Верно тази тема задълба в ненужна посока. Все пак повечето тук не сме умряли буквално от глад, щом имаме интернет. Двайсет лева на месец гладният ще ги даде за хляб, а не за интернет. Дори не става въпрос за маргарина и кроасаните. Едва ли някоя майка тук, която знае що е то маргарин ще го сложи на филията на детето си. По-скоро ще му намажа олио или нищо, отколкото маргарин. Продължавам да се чудя защо трябва аз да си правя всичката храна, вместо да я купя от магазина! Защо тарябва да се връщам с векове назад? Нито зная как става, нито искам да зная! за мен това е излишно углобване с още домакинска работа. Все пак, не живея в натуралното стопанство!
Люлякови нощи,
разбирам какво пишеш и защо го пишеш. Но ти е къса паментта. Не е като да не си отраснала в БГ, че да не знаеш, че тук е съвсем различно от САЩ. Хубаво ги даваш разните съвети и споделяш опит, но голяма част от нещата тук са неприложими или струват твърде много усилия за ефекта, който се постига. За кроасаните всички знаем, не ни осеняваш с някаква нова истина. Но за съветите какво да правим тук, не си в час. Ти мериш по тамошния аршин тукашната действителност и сметката не излиза! Дори за картата за намаление на БДЖ. Дори да реша да го направя, на мен ще ми струва нерви и време, които мога да похарча за нещо друго. Хората, които пътуват често, особено тези, които живеят извън София и работят и учат в София имат сметка, но не и аз, дето се качвам на влак един път в годината, и то не всяка година. С влак не съм пътувала от 5 години. Няма сега да започна да го правя за да набера някакви треволяци!
Твоето е като извадка от учебника по психология (американския). Само дето не помня какъм от всичките видове байси беше - хората имат склонност да оценяват чуждите действия като продукт от техните лични качества (както ти твърдиш, че сме мързеливи, щом не искаме да хванем влака за треволяка), а не вземат предвид обстоятелствата, които много често имат най-голямо влияние върху поведението.