От каква възраст следва да спазват децата етикет

  • 10 319
  • 252
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 15 165
Важно е да не забравяме, че много деца не са добри в любезностите, защото се срамуват или имат проблеми с общуването. Дете свело поглед в земята може да е респектирано от възрастния, да е засрамено, да е притеснено или уплашено, а не невъзпитано.

С това съм напълно съгласна. Големият ми син поздравява единствено много близки хора.  Пред познати, съседи, дори и пред приятелчета, но в присъствието на родителите им, обикновено се спича. Най-малкото, което ме интересува, е дали някой го смята за невъзпитан.  Най-важното е да му помогна да се чувства по-спокоен и уверен сред непознати.
Най- важното не споменах- може да е до темперамент, например, да е повече интроверт. Това често е по рождение и по наследство от единия родител. С времето добива приемливи форми, но като малки децата не изглеждат най- любезните и възпитани. Тези, които са по- екстровертни също не изглеждат най- симпатични, защото често са доста буйни, така че при децата играят много фактори, които ги отклоняват от "етикета".

# 46
  • София
  • Мнения: 2 460
Важно е да не забравяме, че много деца не са добри в любезностите, защото се срамуват или имат проблеми с общуването. Дете свело поглед в земята може да е респектирано от възрастния, да е засрамено, да е притеснено или уплашено, а не невъзпитано.

С това съм напълно съгласна. Големият ми син поздравява единствено много близки хора. Пред познати, съседи, дори и пред приятелчета, но в присъствието на родителите им, обикновено се спича. Най-малкото, което ме интересува, е дали някой го смята за невъзпитан.  Най-важното е да му помогна да се чувства по-спокоен и уверен сред непознати.
Най- важното не споменах- може да е до темперамент, например, да е повече интроверт. Това често е по рождение и по наследство от единия родител. С времето добива приемливи форми, но като малки децата не изглеждат най- любезните и възпитани. Тези, които са по- екстровертни също не изглеждат най- симпатични, защото често са доста буйни, така че при децата играят много фактори, които ги отклоняват от "етикета".


Напълно подкрепям това мнение, изхождайки от собствения си опит като дете. Еееей...как мразех само да ми кажат "Кажи здравей на леличката", погледите да се фиксират в мен и да чакат като папагал да повторя. Такъв голям инат ме хващаше! И не само инат, това според мен ме правеше да изглеждам адски тъпа, като че ли сама не мога да се сетя да поздравя. А всъщност никой не ми е предоставил възможност и дори не се е постарал да срещне погледа ми, за да го поздравя и сама, без подканяне. Следват снизходителни усмивки, едно театро....
Оставете децата да се развиват сами, дайте им възможност за изява, давайте собствен пример и нещата ще се получат.

# 47
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
По тази тема се паля много защото това е едно от нещата които,според мен, не се обясняват с "такова си е детето". Елемент.приличие трябва да е автоматизъм като миенето на зъби и яденето с вилица ако искаме да оцелеят в читава среда,не става дума за рамка.

Абсолютно съм съгласна.

Да се държим възпитано не означава непременно да сме любезни. Аз казвам "добър ден" и "довиждане" и очаквам същото от дъщеря ми, въпреки че е на 2 и половина. Вече почти не ми се налага да я подсещам. Сутрин като вляза в стаята и първите и думи са "добро утро, мамо", но това са и моите към нея Wink. Ние сме пример за децата си. Тя е малка и все още поздравите и към хората са на основа симпатии и разбира се има моменти, в които казва " не го/я харесвам, няма да кажа", но тогава обяснявам, че не я карам да харесва или обича всички, защото и аз не харесвам и обичам всички, но очаквам да поздрави, защото така е възпитано.


# 48
  • Мнения: 7 947
Нищо общо няма с миенето на зъбите.
Едно срамежливо, по свито и чувствително дете може да не поздрави не от инат или нежелание, а от вътрешната си стеснителност. Това е вид общуване. Някои дечица по-трудно общуват просто. Не мисля, че е проблем в тоя случай. С времето това отминава. Проблем е, ако на инат не иска. Моето например - ако нещо е нацупено или сърдито на мен - посмъртно няма да поздрави и околните.

# 49
  • Мнения: 4 554
За нашия дом е норма да се поздравяваме с "добро утро",не е ? на "дори" хич или вперени погледи.Както казах е въпрос на ценност,модел на родителите и пр.
При нас обаче беше въпрос на "дори" и именно на вперен поглед, защото от мен като най-малка, се очакваше аз да поздравя първа останалите. По правилата на партиархалната традиция, така младите показват уважение към по-възрастните. А моята баба е много стриктен последовател на въпросната традиция.

Ако едно дете може да каже "ИСКАМ" ,то може да каже и "моля". Аз не обсъждам 5 ката тюл,ядене с 20 прибора и седене на маса 5 часа, а елемнтарни неща като поздравяване,не "ъъъъ", а говорене с цели изречения,прилични маниери по телефон и пр.Дете което бие стратегии по инет и минава 500 нива на електр.игра определено има мозъчната зрялост да каже "благодаря".
Изобщо не става въпрос за мозъчна зрялост. Нито за "моля" и "благодаря". Тези неща са елементарни. Проблемът идва, когато от детето се очаква да заговори непознат или слабо познат възрастен. За някое интровертно или срамеживо дете е доста трудно да го направи, колкото и невъзпитано да ви изглежда поведението му. Който не е бил такова дете, няма как да го разбере. А който няма такова дете, явно не може да проумее, че такива деца съществуват.

Единственият начин да се превъзмогне това, е детето да се среща по-често с непознати хора, които да се опитват да говорят с него. Не с наказания, не със заплахи или тормоз, а единствено с поставяне по-често в такава ситуация.
На децата им е вродено да копират поведението на околните, да бъдат част от социална група и да се стремят да се интегрират в нея, като основният похват е именно чрез подражание на установеното в групата поведение. При срамежливите деца обаче, упражняването на натиск оказва обратното въздействие.

# 50
  • Мнения: 1 404
Ескарина,благодаря ти за различната гледна точка Simple Smile Права си,че е трудно да го разбереш-като дете бях вечно ухилена и уверена, много обичах да идват приятелки на майка ми и да слушам какво си говорят...не съм се замисляла,че Ния може да се срамува от непознати.Коригирам се веднага, ще се опитам да не бъда толкова натрапчива Embarassed

# 51
  • София
  • Мнения: 62 595
част от хората тук нещо бъркат етикета с подмазмането и насилственото положително поведение. И аз мразя това "кажи довиждане на леличката" и вариации. Етикетът дава някаква рамка. Работа на родителя е да стесни рамката и да разясни кое как е. Аз казвам на децата, че трябва да поздравяват, но това не ги задължава нито да харесват човека отсреща, нито да споделят нещо с него, нито да го чувстват близък. Също и че не се казва "леличка", а "госпожа". Мисля, че това е много полезно, защото обръщението "госпожо" поставя граница на близостта. Но също така съм им казвала, че трябва да се държат на разстояние и да не позволяват никой да ги щипе по бузите, да ги разпитва и т.н. Също и как да откажат любезно и най-важното - да не се чувстват виновни от отказа.

# 52
  • Мнения: 13 190
Също и че не се казва "леличка", а "госпожа".

Това е едно от първите неща, на които научих сина си, да използва обръщение  "госпожо".Единствено към изключително близки семейни приятелки се обръща по име. "Леличка", "какичка" са неприемливи, създават впечатление за излишна фамилиарност с непознати или недотам познати, а  и са типични обръщения , свързани с критерия "възраст", при което винаги могат да бъдат допуснати досадни грешки.  Веднъж в ДГ настъпи всеобща веселба , обръщайки се към една от майките с "Госпожо", но пролича приятното впечатление което сина ми остави.

# 53
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Изобщо не става въпрос за мозъчна зрялост. Нито за "моля" и "благодаря". Тези неща са елементарни. Проблемът идва, когато от детето се очаква да заговори непознат или слабо познат възрастен. За някое интровертно или срамеживо дете е доста трудно да го направи, колкото и невъзпитано да ви изглежда поведението му.

В първия си пост авторката говори за елементарен етикет, който според мен е задължителен за едно дете на почти 6 години. Да погледнеш в очите и да кажеш "довиждане" и "добър ден", няма нищо общо с темперамента на човека. Всички деца са срамежливи в определена ситуация, това не ги прави интровертни. Никой не очаква на тази възраст да говори с непознати, напротив даже ги учим да не го правят. "Слабо познати" ще бъдат и учителите в училище на есен, това не означава, че няма да говори с тях или поне не би прието за нормално.
Лесно е да се слагат етикети на децата и да бъдат оправдавани, но да не забравяме че всички сме социални животни и колкото по бързо научим малките на общопритите норми, толкова по-лесно ще се интегрират в обществото Peace.

# 54
  • София
  • Мнения: 15 165
Изобщо не става въпрос за мозъчна зрялост. Нито за "моля" и "благодаря". Тези неща са елементарни. Проблемът идва, когато от детето се очаква да заговори непознат или слабо познат възрастен. За някое интровертно или срамеживо дете е доста трудно да го направи, колкото и невъзпитано да ви изглежда поведението му.

В първия си пост авторката говори за елементарен етикет, който според мен е задължителен за едно дете на почти 6 години. Да погледнеш в очите и да кажеш "довиждане" и "добър ден", няма нищо общо с темперамента на човека. Всички деца са срамежливи в определена ситуация, това не ги прави интровертни.
Нима отричате наличието на различен темперамент при различните хора? И от такава радикална задължителност към много неща децата стават още по- срамежливи и затворени. Вярно е, че не винаги срамежливите са и интроверти, но е хубаво да отчитаме особеностите на хората и в частност на децата, за да им помогнем, вместо да задълбочим проблемите им. Не виждам лепенето на етикети "възпитан" и "невъзпитан" с какво помага при наличието на някакъв проблем.

# 55
  • Мнения: 4 841
Леле, къде забихте темата... Изобщо не виждам какво общо имат темперамента и характера с елементарното възпитание. Към което, естествено, причислявам и спазването на въпросния етикет.
 Аз смятам, както и доста хора, писали в темата, че ако детето ежедневно наблюдава родителите си, то тези дейности така се автоматизират, че изобщо няма място за никакъв срам, или проява на темперамент. Колкото и да е странно, и за мен това са толкова естествени дейности, като миенето на зъбите, избърсването на носа с носна кърпичка, поставянето на ръката пред устата при прозявка или кашляне... Все азбучни неща, на които никой не те УЧИ, а просто ПОПИВАШ от непосредственото си обкръжение. Ако у дома се яде с пръсти и се "топи" хляб направо в тавата, ти върви УЧИ после как се използват вилица и нож  Joy

# 56
  • София
  • Мнения: 15 165
Леле, къде забихте темата... Изобщо не виждам какво общо имат темперамента и характера с елементарното възпитание. Към което, естествено, причислявам и спазването на въпросния етикет.
 Аз смятам, както и доста хора, писали в темата, че ако детето ежедневно наблюдава родителите си, то тези дейности така се автоматизират, че изобщо няма място за никакъв срам, или проява на темперамент. Колкото и да е странно, и за мен това са толкова естествени дейности, като миенето на зъбите, избърсването на носа с носна кърпичка, поставянето на ръката пред устата при прозявка или кашляне... Все азбучни неща, на които никой не те УЧИ, а просто ПОПИВАШ от непосредственото си обкръжение. Ако у дома се яде с пръсти и се "топи" хляб направо в тавата, ти върви УЧИ после как се използват вилица и нож  Joy


Говорехме за гледането в очите, а не за топене на хляб в тавата. Има малко повече нюанси, а не само черно и бяло. И ето тук се намесва темперамента и/или срамежливостта.

# 57
  • Мнения: 4 554
Не, тези дейности нямат нищо общо. Едно е да си слагаш ръка на устата като се прозяваш, друго е да поздравяваш и заговаряш чужди хора. Казвам чужди, защото детето така ги възприема, независимо колко слабо, никак или средно са познати. Нито те самите за колко познати се смятат.
Учителката в училище е задължена да осъществи контакт с всяко дете и да се сближи с него, не да разчита, че само защото е учителка, то трябва да я чувства близка по подразбиране. Тя за това е учила и това й е работата. И контактът между нея и децата със сигурност не става от първия момент. Ситуацията със случайно срещнати на улицата или другаде госпожи и господа, е съвсем различна.


част от хората тук нещо бъркат етикета с подмазмането и насилственото положително поведение. Аз казвам на децата, че трябва да поздравяват, но това не ги задължава нито да харесват човека отсреща, нито да споделят нещо с него, нито да го чувстват близък.
Не, част от пишещите тук изобщо не могат да схванат за какъв проблем иде реч. Не става дума за харесване. Нито за знаене или незнаене, че е редно да се каже "добър ден". Едно срамежливо дете се смущава дори името си да каже. И то не защото не знае как се казва. Нито е защото не разбира какво го питат.

Темпераментът има общо и още как. Някои деца още на две-три години са готови да излязат на сцена пред хора, да пеят песнички и да рецитират стихотворения, без да им мине през ум мисълта, че това може по някакъв начин да е смущаващо. Не само това, а дори се натискат да се изявяват. Други и с въже не можеш да ги издърпаш да рецитират нещо пред хора.
Сигурно според вас вторият тип деца не се срамуват, а просто никой не им е казал, че трябва да излязат да рецитират и ако някой им го беше казал, те непремено щяха без колебание и с усмивка на уста да го направят. Или може би смятате, че такива деца изобщо няма и че всяко дете без грам срамежливост, може да направи каквото и да е.

# 58
  • Мнения: 7 821
Тук преди доста време прочетох една фраза, която много ми хареса - "възпитанието не зависи от настроението!" При нужда я казвам на децата си.
Вярно е, че характера има значение, но това не значи, че трябва да оправдаваме децата си с него, а че ще се наложи да работим повече с тях.
Малкия ми син е имал същите изцепки. Търся причините за тях, защото знам, че при него не става въпрос за невъзпитание или незнание, а за нещо друго. Например може да откаже да каже довиждане на баба си, защото не иска тя да си тръгва, ядосва се и я наказва. Тогава в прав текст обяснявам, защо, как и т.н. Накрая настоявам да поздрави и той го прави, обикновено  Wink. Може да не иска да каже чао и защото в момента прави нещо друго и не иска да си спре играта, действам по същия начин, обяснение->настояване за проява на възпитание.
Тук не става въпрос за чужди хора, а за най-близките и не става въпрос когато детето ми е сърдито да искам да ми се обяснява в любов. Но държа на определен етикет, аз го спазвам, съпруга ми го спазва, ще научим и децата си, надявам се.

# 59
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 477
Някои не виждат  връзката със срамежливостта и темперамента,   защото не искат да вникнат в написаното.  Grinning Ами  ежедневно наблюдава моето дете тези неща,  поздравява всички у дома + много близки познати и роднини, но ей го на като срещнем родителите на най-добрия му приятел от ДГ, или съседите отгоре, при поздрав от тяхна страна, се спича и се крие зад краката ми. В същото време неговото приятелче поздравява наред без грам притеснение. А малкият ми син му отвръща. Не се съмнявам, че един ден и големият ми син ще се научи да поздравява (щом и аз съм се научила, въпреки че съм била ужасно стеснителна), точно защото вярвам, че родителите са най-добрия пример, и че тези неща се научават точно с попиване, а не чрез сръдни, натяквания и наказания от страна на родителите, които с подобни действия могат само да направят стеснителното дете още по-притеснително.

Общи условия

Активация на акаунт