Щъркел прехвръкна към месеца мая - НОЕМВРИйка Калинка стана кака на Рая!

Копнах темата набързо, мислете заглавие, това е само работно !

Ехей, аз първа в тази тема. Тъкмо влязох да видя как сте, а то друг няма. Не съм писала отдавна, но ще наваксам. Това защото почнах работа и докато са аклиматизирам отне време. Калина свикна по-бързо от мен. Тя си е добре с майка ми, само с яденето си имаме грижи от време на време. но пък продължаваме да се кърмим. Имаме си и обеци от вчера - мислех, че ще бъде по-страшно, но детенцето го понесе геройски и почти не плака.
Ще прочета подробно и дано се включа адекватно вече.

Нана   !!!
Днес Криси ме изненада като ми пусна ръката и изкачи стълбите самичък.
Ще кача малко снимки на Криси, да го видите колко е пораснал.
Ето малко снимки от нас. Паролата е 7.

Нана   

Нана 
Днес се гледаме самички, мама коцук - коцук си оправя гарджето
Стискайте палци днес сина ми е на конкурс по народно пеене в Стара Загора - да се представи добре момчето ми и да ми донесе някоя награда

Здравейте,
Нана    , заглавието хич и не мисли да го сменяш, на мен ми харесва 

Мая, стискам палци да обере всички награди 

Вижте ние с каква снимка мислим да кандидатстваме за Вампайър   
http://vodenitcharovaval.snimka.bg/baby/1g-i-4-meseca.486098.17954364

Нана  
maya_76   имате едни и от нас дано се представи добре сина ти
И аз не съм от най редовно пишещите но вече времето се оправи и малкия иска да е постоянно на вън и не ми остава време изобщо за форума. сега спи и ми остана малко време да прочета какво се писали тия дни.
забелязвам че има доста майки които не са влизали скоро дано е заради времето че се оправи  и всички да са добре

Нана, благодаря за темата!! Заглавието е супер, на мен много ми харесва!!
Честити обички на всички момиченца! ама защо толкоз рано им ги продупчихте ушите  аз бих умряла от страх като видя онзи уред за перфориране.
Алекса, снимката с прозяващия се Крис е страшна!!
Валя, да не би Калина да гледа вампирски филми? Какъв поглед само... 

Мая, късмет на детенце желая!

Нана, сполай за темата. Нещо не ми идват рими за Великден.

Нана, благодаря и аз за темата, заглавието е много свежо 

Алекса, браво на Крис! Стефи все още е далеч от такива постижения Много обича да се качва по стълби, но само ако аз я придържам и леко повдигам, иначе не може.

Вале, много хубав момент сте улучили Сладурана е Калинка!

За пляскането и боя - аз също съм против, досега съм се въздържала, но ми се случва да повикам. Опитвам се да преодолея и това, защото всъщност си имам едно послушно детенце, което не заслужава да му се вика (а и полза няма, Стефани изобщо не се трогва като повиша глас, ама изобщо )

Миналата неделя ходихме на пикник, беше много хубаво. Опитах се да кача снимки преди няколко дни и не успях (в снимка.бг), но пак ще пробвам. Ще се радвам да видя и другите дечица - Диде, ще чакаме да пуснеш снимки. Никол на Елле много пораснала и много усмихната

Наистина липсват доста момичета, дано всичко да е наред!

 
Мерси за темичката! Супер е заглавието
Габи е добре вече, ходихме на разходка преди обяд и намерихме няколко дечица в градинката до кукления театър, все наборчета. Ако е била там някоя от вс бързо да си признава 
За възпитанието няма да се изказвам, защото едно мислиш-друго става, но със сигурност няма да я пляскам засега. Опитвала съм по ръчичката като бърка в контактите.....но не мога и само дудна "не така...дъра бъра"  Но пък и досега от нерви не ме е изкарвала. Ще видим по- нататък как ще комуникираме, дано да се изслушваме 

Хайде и аз да се запиша.Нана 
За боя като една исинска везна съм  с две мнения.Аз съм яла бой като дете-не са ме пребивали, но абсолютно разбирам нашите.Вършила съм такива неща, че се потрисам като си помисля че Анита може да ми сервира нещо такова.Но пък наистина разговорът е по-добрият вариант.
Иначе сме си добре.Ще имаме гости за Великден-мама и татко и много се радвам.Че така сами хич не ми е добре.
Онзи ден пак стояхме без ток повече от 24 часа  изхвърлихме две чанти храна, че се развали.Сега са разкопали около нас и се надявам да няма повече аварии, че ми идеше да ги душа.Никога не съм си представяла, че мога да имам подобни проблеми тук.Ама случва се.
Свате браво на теб и честита нова служба.Присъединявам се към пожеланията на Бубето
Ани само така

Момичета, заслугата си е на Ели, аз съм само копирачката !

Забравих да честитя на Шамс осъществената засега мечта  ...
Майче, стискаме палци баткото да ви зарадва!
Абе гледам едни деца, май не са нашите... Туй Калинка, Криси, Никол - нашите ли са, да не сте ги сменили ?
Божеее, като гледам Калинка много ми мяза на наш Йошка - едни физиономии, едни магарии...
Алекса, Йошката и той така се катери, няма спирка, вчера падна от стола, чукна си главата, днеска на площадката същата работа, татко му като го види ще рече, че е пехотинче...
Мъри, включвай се по-често, липсваш ни, вече мислех, че ни забегна момата ...

Бубе, разбирам прекрасно какво си преживяла, а съм убедена, че кошмарите все още те преследват, с мен поне е така. Последния път, когато баща ми посегна на майка ми, тя не можа да стане две седмици от леглото, ние вече бяхме на по 22-23 години с брат ми, малката на 10. Да не описвам брат ми колко се промени оттогава, а и аз, сестра ми също. Нищо не е както преди. Вече бяхме големи и жертвата беше друг, тогава осъзнаваш най-добре що за човек е насилникът. Абсолютно е вярно, че насилието увлича, в крайна сметка в мозъка се задействат същите механизми както при дрогирането, настъпва умопомрачение, рядко се осъзнава случващото се. Човек трябва да се пази от това, от първия удар...
Най-интересното е, че когато сме жертви на домашно насилие ние защитаваме насилника. Оправдаваме действията му с я "аз съм лошият, заслужавам си го", я с "ама и той е страдал или все още страда". Това е истински феномен, с който се занимават най-различните служби и фондации за защита на децата, жените, изобщо жертвите на насилие. Сега си помислете колко от вас ще оправдаят боя, плесниците, които са яли като деца по този начин. Аз го правя - разумен човек съм, но нощем крещя срещу баща си насън и му казвам, че никога не искам повече да го видя и си тръгвам.
Всички сме жертви, жертви на начина си на мислене. Родени сме в общество, което приема насилието за нормално и за което е оправдание туй, че Пенка и Ганка се псуват, а Грую и Станю се млатят, че нас са ни били и затуй и ние ще псуваме, ще млатим и ще бием. А то зависи от нас да променим битието си! В другите държави не било така... Ми не е вярно, там е същото, но се отделя много повече внимание на този проблем - той бива осъзнат като проблем!, на просвещаването, на усилието да се говори и да се накарат хората да се замислят защо в ежедневието си сме стръвни, агресивни и безмилостни. Семействата и там са единицата, градяща обществото, там също се тръгва от това да промениш стереотипа и ролята на родителя във възпитанието. Защото има два пътя - морковът и камшикът - да накараш магарето да върви. Нека изберем моркова, нека в любов възпитаваме децата си и не намираме за нормално да накърняваме достойнството им дори с една плесница, било то и най-леката. Това е Човешко право - да си с ненакърнено достойнство, вписано е в Хартата за защита на човешките права... и всеки човек се ражда с него, и не сме ние тия, дори като родители, които могат да го отнемат. Напротив, ние сме тези, които трябва да го защитят!
Без значение е къде живея, важното е кой съм, не ме е формирала една държава - било то моята или чуждата. Формирало е мисленето ми това, че разсъждавам, че чувствам, че искам един по-добър свят за мен и моите деца, за вас и вашите деца. И трябва да започнем от нас - да променим себе си, и да не се оправдаваме, че другите са други. Те ще ни последват, ако получат шанса, ако видят доброто. Капка по капка вир става...

 

Здравейте Момичета !     
Отдавна не съм писала ,но ви следя ... така се стекоха нещата ,че ми липсва време да влизам тук ... Нека и аз да споделя за моята Симонка ,общо взето проблемите ни са еднакви относно тези дребосъчета ..
ГЪРНЕТО --- най -ужасяващото нещо ,което съществува в нашата къща ,изпитваме неистов страх ,та чак започва силно да трепери оххх направо от последния опит беше нещо страшно и за сега се отказах да я тормозя ,защото когато по - късно се наложи да и сменям памперс не ми даде да и събуя панталонките тъй като си помисли ,че пак ще я слагам на гърне 
БОЯ - естествено ,че и аз не съм превържаничка на тази тактика ,макар че по някой път така ме предизвиква ....  и това става когато силно ме ухапе на някое място ,което ми е по слабо ... хапала ме е до кръв .... малееее казвам ви в такива моменти ми иде направо да и зашлевя шамар ,но единственото което правя я слагам на земята  и отивам да рева в спалнята от болка .... а тя след секунда иде с по -голям рев от моя и започва да ме гушка ... сигорна съм ,че се усеща какво е направила и тя се разплаква , а на мен естествено веднага ми минава  и така се сдобряваме .. 
За ваксината четох в предната тема , и Симона ми вигна температура от четвъртата игла на Пентаксима ... тогава толкова се ядосах на този скапан лекар  и неговата сестра  когато отидохме на преглед му казвам Докторе ще пуснем ли изследвания на детето ,че последните бяха на 1 г  , а той  - " ми аз като я гледам няма нужда тя е здрава "      После го питам -  няма ли поне да я измерим ,притеглим ?? А той - " ми  залепи я там до стената "    на стената имаше метър жираф .... "залепям " а аз до стената , а той: "  ми така като я гледам 80 см ги има ама като махна 1 см от обувките ще я пиша 79 см    за кантара сащо показа 11 килограма ама кат омахнел дрехите 10,500 сме ги имали със сигорност    А най -голямото ми гадост беше ,когато сестрата започна да приготвя инжекцията Пентаксим с едни мръсни и черни ръце, по който висяха от черни по- черни подобия на мартеници и не Благоволи въобще да си измие ръцете или най- малкото да използва ръкавици , позволих да и направя забележка на доста висок , а тя ме гледа като коза сред поляна и незнае какво да ми отговори    Вечерта детето вдигна 38,5 и крачето се подду и зачерви ....