За орачите, хурките, менците и кобилиците...

Вампирите, орките и други подобни чудовища се описват подробно и детайлно, именно с цел човек да си ги представи. За захвърлената хурка просто се споменава мимоходом в произведението, все едно е нещо напълно естествено - от там идва проблема ако не се сетиш да обясниш, а детето не се сети да попита. И понякога в главиците им стават странни асоциации с най-близка по звучене дума.
Например, дъщеря ми твърдеше, че като седнеш на масата трябва да си сложиш сълфетката в СКУТЕРА  Чула и недоразбрала думата СКУТ, я е свързала с познатия и СКУТЕР и ето ти смешки от ученически съчинения.
Изобщо не подкрепям осъвременяването на класиката, нито казвам, че децата не трябва да знаят значението на тези думички. Смятам, че трябва бавно и полека съобразно възрастта да се вкарват в речника. Струва ми се, че първия сблъсък е с вретеното на спящата красавица и няма лошо на 3 год. да се обясни какво е чекрък и вретено вместо да се заменя с трънче от капина както във филмчето за ягодов сладкиш. Нито е досадно да се обясни песничката "прела баба".
Тъпо е когато чисто механично, без разбиране ги карат да наизустяват нещо. В детската на щерката са на вълна гатанки. Не са ги карали да ги учат, но като са ги повторили 5-6 пъти и тя вече ги знае, но изобщо не ги разбира. И добре, че се сети да ме разпитва един ден, иначе щеше да си остане с абстрактните представи каква е тази "наша Мара плет тъкала...".
Сетих се, че учиха и една народна песен "море момиченце хубаво, кой ще ти тЪче плАтното?", та дъщеря ми беше заменила "тЪче плАтното" с "тъпче златото"...май така и не ми повярва като и обяснявах че е сбъркала  Иначе много я харесва и обича да я пее, но като се опитам да я поправя, казва "госпожата така я пее", ами редно е и госпожата да обясни.

Никога не ми е хрумвало, че това може да е проблем Детето трябва да си развива и въображението все пак, това е основният дар на книгата, който киното не може да даде, защото поднася нещата на готово. Когато бях малка и четях непрекъснато народни приказки и тези класически произведения, за които е темата, и идея си нямах какво е хурка, рало, менци и пр. Нямах село, нямах досег с такива вещи, наживо видях разликата межди коза и овца в седми клас Но имах въображение и си ги представях нещата, по описанията, а преди това по картинките в книжките.
Четете спокойно на децата Всяка прочетена приказка и история ги обогатява, независимо дали е за самодиви, орки или хурки Тка не ги убиваме, напротив - съживяваме ги, защото няма нищо по-живо от детското въображение.

Просто трябва да се четат повече книжки с картинки, да се показва докато се чете. И на децата им е по-интересно когато книжката е с картинки и участвате заедно в четенето на приказката, отколкото само да седнеш да му четеш.

Освен книжка с картинки ,аз практикувам и следното: При първи прочит замествам думите които знам, че не знае, със синоними, за да не му спирам действието. После когато препрочитам приказката вече въвеждам оригиналните думи. Така по-лесно разбира думите по смисъл. Да добавя ,че детето ми е сравнително малко и припряно и ако тръгна да му ояснявам бързо губи интерес. 

Ние имаме връзка със село, както и стегната, но запазена в сравнително автентичния й вид къща - съхранени са много стари предмети, като малък музей е.
Живеем в краен квартал, почти село - има всякакви животни, самите ние отглеждаме екзотични птици, имаме и няколко декара, които обработваме. Синът ми е запознат много добре с голяма част от неградския бит, всъщност това винаги му е било най-любопитно - да види трактор с рало, да извади картофи от земята, да погали малко козле или агънце, да посади цвете.
В същото време си е и типично дете от новото поколение - умее да работи с мишката на компютъра от едногодишен, сам си пуска филми. Героите,  които играе са разни Маккуиновци  с бързи коли, Спайдермен, Батман и пр.
Книгите са за пътуване, за игри на въображението. Това, че четем наши любими произведения на децата ни,  е и начин да разкажем за себе си, да им се разкрием.

    Отвратително е!
Макар че песните с думи като хурка,рало и т.н. са малко стари поне са свързани с  трудолюбието,природата и т.н.А тая велика глупост е отражение на днешните морални ценности 

Знам случай за десетина годишно градско дете,което при първа разходка извън София казало "леле,какви големи кучета" а гледало овце на пътя.

Аз самата съм се ровила в речници и интернет за някои думи.Няма къде да видя рало,стан,вретено.Незнам каква е разликата между хурка и вретено.
Ето какво каза Гугъл:
хурка е това

на вретено ми излизат сандвичи 
Кое след кое се ползва?

На хурката се нанизва къделята, от която се изтегля нишка, преде се и едновременно се навива на вретеното. После напредената нишка се сваля от вретеното и се навива на кълбета. От тези кълбета се зарежда совалката, която се използва за тъкане на стана.
Не съм специалист нито в преденето, нито в тъкането, всички тези неща ги знам от приказки и книжки. Достатъчно е човек да е малко любопитен, винаги има откъде да почерпи информация.
Много от тези уж остарели понятия се използват в съвременното произвоство, като с тях се назовават детайли на машини, които наподобяват старинните. Ралото си е рало, станът си е стан, совалката си е совалка и т.н.
Как човек би описал вежди, които приличат на кобилица, ако не знае какво означава "кобилица" и как би разбрал такова описание, ако го срещне в някой съвсем съвременен текст?
Разбирам, че повечето пишещи тук са затруднени да обяснят архаичните думи, защото просто и те не ги  знаят. Аз обяснявам без проблем всичко на децата си. После те сами разпознават нещата, ако ги видят някъде.
В он-лайн аукционите има доста старинни вещи за продажба и са придружени със снимки. Пробвайте с тях да онагледите неясните думи.

Хурката е една дълго резбовано парче дърво с характерна форма, на което се слага вълната за предене. От там се издърпва нишка, която се увърта да стане  прежда. Така приготвената нишка се намотава на вретеното (което бабата държи долу) - представлява къса пръчка със специфична форма.



Ако обясняваш на дете просто обясни функцията -  (примерно) "хурката е направена от дърво, дълга е ей толкова - разперваш ръце - и на нея се слага вълната за да се преде", "вретеното пак е от дърво, и  върти с ръка като пумпал,а върху него се навива готовата  прежда". И т.н.

Ако въобще се затруднявате с подобни книжки, четете съвременни детски произведения, където няма затруднителни думички.

Тук има клипове за някои занаяти - http://www.etar.org/crafts/crafts.htm
За хурката и вретеното са обяснили.
В селото на баба ми и дядо ми навремето имаше дарак. Може би от 30тина години не съществува, но автобусната спирка все още се казва така Почти не си спомням помещението, но бабите от околността ходеха да обработват вълната си там.
Баба ми се занимаваше с вълна. Единствено в процеса на предене не съм участвала, така и не се научих. До скоро у дома имаше няколко вретена, но може да съм ги изхвърлила. А в мазето на баба ми би трябвало да се търкаля стар чекрък.

Ах,как ви завидях,че не сте расли по села,ниви,обори и не са ви карали да копате цяла ваканция насила/иначе бой с дръжката на мотиката/
Ненавиждам селски живот,калища,торове,обори,ниви,съответната миризма,която ги съпровожда,жегавите лета,селскостопански животни и цялата работа покрай цялата тази картинка.Знам какво е рало,даже съм орала с такова,магаре от дете вчесвах всяка събота и неделя,даже съм го яздила,в каруца съм се возила безброй пъти,чепкала съм вълна и съм плела терлици на 5 куки.Ненавиждам този етап от живота си.Това,че знам какво е то рало,търмък,диканя,нощви,огнище,минедер,чекрък,хурка,паламарка,сърп,мотика,сезал нищо не ми е помогнало в живота.
Чела съм много български приказки,но като се замисля-винаги богатия брат е по-големия и е лошия,а малкия беден и добър.Защастлив край все бедния трябва да надхитри богатия и това се смята за добър край.Нещо не ми харесват тези идеали.

- Доколко общуването с класиката е удоволствие, ако трябва всяка втора дума да се обяснява? В същото време е ясно, че всички опити да се "осъвременят" класически произведения са ... или смехотворни, или направо дразнещо бездарни.
Коя класика ?Има хора,които никога не са я чели и не живеят зле без нея.


- Доколко класическите ни произведения отговарят на днешните реалности?

Изобщо не отговарят.Те са писани в друго време, с други проблеми, с други идеали,за друго поколение.За мен са само исторически източник за миналото,но бъдещето е много по-различно.

- Имате ли подобен проблем? Как го решавате? Как обяснявате например всичките тези нощви, подници, и прочие приспособления за месене и печене?
Детето ми изобщо не проявява интерес към хурките и чекръците на село,въпреки,че ги е виждало.Като опасни оръжия са,които по-добре да не пипаш.


- Ако пък сте решили да си спестите проблема, като не четете/пеете на децата класически български произведения, мислите ли, че това ощетява по някакъв начин децата?

Не,не мисля.Предпочитам да му представя България с красивите гледки от планините,хубавите народни песни и удоволствието от яденето на филия с лютеница,пък макар и купена от магазина.
Определено не искам да го натоварвам с бремето на историята.Миналото лято го заведохме на Царевец.Това за мен е по-впечатлително от "хортуването" на език,който даже и аз не употребявам вече.
Нека оставим тази задача на българистите от БАН.

О, расла съм на село. Баба ми ме гледа от 1ви до 4ти клас. И след това всяко лято ваканцията бях там.

Всичко е въпрос на личен вкус и усещане. И аз съм изживяла описаните от kartinka ваканции, но за разлика от нея ги обичах и за мен те са един от най-цветущите и ценни периоди от живота ми. Чувствам се обогатена, не ограбена от тях. При всички положения нито нейните деца, нито моите ще живеят такъв живот, така че от нас само зависи в каква светлина ще им го предадем. За тези от вас които не са го имали, и които четат нас '"потърпевшите" - имайте предвид тези различни мнения и виждания, когато си правите заключенията.

Според мен не е толкова важно да се знае разликата между хурка и вретено, но има една основа от познания за света която е просто задължителна. Срамота е едно дете да помисли овцата за куче, или да мисли че картофите висят по дърветата. Няма значение че то самото никога не е вадило картофи. Тия картофи ги яде в чинията си, и би следвало да знае поне откъде идват. Просто обща култура. Имала съм градски приятелки които спориха с мен че лешниците нямали черупки, защото в пликчето от магазина са готови за ядене. Ами много жалки изглеждаха.

Ние имаме селска къща на 300 км от София, която ползваме като лятна вила (зимно време е трудно да се живее в нея). Къщата е над 150-годишна. Нямаме баба или дядо, които да я поддържат, така че поддържането на това старо чудо е направо мъка. Обаче не сме си и помисляли да се откажем от нея. С тази къща са свързани моите най-хубави детски спомени. Покрай големите летни отпуски на майка ми и баща ми (тя - учителка, той - актьор) прекарвахме цяло лято там. Събирахме се деца от цяла България буквално. И беше невероятно весело, приказно красиво и много диво и свободно. Много ме беше яд, че нямам баба или дядо, които да отглеждат нещо и на които да помагам. И с огромен кеф се включвах да помагам на бабите на моите приятелки. Дори съм низала тютюн (няма турци там, само чисти българи, но в един период се бяха запалили много по тютюна). И нито ме е срам, нито пък съжалявам за това, че съм се научила на някои неща. Е, крава не мога да доя определено. В къщата ни сме запазили много старинни вещи, децата знаят за какво служат. Отделно в селцето си организираха местен етнографски музей и събраха от всички възрастни хора старинни вещи, носии, снимки. Лятото ги водих да разглеждат. Малкият беше леко разсеян поради възрастта си, но на каката (тогава все още 5-годишна) й беше супер интересно. И аз самата видях за първи път някои предмети и разбрах за какво служат. Всичко това е част от историята ни и лично аз не бих искала да я пренебрегвам с лека ръка или пък да лишавам децата си от нея. Като порастнат те сами ще преценят дали имат нужда от тази памет или ако не - нищо не ги спира да я заровят в някое кътче в главата си и да я забравят. Но мое задължение е да ги запозная с нея. Решението дали да помнят или не - е тяхно. Същото смятам и по отношение на българските традиции, ритуали и т.н. Когато човек има желание, винаги може да намери време и думи за обясняване на необяснимото.

Като каза желание-мисля,че точно това е водещото.За да имаш желание да научиш децат си на нещо трябва да имаш поне малко позитивен спомен или убеждение от житейския ти опит,че въпросното "нещо"  има смисъл,че е за доброто на децата, в тяхна полза,че е възпитателно,поучително или най-малкото просто доставя удоволствие.

Моите ходенета на село са били като наказание.Предпочитах да си стоя у дома и да свиря,да почета,да се разходя с някоя приятелка,да ида на кино, на гости, на екскурзия в друг град или каквото и да е,само не на село.Събота и неделя все гледах да отида на някоя олимпиада,та да се отърва от селската идилия.
В къща без баня, с тоалетна на 50 метра навътре в двора,ледена вода,без радио,без телевизор,сред кирпич, прахоляк и обор, дето само да минеш покрай него се омирисваш на крава,кон,овца и кокошки и няма къде да се измиеш ...а ако ходиш с безизразно лице цяла събота и неделя/понеже къде ти кефа от идилията/ отнесеш и един пердах,че не харесваш този начин на живот и открито мечтаеш да избягаш по всякакъв начин,не мога да предам на детето си нищо хубаво от това.Насила хубост не става.
На когото му харесва-ок.Но аз не си падам по това и не мисля,че трябва да се чувствам виновна за решението си.

Обяснявам, обяснявам, обяснявам.
Щом съм решила да му чета някоя приказка и има въпрос - разказвам, показвам и т.н. Имаме някои предмети вкъщи, други майсторим (чудна кобилица от изкревена пръчка и вместо менци - кофичките за пясък) То, човек както се замисли - децата може да не видят и вулкан, тайфун или цунами; да не преживеят земетресение, да не отидат на северния полюс, да не видят "бели"  нощи и какво ли още не - но питат При всички положения познанията обогатяват. Как човечеството щеше да стигне до трактора, ако не мене през ралото?