Топли слънчеви лъчи огряват нашите канадски ширини - 41

Pate Jaki ,аз преминах през същите тревоги, когато детето ми тръгна тук на детска градина, беше точно на възрастта на твоето, не е ходил никога преди това на градина.Такъв ад беше за всички ни, че не искам да си спомням.Аз си мисля, че и до някъде учителката му изигра голяма роля за това той да не свикне, защото тя по принцип е една много строга, крещяща и мързелива жена.За щастие вече не е в нашата градина.Но и дори да беше някоя от другите учителки-те всички са страхотни, дори повече от страхотни, той щеше да си тъгува дълго.Той си е такова дете- обича да си е с мама, обича да си е в къщи, просто е много привързан към мен.А и не знаеше нищичко на френски.
Както и да е, времето мина, той започна да свиква, плачеше по-малко и така.Просто всяко дете е различно и трябва да се съобразим с това.
Желая успех и по-бърза адаптация!

Pate Jaki,

Виктор тръгна на градина (в частен дом) когато беше на 1 годинка. Той тръгваше да плаче още щом видеше че поемаме по пътеката за към къщата. Като съм го оставяла и го чувам как се дереше от рев - ревала съм и аз на път за къщи.
Тогава изкара с тази "нани" (както ние си я викаме) до 2.5 годинки. Свикна, и до ден днешен са големи приятели с дущерите и и с нея. По стечение на обстоятелствата трябваше да сменим и го пуснахме на подобно, но една уж канадка (то такова чудо няма), която се оказа че е испанка. Еми тя им говореше на испански в повечето време. Такова чудо за 2 месеца небях видяла. Спираше да плаче там, но ходел само след нея. Неискаше с децата (те все момчета но много диви,а той е по-кротък) . Обаче у дома ни разказваше играта. Едни "тандруми" едно чудо.... незнам как останахме живи. 2 месеца и я сменихме. Спеше там, но неискаше да яде, евнтуално играеше. Но като цяло и ние небяхме много доволни от нея, детето ни ни правеше на луди (все едно си отмъщаваше) .... незадравословна ситуация.
Поне това е нашият опит. Но тя ще свикне. Установила съм, че много по-трудно е за майките . Чувала съм за деца където по 6м свиквали.

Това за свикването на децата на градина наистина най-много зависи от самото дете, но важни фактори са също възрастта на детето, езиковите му познания, отношение на учителката, както и честота на посещаване на градината. Сега ще ви обясня за какво говоря. Аз примерно с Флоранс не съм имала никакъв проблем. Тя тръгна на 1г5м, в семейна градина, учителката е мароканка и говори на децата изключително и само на френски. Бяхме ходили да видим и друга семейна градина, учителката беше испанофонка, която без притеснения си каза, че нейните деца често стоят с нея и тя говори доста на испански. Затова предпочетох мароканката, а и е доста по-близо до нас. И не сгреших в избора си. Флоранс в началото изобщо не плачеше, влизаше да играе и забравяше за мен, дори чао не ми казваше. Разбираше малко френски, защото сме я оставяли на шефа на моя мъж да я гледат от време на време, а те са си канадци. Имаше и период, в който плачеше сутрин, но само ако аз се застоя да говоря с учителката. Тръгвах ли бързо нямаше проблеми. Сега да ви кажа и за другия вариант. Аз работих като учителка в нещо като детска градина към една организация в помощ на емигрантите. Нямаше друга учителка, само аз бях с децата, като някои идваха всеки ден само до обяд, други идваха всеки ден по цял ден, а трети идваха само в определени дни. От опита който натрупах там, мога да си направя някои изводи. Всички деца бяха емигрантчета, в много от случаите току що пристигнали. На различна възраст, но нито едно от тях не разбираше френски или английски, въпреки, че имаше деца на по 4г, които са родени тук, но никога не са се делили от родителите си и са комуникирали само на техния си език. Някои свикнаха бързо, но идваха всеки ден, свикнаха с рутината и нямаше проблеми. На други майките стояха с тях цял предиобед, защото не искали децата им да плачат (най-фрапиращия случай беше с момченце на 4г, чията майка беше залепена до него, дори като се спуска по пързалката, тя изпълняваше всеки негов каприз, само и само да не плаче.) Ей това дете никога не свикна, а тъй като  майката не работеше реши, че вместо да си "тормози" детето, е по-добре да продължи да си го гледа вкъщи. Не ми се мисли деца като него как свикват в училище, при положение, че за първи път по-сериозно ще се сблъскат с езика, плюс болезнената раздяла с майката за по цял ден, всеки ден. Друг случай: китайче на 1г.6м, току що пристигнало от Китай. 2-3 дни помолих майката да стои с него, за 30 мин първия ден, после си тръгват заедно, за 1ч. втория ден, после си тръгват заедно. За около седмица (че даже май и толкова нямаше) майката спря да стои с него, оставяше го и тръгваше. То плачеше, но с всеки изминал ден, плача намаляваше като време. Трябваха му 3 седмици за да свикне да стои до обяд, без да плаче. После започнаха да го оставят и следобяд, което си беше изпитание и за останалите деца, които не можеха да заспят, заради силния му рев. Ама и с това посвикна. И точно когато се виждаше светлината в тунела, му намериха нормална градина, тъй като нашето беше просто алтернативен вариант за хора, които нямат друг избор и които имат нужда някой да гледа децата им по няколко дни седмично. И хем ми олекна че са му намерили друга градина, хем ми беше много мъчно, защото беше се превърнало в моя любимец, страхотно чаровно детенце (когато не плачеше )
Тъй че извода за мен е следния - ако детето ходи всеки ден на градина, вероятността да свикне по-бързо е много по-голяма. Според мен не е правилно именно учителката да дава съвет за спиране на детето от градина, защото не говори езика. Тя затова е учителка, трябва да направи усилия в това отношение. На моята работа примерно както вече споменах, нито едно дете не говореше нито английски нито френски при започването си. Децата с които бяхме заедно по време на целия ми договор, мога да кажа че комуникираха доста добре при раздялата ми с тях, дори помагаха много в комуникацията ми с другите деца, които тепърва започваха да идват и с които бяха от една и съща етническа общност.

Стана много дълго, за което се извинявам. Надявам се да съм била полезна с нещо със споделеното от моя професионален опит

Здравейте, момичета,

много ви благодаря за историите и думите. От самото споделяне просто малко ми олекна. Днес пак ми звънна жената, да я взема на обяд, пак стрес и рев, само като види мястото. И самата жена явно като е сама и не иска да стресира другите деца ли, незнам...ще мисля да търся друга градина евентуално...макар че е трудно и при нас с местата. Има една близко, там сме в списък на чакащи, тя си е е по-голям център. Може би като има повече лелки ще е по-добре...днес поне е пишкала нормално...сте мисля, благодаря ви, ще кажа как върви!

Моето диване  , ходи на градина вече 10 месеца, като за този период има не повече от 4 сутрини, когато не е плакал. Според мен той просто обича да плаче  , от друга страна сутрин е раздялата с майка му, той в къщи реве, ако не съм му пред очите повече от 5 мин, пък да ме види, че си тръгвам...
В началото беше ад, по цели дни рев, учителките в чудо се видяха. И от дума не разбира, колкото повече му обръщаш внимание, толкова повече надува гайдата. Ревял и седял до вратата, едната учителка /българка/ го питала "Ясене, какво правиш?" той "Чакам", "Какво чакаш", той "мама". Отне ми точно 5 месеца до първата сутрин, в която не плака. Чак не можех да повярвам, че е той.
На практика, след около месец след тръгването на градина е започнал да се заиграва, да участва в замиманията и тн.
Сега пак си плаче сутрин, но за около минута - две. Не веднъж съм спирала отстрани да го слушам, наистина спира бързо.
Силно подкрепям мнението, че не бива да се оставя повече време в къщи и по-малко на градина. Така свиква по-трудно и по-бавно.
Децата са различни, иска се търпение, но има и огромно значение как учителя предразполага детето.
Стискам ви палци бързо да минава периода с адаптацията.

Имам спешно питане, декларацията, която се вади от бг консулството къде се представяше - на влизане или на излизане от кпп-то?

Мерси пак момичета,

и аз много искам Папа да ходи на градина и да играе и се учи и да се справи и с това първо предизвикателство. Единствено ако и другата седмица е така зор и жената продължава да ми се обажда да я взимам по-рано (а аз работя, макар и парт-тайм), явно и тя не е готова да се справя със ситуацията като е сама, та ще мисля за по-голяма градина близо до нас, една съседка ходи там, ще пробвам за "връзки" . Там са повече лелки, имало там една полякиня, може и това малко да помогне и да издеянят и те на този рев и зор. А реших да почнем да четем книжките на английски и да гледаме детски на англ. Досега не сме го правили. Първа практическа стъпка

Лека нощ на всички малки и големи в хубавия ни форум!

Пате Яки, дайте Паулинка на нормална градина, не на домашна. И нашата първа беше домашна - тези жени си подбират само безпроблемните деца, които са тихички и кротки и не им създават работа. Няма смисъл да тормозите детето там, явно на учителката не й се занимава. И на нас ни се обаждаха така да ходим да си прибираме Тарик по-рано или ми се обаждаше, че не искал да спял. Е аз какво да направя? Нали затова учителката е обучена да се справя с такива ситуации, а родителите да могат да ходят на работа. Дайте я на нормална градина, всеки ден да ходи, така за 1-2 седмици ще свикне, даже и чао няма да ви казва после, ще е толкова улисана в играта с децата. Успех! 

Принципно на всяка граница могат да ти искат декларация..
До колкото помня разликите са в това къде трябва да е заверена декларацията - за деца родени в бг от бг оторизирана институция/лице и за деца родени в канада от канадско оторизирано лице

Tova ясно, обаче досега мацката си е загубила декларацията, а пътува в неделя, та по спомени май само на излизане искаха (за Бг става въпрос) И информацията, която намерих в нета потвърждава

На мен ми я искаха на влизане в Канада!!! при положение че дребния е раждан тук.

Пате Яки, защо не хвърлиш едно око на форума за въпроси към детския психолог. Там има подобни теми, може да има нещо от полза. А ако решиш, може и ти да зададеш въпрос.
Аз пратих моето голямо момиче на градина на 3г4м и мина добре. Първите дни беше супер ентусиаст, после имаше кратък период на плач и мрънкане, докато я оставяме, но толкоз.

Здравейте! Интересна тема сте подхванали с детските градини. Ние също се готвим да тръгваме, но най-вероятно това ще стане месец септември, та сега се чудим в коя градина да изпратим детето. Така като гледам избора ни ще е на късмет, дано да улучим добра учителка, иначе малчугана е спокойно и общително дете и се надявам да нямаме проблеми.
Имам един въпрос относно плащането на сервиз де гард от имиграционните. Аз ходя на кофи и от там ми дадоха документи, които попълних и върнах, но сега като ни дойде новата фактура ние ли я плащаме или имиграционните плащат директно на училището? Подочух, че ние си плащаме, а после ни връщат парите. Но не можах да разбера трябва ли по някакъв начин да уведомя  аз имиграционните или това което дадох на кофито е достатъчно и кога евентуално ще ми върнат тези пари? Извинете, че стана така дълго, но като не знае човек езика добре неможе и да пита. Благодаря!

Щом си попълнила и дала документите в колежa, където караш френски, схемата е следната: ти си плащаш чека, който получаваш от сервиз де гард, а когато получиш твоя чек от КОФИ, там ще имаш и допълнителна сума за сервиза, /ти плащаш на училището, после си ги получаваш от колежа/. Не е нужно по никакъв друг начин да информираш имиграционните. Трябва обаче и мъжа ти да учи или да работи, да е зает на пълен ден, такава бележка също да представиш в колежа. После, когато ползвате и детска градина, ще ти плащат и нея. Не съм сигурна дали цялата или процент от сумата, ако примерно е семейна градина от 25 долара. Моята е от 7 и ми плащаха всичко.

Благодаря за отговора. И ние предполагахме, че е така, но не бяхме сигурни. Благодаря ви, че ви има, винаги ми оказвате помощ, когато ми е било нужно