За нарочените деца..

Когато става дума за т.нар. "Лоши деца" няма как да не съм емоционална. Надали съм станала такава от приятни емоции. Зная много добре, че темата не е за моите деца и не искам да я обсебвам, просто отговорих на една реплика на schreier. Иначе се радвам, че приемаш тезата че проблема наистина има две страни и две лица, и че детето нарочено за Лошо също има права и родителите му също имат право на позиция.
Магаренце
И ето това са и моите въпроси винаги в подобни ситуации.
Нашата госпожа поне засега не се е отказала да работи с него, но това не пречи да слушам често упреци, част от които не са особено адекватни ( според мен ).
Но и друг въпрос ме вълнува много силно и той е съвсем в контектста на темата, като тук не визирам конкретно дете, а изобщо децата, които биват нарочени.
Какво очакват учителите от т.нар. "лоши деца", когато ги обявят за такива?
И какво значи да "отпишеш едно дете"?
Автоматично го пращаме в СПТУ за престъпници ли?
Може пак да бъда обвинена в емоционалност и може би съвсем с право, няма да го оспорвам, но ми се струва че с много лека ръка понякога се зачерква възможността да се работи с дадено дете.
Много лесно се слага печата и дотам!
Дори едно време се полагаха някакви усилия да се работи с такива деца ( друга тема е колко беше успешно и имаше смисъл в ТВУ-та, педагогически съвети и наказания ), но обществото тогава си даваше сметка, че трябва да се опита да предотврати това поведение преди то да е станало постоянно и преди да даде наистина вредния си плод.
А сега просто обявяват на родителите, че детето им е негодно и толкоз.
Да не ви казвам пък мнението на част от психолозите, които съм посещавала точно за отношението на учителите и за това дали наистина едно дете има проблеми.
За съжаление и голяма част от училищните психолози нямат достатъчна квалификация и ресурс, за да работят по проблема. Така той автоматично се прехвърля на самите давещи се ( родителите) и те търсят начини за решение, който както умее.


Редактирам се защото искам още нещо да допълня. Очевидно е че синът на Магаренце изживява по-тежко раздялата на родителите си и това е още един случай, в който опитния педагог би трябвало да бъде по-търпелив, по-настойчиво да се опитва да работи с детето. Да му дава повече възможности за изява, да го хвали и да го поощрява, за да преодолее тежестта в душицата му. Докато поне от това, което чета от постовете на Магаренце лекичко ми намирисва на нафталин откъм педагогическия персонал. Явно синдрома им, че всяко дете на разведени родители е проблемно, все още не е напуснал редиците на гилдията.
Смятам, че неприсъствието и игнорирането на детето от зеленото училище само би задълбочило проблема, защото то ще се почувства отново само, предадено, изоставено, неразбрано. Тоест тази мярка е най-малкото неадекватна. Но пък е удобна за една от страните.

в живота винаги е било така - въпросът по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Неприятно е, но е факт. Ако случайно не сте забелязали, в момента в училище не се върши възпитателна работа, а се препподава материал и се гони норматив. Никой не я пита тази учителка какво е направила за Иванчо, а гледа успеваемостта на класа. Така че тя трябва да се справя с ограничените ресурси. На мен много ми писва на моменти, че родителите на Иванчовците винаги имат претенции и буквално искат всички да се въртят около техните деца. Като на принципа, че лошото дете винаги печели вниманието и ползите, защото тропа, тръшка се и иска, а по-уравновесеното си знае и се оправя самичко. Затова вече започвам да се изнервям от твоите изказвания, Лени, колкото и да си ми симпатична. Твоето дете не е единственото на света и ако имаш големи изисквания към учителите в масовото училище, най-добре си наеми частни. Става ми много неприятно, защото познавам такива родители като теб и ми е писнало от това все да искат,искат, искат тоочно на техните деца да се даде всичко, а другите,  кучета ги яли, те могат да се оправят и сами!

Всъщност ти изобщо няма как да прецениш какъв точно родител съм аз. Просто защото не ме познаваш. Така че дали ти е писнало от мен или не, това в края на краищата не е важно в случая.
И защо извини ме родителите на примерните деца да имат права да искат, и да искат, и да искат.... А аз да нямам това право?
И има един много тънък момент кой казва кои деца са добри?! и кои лоши?
Защото пак опираме до класическата притча с яйцето и кокошката.
Някой надява на едно дете етикета - добро или пък лошо и от там нататък се опитва да предреши целия му живот. Ти би ли се примирила ако ставаше дума за твоето дете? Можеш да не ми отговориш тук - но си отговори за себе си.
Ще спреш ли да се бориш?
Точно ти няма да спреш никога нали?
И защо тогава е толкова чудно, че из също имам претенции?
Не всички родители имат шанса и възможността да наемат частни учители за децата си, това значи ли че трябва да ги оставят на произвола на съдбата и да се примирят с това, че децата им са лоши ( според някои педагози ).
Всички искаме да имаме уравновесени деца и мили и добри.
Някои се борим за тях, на други им се падат такива, но това не прави нас по-негодни родители, както и не ни отнема правата да имаме изисквания към педагозите.

Дори един стругар получава в началото на смятана си различни по размер заготовки, но от него се иска в края на смяната да предаде детайли, които отговарят на даден стандарт. Дали пък и той да не ги отсее и да работи само с тези дето "стават", пък ще има време и за кафенце и за цигарка и за раздумка с колегите, а другите да ги работи някой друг  - частник да речем 

Много крайно  ми се струва изказването на Андариел.Къде и кой каза, че изисква от учителя да се обръща внимание само на неговото "лошо" дете, като успоредно с това се пренебрегват нуждите на "доброто"....И на какъв принцип разделихте децата на добри и лоши.Това са относителни понятия и критериите на всеки учител са различни. За един лоши са тези, които  просто пречат на дисциплината в училище, за друг - слабите ученици, спъващи  напредъка на останалите, за трети - агресивните деца и т.н..Откъде знаете, какво точно е детето на Магаренце, та направихте детайлен разбор на поведението му.. Жената се обърна с молба не да се охарактеризира съответното поведение(за целта при нужда се ползват услуги  на специалист, не  тези на форумните мами), а за просто споделяне на предложения, как  процесът на овладяване на някаквата форма на непослушание и неподчинение отстрана на детето в училище да включва едновременното полагане на усилия и от двете страни - родител и учител..Сътрудничеството помежду им най-лесно ще реши проблема.И колкото и да не ви се нрави, често за жалост този диалог не се осъществява и съответно проблемът не  претърпява развитие в положителна посока.

Вярнно е, че не те познавам, но имам впечатления от постовете ти. Ти вечно се оплакваш, че на твоето дете не му се обръща внимание, че все учителите виновни, че тук не го искат, там не им харесва, децата и те не се отнасяли добре... Ами, стига вече! Ти може да си много добър родител за своето дете, ама на този свят има и други деца, които също имат родители!
Класика има, но е в принципа, че болшинството печели! Не може през 80% от времето учителката да се занимава с 3 деца от класа, които имат някакви проблеми и така материалът да остане непредаден или останалите деца нищо да не разберат точно заради трима Иванчовци! А и ти самата приемаш, че твоето дете е лошо, сто пъти го повтаряш! Много е лесно така да се играе ролята на жертвата, все неразбрания, все ощетения, пък видиш ли, другите виновни, че не им харесва някой постояно да нарушава дисциплината. Защото така другите все са виновни! Ти ми напомняш много за такива родители в класовете на моите деца - не стига, че точно техните деца пречат на нормалното учене, по някакви причини е искат или не могат да учат, пък после са недоволни, че на другите им е досадно, неприятно и дразнещо! В клас от 30 деца нито е редно, нито е справедливо 27 деца да се ощетяват откъм образователен процес само заради това, че на три деца хич не им е до учене, не им е интересно или точно сега са рашили да си хвърлят хартийки. И естествено, тези деца имат железни родители с желязната логика - учителят е длъжен да намери подход. Да, ама не! Както се казва, петима Петко не чакат! Аз не искам заради трима Иванчовци с майки като теб, дето все са с претенции, аз после вместо да си говоря с децата си или да играя с тях или просто да ги оставя да си почиват, да започна да преподавам наново урока. Защото на въпроса ми защо не си го разбрал, детето ми отговаря, че поредният Иванчо пак е съсипал часа и учителката е трябвало да се занимава с него!

Затова, ако обичаш, не ми обяснявай как твоето дете било ощетено! Разбирам да е ощетено и никой да не му обръща внимание, а то сто човека са мобилизирани покрай твоето! Не аз предрешавам живота на твоето, а ти се опитваш да предрешаваш живота ма моето с безкрайните си претенции! Тази учителка е в клас да преподава на 30 деца, а не да се върти на пета на твоето! Твоите постове, когато е ставало въпрос за училищни проблеми, винаги са пълни с недоволство към всички, все не могат да ти угодят! Аз етикет не слагам, а просто искам децата ми да са спокойни на училище, защото с нищо не са заслужили да бъдат пренебрегвани и необразовани както следва по програма, заради трима Иванчовци.

already stubborn
Постът ми е насочен конкретно към Лени, защото тя самата ескалира положението във всички подобни теми. Ако не беше започнала да се държи така и да обвинява, изобщо нямаше да реагирам. няма тема, в която да не е ставало въпрос за дисциплина и отношения в училище, в която тя да не рипне и да не се припознае като родител на "лошо" дете. И тя самата вече е приела този етикет и е много агресивно настроена. Ами, какво очакваш, да си мълча и да казвам, че е права? ПОзнавам такива родители и картинката ми е ясна.

Andariel тази тема е все пак за "нарочените деца" и поради тази простичка причина чета и пиша в нея.
Щом толкова ти е писнало от моите постове и претенции ( че пък тук видиш ли и други се осмеляват да го правят) защо си хабиш нервите да ни четеш?

Ти би ли се оплаквала от нещо, ако нямаш проблем?
Просто питам.
Да аз пиша във всяка подобна тема, да оплаквам се и да имам претенции, защото съм сигурна че вината не е в моето дете, а винага е в нежеланието, а в някои случаи и в невъзможността на педагозите да работят с други деца освен с плахи, кротки и абсолютно безпроблемни деца.
За огромно мое съжаление и тази тема показва, че проблема не е само мой и че не само моите деца са в това незавидно положение.
Изобщо не се изживявам като жертва нито пък съм се примирила с положението, точно затова пиша и ще продължа да пиша в подобни теми независимо от това, колко ще бъдат афектирани опоненти като теб.
Защото дори една заблудена учителка да схване, че и тези деца са деца и че и за тях си струва да се бори, за мен ще е победа.
Никога и никъде не съм казвала, че искам да се обръща внимание само на моето дете. Искам обаче то да бъде третирано наравно с другите деца и със същите критерии, а не да бъде третирано като втора категория.

И просто защото ти познаваш картинката, но други не я познават ще кажа, че пък аз също познавам родители на "примерни дечица", които вечно имат претенции за това как моето пречи, как заради моето видиш ли не става това или пък става онова.....
Само дето на поредната родителска среща се оказа, че 2-3 от тези кротичките научили едни думички, и взели да правят едни неща ..... но те нали са добри .....
Агресия в своите постове не видях колкото и пъти да ги препрочетох. Виж позиция имам, но смятам че това е идеята.

Твоите постове пък са си твоя работа, хората могат да видят кой какво и как пише.
Но тук е свободен форум и поне тук сме що годе равни, така че няма да допусна и тук някой да ми размахва заплашително пръст и да се опитва да ме изгони като Исус търговците от храма видиш ли.
Имам право на позиция точно толкова, колкото и ти.
Имам право на мнение по дадена тема и дори имам право моето мнение да не съвпадне с твоето, не че се е случвало обратното, но ....
Така че ще те помоля малко да смекчиш тона, да престанеш да ми правиш обобщени портрети и да ми сочиш вратата, защото от това темата не печели.
Аз не коментирам твоите мнения в други теми, нито принципните ти позиции бъди така добра да оставиш на хората да съдят за мен от собственото си мнение.
Не че много ще се стресна, не забравяй че аз имам тренинга защото съм от "Лошите".

А, не, ти не се изживяваш като жертва, а направо обвиняваш учителите, че всичките не разбират! Защото в твоите постове досега по всички образователни теми все някой ти е крив. Няма значение какво е училището, все не става, все не ти е по мярка! И естествено, виновни са "безпроблемните" деца, които са научили някакви думички!
 Лени, мисля, че до известна степен се самозаблуждаваш. Разбирам те, човек трябва да се съхрани по някакъв начин, но не може само другите да са "виновни"! И не става въпрос за заблудени учителки. Може би е редно да се замислиш, че в твоя подход нещо куца и не може все да си с рогата напред като става въпрос за детето ти. Не може от всички учителки и училища, на които сте попадали, все да са некомпетентни, незнаещи и неможещи да ти привлекат детето и да не му признават правата. Ако моето дете имаше проблеми в училище, вероятно просто щях в един момент да му дам почивка като поискам да се обучава вкъщи, ако трябва с частни учители. Или бих поискала ресурсен учител, или бих си зарязала работата, за да стоя с детето в клас и да видя какво е отношението към него и от него. Имахме такъв случай в класа на едното ми дете. Майката и бащата се редуваха и накрая се оказа, че нещата могат да се оправят, а детето е много примерно в тяхно присъствие. Но тези родители не обвиняваха всички във всичко, а работиха сериозно. И постигнаха ефект. Детето разбра, че си има правила, които трябва да спазва, независимо дали родителите му присъстват в часа.

Andariel в поста си на 3-та страница  съм дала точно 2 примера на хора ( преподаватели и треньори ), които са дали много на децата ми. Има и много други, но тези два са фрапиращи и затова съм направила аналог.
Защо в школата по езици намериха подход към детето ми?
Защото го търсиха!
Защо треньорите намериха начина да се справят с него ( а там безспорно той пречеше в началото - както виждаш не винаги сме от безгрешната страна).
Намериха, защото имаха желанието и мотивацията да го направят.
Да не говорим за госпожите от ДГ, които направо го обичаха и които се справиха за няколко месеца с неговата различност.
Защото имаха сърца!
Но ти това не го прочете нали?
Защото вече имаш своя визия за мен и моите постове и позиции..... а всъщност темата е точно за това, как някои хора не желаят и не могат да видят нищо друго освен своята истина. Как отричат възможността да съществува и друга гледна точка и друга позиция.

За жалост както винаги при твоята поява се налага да се премине в друг режим на писане, а смятам че Магаренце изобщо не е пуснала тази тема, за да гледа поредната ни боксова среща.
Най-учтиво те моля нека престанем с личните констатации и нападки - можеш да ме нападаш на лични и дори ако искаш можеш да пуснеш отделна твоя си тема - обещавам ти да се включа и там подобаващо и да те оставя да ме "изядеш с парцалите", но нека оставим тук възможността и на останалите да се изкажат, без непременно да са длъжни да разберат каква родителка съм аз и на кой колко му е писнало от мен и моите позиции.

            Признавам че не прочетох всичките страници по темата, но със сигурност ще го направя при първа възможност.
Медалът има две страни , но аз предпочитам да застана от страната на родителя / на 90% /.
В детството си съм преминала през този период , да бъда нарочена.Заради това ,че произхождах от бедно сем-во,заради това че не случих на ДОБРИ родители,на добър кл. р-л и т.н / не искам да навлизам в големи подробности/.Поради всички тези фактори,които изброих,бях нарочена за глупава,проблемна и т.н.Всичко което ми причини класната ми / и по нейна вина съучениците ми/,ми насадиха доста комплекси-за малоценност,за некадърност........и т.н.Трябваха ми доста години,за да излекувам травмите ,които ми нанесе скъпото уч-ще.
На мнение съм,че независимо от бройката в един клас,педагогът/ т.е. кл. р-л/,ако е истински ПЕДАГОГ и ПРОФЕСИОНАЛИСТ,ще намери начин да се справи с проблемните деца,да ги прикотка,да ги накара да почувстват учебният процес,като ....любима игра например.
Случаи доказващи това което пиша ,има много.
Веднага давам пример с една учителка от старото уч-ще на синът ми.Тя преподаваше по математика,мога да ви кажа ,че единствено в нейният час,не можеше да се чуе шум,говор,да се види хвърляне на бележчици и др.
Всички други учители се оплакваха от дисциплината на учениците,само тя казваше ,че няма такъв проблем.
В момента пък наблюдавам кл. р-л на дъщеря ми,справя се страхотно със децата,приятелка е със тях.Един учител иска ли,винаги ще намери начин за общуване с децата,колкото и агресивни да са те.
Може би точно в това е разковничето,учителите не трябва да забравят,че освен учители на децата ,трябва да бъдат и техни приятели / както са със своите деца/.Все пак децата прекарват доста голяма част от деня си със тях.
И с риск да бъда емната от форумката,чиято професия е учителка,ще си изкажа мнението.
А то е,че повечето учители,гледат да си предадат урока,да си вземат възнаграждението, и дотам.Освен увеличението на заплатите,добре ще им дойде и да преподават само на примерни ученици,които да не създават проблеми с дисциплината,и които да получават само прекрасни оценки.
Смятам,че за тях ще бъде добре дошло ,за проблемните ученици да се направи отделно уч-ще, в което да учат само "лошите","хулиганите" и т.н.
Според мен възпитанието и формирането на едно дете като личност, не е само задължение и приоритет на родителя,а и на учителя, и то тръгва още в пръвите седем години.
А в детските градини вече се напълни с ТВ-та, и целодневно се следят сериали/говоря за повечето ЦГ/
Съжалявам,че постът ми е толкова объркан,но в момента съм поддадена повече на емоциите си.
Магаренце-говори с директорката,ако няма ефект,се обърни към по-горна инстанция.Крайният вариант е ,смяна на класът , или уч-то. 

Нямам опит с такава ситуация наистина, но в едно съм сигурна. Не бих си оставила детето там, където не го искат. Да, може да се почне дългата и трудна борба с директори, Инспекторат и т.н. Но или класната ще трябва да си иде (което ме съмнява), или нещата няма да се променят коренно. Да не дават на детето да иде на Зелено с другите деца и аз да се боря, за да остане то в този клас - не бих го направила. Ако нещата са били добре в предишното училище, бих го върнала там, дори да е на другия край на града. Всеки ден е от значение според мен, а нервите на детето са най-важни.

Не смея да се изкажа като цяло за "нарочените деца", защото всяко бива нарочено по различна причина. Единственото, което мен ме притеснява във връзка с поведението на децата в училище е безпричинната агресия към други деца. Да подчертая, че не визирам никое от децата в темата! Просто наскоро ми се случи да трябва да се справям с обратния проблем - едно по-буйно дете от нашия клас раздаваше ежедневни тупаници на всички наоколо. По някакъв начин обаче класната успя да се справи с положението, след като стана ясно, че това дете бие другите постоянно. Не знам как, но от 2 месеца вече побоищата стихнаха. За изключване на детето не е ставало дума никога. Значи се е намерил някакъв начин, за съжаление не знам какъв.

Естествено, че няма да спре да се бори. Но родителите на кротките деца, въобще не са наясно през какво минават родителите на "трудните" деца. Иначе, отстрани много лесно се правят коментари, които в болшинството си са неадекватни. Не очаквай разбиране от другите. Те няма как да знаят, какво е от другата страна. Защото, този проблем се разбира, само когато ти дойде до главата. Признавам си, че аз преди това, мислех като Андариел. 

Мда. Да върнем ТВУ-тата другари и другарки. Само там им е мястото на тези гамени. 
Но, нека се върнем към настоящето и да направим една проста сметка. Във всяка група в ДГ и във всеки клас има поне по 2 такива деца. Вече си представяте, каква цифра се получава. Изолираме ги с подобни на тях в специализирани училища, лепваме им етикет, а най-добре да ги скрием от обществото. Така де, нали ТВУ-тата бяха на този принцип. Не сме толкова късопаметни, за да не си спомним, каква школа за престъпници, бяха тези училища. Влизаш за някакво провинение или просто си инакомислещ, и там аверчетата те научават на някои номера, за които дори не си чувал. Накрая, усвоил добре занаята излизаш с дамгата - учил в ТВУ!!! След това, "толерантното" ни общество, ти досъсипва живота.
Разбира се, че има начин. Просто трябва желание и професионализъм. Да, трудно е, но не и невъзможно. Особено, когато повечето от родителите на тези деца, съдействат на педагозите.

Лени,
Не се прави на много дипломатична Усещам как лееееекичко се опитваш да ме изкараш лошата, ама не минА!   Както се вижда от темата, всичко си вървеше добре, докато в еин от постовете си ти не започна пак с претенциите към учителите. А треньорът и учителите в езиковата школа са намерили подход, защото си плащаш! И защото децата са по-малко в група, и защото целите н езиковата школа и тренировката са по-различни от тези в училище.
Аз на Магаренце й препоръчах някои стъпки, които би могла да предприеме. Но това стана преди твоето истерично рипане на тема доби и лоши деца, добри и лоши учители. Няма боксов мач. Дори не ме интересуваш! Както казваш, тук е форум. Затова и нямам намерение да ти мълча, при положение, че не съм съгласна с теб! Защото забелязвам тенденция напоследък - т.нар. от теб "лоши" деца се поставят на пиедестал и се спекулира с проблемите им в общуването и дисциплината. И аз това нещо го толерирах до момента, в който вече се мин границата и се оказа, че винаги "добрите" деца по подразбиране са всъщност тези, които нарушават правата на проблемните. Правата са си права, всеки може да ги защитава, но не и да изкарва виновни повечето хора за това, че също си защитават правата. Казах вече  - има си психолози, ресурсни учители, дори частни учители. Ти, ако си много загрижена за детето си, защо не постоиш няколко часа в клас да видиш как се държи? Ако детето си е невъздържано по природа и не разбира кога какво може, ще се държи така, както е там вски ден. Но ако пред теб се държи мирно и кротко, значи много добре разбира докъде и как може. Вече дадох пример с едни родители от класа на моите деца. Не е важно какво говориш, а какво правиш!

И откъде ги измъкнахте тези ТВУ-та? Никой не е повдигал въпрос за подобни училища, ама пак някоя засегната майка на нарочено дете започна да ни вкарва в разни филми! Моля, по-спокойно я карайте! Знаете ли изобщо какво представляваха тези училища? Ако знаехте, разбирам да говорите, ама така да се изказвате наизуст не върви!

Да, учителят има критична роля за това какъв е климатът в класа. Но хайде, замислете се, ако не бяха така рехави правилниците в училище, а бяха като по време на соца, как щяха да изглеждат нещата? По времето, когато и ние бяхме ученици със сигурност е имало деца, които са били зле с дисциплината, не им се е учело или е имало всякакви причини за проблемите. Но като си спомням, обстановката в клас беше добра, нямаше ги историите като сега. Да не би децата тогава да са били поразлични? Такова нещо Иванчо да започне да пречи в часа или да бие някого, или да си хвърля хартийки дали щеш да се случи?Щеше, ама друг път! Родителите след всеки път щяха да соят мирно на килимчето в директорския кабинет! Някой ще ме обвини сега в носталгия по миналото. Няма такова нещо! Просто давам пример. Сега много деца и родители просто се чувстват безнаказани, а оправданието за различността вече е като дъвка - всеки го дъвче и го използва както си иска. И ми прави впечатление, че родители, които смятат че децата им са несправедливо порицавани много охотно използват думата "етикет", че направо ми звучи като оправдание. Със сигурност има начини мнението да се промени, но трябва много работа и родителят да е отворен за диалог, а не за скандали. Затова казах - има си училищен психолог, има директор, има училищно настоятелство, ако искате! Може да се направи много, ама родителят като най-заинтересован трябва да работи два пъти повече от друите.

Язък за темата на Магаренце! Емоциите пак надделяха над разума!

Извинявай, но този начин е необоснован. Родителят няма проблем с поведението на детето си. Той има нужния респект и авторитет пред него и е съвсем нормално в негово присъствие, то да е дисциплинирано. Това, че учителят не може да постигне същото в часовете си, не е работа на родителя.
За четири години моите деца смениха 3 учителки.  При едната бяха тихи, спокойни, дисциплинирани и имаха страхотни постижения всички. За другите две не мога да кажа същото, въпреки че погледнато технически си вършат  работата.

И моето дете беше от буйните и непокорните. Непрекъснато класната му ме привикваше в училище. Няма да пиша за .. кой прав, кой крив... защото в някой ситуации е бил виновен в други не. В тона на класната, когато ми обясняваше проблема, винаги имаше оправдание. Никога не ми е предлагала посещение при психолог, никога не намери за ненормално поведението му. Нямаше деца на които да симпатизира, нито такива които да не харесва, може и да е имало, но никога не го показа. За нея всички бяха еднакви. Пускала съм детето си на всички зелени училища. Създавал е проблеми, но тя винаги ми е била съюзник в преодоляването им. Много е важно, педагогът който ще бъде с децата ни първите 4 години да е и човек. Те са различни, някои са по свити, други по буйни, но истинския професионалист може да предразположи първите да покажат най доброто от себе си, а буйните да насочат енергията си към нещо градивно.