Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

10 259
252
1

Отговори

1
...
12
13
14
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери?
  
  Научаването на добри маниери при децата трябва да започне от ранна възраст. Важно е те да разберат важността на уважението към другите, независимо дали харесват хората или не. Избягвайте изблици и сърдене; вместо това използвайте положителни примери и повторение, за да насърчите желаното поведение. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и настояването. Другите също могат да помогнат, като показват уважение и добри маниери към детето. Не забравяйте да избягвате натиска и сърденето; вместо това насърчавайте доброто поведение, без принуда.
- Как да се справя, ако детето ми не е учтиво към другите?
  
  Когато детето ви не проявява учтивост, важно е да избягвате гнева и натиска. Вместо това го насърчавайте с положителни примери и постоянни очаквания. Поддържайте търпение, избягвайки критики или принуда. Обкръжението може да помогне, като демонстрира уважително поведение към детето, което вероятно ще бъде имитирано. Успешно избягвайте гнева и натиска чрез насърчаване на учтивостта без принуда.
- Как да се справя, ако дъщеря ми отказва да поздравява хората?
  
  Ако дъщеря ви не иска да поздравява хората, важно е да избягвате натиска и гнева. Вместо това опитайте да насърчите детето си, като му дадете положителен пример и постоянно повтаряте очакваните действия. Бъдете търпеливи, избягвайте упреците и вместо това се съсредоточете върху моделирането на учтиво поведение за детето си. Околните също могат да помогнат, като показват уважение и учтивост към детето, което вероятно ще ги насърчи да последват примера. Не забравяйте да избягвате натиска и гнева, вместо това се съсредоточете върху насърчаването на учтиво поведение без принуда.
- Как мога да науча дъщеря си на добри маниери при общуване с хората?
- Какво е миелин и какво е неговото значение за развитието на детския мозък?

# 180 25 март 2010, 16:06 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: ЧеКа в чт, 25 мар 2010, 16:03

Не говорим за "искам", не говорим и за "моля", ей така по принцип. Става дума за поздравяването на непознати и малко познати хора. Упорито държат някои да не правят разлика и да го сравняват с миенето на зъби. Grinning

Ами... ние с теб говорим за една и съща ситуация.
Може би не всички останали участници в разговора са на същата тема...

# 181 25 март 2010, 16:08 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: .Ели. в чт, 25 мар 2010, 15:32

Цитат на: viliko в чт, 25 мар 2010, 15:28

Хм, между другото сина ми не казва Чао тогава, когато съжалява, че си тръгва и не иска - визирам от баба си и от вуйчо си. Просто гледа надолу и подсмърча леко, като нарочно мълчи. Един вид протест, че не става неговото.

Да, така прави и моя син, когато не иска "хубавото" да свърши. Обаче прави така и когато му е писнало да чака "лошото" да свърши Wink

Ама сигурно го прави с различни изражения...

Цитат на: anette1104 в чт, 25 мар 2010, 15:52

Чека,рабира се че не визирам бебе което не говори Laughing

Както казах по-горе обаче дете к може да каже "искам",може да каже и "моля". Колкото до обстоятелствата-има изключения,естествено. Ако дете има "stranger anxiety" от баба си (според зададената тема) мисля че обсъждането не е за тук.

Значи приемаш, че не бива да се очаква, камо ли изисква от дете да каже "моля" на човек, на когото не би казало по своя инициатива "искам"?
понеже, общо взето, това изчерпва, мисля, нашата теза...

# 182 25 март 2010, 16:20 ч.

Мнения: 3 367

Чека,някои разбират какво казваш Laughing

Други споделят каква е крайния резултат, който целят и подкрепят с примери колко това съвсем не става до днес до утре. За мен обаче е факт,поздравявам без да мисля точно както си мия и зъбите.така е от поне прогимназия ако помня правилно,това бих искала да постигна и с децата някой ден,но подготовката до този миг един е доста интензивна..

# 183 25 март 2010, 16:24 ч.

Мнения: 7 947

Искам изразява първична потребност, моля е израз на други насочености. Нищо общо.

# 184 25 март 2010, 16:30 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: viliko в чт, 25 мар 2010, 16:24

Искам изразява първична потребност, моля е израз на други насочености. Нищо общо.

Да... но срамежливите деца не биха казали и "искам" на непознати или далечни познати... дори и да имат остра нужда от нещо - вкл. и вода, дори и силно да копнеят за нещо.
Ще разрешим ли на тези деца да не са длъжни да заговарят първи въпросните личности, нито да казват "моля" или дори "довиждане" - още повече, че те, навярно, се надяват да не го видят повече този човек, за да не им се налага да се мъчат отново... та би било чисто лицемерие...

# 185 25 март 2010, 16:31 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: viliko в чт, 25 мар 2010, 16:24

Искам изразява първична потребност, моля е израз на други насочености. Нищо общо.

"Искам вода" в нашия дом не води до никаква ответна реакция от никого.
"Искам вода, моля" обаче води до подаване на чаша в вода.
Общото е с темата за елемент.възпитание (довиждане на баба),изразяващо се по подобен начин, която според мен се обсъжда.

# 186 25 март 2010, 16:33 ч.

Мнения: 7 947

Кати - нищо не разбрах от второто изречение newsm78

Анет - това вече е прекалено пък за моето семейство. Няма общо с елементарното възпитание.

# 187 25 март 2010, 16:40 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: viliko в чт, 25 мар 2010, 16:33

Кати - нищо не разбрах от второто изречение newsm78

Анет - това вече е прекалено пък за моето семейство. Няма общо с елементарното възпитание.

Демек може ли да не им се налага да молят хора, от които не биха поискали?..

Прочее, подобно отношение (Анет) говори за липса на възпитание... интересен обрат, нали? Има ли обстоятелства, при които имаме право да игнорираме хора, които ни говорят? И кой определя кои са въпросните обстоятелства?
Дали пък според детето, отказващо да поздрави, то няма основания за това си поведение? На теб не ти харесва отношението на искащия вода... а дали пък е възможно детето да не харесва отношението на онзи, когото не поздравява в дадения - или предхождащ го - момент?

За протокола, у дома никой никого не дресира (описаното отношение е именно дресировка). Аз циркови животни не гледам. Дори когато имах куче, не съм го дресирала по толкова жесток и безсърдечен начин.

Игнорирането е сред най- противните неща, които човек може да причини на детето си... или на когото и да е изобщо.

# 188 25 март 2010, 17:21 ч.

Мнения: 948

Viliko и Катя - това, че "моля" е прекалено за вашите семейства подчертава защо не трябва да се разчита на "обществото" да научи децата как да се държат, а това се прави от собствените им родители и семейства, колкото по-рано, толкова по-добре.

От английската детска градина и на вас щяха да ви направят забележка Mr. Green

# 189 25 март 2010, 17:25 ч.

Мнения: 7 947

Да, вие в Лондон казвайте Моля на всяка втора реплика - също така Да ви е сладко, Срамота е, Какво ще кажат хората Joy

А вечер като си лягате с твоя - молиш ли му се пак Thinking

# 190 25 март 2010, 17:39 ч.

Мнения: 3 367

katiABV ,аз споделих как седят нещата в нашия дом и как ние се справяме с ученето на обноски,изобщо не претендирам че това е "правилно" или общовалидно,всеки му намира колая ако му е важно. Кой как нарича описаната стратегия (това е 2ра степен м-у другото след години поправяне на иаречения Laughing

) ме вълнува много слабо,важното е че децата ни се държат добре,приемани и търсени са от връстниците им, родители ги канят на гости от много дребна възраст без притеснения и със самочувствие минават през деня си.
Сега разбирам защо темата така се разми=това което аз намирам за елементарно възпитание и се паля ooooh!

,явно съвсем не е така за редица хора.
*
Били--потърси книгата к споменах ако искаш,страхотно весело е написана

# 191 25 март 2010, 17:43 ч.

София
Мнения: 62 595

И ние вкъщи не се молим и благодарим постоянно, стига тонът да е достатъчно учтив. Достатъчно близки сме, че да се държим неформално. Виж, с други хора вече нещата стоят по-различно.

# 192 25 март 2010, 17:45 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: Fussii в чт, 25 мар 2010, 13:12

Цитат на: Andariel в чт, 25 мар 2010, 13:05

А и да си кажа, нещо май нещо вече не ми се играе. Имам други неща на ума си, други ангажименти и се радвам, че децата растат, защото ми е много по-лесно да общувам с тях.

.... това е друг въпрос. Ама на мен ми се играе и винаги е било така ... дано сина ми не ме отсвири скоро, засега чудесно се забавляваме двамата. Даже скоро разказвах на моя приятелка колко е хубаво че пак се върнах в страната на чудесата - навред вълшебници и чародейства ....

Искрено ти завиждам за тази способност!На мен никога не ми се играело, в смисъл разни ролеви игри и измислици, не ми стига нито фантазия, нито ентусиазъм Embarassed

В тая страна на вълшебници и чародейства пък сякаш никога не съм била.Сигурна съм, че на игра всичко става лесно, просто аз не мога, може би и Ния затова е прекалено...как да кажа-заземена може би.

Ескарина, Ния и с другите деца е такава, абсурд е да отиде и да заговори някого първа.Мисля си(след разговор със сестра ми, на която дъщеря ми много прилича), че просто много се срамува, но я е срам и от самия срам Laughing

...затова и се опитва да го скрие.Знам, че една консултация с психолог би помогнала, просто ьивеем в малък град, където подобни специалисти почти няма и ми е трудно някак да се доверя. Парадоксът е, че в областта, в която работя съм много търсена от родители с малки деца, защото се сработваме много бързо и лесно, а с моето дете не мога да намеря верния път Sad