Кой съм аз?

ЧОВЕК, ако няма очаквания, още преди нещо да е станало факт няма и конфликт. 

Но ние по презумпция си имаме очаквания и много лесно се дразним, разочароваме и т.н. когато се получи дисонанс.

  Зависимостта от резултата води до кризата.

Колко пъти съм сдавала багажа ако знаеееш    Не е това!  
Разбрах, че суха теория без практика е чисто губене на време. Остава ти нещичко в главата, но след време ...   Не може да съберем всичкото знание, но имаме всичкото познание! А след като всичко е вътре в мен защо ми е да търся...    

Ееее, човек не може да живее без очаквания. По принцип като вършим нещо го правим точно заради конкретен резултат. Примери много мога да ви дам. Така че е нормално и човек да се разочарова, но изводите които трябва да си извлече от разочарованието са вероятно най-важните... Всяко едно разочарование променя характера ни и гледната ни точка...
Изпитанията каляват духа и волята, така че пак зависи от гледната точка...  

На всички    !

   Точно по тази тема вече трети час спорим и разсъждаваме с един приятел..Като си събера мислите ще пиша, а сега се връщам да прочета всичко 

 И до двата извода съм достигнала за себе си и съм щастлива, в мир със себе си. Отглеждам си както сполуките, така и несполуките, но вторите повлияват живота ми задължително и винаги в положителна насока.Все си мисля, че е така, защото оставам сама със себе си, не мисля дори, а от нищото изплувам обновена, чиста, аз. Дори не мога да го обясня докрай. И по-спокойна съм и трезва, без нещастието/несполуката да се отразява ни грам на любовта ми към живота.

  Как да откриеш себе си, как да разбереш какво е заложено в теб, да не пропилееш дните си лутайки се безцелно из живота или още по-лошо..да вървиш по пътеки, издълбани и посочени от други. Как да се самооцениш обективно? При положение , че цялото общество е илюзия е толкова лесно да изпаднеш в самозаблуда за себе си, за ценностите си, за ада и рая вътре в себе си.
Всъщност стремежа на човека е да наложи самооценката си в/у другите и ако има сила - да ги подчини на волята си.

Значи аз не съм човек.    Стига ми да не ми пречат, а не непременно да мислят като мен или да блеят по моите умозаключения. Какво значи да се самооцениш обективно!?  Защо е нужна въобще оценка!?    Това ми намирисва на деление, поставяне в рамки, определяне на добро и зло, поставяне на граници... и тям подобни. И лично за мен, да познаваш себе си, означава да живееш в мир със себе си - в тоя случай няма ад и рай, има блаженство. 

  Добро начало за деня! Със сигурност гълъбът ти е покачил адреналина повече от кафето! 


September, малко по-подробно към твоя пост:
Мисля, че мисията на всеки човек е да открие зрънцето, което е заложено в него и да му позволи да се разтвори в цвете. Какво имам предвид: На всеки от нас е дадено нещо, някакъв талант, дарба, предназначение. Не трябва задължително да е нещо голямо в човешките очи. Може да е да изпее една песен, която с години да дава енергия и любов на хората. Може да е да измисли една готварска рецепта, да нарисува една картина, да се грижи като истински родител за децата си... С две думи - мисията на всеки от нас според мен е да открие своята мисия и да я осъществи, да осъществи себе си! 

September, не е толкова важно хората да осъзнаят истината, че любовта ще спаси света! По-важното е да са готови за любов. Ако мнозинството по различни причини на този етап не успява да дава любов, осъзнаването на истината няма как да го направи готово; нещата трябва да дойдат отвътре, отвътре да се усети любовта с такава сила, че тя да се разлее наоколо, да прелее вън от човек. Само осъзнаването няма да помогне.

И за мен всичко във вселената и на земята е свързано (жалко, че човек вече унищожи не знам колко форми на живот и продължава). Всичко си има своето предназначение, а човешкото е най-наситено заради по-високото ни развитие. Ние можем да ръководим и променяме процесите на земята, остава да го правим само с добри намерения.

Мога много да пиша за отношението ми към властта на материалното над човек. Но ще съм по-кратка. Работи над себе си! Сама или с няколкото души в лодката - увеличи своята енергия и своите познания. За останалите - тия, които виждат само материалното, но не и духовното - бъди вестител, не революционер! Първо: Всяка революция е обречена на провал рано или късно и историята е пълна с такива примери (мога дълго да пиша на тази тема). Второ: Не е справедливо и честно целенасочено да се опитваме да променим хората и техните възгледи. За тях те са си абсолютно прави така, както ние за нас сме прави.  Нямаме право да се опитваме да променим техния избор - с убеждения, спорове, монолози... Но можем да бъдем вестители. (В "Разговори с Бог"се казва, че Бог изпраща постоянно някакви вестители, но хората в повечето случаи не ги виждат, не им обръщат внимание.) Бъди само вестител. Казвай им това, което мислиш и чувстваш без да очакваш резултат от отсрещната страна, без да се опитваш да променяш мисленето на отсрещната страна. Тия, които имат някаква готовност за промяна - ще те чуят. На останалите и милион пъти да им кажеш същото - само ще се обезверяваш и губиш от енергията си, ще е безполезно.  А колкото повече са вестителите, толкова повече се увеличава възможността вестта да достигне до ушите на хората.

A m b e r, и при мен отлежава, но куката е пусната, ще изплува нещо..  


fastuche,  


И аз понякога се питам същото! Нима постоянно трябва да ме тресват кофти ситуации, за да изплува от мен по-ценното, жизненото, живеца   Нима постоянно трябва да получавам някой як ритник, за да се върна към вътрешната хармония?
Животът ни е прекалено натоварен, стресиран. След една кофти ситуация и ритник от съдбата (или приятел ), си "спомняме" осъзнаването - животът е кратък и не бива да се пилее кощунски в дребнавости и незначителности... Но когато ефектът от ситуацията и ритника отслабне, пак се връщаме към тях. Несъзнателно. Дори не се връщаме към ежедневните нищети, а те ни поемат в обятията си. Снощи докато пишех поста си (а и след това) си мислех точно това: Че трябва по някакъв начин да поддържам адреналина си да е все на нивото, в което е при екстремни ситуации. Да поддържам мозъка буден, а чувствата живи. Само така няма да попадам отново и отново в обятията на незначителността.



Става ти навик да ми задаваш точните въпроси!   Мдааа, също си мисля, че тия два въпроса са основните, но не се бях запитвала кое определя другото. И докато те четох, първо реагирах така и асоциирах с кокошката и яйцето. А после - ето така  

Би трябвало "кой съм" да определя "какво искам".  Защото желанията могат да бъдат премахнати; човек може да спре да желае, но не и да спре да Е. Това си помислих в началото, но се опровергах: много хора живеят без да СА. Много хора не са себе си, не са дори сенките си, просто ги няма. Други пък никога не са имали желания, цял живот ипълняват чужди желания..   Значи това не е определящо.
Обърнах нещата така: Ако аз съм елен - ще искам трева; но и желанието ми за трева също ме прави елен...  


И накрая си помислих: Всеки от нас е част от цялото, брънка от вселената-живот. Нашето аз ("кой съм") се определя от степента ни на осъзнаване, но явно и от ситуациите, в които сме в момента. А ситуациите, в които сме  момента, определят и нашите желания. С една дума - ситуациите определят за момента определящото между "кой съм аз" и "какво искам"...  В една ситуация "кой съм" определя "какво искам", а в друга ситуация "какво искам" определя "кой съм"

Благодаря ти, fastuche!
Тъй като няма невъзможни неща, от нашият избор и от "кой съм" и "какво искам" - зависи и зависимостта ни от ситуациите. Но въдицата още не е клъвнала по този въпрос при мен...

 
А очакванията аз лично слагам на един кантар с исканията - нали да очакваш е равнозначно да искаш даден резултат... Но наистина е по-добре да се прибави към искането заради навика да очакваме...



Passi, познанието е вътре в мен, но аз смятам, че е по-добре да го потърся вътре в себе си, отколкото да чакам само да изплува, което я стане, я не до края на живота... А самото ми желание и опит да го намеря в себе си - е действие, а не теория 


Елинор 777,  как завърши спора - с отворен край? 

Аз нямам желание за самооценка, а за опознаване, разбиране на себе си и доближаване до себе си (а не налаганото от вън). Оценките винаги са грешни.  А според мен - и ненужни.



luna, напълно съгласна съм с теб! Затова и искам да се опозная напълно - заради блаженството 

Ще дам пример, който съм чел някъде.
Искам ягодов сладолед. НЯМА. Купувам ванилов и му се наслаждавам. Очакването ми не е се е изпълнило. Искането ми остава. Аз се чувствам ДОБРЕ. За мен това е МЪДРОСТ. Утре, ако има ягодов - ще му се насладя. Ако няма - пак ще се насладя на шоколадов например...
По ясно не мога да се изразя, простете ми.
 

Донякъде остана отворен. Беше много странен диспут-почна оттам, че той счита красивите, самоуверените и талантливи хора като единствените късметлии намиращи щастието.
Самооценката помага и тъй като в предния си пост бях само философски голословна и не бях разбрана, сега ще покрепя тезата си с примери.
Да намеря това, което е ценно в мен, да го развивам ми трябваха години. Коя съм и каква съм за другите също не разбрах веднага.
Да разбера, че много хора търсят контакт с мен, защото им действам добре, умея да слушам, да успокоя и когато се налага и да укоря, че нещо в характера ми действа сгряващо - честно казано беше щастлив миг в себепознанието си. Да намеря мир със себе си беше по-трудно, да не се гневя на дреболии, да обърна поглед и към себе си, да не се забравям дори, че съм самостоятелна човешка единица. Да се сетя за забравени детски мечти, да си доставя удоволствие с тях, да виждам цветето, лъча проникващ рано сутрин в спалнята, цвета на небето - ей това ме радва. Да се проумея, че има и АЗ, а не само ние, само те - нуждата от живителната глътчица егоизъм.
Дано се изразих този път правилно, защото съсм с мигрена. Но мигрената е ценна сама по себе си, защото утре като се събудя без нея утрото ще ми се струва по-слънчево и ведро.

Валери Петров Димитров-Рибаров(мойсей)>Цикъл: "ЖИВОТ">От еуфорията до фрустрацията

http://bg.wikipedia.org/wiki/Фруст … 94;ия   

Ето какво казва древният китайски мъдрец Лаодзъ:
Има ли разлика между „да" и „не"?
А между добро и зло?
Да се боя от онова, от което другите се боят? Що за нелепост!
Да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудното и лесното се допълват помежду си.
Дългото и късото взаимно се оформят.
Високото и ниското клонят едно към друго.
Предното и задното взаимно се следват.


Всичко описано по-горе ме наведе на мисълта, че във въпроса "Кой съм аз?" аз виждам границата, която искам да видя. Това което ме прави АЗ. Ограждам си едно множество и казвам - ето това съм аз.... А в действиетлност аз съм частица от всичко...

ЧОВЕК, ето как едно нещо може да бъде погледнато и тълкувано от двама души по различен начин (няма нищо лошо в това  ): За теб очакването ти не се е изпълнило, а за мен се е изпълнило частично, донякъде. Все пак си ял сладолед. (Навява ми на въпроса за чашата, пълна до  половината с вода) А това, че се чувстваш добре въпреки че не си ял ягодов, а ванилов сладолед - е чудесно за теб самия, защото успяваш да се радваш и на частичното (някои хора биха били нещастни при това стечение на обстоятелствата) 


За "кой съм аз" - според мен този въпрос и търсенето на отговора не трябва да поставя граница между теб и останалите. Търсейки отговора, ти навлизаш в себе си без да се съпоставяш с който и да е друг, нямаш нужда нито от граница, нито от съпоставка. Ако се съпоставяш - това ще ти пречи да видиш себе си. Ще започне едно вътрешно съревнование в теб - аз съм по-долу, аз съм по-горе, аз съм по-добър, аз съм по-лош.... Това не само ще те обърка, но и няма да има резултат , няма да достигнеш до аз-а си чрез поставянето на граница. Това ти си го разбрал, но ме подтикна да го напиша за други, които волно или не, си поставят това препятствие. 
Неслучайно този цитат на Лаодзъ е разгледан в книгата "Без граници" 

  Елинор 777,


Не съм съгласна, значи споделям твоята позиция (нищо, че не е упомената).. Явно за него щастието е много ограничено.

Обаче нещо започна да ми се размива представата за понятието "самооценка"...  Да разбереш ценните си качества също отговаря и на това - да опознаеш себе си.
За егоизма - че е полезен, особено на моменти - съм напълно съгласна! 

  разсмя ме чувството ти за хумор с мигрената! Добро ще е утрото ти наистина!