Въпрос към християните.

Единственият път е чистата и свята вяра. Това е нещо, което изпълва цялата същност на човека.

За християните пътят е Иисус - безусловната и истинска вяра, че Той е син Божи.

Прошката от свещениците, не е изначална християнска концепция. При ранните християни не е имало прошка. за всяко нарушение на нормата е следвало изключване.  Идеята е била, че прошка може да дава единствено бог, църквата и клирът може да се застъпват за грешния пред бог, но грешният няма място в църквата. Чак през 217 г. римският епископ Клист издава едикт утвърждаващ властта на свещениците сами да дават опрощение от името на господ.  Едикта не е запазен но е касаел греховете свързани с проблемите в семейството - незаконно съжителство с жена, аборт, многоженство.

Да задам друг въпрос към наистина практикуващ и вярващ християнин.
Някой спомена за т.н. либерализация на християнството. На всички е ясно, че са малко истинските християни. Кой в днешно време определя границите на либерализация, има ли подобен процес основи във Библията или е "бягство" от строгите канони и "добро" извинение да не се спазват.

В Библията ясно е написано, че не е добре да се прави секс преди брака, независимо от годините.


Това не е вярно. Цялата Библия е пълна с прошка. Единственото място където се говори за отлъчване е за човек който  има жената на баща си и не е пожелал да се покае. Дадени са стъпките кога един човек трябва да бъде отлъчен от обществото на вярващите и те включват няколко пъти да се разговаря с човека пред много свидетели и да бъде приканен да се покае...

mariabutti , Бог в Библията е описан по един и същи начин от Битие до Откровение. Стандартите за добро и зло са описани в Закона даден на Мойсей. Когато дойде Христос, той сам каза, че не е дошъл да отмени закона, но да го изпълни и той вдигна стандарта още повече. Докато в Стария Завет беше важно да не правиш нещо, то сега е важно какво става в сърцето ти, независимо дали си го направил или не.
Бог е категоричен, че не трябва да имаш други Богове освен Него.
Категоричен е, че до Него можеш да достигнеш единствено, чрез жертвата на кръста на Христос, защото няма друг начин да  се простят греховете. Понеже е писано в закона "Заплатата за греха е смърт".
Категорично е записано, че веднъж се живее и веднъж се умира.
Описно е, че между ада и рая има пропаст която никой не може да премине. И в тази притча Бог казва, че на хората са им достатъчни думите на пророците и ако те тях пренебрегват и мъртъв да възкръсне няма да повярват като им говори...
Категоричен е, че човек трябва да има една жена и жената един мъж, че този съюз е за цял живот и единствения начин да бъде разрушен е смърт или прелюбодейство на единия партньор.
Категоричен е, че нямаш нужда от астролози, врачки, гадателки викане на мъртви, защото ти е дал Святия си Дух и той е който ти дава всяка мъдрост.
Изброих точно тези неща, защото те са в основата на "либералните християни" т.е. нещата които променят. Всъщност това вече не е християнство, защото обезсмисля жертвата на кръста. Обезсмисля самата жертва на Бог, че сам дойде да ни спаси, не изпрати ангел да направи това, например...

Аз не наричам стандартите за добро и зло в Библията като канони, те са едно добро ръководство което ти казва, ако правиш това, следва това... Апостол Павел писа "Всичко е позволено, но не всичко е полезно".
Добрите дела са следствие любовта към този който ни е спасил, който ни е дал вечен живот и който снабдява всяка наша нужда, не от страх! Но в същото време "Вяра без дела е мъртва вяра".
Бог не се е променил и няма да го направи.
Неговите стандарти за святост са си едни и същи. Но ни е дал и силата да живеем един праведен живот, стига да поискаме. Но на повечето от нас не ни стиска и търсим "добро" извинение.

Тук възникват някои въпроси и ми се струва, че някои неща нещо малко си противоречат.
При обучението от типа клас след клас, урок след урок, резултатите, които се постигат, показват, че сравнително малък процент от хората, достигат до висоти на познанието. Като имаме предвид, че познанието не се предава по наследство, означава ли това, че голяма част от хората са обречени, да не достигнат до духовното познание?
За математиците и теоремите колаборацията е подходящ процес, но не смятам, че при духовното познание е така, защото при колаборацията се работи в колектив, а  „…колективът е добър при решаването на проблеми, които изискват резултати, годни за оценяване чрез безспорни параметри за постижение, но колективът е слаб когато става дума за неща като вкус или преценка”.
http://pedagog-bg.net/index.php?view=article&catid=4%3A2008- … amp;lang=bg#_ftn3

migito, благодаря за отговора.
За да си истински християнин трябва ли да се молиш редовно, да ходиш редовно на църква, да постиш...? За тези канони говорех. Или само вярата в Исус е достатъчна за спасението ти?
Защото под либерализация някои разбират точно неспазването на тези канони с оправдание, че християнството се е либерализирало в днешно време.
Питам, защото много хора "обвиняват" мюсюлманите заради "облеклото" или молитвите, че живеели в стари векове, не се променяли.
Не се заяждам. Опитвам се да си изясня някои мисли

 Въпрос на свободна воля и желание е постигането на духовно познание. Няма пречка за постигане на духовно познание у всеки, който с присъщата непредубеденост на духовно-научното мислене се устремява към такова познание.
  Точно в математиката и геометрията , имаме един модел, който е тъждествен с чистото мислене присъщо на духовно-научният подход. А именно вживяването във вещественната реалност на понятието. Аз мога да начертая на дъската един остроъгълен триъгълник. Но не мога да кажа -'' това просто  е един тръгълник''/защото реално вещественното понятие за тригълник е извън рамките на този частен случай/, после до него мога да начертая един правоъгълен триъгълник и един тъпоъгълен триъгълник. Всеки един от тези частни случаи погледнати строго по-отделно не може да даде цялостното понятие за триъгълник. Понятието за триъгълник от гледна точка на духовно-научното мислене включва едновременно всички възможни триъгълници. То не е едно статично понятие, а едно динамично изменящо се такова, но едновременно с това не загубващо своята вещественост. Все едно, ако около  точката, изобразяваща върховете на всеки от триъгълниците да има безспирно въртене на страните. Реално погледнато, резултатите години за оценяване чрез безспорните  параметри характерни за колаборативното комуникиране, са извлечени частни случаи на такива живи понятия.

Молитвата е част от живота на един истински вярващ човек. Все едно да си омъжена и не си говориш със съпруга си... Молитвата е начин за общуване с Бога.  Тя се прави, не защото така трябва, а защото изпитваме необходимост от това.
Ходенето на църква отново е защото имаме необходимост от това, а не защото трябва.
Аз не мисля, че християнството се е либерализирало, а, че хората си търсят оправдание за мързела си.
На мюсюлманите последния проблем им е начина на обличане и молитвите.

Истинският вярващ, от която и да е религия, ще спори , че неговата е най-вярната и, че "неговият" Бог е единствен. Няма смисъл да спорим по темата.
Но има и други хора. които не могат да се вмъкнат в рамките на която и да е религия, въпреки, че вярват във Всевишна сила. Опитват се да бъдат добри и това им стига като хора.
Аз съм за това всеки да си вярва в каквото се чувства спокоен и уравновесен. Всичко е между нас и Бог и той решава кой е искрен.

Аз не споря! Попитахте, казах как са нещата от страна на християнството, мога да ги обясня и от страната на исляма... Аз възприемам темата като обмяна на информация, не като начин да се промени някой... Хората се променят като видят личен пример, поне аз вярвам, че е така. 

Забравяте човешкия фактор в християнството и в написването на Библията.
Бъркате Стар с Нов Завет.
Забравяте и още, че всяка религия подлежи на тълкуване.
Забравяте многото събори, оформили съвременния облик на християнството.
Иисус е името, Христос означава Месия на гръцки, или Мешахът, когото чакат еврейте. Ако трябва да бъдем още по-точни, името Му на иврит е Иешуа, преводът на гръцки е Иисус.
Католицизмът и християнството се различават много повече от самата ритуалност, различава ги тълкуването на самите фундаментални християнски понятия.
Забравяте влиянието и инкорпорирането на много религиозни течения в самото християнство.
На авторката бих препоръчала един доста интригуващ автор, нарича се Нийл Доналд Уолш.

Хората се променят, когато са "готови". Не всеки следва личен пример, ако не усеща. че е правилният за него.

Поздравявам ви с тази библейска тема! Интересно ми е вие за кое бихте гласували в анкетата?

 

Художествена литература, от която черпя морал 

Тен, извини ме за спама в твоята тема, но и на мен ми се върти един въпрос от ученическите години, на който още нямам отговор и мисля, че тук е правилното място...

Гледам много трезво на нещата, но ми е интересно какво обяснения има един вярващ християнин.

Защо в Стария завед Бог *напътства* под мотото *Око за око, зъб за зъб*, а в Новия Исус т.е. отново Бог призовава към смирение с думите: Ако те ударят по едната буза, обърни другата?

Защо така си противоречат?