Кой съм аз?

Не я правя редовно  и това ми пре4и.Относно емоциите не искам да сьм нито радостна , нито гневлива/4овек или е ,или не е емоционален/ искам да сьм безпристрастна,макар,4е  знам,4е е невьзможно това в на6ия живот

  Amber 


miniemouse, наистина след медитация (не упражнявам йога) умът е доста по-бистър и свеж 



  Така си е! Нека не те обърква това. Както писа emoli - всеки постъпва правилно. Това може да ти е в помощ - така няма да се ядосваш или дразниш някому.  Ще има повече разбиране на другата страна, по-малко конфликти. Е, разбирайки логиката на отсрещната страна не означава, че трябва да се откажеш от своята логика.

Странно как веднъж си доближила себеизявата си, след което си се отдалечила. Може би ще успееш да си отговориш какво е предизвикало тази промяна. 
При мен винаги досега си е било така - единият "аз" казва всичко на определени хора, другият "аз" - при определени натрупвания, предел... Причините затова са: избягване на конфликти, желанието да не съм лошия вестител, а да съм добрата (по-точно по-добра от това, което ми идва отвътре понякога ) Нали от малки ни учат да сме добри - сега не мога да се отлепя от тези юзди.

Благодаря за свежото поздравче! 


румид,  защо искаш да си безпристрастна? Емоциите те правят уязвима, слаба или приемаш безпристрастието като вид съвършенство?
Аз си мисля, че е най-добре да се веселим. Истински - от душа и сърце да се веселим. Веселието е здраве и щастие. А подтискането на емоциите води най-малкото до болести и дисхармония... 

И като сме тръгнали с поздрави... Нещо, което може да породи неприятни мисли за някои, но е част от мен:


http://www.youtube.com/watch?v=6NUV7Hw5P1c&feature=related

http://www.beinsadouno.com/old/play.php?id=136

Във форум, където боравим само с думи.... за мен е необходимо да поясняваме понякога значението на тези думи...
Аз не съм безпристрастен, но се моля да бъда мъдър. За мен има разлика....
ПОЗДРАВИ с тропара на св. Иван Рилски!!!
http://www.youtube.com/watch?v=_4YF3D8fQBY

  За мен страстта е оцветяването в живота, моето отношение, подплатено с енергията ми. Не се боя да го покажа. Но се понаучих да възпирам негативното, да го посмеля. Защото никой няма полза от обидата. Тя може да забави развитието.   На сина си казвам, не обиждай, защото ако кажеш на някого глупак, той става още по глупав. То и на мен трябва да ми се напомня това правило   
 

Los Del Rio , за песента - 



ЧОВЕК, а дали мъдрият е винаги безпристрастен?  Когато нещата касаят лично човека - е по-трудно да бъде справедлив; може би винаги за едната страна ще бъде справедливост, за другата - не. Кой решава накъде клони истината, щом тя има различни нюанси, погледната от различен ъгъл?



Amber, действаш ми като терапия (смехотерапията е доста продуктивна!) 



Тъкмо писах за нюансите - и ти си писала, че за теб страстта е оцветяването в живота. Напълно съгласна!  Наистина отношението на човек е подплатено с енергия - добре написано 
Да поспираш негативното откъм нанасяне на обида, която никому не е полезна - на същото мнение съм. Но ако негативното не е обида, а изказване на позиция или твоята истина?

Не мисля, че мъдрия е безпристрастен - точно това съм написал Тони.... Възможно е да не съм бил ясен, но прецени сама...
Според мен мъдростта е тази, която дава компромисния вариант, когато има 2 или повече истини.

Дъщерите ми ги уча да не осъждат и да не лепят етикети. Всяка може да изказва само личното си мнение, но без да го налага или натрапва. Често спорим за това да се изразяват правилно, така че да се разбираме добре...
Например твърдението "Измих си ръцете" за една от тях може да е истина, но аз имам изискване да е със сапун. Така ги уча да казват в случая измих или изплакнах си ръцете с вода. Обяснявам, че когато се каже фразата, е общоприето да се има предвид измиване със сапун... Така се уточняваме и разбираме у дома

Извини ме, ЧОВЕК, това "но се моля да бъда мъдър" го възприех като твоя надежда за в бъдеще време 

Уж сме себе си, а ситуациите ни владеят. Те са в състояние да ни променят драстично за кратко време. Дали аз-ът остава непокътнат и само нашите мисли и желания се променят в различните ситуации? Или определена ситуация активира дадена част от аз-а?

Преди време старателно се бях обградила от достатъчен брой ПРОБЛЕМИ, де факто - имитации на проблемчета, но не и за тогавашните ми чувства и възприятия. Главоблъсках се доста, сигурно дори съм се престаравала; поболях се, както се казва. Не съм усетила как съм започнала да се давя сред тия проблемчета и да потъвам по-надълбоко и по-надълбоко. Докато един ден не усетих, че губя най-близкия ми човек. Тогава всички тия тълпи от проблеми изчезнаха, сякаш ги е нямало никога. Настана пустота, огромна пустота, в която се изгубих съвсем. Аз се изгубих, но и всички незначителни неща, които ме изпиваха дотогава - също изчезнаха. Вече нито едно от тях нямаше значение, в нито едно от тях нямаше смисъл, нямаше силата да ме задържи.

Ето нещо още по-показателно: В една от сериите на "Анатомията на Грей" сгрешиха диагнозите на две пациентки и на жена, отишла да си лекува бенка, казаха, че умира. Тази жена изчезна от болницата без да се обади на никой. Разбирайки за грешката си, медицинският персонал започна усилено да я търси. Тя не отговаряше на нито един от телефоните си. Откриха я вкъщи след два дена. Беше много щастлива! Разбирайки, че и остава малко време, тя се беше освободила от нещата, които и тежаха дотогава и в които вече не виждаше смисъл и желание да има. С щастлива усмивка, преди да чуе, че е допусната грешка, тя заразказва на лекарите, че се е разделила с приятеля си, разкарала го, напуснала работа; продала апартамента си, колата си... и си купила билет за далечно пътешествие.... Искаше да поживее най-сетне така, както цял живот е желала.
Какво беше разочарованието и, когато разбра, че я чакат още дълги години живот!!! И как веднага се укори и съжали за всичко, което беше предприела за тия два дни! И за приятеля си, за работата, за хубавия апартамент с паркинг, за колата....

Та къде е нашето аз сред различните ситуации, в които ни поставя живота?  По-скоро кое е нашето аз? Защо, когато сме в екстремна ситуация се активира желанието за живот и щастие? Невъзможно ли е да остане винаги такова - без да издребняваме, без да се лишаваме, без да правим компромиси?

понякога съм изпълнена с въпроси; друг път сякаш на куп ми идват отговор след отговор - като вагончета на влакче днес ми е ден за въпроси)

Няма да ви чета днес,че да си наредя главата от моите си преживявания
Само да споделя.
Гледах снощи "Тайната"...преди време се опитах,но нещо...явно не ми е дошъл момента.
Та така..
Тази сутрин пия кафе на тераста и гледам три черни гълъба..двата се ухажват,третия пречи 
Гледам и си викам:ей,как не видя сега един бял,като онзи дето е слязал на рамото на Христос когато Йоан го е кръщавал
Пия кафето си,извръщам глава и виждам на отсрещната тераса,кацнал на перваза бял гълъб 
Толкова хубаво ми стана...

Прекрасна тема, tonimar! Благодаря!
Бих искала да напиша толкова много неща, но просто не знам от къде да започна… Интересува ме, разбира се! Даже това е едно от най-съществените течения, задвижващи живота ми от известно време насам (а като се замисля, май че винаги това е била движещата ми сила) – да знам коя съм. Какво трябва да направя тук – за себе си и за другите. Защото знам, че имам някаква мисия. Нали, както казвате, не сме тук случайно, няма никой, идентичен с някой друг – това значи, че всеки е точно толкова уникален, че да направи „своето” нещо тук, за себе си и за другите.
Въпросите винаги са били някъде дълбоко в мен, но напоследък просто осезателно изплуваха на преден план. И всичките бъкат в главата ми, създавайки неописуем хаос, в който обаче се отсяват едни по-ярки … „открития”. Трудно се изразяват с думи обаче, знаете. Все пак ще се опитам:
Първото нещо, което осъзнах (за себе си, защото хората са го казали мноого, преди да се родя), е, че любовта ще спаси света. Знам, че е клише, но е клише, понеже е може би най-старото „откритие”, което човечеството е направило. Лошото е, че точно в днешни дни най-малко се осъзнава една от най-важните истини. А, надникнем ли по-дълбоко в тази мисъл, ще открием още и още истини. В мислите ми е, но не мога да го изкажа… Не знам дали сте се чувствали така. Истините откъде идваме, какво имаме да вършим, накъде отиваме – с две думи това искам да кажа. Но тези неща за съжаление са много далече от нашето съзнание все още, съгласете се. Има много вода да изтече, докато достигнем поне първото ниво на знание.
За мен всичко е свързано. Няма как, така би трябвало да е. Ние всички сме част от един огромен организъм. Както насекомите са част от нашата планета – колко голяма е тя за тях и какво осъзнават те от своето съществуване тук? Така и ние осъзнаваме толкова, че дори и по-малко и от насекомите за нашата Вселена – какво представлява, какво ни дава, какво сме ние за нея. Пчелите са изключително важна брънка от системата на Земята. Не го осъзнават, но без тях по-голямата част от растенията ще загинат. Ние също, може би, сме изключително важна част от нашето цяло. Но не говоря в материален аспект… Като такъв също, да, но аз искам да кажа, че като души (не знам дали за душата ни става въпрос, но това е думата, която употребявам, за да уточня за какво говоря), сме много важни за цялостното съществуване на всичко. Надявам се да не звуча като някоя сектантка. Не съм. Просто с такива думи разполагам в своя език и не намирам други, за да изразя това толкова трудно за изразяване… чувство (ако мога да го нарека просто едно чувство, понеже то е много повече от това).
Плаша се като гледам колко малко хора се замислят над тези неща. Всеки, нормално, се интересува само и единствено (нарочно наблягам на този израз, защото вече дори ме е яд!) на материалните неща. Имам чувството, че дори тези материални неща стават все по-дребни и по-дребни! Говори се само за коли, апартаменти, ядене, ядене, ядене, почивки, луксове и изхвърляници, дрехи, дрехи, дрехи… Започвам все повече да се чудя до къде ще ни отведат колите, апартаментите, дрехите! И в един момент се плаша, защото не е важно аз само да се замисля, или пък ти, важно е цялостно да се усети едно масово раздвижване, едно масово съзнание, насочено в коренно различна посока… А това нещо липсва и аз започвам да се чудя дали няма да се озова в самотна лодка по средата на водовъртеж, който ще ме повлече надолу към някакво дъно? И да има пет-шест други като мен, какво от това – водовъртежът е хиляди пъти по-силен от нас. И да си умрем с нашата си нагласа за света и ценностите, какво от това, като не сме успели да променим нищо покрай нас? Затова си мисля, че ако всеки, осъзнал се, се потруди и отвори очите на един, „неосъзнал” се, има малка надежда. Обаче начинанието е много трудно. Опитвала съм се да водя елементарен разговор на такива теми с човек, който знам, че изобщо не се вълнува – имам чувството, че съм гледана с насмешка и подигравателен поглед. След което темата, вежливо или понякога не толкова, бива отменена. И аз, разбира се, се отказвам, казвайки си, че човекът не е готов и няма да го „занимавам” с моите си „глупости”. Лошото е, че след това за момент се чувствам повлечена от онзи водовъртеж, но само за момент, после се осъзнавам отново.

Дълго стана, на който не му се чете, да знае, че едва ли ще изпусне нещо съществено. Просто се опитах да изразя част от преливащите в мен мисли.   
А засега седя и слушам, гледам… уча се. Или поне се опитвам. И ми остава единственото успокоение, че в онзи ден, когато си отида, ще знам повече, много повече, отколкото знам или ще знам до края на живота си.
 

  Много интересен въпрос Тони.
Ще отлежи малко при мен, да видим какво ще изплува 

И мен ме мъчи тоз въпрос, от близо 2 години вече.   Защо като опре ножа до кокала в някоя кофти ситуация изведнъж се сещаме да си носим новите дрехи?  
Добре ли ми е да ме тресват кофти ситуации, за да се сещам да уважавам и обичам преди всичко своя Аз?   Ако аз съм в перманентно състояние на щастие, познайте как ще се отразява това на всичко и всеки до които се докосвам по пътя си.
И дали ще привличам екстремни ситуации.


Спомням си и сериала 'Вавилон 5' - Ворлоните (съществата на светлината и реда) задаваха въпроса "Кой си ти?", а Сенките (на мрака и хаоса) "Какво искаш?" на различните раси които завербуваха за каузите си.
А накрая се оказа, че са част от едно цяло.

Та 'кой съм аз' и 'какво искам'  са основните страни на нашата дуалност. Струва ми се, че двата въпроса ни дефинират в цялостност.
Кое определя другото?
Дали това което искам определя това кой съм или това кой съм определя това какво искам.

Аз все още търся и имам само частични отговори и на двата въпроса..

  Товарим се ежедневно с отношения и зависимости. Складираме ги, подреждаме ги, даваме им енергията си. Докато един ден товарът им не нарасне неимоверно и не ни затрупа. В този момент не можем да пордължим по този начин. Болест, раздяла, отчаяние - това са проявите. Тогава сме принудени да изчистим всичко излишно, за да можем да продължим напред .

За да е по-пълна картинката предлагам да включим и очакванията в групата на исканията. Защото често виждам криза, когато очакванията са едни , а реализацията - друга. Това създава конфликт. А при свършен факт е много по-мъдро да не робуваме на очакванията си....