вървяха нещата. С Агафия опитах, не се получи в крайна сметка се водих
по нея,тя например не обича да я гушкат и мачкат, сега с това е съвсем различно
дай му да е заврян в мен и да се "глезоти". Установявам, че точна рецепта и
формула за отглеждане на деца няма! Та в тази връзка за захранването, мислех
да го отложа във времето, ама на последък Дачо като види, че някой се храни
проявява ужасно любопитство, гледа като гладно цигане пред баничарница.
Може и да му бутна аванта след,като направи 6 м.
За снимките на Андрей...думи нямам пак .Денерис  много добре ти се получават
нещата-фен съм ти да знаеш.

Привет,
вчера се опитах да пиша ама нещо все ми даваше някаква грешка.
Да се оплача - малкият от вчера му хърка нослето и киха много често.
Не му тече, но хърка лошо.  Имам чувството, че му се стича назад. Капя само физиологичен разтвор.
Чудя се дали мога да му направя малко инхалация?

RALTRIF много интересен разказ, благодаря и аз за споделеното. Все пак може да има стрес при едно преместъване, но най- важно е децата ни да се чувстват сигурни и да могат да си играят спокойно. Дано всичко мине леко и бебчо да не усети преместването.

mezzatr ние сме така трети ден.Капя физиологичен разтвор и чистя с помпичката,ама и очичките ни се позачервиха и образуваха гурели.Педи каза да капя вечер преди сън виброцил поне спим като хората.Не знам дали не са зъби полудява като му бръкна в устата и дъвче пръста ми като някое куче.И да допалня повдигнах малко матрачето та ако има сополи да не му влизат в гърлото а да изтичат!хубав ден момичета!

Денерис, поздравления и от мен за снимките и кулинарните умения; благодаря за подкрепата, сега се чувствам малко по-малко малоумна  
Алба, не бих дала АБ при липса на сериозно възпаление .. опитайте с инхалации или вече минахте през това?
Евил, Али утре става на 5 месеца и има описаното от теб поведение - дори снощи си помислих, че кърмата ми не достига, защото се дърпаше и пищеше, но докато баща му приготви тази от фризера, той реши пак да засуче и така заспа; отдавам го на етап от развитието; същото ми каза и хомеопатката - по нейни думи до няколко седмици мога да започна да захранвам - дърпа покривката на масата вече, посяга към сладоледа ми с отворена уста   ... но още не стои стабилно сам и затова се колебая
исках да попитам момичетата, които ще приготвят пюрета знаят ли кога мога да започна да слагам зелени подправки като магданоз, копър и т.н. в зеленчуковите пюрета ? сигурно пише в гугъл, но с описаното поведение на Али, ми е доста трудно да търся

portman,на бързо чукнах Гугъла и ми излезе ТАЗИ ТЕМА ,където пише,че може от началото да се подправят. Ще потърся още инфо!

Jennie, наистина много хора отиват към Канада оттук.. Аз много си харесвах Монреал - намирам го уютен град... харесваше ми че е шарен, че кипи живот и има европейски дух Естествено, както във всеки град, имаше и неща които не ми харесваха, но нищо, което да не мога да преглътна (май зимата ми беше най-големия проблем  ) Торонто например ми се струва прекалено голям и някак студен... Вярно, че не съм седяла дълго, но предпочитах Монреал.. Сега обаче ще поемем към Ванкувър, зящото мъжа ми не говори френски, а и климата е по-мек.. и има океан 

mezzatr, благодаря за пожеланието.. и аз се моля бебчо да не усети местенето... или поне да мине възможно най-безболезнено.. Трудно ще му е - изведнъж на детска, в нова къща, с изнервени родители 

Това ме насочва и мен към темата за рутината.. Моите наблюдения отпреди да забременея бяха, че приятелките ми чийто бебета нямаха режим бяха много по изморени и изнервени, дечицата бяха някак по-претенциозни и нервни (обяснявах си го с това, че са свикнали всичко да става, когато поискат и ако не стане.. хайде на бунт) ... Бях си обещала, че един ден като имам детенце ще се опитам да му направя режим, за да сме и двамата доволни - той спокоен от това, че нещата му стават познати, а аз с малко време, в което мога да си планирам нещата и да почивам.. Когато се роди Коко си дадох сметка, че това хич не е лесна работа... не можех да си представя да го оставя да плаче и го взимах всеки път, гушках го, хранех го ако искаше.. Въпреки това се опитвах да настоявам.. ако е време за спане, след като се успокои си го оставях в креватчето... аз до него, но той самостоятелен.. Така за 3 месеца си изгради сам режим без да се е стигало до трашкане и рев.. Заспива си по горе-долу едно и също време, огладява пак така.. Спи си сам в стаята без да се оплаква.. Само сутрин рано, когато иска да си говорим в 6ч, а на мен ми се спи, го взимам при мен да се гушкаме... Аз сум доволна, че мога да си планирам готвенето, чистенето и времето с мъжа ми без проблеми

PORTMAN, може да не си ме прочела по-рано, но ми се искаше да науча името на лекарката ви хомеопат, защото имам съмнения, че я познавам!  

RALTRIF, Аз много харесвам Монтреал. Ние много пътуваме и за почти 3те години, коите сме тук сме ходили до Монтреал 3 пъти. Разбира се като турист не бих могла да оценя всички аспекти на града и да имам мнение като, че живея там, но от наблюденията ми Торонто е по- подреден, по-нов и по-чист, може би защото е строен в сегашния си вид доста по-късно от Монтреал.  А и имаме езеро, плажове и Ниагара ни е на 100 км. Но пък в Монтреал има толкова романтизъм и европейски чар и само Квебек сити го бие по този параграф!   В Квебек сити ми остана част от сърцето първия път, когато го посетихме. Отидох да си го прибера след година, но останах влюбена за винаги в онази епоха. Ако си ходила там, ще разберш за какво говоря!  

Много много благодаря за хубавите думи за моите снимки   с риск да оспамя темата, не мога да се въздържа да не споделя един кадър от днес  



Ралтриф, много интересно  

Това, което Евил и Портман казват ми прилича на криза на растежа / с изключение на някои симптоми при Дачко - раздрискването по-точно/.

Относно режима, аз пък познавам бебета / е, някои попораснаха вече/, чиито майки ги гледаха точно както ета обяснява. Страшно ми харесваше, че децата заспиваха навсякъде без проблем, ядяха си без значение вкъщи ли са, в парка ли са или другаде. Струваше ми се адски удобно, а и децата нямаха вид на страдащи или измъчени   даже напротив. Аз обаче нещо не се справих да го постигна. Моите деца, както и аз впрочем, обичат да имат режим.

Ами, честити 5 месеца на Дачко!   И на мен ми звучи като криза на растежа, дано не се окаже нещо друго!

Portman, и аз така мислех и добре че не му дадох АБ. Вече почти не кашля, а когато се случи тя  е по-повърхностна, като изчистваща. Слагам само Коларгол в носа, мисля че много му помогна, и сироп за кашлица. До ден, два ще е добре. Надявам се и при Али да се нормализират нещата!

За съжаление обаче, кака му е с Т и повръщане - имало  такъв вирус . Просто няма край... А тя като започне да повръща не може да спре, обезводнява се  и обикновено завършва в инфекциозна клиника.  Дано поне успея да опазя малкия.

RALTRIF беше ми интересно да проче та разказа ти!

Deneris  браво, снимката ти е просто страхотна, ако не познавах до болка нашия зоопарк, щях да си помисля, че  снимката е професионална. Супер.  И на мен ми се ще да правя такива хубави снимки, но уви не съм толкова добра дори наполовина.

Raltrif - старай се да бъдеш максимално спокойна и съм сигурна, че всичко ще е ок. Големият ми син беше на няколко месеца когато започна с местенията, но аз ги приемах доста философски, просто като факт и да ти кажа не съм забелязала нещо по особено в поведението му.

miri4ka13 - моля те кажи, матрачето от към главата ли повдигна. Предполагам, че тя трябва да е по нависоко?

Jennie, много съжалявам, мила - прочетох те през телефона, но оттам не мога да пиша и все забравям  
аз също познавам Юлия Цан(к)ова и разбирам защо си се сетила за нея, но в конкретния случай цитирах д-р Младенова
Пебси, благодаря ти много - аз разпитвам, за да преценя има ли смисъл да си засадя малко на терасата 

Привет и от мен
Евил - пожелавам на Дачко бързо да влезе във форма, защото и ние често сме от разстроените, но аз го отдавам на моето хранене. Вече установих кои храни докарват на моето детенце разстройство. Алекс и в неразстроените си дни ака по 2-3 пъти на ден, а да не ви казвам какво става като сме разстроени. Според моята лекарка - за кърмени бебета това е нормално, и много рядко се налага лечение на разстройство на кърмени бебета. Та, надявам се и при вас да мине без лекарства.
Относно режима - немога да кажа, че имаме особено такъв, но определено последния месец детенце се опитва да си създаде някакви навици на хранене и спане, което пък ме прави щастлива, защото да не чуе дявола е доста по-спокойна. Аз съм от хората които си мъкнат детето навсякъде и смятам, че тя трябва да бъде част от моя активен живот. Вчера ходихме на дамско парти - мейковър и професионален фотошут и тя беше толкова спокойна и щастлива от всичкото внимание около нея, та после уморена от емоциите спа като пън през цялото време по пътя на обратно. Почти през ден сме на гости или имаме гости, така че не се опитваме да живеем само според нейния режим. Смятам за себе си, че това помага и на двете ни, аз да не се изолирам и да водя активен живот, а тя да расте сред хора и да бъде социална от сега
Денерис - следя с интерес изкуството ти, защото у нас точно това изкуство е много на почит. Страхотна снимки, определно фотографията ти се отдава
Ета - много идейна е тази снимка с количката, направо се влюбих в нея. Браво на твореца, а за модела вече получи толкова много комплименти, че само ще се включа към тях
Raltrif - с риск да направим темата много канадска, исках да ти кажа, че ние живеем във Ванкувър от 4 години и ако все още имаш съмнения за избора на град, ще ти кажа, че това е едно прекрасно кътче на Канада. Средно голям според северноамериканските стандарти град, но с изключителна природа - океан и планина -всичко заедно. По едно и също време пожеш да караш ски и сърф. Климата поне за мен е много добър, защото не понасям жегите, а мразя студа. Тази зима температурите не паднаха под нулата, а пролетта е прелестна и се радваме на 16-18 градуса всеки ден.Вече няколко години подред Ванкувър е винаги в топ 3 на най-добрите градове за живеене в света, мисля че това само по себе си говори много. Ако мислиш, че бих могла да ти бъда полезна с инфо за града ми пиши на лични, с радост ще се опитам да отговоря  
Сега аз да ви кажа каква дилема имам  и моля по-опитните тук да помогнат. Предстои ни да си дойдем в БГ през юни, а през юли планираме да отскочим до Швейцария и Франция да видим приятелите ни, които не сме виждал 4 години. В момента много се чудя дали да помъкна в жегите Алекс с нас, като се има впредвид че може би ще сме в период на зъборастеж и захранване. Незнам дали няма да измъча себе си и нея. Не ми се иска и да я оставям и въобще много ме тормози този въпрос. Ще летим до Женева и от там смятаме да наемем кола, за да сме максимално независими, но все пак незнам толкова много пътуване ( като се има предвид, че полета до БГ е 14 часа и 10 часа часова разлика) и стрес как ще и се отрази
Ох стана пак много дълго, дано не съм била досадно подробна.
Поздрави на всички и хубава неделна вечер