September, малко по-подробно към твоя пост:
Мисля, че мисията на всеки човек е да открие зрънцето, което е заложено в него и да му позволи да се разтвори в цвете. Какво имам предвид: На всеки от нас е дадено нещо, някакъв талант, дарба, предназначение. Не трябва задължително да е нещо голямо в човешките очи. Може да е да изпее една песен, която с години да дава енергия и любов на хората. Може да е да измисли една готварска рецепта, да нарисува една картина, да се грижи като истински родител за децата си... С две думи - мисията на всеки от нас според мен е да открие своята мисия и да я осъществи, да осъществи себе си!
September, не е толкова важно хората да осъзнаят истината, че любовта ще спаси света! По-важното е да са готови за любов. Ако мнозинството по различни причини на този етап не успява да дава любов, осъзнаването на истината няма как да го направи готово; нещата трябва да дойдат отвътре, отвътре да се усети любовта с такава сила, че тя да се разлее наоколо, да прелее вън от човек. Само осъзнаването няма да помогне.
И за мен всичко във вселената и на земята е свързано (жалко, че човек вече унищожи не знам колко форми на живот и продължава). Всичко си има своето предназначение, а човешкото е най-наситено заради по-високото ни развитие. Ние можем да ръководим и променяме процесите на земята, остава да го правим само с добри намерения.
Мога много да пиша за отношението ми към властта на материалното над човек. Но ще съм по-кратка. Работи над себе си! Сама или с няколкото души в лодката - увеличи своята енергия и своите познания. За останалите - тия, които виждат само материалното, но не и духовното - бъди вестител, не революционер! Първо: Всяка революция е обречена на провал рано или късно и историята е пълна с такива примери (мога дълго да пиша на тази тема). Второ: Не е справедливо и честно целенасочено да се опитваме да променим хората и техните възгледи. За тях те са си абсолютно прави така, както ние за нас сме прави. Нямаме право да се опитваме да променим техния избор - с убеждения, спорове, монолози... Но можем да бъдем вестители. (В "Разговори с Бог"се казва, че Бог изпраща постоянно някакви вестители, но хората в повечето случаи не ги виждат, не им обръщат внимание.) Бъди само вестител. Казвай им това, което мислиш и чувстваш без да очакваш резултат от отсрещната страна, без да се опитваш да променяш мисленето на отсрещната страна. Тия, които имат някаква готовност за промяна - ще те чуят. На останалите и милион пъти да им кажеш същото - само ще се обезверяваш и губиш от енергията си, ще е безполезно. А колкото повече са вестителите, толкова повече се увеличава възможността вестта да достигне до ушите на хората.
Мисля, че мисията на всеки човек е да открие зрънцето, което е заложено в него и да му позволи да се разтвори в цвете. Какво имам предвид: На всеки от нас е дадено нещо, някакъв талант, дарба, предназначение. Не трябва задължително да е нещо голямо в човешките очи. Може да е да изпее една песен, която с години да дава енергия и любов на хората. Може да е да измисли една готварска рецепта, да нарисува една картина, да се грижи като истински родител за децата си... С две думи - мисията на всеки от нас според мен е да открие своята мисия и да я осъществи, да осъществи себе си!
September, не е толкова важно хората да осъзнаят истината, че любовта ще спаси света! По-важното е да са готови за любов. Ако мнозинството по различни причини на този етап не успява да дава любов, осъзнаването на истината няма как да го направи готово; нещата трябва да дойдат отвътре, отвътре да се усети любовта с такава сила, че тя да се разлее наоколо, да прелее вън от човек. Само осъзнаването няма да помогне.
И за мен всичко във вселената и на земята е свързано (жалко, че човек вече унищожи не знам колко форми на живот и продължава). Всичко си има своето предназначение, а човешкото е най-наситено заради по-високото ни развитие. Ние можем да ръководим и променяме процесите на земята, остава да го правим само с добри намерения.
Мога много да пиша за отношението ми към властта на материалното над човек. Но ще съм по-кратка. Работи над себе си! Сама или с няколкото души в лодката - увеличи своята енергия и своите познания. За останалите - тия, които виждат само материалното, но не и духовното - бъди вестител, не революционер! Първо: Всяка революция е обречена на провал рано или късно и историята е пълна с такива примери (мога дълго да пиша на тази тема). Второ: Не е справедливо и честно целенасочено да се опитваме да променим хората и техните възгледи. За тях те са си абсолютно прави така, както ние за нас сме прави. Нямаме право да се опитваме да променим техния избор - с убеждения, спорове, монолози... Но можем да бъдем вестители. (В "Разговори с Бог"се казва, че Бог изпраща постоянно някакви вестители, но хората в повечето случаи не ги виждат, не им обръщат внимание.) Бъди само вестител. Казвай им това, което мислиш и чувстваш без да очакваш резултат от отсрещната страна, без да се опитваш да променяш мисленето на отсрещната страна. Тия, които имат някаква готовност за промяна - ще те чуят. На останалите и милион пъти да им кажеш същото - само ще се обезверяваш и губиш от енергията си, ще е безполезно. А колкото повече са вестителите, толкова повече се увеличава възможността вестта да достигне до ушите на хората.
Благодаря за изчерпателния и поучителен отговор
Определено ще се "вслушам" в думите ти. Имам чувството, че или имаш някаква, дадена ти свише, информация (която може би и ти не си пресяла още), или си достигнала до много, много повече от мен (например) истини и изводи. В никакъв случай няма да се опитвам да променям никого, знам, че няма как да стане. Ще продължавам да си знам моето, да си вярвам в каквото си вярвам, никой не може да ми отнеме това. Но гневът (ако мога така да го нарека), че повечето хора, които срещам, нямат нищо общо, поне на външен вид, с някакво начало на осъзнаване, ме кара да се чувствам сякаш изоставаме масово. Вместо да вървим напред, ние стремглаво се спускаме назад с всяко ново технологично откритие. За да не звуча постно, ето: виртуалното общуване почти изцяло е превзело всякаква качествена комуникация между хората. Усещам, че няма как да се върнем към нормалното положение вече и да бъдем себе си, застанали пред някого. Това е много важна част от човешкото (духовното по-точно) развитие. А ние се осакатяваме. И не само по този начин. Точно материалното ни връща все повече към по-низкото. Яд ме е, защото светлина не виждам. А сама, имам чувството, че няма как да открия каквото ми е нужно. Знам, че сте на мнение, че то всъщност е залегнало вътре в нас. Но ние засега така сме устроени, че то трябва да ни се покаже. И това звучи материално, но не сме толкова напреднали. Единици са напредналите и те са доказани пред света. Някои не им вярват, други ги мислят за шарлатани, трети ги следват, несъзнавайки техните дадености.... И много, много малко се замислят, че тези хора, "надарените", вестителите, са всъщност ключа към нещо важно. Отклоних се.
Аз също мога да пиша много, обаче на моменти сама губя следата си. Имам чувството, че е голяма каша в душата ми. Умишлено не казвам ума ми. Там командва разумът, който в случая считам за излишен. И затова ще спра сега. Когато изникне някоя гениалност в душицата ми, ще гледам да я споделя
Хубав, слънчев, усмихнат и топъл ден на всички (нека тези четири неща дойдат от вътре в нас, не само от слънцето и атмосферните условия
) 
Няма значение, какво говори, как говори, какви изразни средства ползва, речовит ли е, не е ли....... Просто няма значение за мен. Или го усещам, или не. Интуитивно. Тук съм освободена откъм допълнителната информация. Просто думи, няма никакво значение, лъжа ли е, не е ли. Човек никога, ама никога не може да избяга от същността си, така че, колкото и да се опитва да се представи като друг, не би могъл. И не ми е трудно да го усетя. Ако някой все пак е разбрал, какво исках да кажа, добре. 
Извинявам се за даскалския нюанс (не съм размахвала пръст), но се надявам да ти е полезно! 
