За нарочените деца..

schreier, не знам какво да кажа за постовете ти.....освен че са....грозни....просто това е най-мекият епитет, с които мога да ги опиша.
Работата на учителя е не само да влезе и да си "изпее" урока сред послушно гледащи го деца, които не мърдат, не шават, не говорят и т.н. Неговата работа е да бъде и педагог, да създава интерес у тези деца към материала.
За това наред с другите неща се учи и педагогика. Но явно всички, щом станат учители това нещо го позабравят.
Не може всички деца да са перфектно "възпитани", защото не винаги проблема е във възпитанието.
А ти като отиваш на работа не може да си мислиш как да ти е по-лесно и никой да не смущава часа ти, а как да овладееш тези деца и да събудиш интереса им към предмета си.
Сори много, но учителите в днешно време са под всякаква критика. Личи си и по написаното от теб.
Не може едно дете да се игнорира, защото на учителя не му харесвало как се държи. Като не му харесва държанието му, ще направи така че да се държи прилично в час. А ако не може, е по-добре да се замисли за собственото си поведение и умение на учител, вместо да коментира кое дете с какви проблеми било.

Мирама,
тези, послушните, също имат нужда от внимание, когато цялате ми енергия е съсредоточена в овладяването на Иванчо? Те защо са дошли на училище, за да ме гледат каква педагожка съм, или за да получат нещо и те?
Как томно да им го дам?

Извинявайте, но оставам с впечатление, че такива деца са отписани, "дамгосани" един вид. Дори и първите седем години да са сбъркани от гледна точка на възпитанието, това значи ли че детето не може да бъде "върнато в правия път" на един по-късен етап. Аз не съм педагог, и опитът ми с деца се базира единствено върху моите две, които не са и особено големи, но въпреки това ми се струва малко несъстоятелно такова отношение към дете на 8-9 години. Все си мисля, че на тази възраст човек не може да бъде заклеймянван. Може би наистина детето има нужда от странична помощ в лицето на детски психолог  и доколкото схващам майката на Иван я осигурява, защо обаче не среща отклик от страна на другите професионални педагози в училището?   Авторката пише, че веднъж вече тази стихийност на сина й е била овладяна в първи клас на другото училище, което ме кара да мисля, че има начин. Вие като учител и като педагог, не смятате ли, че е страшно когато дете на 9 години започне да се възприема като "лош"? Може би майката има вина за проблемния характер на сина си, но не мислите ли че за бъдещото му развитие като "лош"  вина ще имат и учителките, отказали да положат усилия и да му помогнат.

Децата в 1-4клас обикновено имат един основен учител и още 1-2ма, които са по-рядко с тях.
Тоест ако ти искаш да ми кажеш, че за цял ден, нон стоп с едно дете, не можеш да го убедиш и накараш да те слуша и внимава....ами много се съмнявам тогава в качествата ти на учител и преподавател. Какво изобщо правиш тогава в училище?
То училището не е само за "послушните" и "добри" деца...

Вижте, аз се справям с проблемните деца добре. Това не е мой проблем.
Но у мен остава чувството, че докато се справям с проблемните, ощетявам непроблемните.
Ето я, Ния (на 7 години), умна като за световно, помни всичко, което си й казала веднъж, независимо дали е било в час, по коридора или в бюфета. Помни, разбира и задава въпроси. Спокойна е и е възпитана, общува с мен, започвайки с "Извинете, госпожо, но искам да попитам...." Колко често успявам да отговоря адекватно, докато внимавам дали уникалният Иванчо няма да срита някого в корема, щото изпитал известен дискомфорт

chevroleta   идея си нямаш колко си права, защото мислиш, защото си майка, защото го усещаш със сърцето си.
Не един вид - децата като това на Магаренце са дамгосани, те са лоши дори, когато се опитват да помогнат и дори когато се стараят никой не забелязва... а защо да се стараят да са добри.
Много е лесно да сложиш печата на детското челце без да познаваш това дете в другия му живот извън училище.
Всички мои приятели познаващи синовете ми твърдят че имам прекрасни деца и те са такива!!! Те имат добри сърца, помагат, обичат, страдат ........... незнайно защо обаче в училище тази им страна не я виждат учителите   защо ли?!
Ами защото така е по-лесно.
Бях готова да призная, че явно не съм перфектния родител, когато госпожата на големия ми син ме повика да ми каже, че е посегнал на момиче. Той мълча през цялото време, дори не се разрева, наказаха го .... понесе си наказанието.... след 2 години ми каза какво му е казало въпросното момиче , за да се наложи да посегне. Беше обидила мен!!!!
Да го виня ли?!
В същото време друга майка от класа им ми благодари, че сина ми придружил дъщеря и до лекарския кабинет, защото и било лошо. Носил и чантата, купил и вода и изчакал да дойде майка и да я вземе.
Сега е 6-ти клас, не е бил никога кротък - няма и да стане тепърва. Но аз се притеснявам една идея по-малко, защото знам, че има добро сърце. Виждам проявите му.
Малкия ми син сега е 2-ри клас. Филма се повтаря ..... 1 към 1. "Лошия" е виновен дори когато прави забележка на съученик, защото използва лоши думи ...... забележката е и в неговия бележник.
Защо - защото той си е просто "Лош"......
И това ще го преживеем - с цената на моите сълзи и безсънни нощи. Но за мен е важно, че превързва крилцето на гълъбчето, че ми носи цветя и ми рисува картички с мили послания, че никога не е наранил или обидил момиче и че има нежно сърце.
Е когато някое друго диване го подкукороса, не седи на чинчето и не си мълчи - вярно е! Но той не е лош!!!!
Той е едно нормално дете на 8 години!
В това безумие наречено "училище" очевидно някои остават неразбрани, защото така е по-лесно..............

Сега се сещам и още нещо в школата му по езици в началото също беше различен, нестандартен. Но собственичката навремето каза думи, които съм запомнила - той е просто дете, малък е..... ще трябва да намерим път и начин и за него.
Ами намериха
През 2-рата година резултатите му скочиха стремглаво нагоре, е понякога и там се получава някой и друг по-изнервящ урок. Но като цяло само се констатира, че днес не е бил във форма и че повечко е пречил, отколкото е имал полза. Но всичко е спокойно, дорбонамерено и се получава...
В тренировките му също имахме 2 инфарктни години борба, но сега е сред най-добрите - 4 медала от последния турнир, само за една година вече качествена работа. Благодарение на самоотвержения труд на треньорите му - 2 момчета на 20 и на 25 години
Така че начин има!

Лени,
аз говерех за децата, които ритат и причиняват болка. Твоите не са такива.
Границата е много тънка и ние ходим по тънък лед, но в случая не визирах поведение като на твоите момчета, а истински застращаващо физически другите деца. Което, повярвай ми, за мен вече е ежедневие (а не беше так преди 10 години). И аз наистина не съм сигурна, че туширайки изблиците на агресия като влагам толкова енергия в това, не ощетявам неагресивните, които принципно за други неща са дошли на училище.

Абсолютно съм съгласна.Един преподавател - на 20 деца,всяко дете със своите особености и най-вече отговорността!!!!! Аз искам да съм сигурна,че изпращайки детето на училище,след 5 часа ще бъдем отново заедно и без физически и психически последствия!Възпитанието започва от дома ,а средата може да заличи всичко.В училището на сина ми от тази учебна година са сформирали клас на "проблемните" деца.Деца,които пречат с поведението си на останалите,изоставащи и трудно усвояващи учебния материл,но с предварителното съгласие на родителите.Експеримента за сега е успешен и дете,което не успявало да се изяви/защото му се присмивали/ - се справя чудесно,както и побойниците вече не се бият!Така,че при добро желание от родители и учители нещата биха изглеждали по-оптимистично!

Lennyh,   ! Имаш страхотни синове и трябва да се гордееш много с тях! Много бих се радвала ако и моите деца имат малко от "лошотията" на твоите, за ужас на квалифицираните учители!
schreier, агресията за съжаление я има и май наистина с годините става все по-страшно. Много са факторите и причините, поне моето лично обяснение е много дълго....Нека обаче те върна в темата. Завършилите начална педагогика, обикновено стават или учителки в детската градина, или поемат началното образование на децата от 1 до 4 клас. Поправи ме ако бъркам! Говорила съм си с госпожата от ДГ на моето момиче, и от нея знам, че освен на задължителните знания, които трябва да се усвоят, тук се залага особено много на социализацията, на това да се гради колектив,  децата да общуват и да са задружни. Децата до това време са преди всичко индивидуалисти и трябва да се пречупят / в най-добър смисъл/ и да започнат да общуват креативно с другарчетата си. Моята логика подсказва, че за да се гради колектив, да се налагат правила и пр. се изискват определни знания от сферата на педагогиката на детската психология + задължителните методики на преподаване. Не виждам нещата да са особено различни и в началните класове. Новите знания, които теб толкова те вълнуват не са толкова профилирани, щом се преподават от една госпожа, а не се наемат специалисти по отделните предмети. Ния спокойно може да получи допълнителна информация на въпросите, които я интересуват и вкъщи /предполага се че и родителите са достатъчно интелигентни и могат да задоволят интереса й/, но майката на Иван няма необходимите знания, каквито имаш ти в областта на детската психика и развитие, за да оцени правилно детето си и да му помогне.  Съжалявам, ако ти засегна, но според мен, изхождайки от образованието ти, ти си много по-ценна за децата като им помагаш и се грижиш да се държат добре към останалите и към себе си, отколкото като носител на нови знания.  Затова ми е необяснимо, защо толкова държиш на просветителската си роля, а пренебрегваш другата, основната.  
Предполагам, че ти е кошмарно когато виждаш, че някое дете е агресивно. Опитваш да се справиш, бориш се с проблема, изразходваш енергия, а от родителите срещаш негативно отоношение и тотална липса на подкрепа. Затова пак те питам, защо тогава се пренебрегва желанието и абсолютната ангажираност на авторката към проблемите на сина си и желанието й за пълно съдействие за справяне със ситуацията?

Това пост на учителка ли е ? Горката Ана.

Магаренце,
Според мен това е изгубена битка, че и изгубена война. Веднъж щом е нарочен, край! Няма опрвия! Аз на твое място бих направила последен опит да се разбера с учителката, колкото да ми е чиста съвестта. Бих искала среща  с нея, но в присъствието на училищния психолог като неутрален човек. Трябва по някакъв начин да привлечеш ръковоството. Ако и това не помогне, просто сменете училището. Колкото и образованието като ниво да е важно, мисля, е е много по-важна психиката на дтето. С това, разбира се, не оправдавам изблиците му и налитането на бой, но трябва да намерите подходящ учител.

Andariel, напълно споделям твоето мнение.
Една жалба до инспектората също не е лоша идея .

Искам да напиш още нещо, което вероятно не би ти се харесало, Магаренце. Става въпрос за това не да стягаш детето и да ГО контролираш, а да говориш с него като с равен и да му обядниш какви проблеми има. Това не е отстъпване от защита на детето, а то да осъзнае, че както се контролира с теб, така трябва да се контролира изобщо. Като цяло съм съгласна с Ширър, че не може учителката да се занимава самос по-недисциплинираните деца, защото така се ощетяват дугите деца. И моят личен опит покрай моите отрочета покава, че уравновесените деца започват да се сърдят и да се отнасят лошо към трабълмейкърите точно заради това,че все те привличат вниманието на учтелката. Затова мисля, че е нужно, ако трябва и с работа с психолог, да работиш за промяна на центъра на отговорността на детето - то да разбере смисъла на поговорката "каквото повикало - такова се обадило". Щом работата е дошла чак до изключване, значи нещата са много сериозни. Какво казва детето, как оценява поведението си? Най-лесно, но и най-неефективно е да се кара с външия контролна детето. Най-трудното, но най-ефективно за вбъдеще е да се работи по вътрешния контрол на детето и то да "вдене" кога как се полага да се държи.

Как да разбирам написаното? Може би си мислиш, че буйните, трудно контролируеми деца, са лишени от интелект? Грешиш. Интелект и поведение са две различни неща.
Lennyh, всичко написано от теб ми е до болка познато. Синът ми, който ходеше отначало с огромно удоволствие на ДГ, с "добър" педагогически подход, стигна дотам, че връщайки се от ДГ ревеше, сочеше ме с пръст и казваше - "Ти си ме родила лош, и аз ще бъда такъв докрая!!!!"
Тогава беше на няма и 5 години. Отписах го. Няма да се впускам в подробности, колко време, нерви и средства ми костваше да го извадя от ролята на лошия. Направо не ми се пише.

Добро утро,права е учителката тя трябва да има време за своите любимци ,да ги толерира и изтъква при всяка възможност ,че трябва да сте като тях ,да мислите като Ния ,да четете като нея,да мислите,усмихвате и т.н пак като Ния ,нали?А да не говорим ,че Ниите обикновено са деца на някои'' по -така ''родители ,я спонсори на училището или рода на ръководството,и  в случая освен даскалката кой друг ще пробутва напред това дете?И искрено се моля да пази Бог от учители като schreier!!!