АПРИЛ 2006

Аги, гледам има оферти ол инклузив за 50 лв на човек. Пет нощувки за 2 човека, децата не плащат , са 500 лв. Ето сега едни приятели отиват от понеделник за 7 дена , всичко влючено на Свети Влас, точно за 550 лв . Трета година са там и са много доволни. Е, вярно , че е малко преди баш сезона, то те така предпочитат най-вече заради децата. И ето седмицата я дават прекрасна за море.
Ние също ходим  ол инклузив и не харчим почти нищо извън хотела, нищо не ни липсва, само за път. Толкова сме презадоволени, че даже и кафе не ни се пие някъде по заведенията.
Разгледай в нета, ще видиш , че има много хубави предложения  .

Танче, това е разбираемо. И все пак, не знам как е при вас, но последния път броих тениските на мъжо - 27 броя. Всеки ден облича, хвърля за пране, това се повтаря естестевно с чорапи, гащи...казвам, естествено, никой не иска да носи едни слипове няколко дни   Обаче това се комбинира с дрешките на Тони, Дидо, моите. И разни неща като покривки, спално бельо и т.н., което всяко домакинсво има. Не знам вие как сте, но аз по една пералня на ден минимум пускам, което ще рече, че трбява да се простне, да изсъхне, да се прибере, сгъне и да се подреди. Ако вали, сещай се какво се случва с прането - затъвам. Ние не разполагаме със сушилня. После, в рамките на 2-3 часа, да си сготвил, нахранил децата, да са изкъпани, сложени да спят - кой ревящ, кой не спира да говори, изисква, да прави някоя и друга пакост...айде, да кажем, че всички с 2 деца са така. Но за 3 часа, да си сложил вечеря, да си ги нахранила, да си ги измила, преоблякла, да си вечеряла и ти все пак, после да си разтребила кухня, играчки...някъде в това време може би ти се изка да погледнеш филма по телевизията. И това всичкото се комбинира с будене по няклко пъти на нощ, и ставане в 6! А все пак аз си гледам още едно дете, което си е работа. Е, смятай с 3 деца денем кое може да се свърши. Щото някои около мен пъшкат как имали да мият банята, а имат дъщеря на 5г, т.е. не е нужно докато търкаш тякой да блъска и да се дере на вратата /както прави Димитър/, а другия да го дразни и да повртя , че искал мляко с какао, че му се акало, че искал вода, че бил гладен...Всичките ми приятелк, с деца или без деца, идвайки вкъщи за няколко часа и като си тръгват ме гледат със съжаление, само свеки ме възхвалява, че това не можела да повярва, че го правя...за капак ако не съм успяла докато спят, в обедните 2 часа тримката, аз да сготвя /това в случай, че имам продукти напазарувани, или ако имам пари въобще/, и реша да направя някакъв аламинут, ме поглежда телеца смръщен и вика "че то това вечеря ли е"
Когато бяхме само с Тони, все събота и неделя се случваше да го вемат бабите, а сега само майка ми взима я Дидо, я Тони /напоследък повече взимаше Дидо, за да не го заразим с поредната болест/, но и тя започна от този стрес от безработицата и кредитите, които й висят на шията да боледува...та и тя милата не може да ми помага. Е, започна да гледа едно детенце, на третия ден се тръшна болна, обзаведе се с така коментирания грип с Т, разстройство и отпадналост, който премина вв втория вид с кашлицата. Свеки бачка по 6 дни в седмицата, даже са си 7, няма как след работа да се нахендри с Тони, та само ни носят по някое лакомство за децата и..така сега, с 2 баби и 2-ма дядовци сами си ги отглеждаме. Е, поне може да ни действа положително на самочувствието това някой ден, че никой не ни е помагал кой знае колко.
Излизането ми от къщата, ако е сама, е до лекар - търча като ненормална, тичам за детска кухня, после нещо да купя от магазина и отново тичайки се прибирам, тогава викам една позната да гледа децата и си плащам. Ако излезна сама вечер, то Саш ги гледа, да кажем една вечер на 2 месеца, тогава съм сготвила, приготвила, дала съм наставления, все едно бездетен ще ги гледа...
Давам си сметка, че всичките ми разходи, като интернет, такси по лекари, боя за косата, фризьор...дреха - сама си ги поемам. То как да кажа, не искам да излизам неблагодарница, на мен ми е ясно, че той работи и направо съм благодарна, че е съвестен служител, и че в крайна сметка той не е прахостник, всичките му пари са за семейството, но и аз през тези години все му помагам, въпреки, че съм в майчинство, а не виждам той да помага на мен в къщата и с децата, ето това е.

Явно всеки има тежи периоди, ако избутаме този, ще си останем заедно, то живота не е песен... Сама си набих този автогол - я да си бях седяла мирно и кротко с моите деца и само да казвам : имам нужда от пломба, имам нужда от УЗ, искам да излезнем на пицария, на Тони му трябват обувки, на Дидо бодита...и да види моят любим как щеше да се справя...
Само да вметна, че за 4г той не е купил нито една дреха за нито един от двамата. Я, излъгах, купи едни потничета и дребни дрешлета от Ларедут, защото ползвах неговата кредитна карта   О, пак излъгах...аз му дадох парите после, бях ги изработила.

Олеле, сега виждам какъв ми е ужасен постинга, надявам се да не ви е дошло вповече моето оплакване...наистина, всеки си има някакви негови проблеми, но...позволих си да споделя моите.

Трудно си е, спор няма. Но пък минава бързо, на мен вече ми е доста по-леко (особено откакто имам съдомиялна - това ми освободи 1 час вечер). Децата си играят и се занимават заедно, даже имам време да чета. Играчки не прибираме и не подреждаме, освен преди голямото седмична чистене. Всъщност, откакто тръгнах на работа, се чувствам много по-добре. Иначе преди 1 година бих написала точно същите оплаквания, така че разбирам много добре за какво говориш. Но с времето наистина нещата се оправят - децата растат.

И мен тази мисъл хем ме крепи, хем ме плаши. Ако си намеря работа, това добре, може би разнообразието и новите отговорности ще ми дойдат добре, но дали новата работа с две деца няма да се окаже някакъв блян? Гледам зълва ми как с едно дете не я искат никъде, да, тя иска в сферата на търговията да работи, за това я бива, но пък ако кажа на някой работодател, че съм с 2 деца.... де да знам. И както си предполагам, всяко боледуване ще е на гърба на мен и моите болнични, освен ако не намеря вариант да имам жена на повикване, т.е. да работя, за да плащам на свой ред, но поне да започна да работя с хора  Ох, да видя и аз свят!
Мерси за подкрепата, добре, че сте вие!

Прекрасен да е денят ви! 
Наистина, децата растат и нещата се понареждат.
Аз искам, като се върне мъжът ми от работа, поне да поеме децата, докато аз довърша каквото не съм успяла през деня (когато съм си стояла у дома). Готвене повече от 40 минути - само по празници и през отпуската. За яденето помагат и децата - да сложат, после да разчистят. За играчките - имаме няколко кашона, които периодично (в изблик на умопомрачение  ) сортирам. Там вечер се прибира всичко - под формата на игра. Каквото остане - който не приспива децата доприбира. Домакинската работа е разпределена някак самичка - кой което прави най-добре и не ще да го дава на другия, щото после не харесва как е свършено. Дано съм обяснила добре. Всеки си има 30-те минути негово време - да излезе на разходка, кафе и т. н. Мъжът ми си ги иска, но прави всичко възможно да ми ги осигури и на мен. Е, това не е станало изведнъж, но нещата се нареждат. Желание и любов да има. 
За парите - не знам как го водите това счетоводство - мои, негови и т. н.  При нас се слагат на едно и после се взема от там за каквото трябва. Без значение кой колко получава, като не стигат, заедно се мисли какво да се направи по темата.

От днес сме в сборна група в градината, но поне с нашите си госпожи. Чудя се дали да го заведем на цирк  Някой ходил ли е вече - споделете впечатления. 

Аги, и аз нямам сушилня и ние слагаме всеки ден нова тениска/блузка, но аз не само прибирам прането в гардероба, но и го гладя     
Играчките и аз не прибирам, детето е достатъчно голямо да си поеме тази задача  Знае, че преди вечерята се прибира, иначе после няма сънчо 
И на мен ми е много чудно как така си деляте парите, че и да знаеш кой какво е купувал с какви пари    При нас всичко е общо    или иначе казано, той спечели пари, аз харча 

Тази сутрин бях в ДГ. Първо ме изненадоха лошо, че искат бележка от педиатъра, че детето може да ходи на градина. Ако ми го бяха казали миналата седмица, сега щях да го имам, но така трябваше да си прибера детето    И почнаха - ама как ще я опазим, тя може и от стол да падне (това се случи преди 2 седмици), какво ще я правим като ходим в гората,.... С други думи, най-добре да я оставя вкъщи докато й свалят гипса    Казах йм че категорично не искам тя да не ходи изобщо на ДГ и че ще я оставя вкъщи в дните, в които имат физ. култура и са в гората и че ще си я прибирам на обяд още в 12, но толкова. Сега ще си говорим пак в сряда 

След това беше разговора с директорката, едната възпитателка и майката от род. съвет. Мина добре, всеки каза как е видял и почувствал ситуацията и ми се извиниха на няколко пъти, аз приех извинението йм но йм казах, че моето доверие и на детето е пострадало и че се надявам с течението на времето да го възстановяваме.

Здавейте в новата, по-топла и слънчева седмица!  

Татянка, честити ви обечки, много и отиват на Миленка!  


Аги, безпаричието е гадна работа. Най-кофти е, когато мъжът ти се сцепва от работа и няма време и сила да си види децата, а парите едвам стигат за сметките и храната. Ние също сме имали 2 такива периода, а и всяко семейство си има такива кризи, не сте вие някакво изключение, ама стискаш зъби и гледаш да изплуваш някак. А българските мъже хич не искам да ги коментирам. Те нашите пак са много добре, ама тея от по-възрастното поколение, са съвсем... Баща ми дори не знае, как се пуска пералнята, щот това било женско задължение, хем майка ми работеше 2 пъти повече и печелеше много по-добре, а думички като гладене, чистене, готвене... въобще го е гнус да ги произнесе.  

JD, преди година и половина водих Вальо на цирк, много го беше страх от клоуните, иначе, останалата част от представлението му хареса. Скоро видя афиши и каза, че иска пак да го заведем. Този път мисля да отидем на "Балкански", четох много добри отзиви за него - в момента е в Младост.


И аз се заглеждах в офертите за ол инклузив, тази година има много изгодни предложения, само че това не е точно нашият тип почивка. Пробвахме преди 2-3 години, ама нещо хич не можем да се заседяваме на едно място. Ние обичаме да скитосваме - всеки ден да сме на различен плаж, да обиколим всичките забележителности наоколо, да пробваме всички кръчмички, ей такива ми ти неща... Мислех си, че като имаме дете, ще се измързеливим, ама то с него ни е още по-готино да скитаме насам-натам, особено сега като е по-голям.

Вчера гледахме резултатите от матурите на абитуриентите. Юлче, браво, вашето училище е най-доброто!
Изуми ме обаче факта, че 1/3 от тийновете не знаят къде е магистрала "Тракия".    И това точно, ми се струва не чак толкова пропуск на образователната с-ма, колкото на семейството - не мога да си представя, че 18 години няма да си заведеш детето никъде и не считаш за нужно да му обясняваш и да го научиш на нещо. Обсъдихме го и с приятелите на площадката и се оказа, че от 5 мацки, 3 не са ходили никога в Пловдив и Търново, а са жени по на над 30г и са живели в България през цялото това време.

Привет и от мен
jd, ние водихме Кало на цирк Балкански скоро и му хареса според думите му, но аз лично не видях да беше супер очарован ...
Аз не мога да споделя как е с две деца на 33, ама скоро ще мога да се включа по въпроса адекватно
Иначе за липсата на време и смогването аз съм установила, че всичко е въпрос на организация и правилно разпределение на приоритетите.  Отказах се от доста неща през седмицата, като да подреждам всяка вечер или да чистя по няколко пъти на седмицата ми е по-добре, имам време за други по-приятни неща, чистим вече веднъж седмично, играчките Кало си ги прибира или поне гледаме да може да се минава в неговата стая  Гледам да има какво да хапнем и да имам време за детето, макар че той вече доста се занимава сам ... готвенето гледам да е бързо, като събота или неделя си подготвям някои неща....

Ренка, и аз незнам имената на магистралите не че не съм пътувала, просто не ги знам

Ренка, моят баща чисти, може да глади, пере и готви. Не вместо майка ми, но може да прави всичко, даже пред печката по-добър от него няма.
Саш не може да пере, да глади - прави го само ако е настъпил някакъв катаклизъм и няма как да му изладя блуза, да чисти...мноого рядко и обикновено започва да ми пуфти, че съм мърла. Като става въпрос за чинии казва" Не си си измила чиниите".

Сега съм предприела нова тактика - ще готвя по една голяма тава с ядене, или голяма тенджера - поне за две вечери.

И аз гледах резултатите от матурите, както винаги Американския колеж са водещи. Имам спомени, как една приятелка се спукваше да учи, направо не е истина! Но като замина за САЩ да учи, отиде със седмица след началото на учебната година, веднага попаднала на контролно по английски и изкарала най-високата оценка в класа. Та, поне там е солидно нивото, но пък и доста скъпо де.

До Велико Търново и аз не съм стигала, минахме веднъж много късно покрай него на 3 март, много беше жалко, че от Варна тръгнахме късно и изпуснахме тържествата. Но поне знаем къде се намира   Много места не сме посетили, никога не сме били в северна Б-я, не съм стъпвала в Русе, Добрич, Видин и Враца. Само в Монтана сме били.
Поне знам коя е магистралата Тракия, и кое е Подбалканската. С картата боравя добре, ориентирам се и обожавам да минаваме оттук-оттам, никога по познатото. Така веднъж минавайки през Хасково, решихме, че до Ахтопол ще стигнем "по-напряко", което доведе до разглеждане на реаерват с диви прасета, змии, лисици, села отбелязани на картата, но липсващи реално Беше голям купон - 4 момчета и аз навигатор

Мечтая си за няколко дни край Големия Беглик на палатки....но как да стане? Поне Тони ще го вземем, нека само се стопли добре времето и да са супер жеги, тогава ще е момента!

Благодаря за отговорите!  Ние мислим да отидем точно на "Балкански", в Младост. Митко ту казва, че иска да ходи, ту не ще. До района на цирка не мога да го накарам да отиде, едва проверихме цените на билетите. Май ще ходи само батко му 

Доста места съм обиколила, но преди демокрацията. С географията съм на Вие, а за посоките на света питам мъжа ми или децата. Децата не сме ги водили на много места, макар да ми се иска. Като има отпуска - няма пари, като има пари - няма отпуска, пък и все нещо изниква зад ъгъла. Опитвам някак да наваксвам. Мадара, Плиска и Преслав са ни сигурни за тази година, за морето - още не се знае. Загледах някакъв големичък басейн за терасата поне.

Привет!
Ходих на тимбилдинга, прекарахме добре, пообиколихме около Търново и Габрово забележителностите. Наистина се получава сплотяване.
Тинче, пусни линк или името на тоя хотел, за който споменаваш, моля те!
Рина, много се радвам за теб. Аз минах през тая еуфория от влюбването, но явно още немога да преживея миналото и неосъщественото бъдеще. Както и липсата на сигурност, която изпитвам ме изнервя.

Вени, добре че си отишла значи на тийма! Относно несигурността, само мога да предположа, че наистина ти е много трудно! Самото ти решение бе трудно, но ако това може да те успокои - по-добре ли е да си свиеш сърмите и да наведеш глава в такъв момент? Може би щеше да е по-мъдро, но дали? А и както сме си говорили с приятелки - винаги може да се събереш с някого, ако той липсва на теб, и ако ти му липсваш. Но заради едното спокойствие, предполагам, че преди всичко е финансово, да подвиеш коляно - не е дстойно. Ти си знаеш какво те мъчи по-точно, де! Никъде не споменаваш финансите, аз само си мисля, че е супер гадно това, че в едно много клюкарско и някак долно предаване, 99% от жените бяха попитани "Ако беше финансово независима, щеше ли да се разделиш с него" и отговорът на 100% от тях бе "Да". Абе може да е пошло предаването, но това бе факт при признанията.

Аз поне сега това си казвам, ако думнем джакпота, и се събудим, или по-скоро си легнем богати , направо със Саш ще разцъфнем. Щото си пасваме в много оношения, него само финансите го тровят. Ама ми е иначе добричък по душа.

Добро утро  .

Вени, мисля че е този хотел http://www.butiktravel.eu/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D … D0%B8%D0%B9%D1%87
ама че дълго стана 
Знам, че цените си ги договарят на рецепция, т.е . на тази сума им правят отстъпка, ако например не си знаят предварително номера на стаята.

Аги, разбирам те за какво говориш. Аз точно щях да те питам не може ли майка ти да помага. Може да е въпрос на организация, но не крия , че и на мен ми е много трудно с двете, хем че Ема е много послушно дете като цяло , а и Нора е кротушанче. Но домакинската работа ми разгонва фамилията  . Та бабите са общо взето постоянно на повикване. Ето сега имам  пране от една седмица за гладене и не ми се хваща, ще чакам някоя да намине  .
А и мисля , че работата трябва да ти е някъде навън  . Може да започнеш, пък майка ти  да поема децата като се наложи или наистина да си намериш някоя жена за такива случаи .Но ти си знаеш дали така може да се получи. Определено това седене вкъщи се отразява на психиката. Мен ми е приятно, но понякога ми писва и карам по течението. Но и аз като цяло съм доста хаотична личност и трудно ми се отдава организацията.
В тази връзка съм решила да си прекъсна майчинството и септември започвам работа. Нора ще я гледа свекърва ми, въобще не мисля да я записвам на ясла.

Хубав ден  .

Аги, точно това имах предвид, а това предаване съм го гледала и точно тогава си мислех колко жени търпят мъжете си само защото ги издържат или поне не биха могли да си позволят да се издържат сами само със собствената си заплата. Съзнавам колко е рисковано особено в тези времена да издържаш сам две деца/ е имам и издръжка/ и какво ще стане, ако, недай си боже, загубя работа. Тук / в офиса/ скоро имаше атестации и моите не са добри, което много ме разстрои, защото аз дефакто дойдох на робота тук една година след като бях взела диплома и очаквах непрекъсната помощ, а бях хвърлена в дълбоката вода и оставена да се оправям. Като прибавите и стреса, през който преминах - неможе да се очакват бляскави резултати, но това, особено първото, премина някак между другото и не беше взето предвид, както очаквах. И това ме огорчи доста.

И всичко това не говори добре нито за мъжете, нито за системата в Б-я. Преди години, братовчедка ми се залюби с един холанддец, който каза, че ако се разведе, жена му ще го разори с издръжките...но тук мъжът знае, че като не ти изнася - или ще умираш от глад, или ще го търпиш.