За орачите, хурките, менците и кобилиците...

Помня, че навремето като учих стихотворението " Де е България?" словосъчетания като: "де й зората" или "тамо, де се ..." просто ги пеех като латерна без да се замислям много, много какъв е превода на новобългарски 
Преди година дъщеря ми ме попита защо Зайо е БАЬО  Ама така е като съм забранила обръщения като како и бате 
Самата аз не знам какво означават част от думите, които споменавате. Сигурна съм, че са ми ги показвали и споменавали, ходейки по музеи, но съм ги забравила. Сега ще ги проверя в гугъл и пак ще ги забравя.
Класически произведения, изобилстващи от архаизми ми се струва редно да се четат когато детето е на такава възраст, че вече е запознато с историята и бита в съответната епоха.

Между другото преди няколко дена слушах в автобуса четвъртокласници, които имаха да учат наизуст Песента на синчеца. Изглеждаха добри деца и се вайкаха колко е трудно това стихотворение. На мен ми се стори абсурдно, но е факт. Може би не само думичките ги затрудняват, а и по-завъртяния словоред.

Всеки език се развива..
Нормално  понятия и думи  които са били в масово обръЩение да се превръЩата в архаизми.
За момента обясняваме непонятните думи.
За съжаление българските народни  приказки и песни  са и малко странни и за момента не са сред предпо4итаните от нея книги.
Споделям  мнението на anette1104 и се старая да не и ги натрапвам, за да не намрази бъларския.

- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява?

Какво разбираш под "класика"? Приказките може да ги четеш от книжки с картинки, денем, за да може да показваш нагледно. Елин Пелин и Йовков ги оставяте за училищната възраст. Междувременно посещавате Етъра и Боженци няколко пъти, за да видите нагледно - това обикновено е интересно и се запомня кое какво е като четете после странните думички  

- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?

A Шекспир доколко отговаря,  два века преди Паисий? Ми слагат се бележки под линия с обяснения за интересните думички, но останалото е по-важно   Затова са класика, защото "отговарят" на всякакви реалности.


- Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?

с илюстрации и екскурзии


- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?

не, освен липсата на "обща култура"

 посягат ли към старите български автори

"Старите" български автори се броят на пръсти, доста от материала се минава в училище и просто не остава друго нито за допълнително четене, нито за препрочитане.   Освен това съдържанието често е мрачно и подтискащо, и в този смисъл въобще няма шанс на фона на чужбинската литература насочена към тази възраст.

Съгласна съм с baibibi. За днешните деца това е като приказките за рицари и чудовища, или пък историята на различни времена, древни племена и т.н. - нови, фантастични, абстрактни неща, които не са необходими за съвременното ежедневие, но могат да бъдат интересни допълнения, просто за обща култура. Харесва ми и идеята за етнографските музеи и посещения в старите градове-музеи, където може на живо да се видят работилниците и занаятите в действие. Но и посещение в кое да е село също би помогнало. По много от думите ви изглежда, че ралото е останало в миналото и едва ли не тези предмети вече не се ползват, но това изобщо не е така. В повечето села хората все още изкарват прехраната си на къра, с рала и мотики, пасат кози и карат магарешки каруци. Това не е само в миналото - това е ежедневието на много от съгражданите ни, тяхното настояще, така че според мен е важно да се знае.

За мен въпросът е доста личен и важен, защото аз самата съм отрасла на село и съм помагала на нивата и с покъщнината, така че този начин на живот, с трудните наименования и странните предмети, е част от мен. Затова винаги съм имала дълбок интерес към българските класики и народния фолклор. Но бъдещите ми деца не само няма да го изживеят, но ще бъдат и още по-отдалечени защото ще бъдат полу-българчета, живеещи в друга страна. За тях това ще бъде съвсем абстрактно и непонятно, и още по-трудно, както вече споменаха някои от вас с опит в това. Няма да ги насилвам ако им е трудно или нямат интерес, но определено ще се постарая да породя интерес и да поддържам връзката им с България.

Няма значение дали децата са минали баш всички стари песнички и приказки; важното е в крайна сметка да познават културата и историята на своя народ, дори и това да се постигне на по-късна възраст.

BirdsFlu, според мен просто детето ти е малко. Принципно съм против адаптирането на 'класиката'- в крайна сметка в основата си всички истории са едни и същи, но това, което ги прави различни, красиви и интересни са подробностите, начинът по който са разказани. Нямам нищо против Шекспировите пиеси адаптирани за деца, но си мисля, че е хубаво години след това  да се прочете и оригиналното произведение.
Бих искала децата ми да се запознаят с такива произведения, дали ще им харесат или не няма значение. Човек трябва да знае, че нещо съшествува, за да го хареса. Аз харесвам и Шекспир, и Българи от старо време.


Между другото, скоро си мислех по тази тема. Моете дете е още по малко, няма 3, но му четох едно стихче на Леда Милева, където едно от горските животни тупаше 'козяците стари'. Как да обясня какво е козяк на тригодишно   първо казах китеник, сетих се че и китеник  не знае какво е, та казах одеало. По нататък ще обясняваме пак. Мисля, че освен екскурзиите и разходките до места като Етъра, стария град в Пловдив, Копривщица и т.н., където могат да се видят части от бита, ще са ползени и филмите. За гладиатори, за индианци, за въстания и битки..

В Златоград също могат да се видят доста неща. Нашият син вече е голям, но никога не сме имали този проблем, защото не се срамувам да кажа, че родителите ми не живеят със нас. В провинцията са - на село. И нашето дете винаги е имало допир със селския живот и всичко свързано с него. Сега знае и как се оре и с какво и млякото, истинското откъде идва и колко е тежко да събереш храна за животните за зимата. Повтарям: Не се срамувам от това! Напротив - гордея се! И се радвам, когато казва, че тук града със бетона и непрекъснатите кабели и смог го задушава и когато отиде там разтоварва за дни напред.

Не виждам защо изобщо се намесва темата за срам, гордост и т.н.   
Изобщо не става дума за това, нещо много силно сте се объркали 
За съвсем друго е темата, и молбата ми е да я прочетете отново, защото в нито един пост до момента няма и намек за каквото и да е противопоставяне.
Досега тонът на всички е достатъчно констуктивен, нека си остане така 

Музеи, картинки....Обиколки из България, често попадаме по разни забравени и не до там забравени села, родната къща на свекър ми е си е цял музей.
запознаването със "старото" стана в хода на обичайните ни житейски навици и, общо взето, трудни за обясняване неща не сме имали кой знае колко.

"Осъвременяване" на литературни произведения не може да има. Те са такива, каквито са, защото са написани точно тогава, точно от този автор, точно с тези изразни средства, това не подлежи на коментар въобще. Аз и "преразказани " приказки на Шарл Перо например не купувам. Моите стари са преводни и с удоволствие установих, че те си имат еднакъв текст с изданието илюстрирано от Роберто Иноченти.

BirdsFlu, започваш с това, че за първи път в живота си си видяла рало на 15 г. - да попитам тогава, някога виждала ли си вампир? Ако да - кой по-точно вариант - този от българските митове, на Брам Стокър, на Стефани Майер? Мисълта ми е, че фактът, че не можем да пипнем, видим, подушим... нещо не е причина да не можем да си го представим. Особено когато ни е интересно и забавно, тогава може да преживеем и много откровени глупости на някои автори, само заради сюжета напр. (класически пример за това са сапунките  - ама баба ми ги гледа, щото искала да види какво става накрая..., щото то голяма драма има ).

В момента има доста повече възможности за показване (освен обяснение) на различни предмети/понятия, които не са част по една или друга причина от бита ни - далеч не само музеи, има много енциклопедии, филмчета за какво ли не, сайтове с много информация... Днес, мисля си, е много по-лесно да се обясни, отколкото беше преди 10-20 години.

За мен е по-трудно да обясня какво е хобит, елф, мидихлорини (офф, така ли беше) - неща, които са плод на нечие въображение и често нямат нищо общо и с елементарната физика напр., но щерката зяпа Междузвездни войни и хич не се притеснява, че не мога да й подсигуря джедайски меч.

Трудно се четат някои произведения, разбира се, обаче човек така се учи, така израства - като преодолява трудности по пътя си. И на мен някога ми беше много трудно да прочета "Мамино детенце" - вече не се изучава, доколкото знам, май точно защото е мъчна за четене книга. Да, така е, езикът на Каравелов не е съвременния книжовен, нито пък е близък до съвременния софийски диалект, но мотивите и основните сюжетни линии може да видим в доста касови холивудски (и не само) заглавия (т.е. много адекватно си е на реалността). За нас Шекспир се чете сравнително лесно, както и Робърт Бърнс или Франсоа Вийон, защото са преведени - на съвременен език Обаче французите се изприщват от Вийон, да не говорим, че една голяма част няма да могат нито да го напишат правилно, ако го чуят, нито да го разберат, ако го прочетат - но текстовете не се променят - не случайно давам пример с поезията - там римата ще отиде по дяволите, ако тръгнем да заменяме остарелите думи.

Изобщо трудните текстове може да си се четат, пеят по всяко време - с обяснения или без, ако на детето не му е интересно. Важното е, мисля си, да се съхрани любопитството у децата и в последствие, когато успяват да разрешат нещо заплетено, да се поощряват. Така вероятно ще придобият интерес към това да търсят отговори сами, да питат, да ползват речници, енциклопедии... Важно е, струва ми се, не да знае какво е оран, хурка..., а да знае къде да намери информация, когато му е необходимо.

Ити, самоцитирам се, защото явно не съм успяла да формулирам правилно терзанията си 
Едно е да си представяш нещо, което по принцип не съществува, и ти си го представяш така, както си искаш, или с известни заемки от колективните представи на съответната култура. Но всички тези предмети и действия, за които говоря, не са част от въображаема реалност. Те са истински. Може да са морално остарели, но в едно съвсем недалечно минало са били неизменна част от бита на хората. Но в същото време са достатъчно далечни от мен, а още повече - от сина ми.

Не ми се иска отношението към всичко това да е като съм измислените, приказни герои и като към студените музейни експонати. Имам чувството, че ако го приравня по този елементарен начин, някак ги убивам още веднъж, след като веднъж ги е убил естествения ход на времето.

Те са истински, но вече не са част от реалността или поне ежедневната и в този смисъл много се доближават до пълната абстракция. И наистина не разбирам терзанията ти - едното не може да се види вече (като динозаврите), другото никога не е било реалност (като хобитите) - какво му е толкова специфично различното в отношението към моми с менци или динозаври и към хобити? Пък и чак символично убийство Освен това ти май говориш конкретно за остарели предмети, аз говорех най-вече за остарели думи - либеници, сетре и подобни - за тях какво, като ги прочетеш в речник, убиваш ли ги? Съжалявам, просто наистина не разбирам каква може да е причината за терзания в случая.

Налага се много от старите думи, които дъщеря ми среща в литературата да обяснявам.
Хурки, вретена, менци, кобилици... е виждала само на картинка. Или по музеи.
Със селскостопански животни няма проблем. Някои е виждала на картинки, други на живо. Като я заведа на село ако й разреша сигурно ще спи в кокошарника

Много, много точно казано!


 

Смятам, че това си е нашата история и е редно да си я пазим. Много от историята е трудно да обясниш, но с помощта на Инет, разходки по музеи ще се справите..
За осъвременяване и дума не може да става. Все едно Гърците да пренапишат Омир, англичаните Шекспир.
Охх сега се сетих и за една модерна запявка :
 Запявка
 Отдолу иде джип "Мицубиши"
 със яка броня, с прозорци скришни.
 Всички по пътя той изпреваря.
 - Но на кого е? Кой ли го кара?
 - Вълчо го кара. Свири и гази!
 - А във колата коя е тази?
 - Лиска е вътре. И много иска
 на мис-конкурса да стане миска.
 - Давай, Вълчо, и наддавай
 златна пара звънка -
 мис да стане твойта Лиска,
 гиздава и тънка!
 (Из учебник по музика за III клас)
 

Имам в близост няколко села,макар че не всичко има в този район.Една позната например на 22 години пътува до едно село в Плевенско и там за пръв път в живота си видя гъска на живо,в района няма.Но има стари къщи в които се пазят подници,менци и други подобни...самите къщи показват доста от миналото ни,но да си призная че ако не е някой дядо да обясни кое как,какво,защо и кога аз не бих могла да го направя.